Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

95

гр.Варна, 06.06.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 11.05.2016 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 167/2016 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е въззивно, по жалба от Л.С.Б. чрез пълномощника й адв. Д.М. срещу решение № 12/06.01.2016 год по гр.д. № 1509/2015 год на Окръжен съд Варна, г.о., 10 състав, с което е уважен предявеният срещу нея иск от Е.К.Д. с правно осн. чл. 155 ал.2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 116 396,35 лв, представляващи ½ от погасеното от ищеца в качеството му на правоприемник на ЕТ”Аспирин-500-Е.Д.” и ипотекарен гарант, задължение в общ размер на 232 792,70 лв, поето от ответницата като солидарен длъжник по договор за заем от 15.12.2004 год, обективиран в нот.акт за учредяване на договорна ипотека № 85, том V рег.№ 605, дело № 885/2004 год, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска – 19.05.2015 год до окончателното й заплащане.

Въззивницата се позовава на допуснати от съда процесуални нарушения, довели до неправилност на решението, изразяващи се в недопускане на възражението й за прихващане, заявено с отговора на исковата молба, със следните суми: 1) сума в размер на 160 960 лв, представлваща обезщетение за вреди, изразяващи се в загубата на половината от стойността на имота на ул. „П.Волов” № 10 в резултат от поведението на ищеца за протакане на изпълнителното производство; 2) сума в размер на 31 396,35 лв, представляваща обезщетение за вреди под формата на лихви и разноски, и по-конкретно – ½ от сумата 62 792,70 лв, с която се е увеличило общото задължение по изпълнителното дело; 3) както и със сумата от 5000 лв, заплатена от нея на кредитора „Билдстрой инженеринг ком” ООД по споразумителен протокол от 04.12.2004 год за погасяване на част от солидарното задължение.

Твърди се също, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е допуснал своевременно поискани от ответницата гласни доказателства за установяване произхода на средствата  за построяване на сградата в имота, на какъв етап е била тя, от какво се е състояла, каква е била причината да не се изпълнят договорените условия по споразумението с кредитора и по какъв начин е станало изплащането на цялата сграда.

Въззивницата изтъква, че в обжалваното решение съдът не е обсъдил направеното още с отговора на исковата молба възражение за частично погасяване на иска по давност. За начало на давността въззивницата сочи 27.07.2009 год – датата, на която е извършено разпределението на сумите по изпълнителното дело и вземането на взискателя е било удовлетворено. До 19.05.2015 год, когато е заведен искът, са изтекли повече от 5 години.

В жалбата се сочи неправилност на решението и по отношение размера, който съдът е приел за основателен и доказан. Не е обсъден протоколът за разпределение на сумите по изпълнителното дело, от който се установява, че за кредитора „Билдстрой инженеринг ком” ООД е разпределена сума в размер на 164 692,64 лв, следователно при уважаване на иска е следвало да се присъди половината от тази сума.

Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Е.К.Д. чрез процесуалния му представител адв. Ч., в който бланкетно е изразено становище за неоснователност на същата и потвърждаване на първоинстанционното решение. Противопоставя се на допускането на гласните доказателства, поискани от въззивницата. Претендира присъждане на разноски.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предявеният иск намира основанието си в разпоредбата на чл. 155 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 143 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът в качеството му на ЕТ „Аспирин-500 Е.Д.” е ипотекирал недвижим имот, собственост на едноличния търговец, като обезпечение за солидарно поетия дълг от ответницата Л.С.Б. и Е.К.Д., действащи като физически лица, към „Билдстрой инженеринг ком”ООД, в размер на 170 000 лв с уговорена лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с 10 пункта.

Кредиторът се снабдил с изпълнителен лист за вземането си и по образуваното изпълнително дело № 20077170400272 на ЧСИ Р. Т. ипотекираният имот бил изнесен на публична продан. След многократно обявяване на насрочените публични продажби за нестанали, в крайна сметка за купувач бил обявен взискателят „Билдстрой инженеринг ком” ООД за сумата 321920 лв. Съдебният изпълнител изготвил протокол за разпределение от 27.07.2009 год, който предявил на страните по делото на 13.08.2009 год. Съгласно протокола от предложената цена е приспаднато вземането на взискателя-купувач, и е определена сума за внасяне от него в размер на 156597,36 лв, която подлежи на връщане на ипотекарния гарант. След неуспешно обжалване, протоколът за разпределение е влязъл в сила на 25.01.2011 год с решение № 53 по в.гр.д. № 332011 год на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено определение № 3207/15.10.2010 год по в.гр.д. № 1899/2010 год на Окръжен съд Варна.

