Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

72

28.04.2016 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на двадесети април, през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

    ЧЛЕНОВЕ: Пенка Христова

                       Петя Петрова

секретар: В.Т.

прокурор:

 

като разгледа докладваното от съдия П. Петрова въззивно гр.д. № 165 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на Р.В.Д., подадена чрез адв. Р.Г., против решение № 197/29.12.2015 г., постановено по гр.д. № 232/2015 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което са отхвърлени, предявените при условия на евентуалност, искове по чл. 79 от ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД срещу Община Силистра за заплащане на обезщетение в размер общо на 60597,40 лв. за причинените му имуществени вреди, представляващи пропусната полза - неполучена сума за финансово подпомагане по СЕПП за кампания 2013 г. в размер на 33 795,12 лв. и плащания за агроекология в размер на 26 802,28 лв., поради неизпълнени от ответника задължения по договор за наем, сключен между страните на 30.04.13 г. и за заплащане на  същата сума от 60 597,40 лв. евентуално като обезщетение за вреди, причинени на ищеца от неизпълнение на задължението на служители в Община Силистра да извършат проверка на статута на имот № 001286 и възможността на Общината да му предостави ползването на земеделските земи, уговорени с договора за наем от 30.04.15 г., ведно със законните лихви от подаване на исковата молба и ищецът е осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски.

Въззивникът е навел оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение на окръжния съд, като е молил за отмяната му, за уважаване на съединените в условия на евентуалност искове и за присъждане на сторените по делото разноски. Окръжният съд, поради неправилна оценка на събраните по делото писмени доказателства и на признанието на ответника за конкретните твърдяни факти, достигнал до погрешен извод за недоказаност на претенциите и за неоснователност на исковете. Установеният с писмените доказателства отказ на ДФ „Земеделие” за заплащане на субсидии на ищеца и признатото от ответника двойно записване на имота при кандидатстването за такива, били достатъчни да обосноват отговорността на ответника и претенцията за заплащане на обезщетението, въз основа на неизпълненото задължение по договора за наем. Нямало  необходимост в процеса от установяване на други елементи от причинно-следствената връзка, водеща до формиране на доход, защото ответникът не направил конкретни възражения в тази насока. Независимо от това, обаче окръжният съд отхвърлил иска по съображения,  черпени от невъведени в процеса възражения. Необосновано освен това съдът приел, че претендираните вреди не били предвидими, защото единствената икономическа облага от наемането на такива имоти били плащанията по различни програми. В противоречие с утвърдената практика за гаранционно – обезщетителната отговорност на работодателя или възложителя на работата, окръжният съд отхвърлил и евентуалния иск по чл. 49 от ЗЗД.

Ответникът Община Силистра, чрез адв. Д.К., е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба, като е молил за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските. Изложил е съображения, че с оглед разпределената му доказателствена тежест, ищецът не доказал реалната възможност да придобие  твърдяния доход, като не установил че е обработвал наетата земя и е сторил разходи в тази връзка.

Въззивната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция в съответната му част, като неизгодно за него, редовна е и допустима.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивникът лично и чрез упълномощения адвокат Трифон Станев, а въззиваемият чрез адв. Д.К., са поддържали съответно жалбата и отговора, като са настоявали за присъждане на сторените по делото разноски по приложени списъци по чл.80 от ГПК. Представили са и писмени бележки.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед наведените оплаквания намира следното:

Предмет на производството пред Силистренския окръжен съд, са били осъдителните искове на Р.В.Д. ***, предявени в условия на евентуалност, а именно: иск по чл. 79, от ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди, представляващи пропусната полза от неполучена сума за финансово подпомагане по схемата за единно плащане за площ (СЕПП) за кампания 2013 г. в размер на 33 795,12 лв. и  неполучени плащания за агроекология в размер на 26 802,28 лв., общо в размер на 60 597,40 лв., поради неизпълнено от ответника задължение по договора за наем от 30.04.13 г. да му предостави спокойно и необременено с права на трето лице временно ползване на земеделските земи, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното й изплащане; евентуално при отхвърляне на първия иск, иск на осн. чл. 49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинените му вреди, определено по размер от неполучена сума за финансово подпомагане по схемата за единно плащане за площ (СЕПП) за кампания 2013 г. в размер на 33 795,12 лв. и  неполучени плащания за агроекология в размер на 26 802,28 лв., общо в размер на 60 597,40 лв., настъпили в резултат на неизпълнено задължение на служителите на общината да извършат проверка на статута на имота и възможността на общината да му предостави ползването на земеделските земи, уговорени в договора за наем от 30.04.15 г., ведно със законните лихви от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът е оспорвал исковете. В случай на уважаването им, като евентуално е предявил възражение за прихващане със сумата от 344,72 лв., представляваща неплатени задължения за наем и консумативи за месеците август, септември и октомври 2015 г. по сключен договор за наем № 1470 от 12.02.2013 г.

По отношение на следната фактическа обстановка, установена от събраните в първоинстанционното производство доказателства, страните не са спорили.

