Р Е Ш Е Н И Е

93

гр. Варна, 10 .06.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, на тринадесети май през две хиляди и петнадесетата година в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

МАРИЯ МАРИНОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 166 по описа за 2015-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от А.Н.А. ***, срещу решение № 17/26.01.2015 год. по гр.д. 565/2014 год. на ОС Добрич, с което г-н А. е осъден да заплати на К.Ж.К. *** сумата от 70000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на престъпление - нанесена му тежка телесна повреда, ведно с обезщетение за забава от 30.06.2013 год., като е отхвърлена претенцията за разликата до 100000 лв., както и за имуществени вреди в размер на 3796,24 лв., ведно със законната лихва от същата дата, като този иск е отхвърлен за разликата до 5256,87 лв.; като въззивната жалба е подадена само В ЧАСТТА, С КОЯТО ИСКЪТ за неимуществени вреди Е УВАЖЕН В РАЗМЕР НАД 15000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, на осн. чл. 45 ЗЗД. Претендира се отмяна на решението в тази му част и отхвърляне на иска за неимуществени вреди за разликата от 15000 лв. до 70000 лв.

В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно, немотивирано и неправилно и се иска отмяната му и отхвърляне на иска за неимуществени вреди в посочената част. Твърди се, че сключеното в наказателния процес споразумение няма „абсолютно обвързващо действие за съда”. Твърдят се нарушения на правата на подсъдимия в наказателния процес, направени са доказателствени искания, които да докажат тези нарушения и са въведени нови твърдения – че ответникът и въззивник в процеса страдал от заболяване, което затруднявало зрението му, отразявало се на психическото му състояние и намалявало отговорността му за вреди. Твърди се и съпричиняване от страна на ищеца и въззиваем в процеса на вредите чрез неправомерно нападение. Изложени са подробни съображения в тази насока.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна К.Ж.К., в който се оспорват доводите в жалбата.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред ОС са предявени искове с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, от  К.К. срещу А.А. за обезщетение за вредите от виновното си противоправно деяние, извършено на 30.06.2013г., а именно нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в контузно-разкъсна рана високо тилно с подлежащо прохлътващо многофрагментарно счупване на черепните кости и кръвоизлив над твърда мозъчна обвивка, като по своята тежест, локализация и клинични прояви е обусловила постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

 Съгласно изложеното в исковата молба и поддържано от ищеца, нанесените му от ответника травми са му причинили физически болки и страдания, проблеми със слуха, паметта и ориентацията. За така причинените му от ответника неимуществени вреди ищецът е претендирал обезщетение в размер на 100 000 лева. Претендирал е и обезщетение в размер на 5 256.87 лева за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарства, консумативи, болнични манипулации и престой в болнично заведение. Заявено е и искане за присъждане на законната лихва върху главните парични задължения, считано от датата на нанасяне на уврежданията и причиняване на вредите до окончателното им погасяване.

Ответникът пред ОС и оспорил исковете по размер с твърдения за съпричиняване; неотносимост на претендираните имуществени вреди към лечението на ищеца; несъразмерност на болките и страданията на ищеца с претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди; твърдения за липса на остатъчни явления от травмата.

От фактическа страна по делото се установява, че с определение №29/17.06.2014г. по нохд №143/2014г. на РС Балчик е одобрено споразумение по чл.381 от НПК, с което г-н А. е признат за виновен в това, че на 30.06.2013г. в гр. Балчик., в.з.“Белите скали“, ул.“14-та“, е причинил на г-н К. тежка телесна повреда, изразяваща се в контузно-разкъсна рана високо тилно с подлежащо прохлътващо многофрагментарно счупване на черепните кости и кръвоизлиз над твърда мозъчна обвивка, като по своята тежест, локализация и клинични прояви е обусловила постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

Това споразумение обвързва гражданския съд с установеното за деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда по силата на чл.383 ал.1 от НПК, а съобразно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд. Няма никакъв способ споразумението да се атакува, преразглежда или обсъжда в гражданския процес, особено при твърденията в исковата молба, съставляващи по същество такива за наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства и чието място е в наказателния процес. Тези твърдения са и нововъведени във въззивното производство, поради което и не следва да се обсъждат.

Единствената възможност за съда е да приеме, че на 30.06.2013г. г-н А. е извършил виновно противоправно деяние, описано в исковата молба, за вредите от което съобразно чл.45 от ЗЗД той отговаря, доколкото са пряка и непосредствена последица от деянието.

От събраните по делото гласни доказателства от дъщерята и лекуващ лекар на г-н К., медицинската документация от болничния престой на г-н К. по приложеното нахд №143/2014г. на БРС и от изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че нанесената на г-н К. травма му е причинила значителни болки и страдания, той ги е търпял с голяма интензитет за дълъг период от време, а последиците търпи и до днес и те влошават качеството му на живот.

Г-н К. е постъпил в болнично заведение вечерта на 30.06.2013г. и веднага му е била направена операция за отстраняване парчетата от счупения му череп; последвали още две операции в периода до изписването му на 09.08.2013г. Счупването на черепа, кръвоизлива над твърдата мозъчна обвивка и констатираната в тази връзка при постъпването му в болницата мозъчна контузия са му причинили значителни болки и страдания. Г-н К. е имал главоболие, бил дезориентиран за това къде се намира и защо, проявявал агресия в настояванията си да си иде в къщи и спрямо друг болен, когото припознавал за г-н А., помнел лошите си отношения с него, но не и инцидента, от който е пострадал. Свидетелката А. лично е констатирала състоянието на баща си, като показанията й съответстват на останалите доказателства по делото, поради което и следва да се кредитират. Болките и описаното по-горе състояние на г-н К. са траели в целия му болничен престой, като всяка от извършените следващи две хирургични интеревенции са ги обостряли. По-малко от три месеца след изписването му на 09.08.2013г., а именно на 31.10.2013г. г-н К. отново е бил приет на лечение и била осъществена следваща, четвърта оперативна интервенция. За трети път г-н К. е постъпил в болница на 11.02.2014г. и му е била извършена пета операция. Най-критично е било положението му при първия болничен престой – търпял е страдания в острата на фаза на травмата с опасност за живота. Но следва да се приеме, че през всичките осем месеца, когато е претърпял три хоспитализации и пет оперативни интервенции, г-н К. е търпял интензивни болки и страдания.

След последното болнично лечение и понастоящем състоянието на г-н К. е стабилно, но все още той търпи последиците от увреждането. С оглед нанесената му ЧМТ на главата и отстранената част от черепа,  той е нарушена цялост на черепа, която не може да се възстанови по естествен път. Това налага съобразяване с атмосферните условия и продължителността на престоя си на открито при студ и силно слънце, с тежестта на извършваните от него физически дейности. Макар и далеч не в степента, проявила се при първия болничен престой веднага след контузията, г-н К. е със забавени възприятия и с трудности в ориентацията, с оглед вземане на самостоятелни решения. Психичните последици от органичното увреждане, според вещото лице, са неспокойствие, безсъние, агресивност, за което г-н К. приема медикамент. Съществува вероятност от последващи усложнения.

Видно е от представеното решение на ТЕЛК от 09.03.2015 год. /ново доказателство/, че г-н К. е с инвалидност от 70%, като водещата му диагноза е именно ЧМТ и състоянието му след нея, което сочи на пожизнено понасяне на ограниченията от претърпяната контузия.

От друга страна, не се установява пряка причинно-следствена връзка между контузията и слуховия проблем на г-н К.. Той е успял да възстанови в някаква степен ежедневните си дейности, съобразно възрастта си.

По отношение на твърдението за съпричиняване, такова не се установява от доказателствата по делото – събраните гласни доказателства, които са подробно обсъдени от ОС.

Всички изложени дотук доводи обосновават размер на обезщетение за претърпените болки и страдания от г-н К. в резултат на извършеното престъпление от г-н А., от 70000 лв., определен по справедливост. Най-важните аргументи за този размер са интензивността и тежестта на страданието, продължителното състояние на интензивно лечение, доживотната инвалидизация на пострадалия.

Предвид съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззивникът А. следва да заплати на г-н К. разноски за въззивната инстанция в размер на 2180 лв. за адвокатски хонорар.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 17/26.01.2015 год. по гр.д. 565/2014 год. на ОС Добрич, с което А.Н.А. ***, е осъден да заплати на К.Ж.К. *** сумата от 70000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на престъпление - нанесена му тежка телесна повреда, ведно с обезщетение за забава от 30.06.2013 год., като е отхвърлена претенцията за разликата до 100000 лв., както и за имуществени вреди в размер на 3796,24 лв., ведно със законната лихва от същата дата, като този иск е отхвърлен за разликата до 5256,87 лв., само В ЧАСТТА, С КОЯТО ИСКЪТ за неимуществени вреди Е УВАЖЕН В РАЗМЕР НАД 15000 лв. до размер от 70000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, на осн. чл. 45 ЗЗД, както и в съответната част за разноските.

ОСЪЖДА А.Н.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Ж.К., ЕГН ********** ***, сумата от 2180 лв. разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: