РЕШЕНИЕ

 

212

 

гр.Варна,  08.12.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на двадесет и шести ноември, двехиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав:

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

Секретар Ю.К.

Прокурор Искра Атанасова,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 168/14 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивни жалби, подадени срещу решение № 552/21.12.2013 г. по гр.д.№ 249/12 г. на Окръжен съд-Добрич, с което: са уважени отчасти исковете, предявени от КОНПИ с правно основание чл.10, вр. с чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД против Д.М.Д., К.А.Д., С.Е.Ш., Ш.М.Ш. и изцяло – против И.С.М., К.А.С. и Д.К.С.; със същото решение са отхвърлени отчасти исковете против първите четирима въззивници и изцяло – против Г.Ю.А. и против Р.М.Х. и са отменени наложените обезпечителни мерки спрямо последните двама ответници.

          КОНПИ, чрез процесуалните си представители обжалва решението в частта му, с която отчасти са отхвърлени исковете срещу Д.М.Д. и К.А.Д.: по чл.4, ал.1, вр. с чл.10 от ЗОПДИППД /отм./ по отношение на лек автомобил м.”Форд Транзит Т”, подробно описан в жалбата и по чл.4, ал.2, вр. с чл.10 от ЗОПДИППД /отм./ за сумата от 13293 лв., представляваща пазарната стойност на недвижим имот – апартамент № 15, находящ се в гр.Добрич, ж.к. „Строител”, бл.67, вх.”б”. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване изцяло на предявените искове.

          Срещу тази жалба е подаден писмен отговор от Д.М.Д. със становище за правилност на решението в обжалваната му   отхвърлителна част.

          Д.М.Д., К.А.Д., С.Е.Ш., Ш.М.Ш. и И. С. М. обжалват решението в частите му, с които са уважени предявените срещу тях искове. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне изцяло на исковете.

          По всяка от подадените жалби е подаден писмен отговор от КОНПИ със становище за правилност на решението в обжалваните му части, което становище е изразено и в съдебно заседание.

          Д.К.С. и К.А.С. обжалват решението в осъдителната му спрямо тях част. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне изцяло на предявените искове.

          В подаден писмен отговор и в съдебно заседание КОНПИ оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваната му част.

          Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. Поради липса на подадени жалби срещу решението в частите му, с които са отхвърлени исковете, предявени от Комисията: против С.Е.Ш. и Ш.М.Ш. за отнемане в полза на държавата на апартамент № 1, находящ се в гр.Добрич, ж.к.”Строител”, № 1, вх.А, ет.1; против С.Е.Ш., Ш.М.Ш. и Г.Ю. Х. - за обявяване на относителна недействителност на нот.акт № 48, н.д.№ 448/11 г.; против Д.М.Д., К.А.Д. и против Р.М.Х. за обявяване на недействителност по отношение на Държавата на сделката, предмет на нот.акт № 87, н.д.№ 348/11 г. и против Д.М.Д. и К.А.Д. за отнемане в полза на Държавата над присъдения размер на 327274.34 лева до предявения размер от 428347.14 лева, решението е влязло в сила и не е предмет на въззивното производство.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Съдебното производство е образувано по искане, вх. № 2027/ 02. 04. 2012г. на ДОС, с което Комисията за установяване на имущество, установено чрез престъпна дейност /КУИППД/, с БУЛСТАТ 131463734, чийто правоприемник се явява Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, както следва:

Против Д.М.Д. и К.А.Д. искове с правно основание чл. 10, вр. чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД, за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 428 347. 14лв., а именно:

а) лек автомобил, марка “Мерцедес”, модел “Спринтер”, с рег.№ ТХ 2384 КХ, рама № WDB9026721R612521, двигател № 61198150861508, дата на първа регистрация 15.01.2004г.;

б) лек автомобил, марка “Форд”, модел “Транзит Т”, с рег.№ ТХ 0824 АС, рама № WF0HXXGBVHRA93949, двигател № RA93949, дата на първа регистрация 11.04.1995г.;

банкноти, мобилни телефони и бижута, подробно описани в мотивираното искане;

- против Д.М.Д. и К.А.Д. иск с правно основание чл. 10, вр. чл. 4 ал. 2 от ЗОПДИППД, за отнемане в полза на държавата на сума в размер на 11 000лв., представляваща пазарната стойност към момента на продажбата на л. а. м. „Мерцедес” модел „Спринтер 313 ЦДИ”, с рег. № ТХ 48 85 РХ, рама № WDB9036721R171240 и двигател № 61198150202766;

- против Д.М.Д. иск с правно основание чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД, за отнемане в полза на държавата на сума в размер на 70.34лв., представляваща левовата равностойност на 35.98 евро, налични към 26.01.2012г. по банкова сметка *** „Уникредит Булбанк” АД, филиал в гр. Добрич.

Съобразно изложените в мотивираното искане твърдения, Д.М.Д. е осъден с влязло в сила споразумение от 30. 11. 2011г. по НОХД № 1185/ 2011г. по описа на ОС – гр. Варна, по силата на което последният е бил признат за виновен в извършването, през периода м. 01. 2007г. – 09. 11. 2011г., на престъпления, наказуеми по чл. 321 ал. 3 т. 2, вр. ал. 2 т. 6, вр. ал. 1 от НК и по чл. 159 в, вр. чл. 159 а ал. 2 т. 6, вр. ал. 1 от НК, което престъпление попада в обхвата на нормата на чл. 3 ал. 1 от ЗОПДИППД. Д.М.Д. и К.А.Д. са съпрузи, като в искането е посочено, че общите приходи на двамата ответници за проверявания период възлиза на 8.43 минимални работни заплати /МРЗ/, като разходите им възлизат в общ размер на 3 272.85 МРЗ. Разликата между приходи и разходи възлиза на 3 264.43 МРЗ и представлява имущество на значителна стойност по смисъла на § 1 т. 2 от ДР на ЗОПДИППД. Тъй като липсват данни ответниците да са реализирали законни доходи, то може да се направи обосновано предположение, че сумата е в резултат от престъпната дейност на ответника Д..