На 30.04.2013 г. между страните по делото е бил сключен договор за наем, по силата на който Община Силистра като наемодател се е задължил да предостави на Р.Д., като наемател, за срок от една година, за общо ползване за отглеждане на пасищни животни и поддържането им в добро земеделско и екологично състояние, конкретно посочени земеделски имоти с начин на трайно ползване „пасище, мера” и „пасище с храсти”, срещу заплащането на наемна цена. В договора (чл.1 от същия) е изрично упоменато, че отдаваните под наем имоти са негодни за подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП). Не е било спорно между страните по делото, че имотите са били предадени за ползване от наемателя по силата на заповед № 631/29.04.2013 г. на кмета на общината, с която Р.Д. е бил „настанен” в тях. Установено е също така по делото и страните не са спорили, че ищецът е подал заявление УИН 19/220513/90319 за подпомагане по схемите и мерките на директни плащания на площ в Държавен фонд земеделие за кампания 2013 г., в което е заявил описаните в процесния договор за наем земеделски площи, включително и имот № 001286 по КВС на землището на с. Професор Иширково, находящ се в местността  „Мураткузу”. Този имот, обаче е бил отдаден под наем от общината и на друго лице Ш. М. И., който също кандидатствал с него за подпомагане по СЕПП. Поради застъпване на площите, на ищеца е било отказано подпомагане със сумата от 33 795,12 лв. и плащания за агроекология в размер на 26 802,28 лв.

Съгласно чл. 82 от ЗЗД, обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

Според твърденията на ищеца общината е била длъжна да му осигури  необременено от права на трети лица временно ползване на наетите площи, а като е сключила за част от тях и договор за наем с трето лице, тя го лишила от възможността да получи нормативно гарантираното увеличаване на имуществото му под формата на изплащане на оторизираните субсидии от 33795, 12 лева по Схемата за единно плащане за площ (СЕПП) и 26 802, 28 лв. - плащания за агроекология. Вследствие неточното изпълнение на договорното си задължение, ответникът му причинил вреди в размер на пропуснатите ползи от неполученото парично подпомагане по СЕПП. Т.е. твърдяните в случая вреди са пропуснатите ползи на наемателя от неполученото плащане по СЕПП.

Както бе посочено по-горе, в договора за наем от 30.04.2013 г. е било изрично посочено, че отдаваните под наем земеделски земи са негодни за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ. Това означава, че твърдяните вреди не са вследствие неизпълненото задължение на общината, тъй като тя не е имала задължение да предостави на наемателя земи, годни за участие по Схемата за единно плащане за площ. Именно поради липсата на такова задължение по договора за наем, тези вреди не са могли да бъдат и предвидени от ответника към датата на сключване на договора за наем. Само на това основание, искът за заплащане на обезщетение за вреди, поради неизпълнение на договорното задължение  е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В допълнение на изложеното следва да бъде посочено още, че твърдяните вреди не са и пряка и непосредствена последица от соченото неизпълнение, защото държавното подпомагане, осъществявано по реда на ЗПЗП, респ. по СЕПП е сума, с която се намаляват разходите на заявилия подпомагане земеделски производител. По делото няма твърдения и доказателства, наемателят да е извършил такива разходи, поради което и сумите за подпомагане не представляват сигурно увеличение на имуществото му, дори и в хипотезата, че наемодателят бе поел задължение да предостави на наемателя годни за участие в посочените схеми за подпомагане земи. Без значение в случая е доводът на въззивника, че общинските земи се наемали само заради финансирането по посочените програми и това било известно на наемодателя. В този смисъл оплакванията на въззивника, наведени във въззивната му жалба са неоснователни и не могат да бъдат споделени, като решението на окръжния съд, с което е отхвърлен иска по същите съображения, подлежи на потвърждаване.

Поради сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие – отхвърляне на иска, основан на неизпълнение на договорното задължение на ответника, следва да бъде разгледан и евентуалния иск, основан на чл. 49 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД. Предвид изложеното по-горе, че общината не е поела задължение за предоставяне на наемателя на годни за подпомагане по СЕПП земи, поведението на служителите й, допуснали грешка при проверката на отдаваните под наем имоти и дублирането им в договорите за наем на различни наематели, макар и противоправно, не стои в пряка причинна връзка с твърдяните вреди. Затова и искът по чл. 49 от ЗЗД се е явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Окръжният съд (макар и по други съображения) е достигнал до същия правен резултат, поради което решението му и в тази част, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Поради отхвърляне на исковете, не подлежи на разглеждане възражението за прихващане на ответника.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, въззивникът Р.Д. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия – Община Силистра сумата от 2 500 лв., представляваща платеното адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител адв. К. за осъществената защита във въззивното производство.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 197/29.12.2015 г., постановено по гр.д. № 232/2015 г. по описа на Силистренския окръжен съд.

ОСЪЖДА Р.В.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Община Силистра сумата от 2 500 лв. представляваща платеното адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител адв. К. за осъществената защита във въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: