О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 253/11.5.2018г.

 

гр.Варна

 

         Варненският апелативен съд, гражданско отделение - втори състав, на единадесети май, две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                        ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Д.Джамбазова ч.гр.д. № 167 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 Производството е образувано по частна жалба, подадена от К.Б.Ш. *** против определение № 142/16.01.2018 г., с което е прекратено частично производството по гр.д.№ 325/17 г.: по иска с правно основание чл.108 от ЗС - против Б.В.Ш. и „Райфайзенбанк“ АД; по иска с правно основание чл.124 от ГПК за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба от 11.04.2005 год. и в условията на евентуалност – по иска за неговото разваляне, против Е.Д.Г. и „Райфайзенбанк” АД и по установителния иск против Е.Д.Г., Б.В.Ш. и „Райфайзенбанк” АД с искане за инцидентно произнасяне по валидността на нотариален акт за договорна ипотека, сключен на 02.10.2007 год. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В подаден писмен отговор пълномощниците на Е.Д.Г. оспорват частната жалба и изразяват становище за правилност на определението и претендират присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото, Варненският апелативен съд приема следното:

Производството пре първоинстанционния съд е образувано няколко обективно, субективно и евентуално съединени иска, предявени от К.Б.Ш.:

-      с правно основание чл.108 от ЗС - за признаване по отношение на ответниците, че  ищцата е собственик на процесния недвижим имот, подробно описан в исковата молба, с искане за осъждането им да предадат владението му.

За да прекрати производството по иска с правно основание чл.108 от ЗС, съдът е приел, че предвид доказателствата по делото и изричните твърдения на ищцата за осъществявано само от ответника  Е.Д.Г. владение върху имота, искът е недопустим по отношение на  Б.В.Ш. и „Райфайзенбанк“ АД, които не  са пасивно легитимирани лица по предявения ревандикационния иск. Настоящата инстанция не споделя този извод - съдът следва да остави производството без движение, с указания страната да уточни евентуално наличието на правен интерес от установяване на правото й на собственост по отношение на невладеещите имота ответници. В тази му част, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

-      установителен иск за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба от 11.04.2005 год., вписана на 11.04.2005 год., том V, № 300, вх.рег. №7964 на СВ-Варна, поради обстоятелството, че ответникът  Б.В.Ш. не е притежавал качеството на съделител; в евентуалност - за разваляне на договора за доброволна делба поради неизпълнение на задълженията по договора за делба от ответника Б.Ш.;

-      инцидентен установителен иск за нищожност на нотариален акт за договорна ипотека, сключен на 02.10.2007 год. между Б.Ш. и „Райфайзенбанк“ АД.

Безспорно е, че ответниците Е.Д.Г. и Райфайзенбанк АД не са страни по договора за доброволна делба, чието обявяване за нищожен, евентуално – развалянето му, се претендира; ищцата не е страна по договора за заем, обезпечен с договорната ипотека, предмет на инцидентия установителен иск за обявяване на нищожността й. Това не води непременно до извод за недопустимост на установителните искове.

Ако – след оставяне на производството без движение, ищцата обоснове правен интерес от установяване на правото й на собственост по отношение на невладеещите имота ответници, това би определило интереса й от предявяване на описаните установителни искове, решението по които би ги обвързало със задължителната му сила.

Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато за даване по-нататъшен ход, поради което съдът

 

 

 

 

 

 

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯВА определение № 142/16.01.2018 г. по гр.д.№ 325/17 г. на Окръжен съд - Варна и ВРЪЩА ДЕЛОТО за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

 

 

                                                                                     2.