Междувременно в резултат от присъединяване към изпълнителното дело на изпълнителни листи в полза на същия взискател срещу длъжниците, както и допълнително натрупани лихви и разноски,  вземането му се увеличило на 229958,92 лв, и сумата, която той е следвало да внесе по възлагането е определена в размер на 91961,08 лв, установено с протокол от 07.03.2011 год на ЧСИ Р.Т. След внасянето на сумите от взискателя, което е станало на части, последната от които – на 17.03.2011 год, било издадено постановление за възлагане на имота на 22.03.2011 год, влязло в сила на 29.06.2011 год. С това постановление окончателно е завършен фактическият състав на проведената публична продан на ипотекирания имот и взискателят се е удовлетворил за вземането си. От този момент изпълнилият дълга ипотекарен гарант се суброгира в правата на кредитора срещу длъжниците.

Впоследствие изпълнителното производство е преминало при ЧСИ З. Д., който продължил изпълнителните действия. След окончателна рекапитулация на постъпилите суми и общия размер на дълга, съдебният изпълнител постановил, че за вземанията по изпълнителните листи срещу двамата солидарни длъжници е изплатена сума в размер на 230883,72 лв. Половината от тази сума, представляваща съразмерната част от дълга, припадаща се на ответницата, е предмет на исковата претенция.

Разпоредбата на чл. 155 ал.2 от ЗЗД признава правото на собственика, който е заложил или ипотекирал своя вещ за чуждо задължение да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор.

Фактическият състав на суброгацията съгласно общото правило на чл. 74 от ЗЗД изисква на първо място наличие на правен интерес от изпълнението на чуждото задължение. Такъв съществува в настоящия казус именно защото третото лице – ипотекарен гарант е дало обезпечение на чуждия дълг чрез ипотека на свой собствен имот. В случая е без значение възражението на ответницата за принос в придобиването на имота, защото влагането на лични средства не поражда за нея вещни права, следователно не променя факта, че ипотекираният имот е собственост на едноличния търговец.

Освен правния интерес, предпоставка за настъпване на суброгацията е и наличието на регресни права срещу длъжника. Те могат да имат различно основание, каквото в случая се явява неоснователното обогатяване. Ответницата като лично и солидарно задължена по главния дълг се е обогатила чрез изпълнението до размера на нейната част, която в случая е ½ във вътрешните й отношения със съпруга й – също солидарен длъжник.

Регресните права, които ищецът има са не само предпоставка, но и граница на суброгацията – чл. 155 ал.2 във вр. с чл. 143 ал.1 от ЗЗД. Третото лице встъпва в правата на удовлетворения кредитор до размера на регресните си права, независимо че размерът на изпълнението може да е по-голям. То встъпва само до размера на регресните си права, а те включват съответната част от главницата, лихвите и разноските по изпълнението. Окончателният размер на задължението – 232792,70 лв е определен от ЧСИ З. Д. след съобразяване с допълнително натрупаните лихви и разноски, настъпили след първоначално издаденото постановление за разпределение от 27.07.2009 год на ЧСИ Р. Т.

Възражението на ответницата за увеличаване на дълга, предизвикано от поведението на самия ищец, е неоснователно. Действително, обжалванията на действията на съдебния изпълнител, предприети от ищеца са довели до удължаване на съдебно-изпълнителното производство, а от там – и до натрупване на допълнителни лихви и разноски. Поведението на ищеца обаче не може да се определи като противоправно, защото той е действал в защита на свои гарантирани от закона процесуални права. Затова нарастването на общия дълг в резултат от обжалванията, не е вреда за ответницата, още повече че тя би могла да я избегне, ако беше изпълнила своевременно задълженията си. По същите мотиви неоснователно е и възражението за обезценка на имота в хода на изпълнителното производство. Неоснователно е и третото възражение – за прихващане със сумата от 5000 лв, платена от ответницата на кредитора по силата на споразумение от 04.12.2014 год. В това споразумение ищецът не е участвал, а съгласно текста на същото, заплатената сума е послужила за уреждане на отношенията между кредитора и ипотекарните гаранти В. Е. Д. и К. Е. Д..

Неоснователно е също и възражението за погасяване на иска по давност. Постановлението за разпределение от 27.07.2009 год не определя момента, в който задължението е изпълнено, респ. взискателят се е удовлетворил. То само посочва размера на предложената цена на публичната продан и разпределението й между останалите присъединени взискатели и длъжника по отношение на остатъка от сумата. Меродавен е момента, в който е извършено самото плащане и окончателното приключване на производството по проданта с издаване на постановлението за възлагане на 22.03.2011 год, влязло в сила на 29.06.2011 год. Искът е предявен на 19.05.2015 год, т.е преди изтичане на давностния срок.

По изложените мотиви, които съвпадат с тези на първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Разноски за тази инстанция не се присъждат поради липса на доказателства, че такива са направени от въззиваемата страна.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 12/06.01.2016 год по гр.д. № 1509/2015 год на Окръжен съд Варна, г.о., 10 състав.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)