ОПРЕДЕЛЕНИЕ 215

гр. Варна, 03.04.2019г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА          

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 165/19г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Община Варна чрез гл. юрисконсулт Св. Ц., против разпореждане № 672/28.01.19г., постановено по ч.гр.д. № 2809/17г. на ОС-Варна, с което на общината е указано в 1-месечен срок от уведомяването да представи доказателства за приемане, респ. отказ от наследството на С.С., като при неизпълнение общината е заплашена с глоба. С обжалваното разпореждане е било оставено без уважение искането на Община Варна за спиране на производството по делото. В частната жалба е изложено, че разпореждането е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Претендира се отмяна на разпореждането и решаване на въпроса по същество. Изложено е, че наследяването на посочените в чл. 11 от ЗН вещи от общината не става автоматично, а след изрично волеизявление за приемане на наследството по опис, поради което същата не може да се счита за наследник на починалото лице, както и няма основание по отношение на същата да се извършват каквито и да са процесуални действия. Поради това и няма основание освободената гаранция да бъде преведена по сметка на Община Варна. Всичко това е обусловило и искането на Общината за спиране на производството по делото на осн. чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК до влизането в сила на акт на ВРС за вписване на приемането по опис, респ. отказа на Общината от наследството на починалото лице. 

В предвидения срок не е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна А.К.Б..

При преценка допустимостта на подадената частна жалба, съдът намира следното:

Производството по ч.гр.д. № 2809/17г. на ОС-Варна е било образувано по молба за обезпечение на бъдещи искове от С. Д. С., предявими в условията на евентуалност против А.К.Б., за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 17.11.17г., чрез налагането на възбрана върху продадения имот. Обезпечението е допуснато с определение от 28.12.17г. при условието на внасянето на гаранция в размер на 1011.19 лв. Последната е внесена по депозитната сметка на ВОС на 03.01.18г. чрез процесуалния представител на молителя адв. Кр. Т.. С определение от 20.03.18г. обезпечението е отменено на осн. чл. 402 от ГПК по молбата на самия молител. Последният е починал на 22.03.18г. С последователно произнесени определения съдът е конституирал наследници на починалото лице като страни в производството по делото /определения от 02.04.18г., от 20.06.18г. и от 04.07.18г./, които обаче са се отказвали от наследството на починалото лице. На един от потенциалните наследници /Й. С. В./ е било връчено на 11.07.18г. съобщението за постановеното определение от 20.03.18г. /съобщението е на л. 106/. В указания срок определението от 20.03.18г. не е било обжалвано.

Съдът е разпоредил връчването на препис от постъпилата още на 13.03.18г. молба от адв. Кр. Т. като процесуален представител на С. Д. С. за връщане на внесената гаранция от 1011.19 лв. на насрещната страна. С определение от 16.11.18г., съдът след като е приел, че определението от 20.03.18г. е влязло в сила, на осн. чл. 403, ал. 2 от ГПК и предвид липсата на възражения от А.Б., е постановил освобождаването на гаранцията и е указал на Й. С. Вълчанова да посочи банкова сметка, ***ция. Й. В. е уведомила съда, че още на 26.07.18г. и тя се е отказала от наследството на починалия С.. Последвали нови конституирания по делото на роднини по съребрена линия от 4-та степен на починалия С. /определение от 28.11.18г./, които на свой ред са уведомили съда за извършени откази от наследството.

Така с определение от 10.01.19г. съдът е приел, че тъй като всички наследници са се отказали от наследството на починалия първоначален молител и се касае до движими вещи /макар, че всъщност се касае до вземане, т.е. до обигационни субективни права, което предпоставя друго разрешение/, наследството се получава от Община Варна и същата на осн. чл. 11 от ЗН е била конституирана като правоприемник на починалата страна по делото. На общината също е било указано да посочи банкова сметка, ***то гаранция. С молба от 24.01.19г. Община Варна е уведомила съда, че не са предприети действия по приемане или отказ от наследството на лицето, поради което и на осн. чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК е било отправено искане за спиране на производството по делото до влизането в сила на акт за приемане по опис на наследството или отказ от същото от страна на общината. Последвало е постановяването на обжалваното понастоящем разпореждане. 

Поради всичко гореизложено следва да се приеме, че частната жалба е недопустима, тъй като е насочена против съдебен акт, който не попада в нито една от двете хипотези на чл. 274, ал. 1 от ГПК (приложим при обжалване и на разпорежданията съгласно чл. 279 от ГПК). Това е така, защото с обжалваното разпореждане не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито същото е измежду изрично предвидените в закона като обжалваеми съдебни актове. При това положение настоящото производство следва да се прекрати като недопустимо.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 165/19г. на ВАпС като недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: