ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ …234………………………….

 

гр. Варна, 10.04.2014 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - гражданско отделение, в закрито заседание, на десети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                       ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

                                              ПЕНКА ХРИСТОВА

 

сложи на разглеждане докладваното от съдия Ив. Лещев в.ч.гр.д. № 167 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК и е образувано по частна въззивна жалба на „Строителни конструкции” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март” № 56, в качеството му на ипотекарен длъжник, срещу определение № 90/13.02.2014 г., постановено по в. т. дело № 99/2014 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от дружеството жалба срещу действията на частен съдебен изпълнител – насрочване на публична продан върху ипотекираните от жалбоподателя недвижими имоти за периода от 20.12.2013 г. – 20.01.2014 г. при отказ на съдебния изпълнител да промени вида на доставката от необлагаема на облагаема по смисъла на ЗДДС.

Депозиран е писмен отговор от взискателя „Райфайзенбанк (България)” ЕАД - гр. София, с който се изразява становище за недопустимост на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, евентуално за нейната неоснователност.

Останалите страни в настоящото производство и длъжници по изпълнителното „Дейтрон” ЕООД, „Ай Ти” ЕООД и И.Т.Т. не са депозирали отговор на частната жалба.

Въззивната частна жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Производството е образувано пред Добричкия окръжен съд по жалба на ипотекарния длъжник „Строителни конструкции” ООД срещу действията на ЧСИ № 737 Лучия Тасева, изразяващи се в насрочване на публична продан върху ипотекираните недвижими имоти за периода от 20.12.2013 г. – 20.01.2014 г. с довод, че съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата на жалбоподателя имотите да бъдат третирани като облагаема доставка на основание чл. 45, ал. 7 от ЗДДС.

Жалбоподателят излага становище, че неоснователно му е отказано правото на избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС да избере освободена по см. на ЗДДС доставка да бъде третирана като облагаема, тъй като съгласно чл. 83, ал. 5 от ППЗДДДС изборът се прави след покана от съдебния изпълнител. А такава е нямало. За насрочване на публичната продан е получил уведомление едва на 05.12.2013 г. На следващия ден е подал искане, за да упражни правото си на избор.

Съгласно чл. 429, ал. 3 от ГПК изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ.

Константна е съдебната практика и доктрината, че третото лице-ипотекарен длъжник се приравнява на главния длъжник в случаите, когато е ипотекирал своя вещ за обезпечение на чуждия дълг, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ.

Не е спорно това, че жалбоподателят попада именно в тази хипотеза.

С оглед изложеното, след като „Строителни конструкции” ООД не е трето за изпълнителното производство лице, а длъжник, относима за решаването на така въведения спор е нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, според която длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. Според ал. 3 на същата разпоредба длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане, поради това че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата цена.

Друга хипотеза, при която определено изпълнително действие да подлежи на обжалване от страна на длъжника по изпълнението, не е предвидена.

Видно от жалбата се налага извода, че тя не сочи на нито едно действие на ЧСИ, което да попада в хипотезите на чл. 435, ал. 2 и 3 от ГПК, при които да е налице право от страна на длъжника да обжалва извършените от частния съдебен изпълнител действия (насрочването на публичната продан при отказ да се приеме необлагаема доставка за облагаема).

С оглед на гореизложеното, жалбата е неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 90 от 13.02.2014 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по в. т. дело № 99/2014 г.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                               

       

         2.