Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                  №  81/09.06.2014 година, гр.Варна

 

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                      ПЕНКА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 166 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 от ГПК (отм.).

Образувано е по въззивна жалба на „Опаковъчно стъкло” ЕООД гр.Пловдив срещу решение № 338/21.12.2013 година на Шуменския окръжен съд, постановено по гр.д. № 196/2012 година, с което е отхвърлен изцяло предявения от него иск срещу „Ново стъкло” ЕАД гр.Нови пазар, Шуменска област, за неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 639000.00 лева за периода 17.09.2002 до 17.09.2007 година, произтичащи от лишаването му от използване, поради упражнявано държане без основание на  множество движими вещи, предмет на отделен иск по чл.108 от ЗС и изразяващи се в спестените от възиваемия за сметка на въззивника разноски за заплащане на наем за същите вещи. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му, уважаване на иска в пълен размер и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Насрещната страна „Ново стъкло” ЕАД оспорва въззивната жалба и моли апелативната инстанция да остави в сила обжалваното решение, като му присъди разноските за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Предявеният от въззивника срещу въззиваемия иск за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, първоначално само за 520000.00 лева и завишен с нарочно определение на ШОС от 26.11.2013 година на 639000.00 лева, за процесния период се основава на твърдения, че е бил лишен от въззиваемия да ползва по предназначение множество движими вещи, които в цялата си съвкупност са оборудване на цех с две дозиращи системи и четири поточни линии за производство на амбалажно стъкло в местоседалището на въззиваемия и които вещи последният  е използвал през същия период  без да заплаща наем за тях.

С оглед на горното и съобразявайки решение № 49/19.03.2012 година на ВКС, второ гражданско отделение, постановено по гр.д.№ 891/2011 година, което е приложено към делото на ШОС, съставът на апелативния съд приема, че правната квалификация на тази претенция е по чл.59 от ЗЗД - субсидиарен иск за неоснователно обогатяване за чужда сметка.

Претенцията по този иск за сумата 520000.00 лева е била обусловена от претенцията на въззивника срещу въззиваемия по чл.108 от ЗС-за предаване владението (държането) на всички движими вещи описани в исковата молба от 2007 година, които са били предмет на първоначалното разглеждане от НПРС по гр.д.№ 634/2007 година. Двата иска са били заявени за разглеждане в едно производство. С постановеното по това дело решение № 154/24.06.2010 година НПРС е уважил иска за собственост за част от движимите вещи, които подробно и изчерпателно са изброени в сега обжалваното решение на ШОС-виж л.37, втори абзац, от делото на ШОС. За всички останали вещи иска по чл.108 е отхвърлен, включително и за ванна пещ и трафопост. Отхвърлен е изцяло и облигационния иск по чл.59 от ЗЗД.

Това решение е било атакувано от двете страни пред ШОС, като е било образувано в.т.д.№ 575/2010 година. С решение № 85/27.05.2011 година, ШОС е потвърдил обжалваното решение на НПРС в частта на отхвърляне на иска по чл.108 от ЗС (виж л.38-39 от делото на ШОС), в частта на отхвърляне на иска по чл.59 от ЗЗД и в частта на отхвърляне на иска по чл.108 от ЗС за ванна пещ и трафопост.

По реда на касационния контрол, това решение на ШОС е било обезсилено с посоченото по-горе решение на ВКС №49/19.03.2012 година в частта на иска по чл.59 от ЗЗД и в тази част ШОС е разгледал тази претенция вече като първа съдебна инстанция, като е постановил обжалваното сега решение.

Със същото решение ВКС отменя  решението на ШОС и в отхвърлителната му част по отношение на иска по чл.108 от ЗС, поради което  след това ШОС е образувал отделно производството по този иск - в.гр.д.№199/2012 година.

 Преюдициалния характер на вещния иск е мотивирал ШОС да спре производството по облигационния иск по настоящето дело до постановяване на окончателен съдебен акт по вещния иск.

С решение № 249/26.11.2012 година по горното дело 199/2012 година, ШОС е отменил решението на НПРС в частта на отхвърляне на иска по чл.108 само за част от вещите и го е уважил в тази част (виж л.39 и 40 от обжалваното решение), а в другата част го е потвърдил (виж л.40 и 41 от обжалваното решение). Това решение  не е касирано и е влязло в сила.

Следователно, към момента на постановяване на обжалваното в случая решение на ШОС (по облигационния иск), вещният иск на въззивника е бил уважен почти на половина, макар и за по-голямата част (като брой) от претендираните вещи. По този начин собствените на въззивника вещи не могат да комплектоват  производствена линия, за да могат да се използват по предназначение, а самостоятелното им използване е невъзможно. Това обстоятелство е от особено значение във връзка с изготвената и приета комплексна тройна съдебно-техническа експертиза при първото разглеждане от ШОС на облигационния иск по в.т.д.№ 575/2010 година и на която експертиза е базирана претенцията на въззивника (л.218-224 от в.т.д.№ 575/2010 на ШОС), включително и за завишаване размера на иска на 639000.00 лева (виж протокола от с.з. на 26.11.2013 на ШОС по настоящето дело). Тази експертиза е изготвена въз основа на първоначално заявената претенция по чл.108 от ЗС, т.е. при налична пълна комплектност за поточна линия (виж и уточняващата молба на л.74-80 от в.т.д.№ 575/2010 година на ШОС, приета в с.з.на 26.10.2010 година) с и без ванна пещ и въпреки това експертизата е категорична, че няма пазарен аналог, въз основа на който да може да изчисли евентуалния наем за претендираните вещи, а от там да установи и щетата-обедняването на въззивника. На страница 4-та от заключението си-л.221 от в.т.д.№ 575/2010 година на ШОС, експертизата заключава, че не може да използва реалните пазарни методи за оценка на пропуснатите ползи-приходния или разходния, тъй-като към момента на огледа  не е налице производствена линия с претендираните движими вещи. Вместо това тази експертиза е приела, че теоретично на база инвестиционния метод, наема за процесните (всички вещи по молбата от 26.10.2010 година без ванна пещ) вещи би възлизал на 639.320.00 лева за процесния период.

 Вземайки това предвид, както и безспорния факт, че към деня на постановяване на обжалваното решение иска по чл.108 е уважен приблизително за половината от вещите, на които е изградено заключението на тройната СТЕ, Апелативния съд намира, че въззивникът не е доказал твърдяното от него обогатяване на въззиваемия за негова сметка, изразяващо се в спестените  евентуално наеми, които е трябвало да му заплаща за вещите, за които иска по чл.108 е уважен. В цялото производство до момента, както пред ШОС, така и пред ВАпС, въззивникът не е правил искане за назначаване на друга експертиза, която да съобрази горното, нито са ангажирани писмени доказателства в това отношение. По тези съображения въззивният съд е отклонил исканията във въззивната жалба да се приемат отчети за приходи  (разходи) на въззиваемия за 2005-2007 година, както и на справка от АВп за същия период, тъй-като те са неотносими към спора.

По изложените съображения следва да се приеме, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да се остави в сила.

При този изход на делото на въззиваемата страна не следва да се присъждат разноски за адвокатска защита, тъй-като от представения договор за правна защита-л.67 от делото, се установява, че плащането на адвокатското възнаграждение е в нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване плащанията в брой. Тази разпоредба изисква всяка сделка на стойност над 15000.00 лева, каквато е и сделката за адвокатски услуги, да се изплаща по сметка или превод в банка. По отношение на представителството от юрисконсулт Сирма Андонова няма основание да се присъжда възнаграждение, след като страната се представлява и от адвокат.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                 Р   Е   Ш   И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 338/21.12.2013 година на Шуменския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 196/2012 година.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.