С мотивираното искане КУИППД е предявила против Д.М.Д., К.А.Д. и против И.С.М. иск с правно основание чл. 8 ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД, за отнемане в полза на държавата на недвижим имот: апартамент № 1, находящ се в гр. Добрич, ж. к. „Строител” бл. 1 вх. В ет.1  ап. 1, със застроена площ от 90. 90 кв. м., с принадлежащото му избено помещение № 8 с площ от 17. 59 кв. м., таванско помещение № 8 с площ от 9. 58 кв. м., както и 6. 71 % ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавна земя. Съобразно изложените в искането твърдения, ответникът е син на Д.М.Д. и К.А.Д. и е придобил правото на собственост върху посочения недвижим имот по силата на договор за дарение, обективиран в н. а. № 191, т. І, рег. № 3475, дело № 191/ 2011г. на нотариус с район на действие ДРС, вписан под № 535 на НК – гр. София, след образуване на наказателното производство против Д.М.Д.. С оглед родствената връзка между ответниците И.С.М. и Д.М.Д., то по силата на оборимата законова презумпция, визирана в чл. 8 ал. 2 от ЗОПДИППД, приобретателят И.С.М. е знаел, че прехвърленото му имущество е придобито в резултат на престъпна дейност, поради което подлежи на отнемане по реда на л. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД.

С мотивиранато искане КУИППД е предявила против ответниците Димитрови  и против съпрузите Ш.М.Ш. и С.Е.Ш. иск с правно основание чл. 8 ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД, за отнемане в полза на държавата на недвижим имот: нива с площ от 38. 800 дка, поземлен имот № 72624.101.60 по кад. карта на гр. Добрич, ІІІ кат., и на недвижим имот: апартамент № 1, находящ се в гр. Добрич, ж. к. „Строител” № 1 вх. А ет. 1, със застроена площ от 85. 56 кв. м., с идентификатор 72624.612.1.1 по кад. карта на гр. Добрич, ведно с прилежащите му изба № 49 с площ от 19. 40 кв. м. и таванско помещение № 54 с площ от 15. 38 кв. м., ведно със съответните части от общите части на сградата и от правото на строеж върху общински поземлен имот, придобити от С.Е.Ш. по силата на нотариален акт за прокупко – продажба № 192, т. І, рег. № 3512, дело № 192/ 2011г. и н. а. № за покупко – продажба № 193, т. І, рег. № 3513, дело № 183/ 2011г.,  и двата на нотариус с район на действие ДРС, вписан под № 535 на НК – гр. София, след образуване на наказателството производство против Д.М.Д.. С.Е.Ш. и Ш.М.Ш. са съпрузи, като придобиването на имота е станало по време на техния брак. С оглед родствената връзка по сватовство от втора степен между ответницата С.Е.Ш. - снаха /съпруга на Ш.М.Ш. – брат на Д.М.Д./, то по силата на оборимата законова презупция, визирана в чл. 8 ал. 2 от ЗОПДИППД, приобретателката С.Е.Ш. е знаела, че прехвърленото и имущество е придобито в резултат на престъпна дейност, поради което подлежи на отнемане по реда на л. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./.

По силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в н. а. № 48 т. ІІІ, рег. № 10290, дело № 448/ 12. 10. 2011г. на нотариус с район на действие ДРС, вписан под № 535 на НК, Ш.М.Ш. и С.Е.Ш. са продавали на Г.Ю.А. следния недвижим имот: апартамент № 1, находящ се в гр. Добрич, ж. к. „Строител” № 1 вх. А ет. 1, със застроена площ от 85. 56 кв. м., с идентификатор 72624.612.1.1 по кад. карта на гр. Добрич, ведно с прилежащите му изба № 49 с площ от 19. 40 кв. м. и таванско помещение № 54 с площ от 15. 38 кв. м., ведно със съответните части от общите части на сградата и от правото на строеж върху общински поземлен имот. С мотивиранато искане ищецът КУИППД е предявила против Ш.М.Ш. и С.Е.Ш. и против Г.Ю.А. иск с правно основание чл. 7 т. 2 пр. І, ІІ, ІІІ и ІV от ЗОПДИППД /отм./ – за обявяване недействителността по отношение на Държавата на горната правна сделка. Ищецът приема позицията, че сделката между роднините на Д.М.Д. и третото лице Г.Ю.А. е възмездна сделка, страните са знаели, че имуществото, предмет на сделката, е придобито Д.М.Д. от престъпна дейност, като придобиването му по н. а. № 48 т. ІІІ, рег. № 10290, дело № 448/ 12. 10. 2011г. на нотариус с райно на действие ДРС, вписан под № 535 на КЧСИ цели неговото укриване, или прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с това имущество. След обявяване недействителността на сделката, то и на основание чл. 8 ал. 1 пр. 3 и 4, вр. ал. 2 от ЗОПДИППД имотът подлежи на отнемане в полза на държавата от прехвърлителите Ш.М.Ш. и С.Е.Ш..

При условията на евентуалност по отношение на горния иск за отнемане на имота от ответниците Ш.М.Ш. и С.Е.Ш., ищецът КУИППД е предявила против Д.М.Д. и К.А.Д. иск за отнемане в полза на държавата на действително полученото от тях от купувачите Ш.М.Ш. и С.Е.Ш., а именно парична сума в размер на 46 202лв., представляваща пазарната стойност на имота към датата на продажбата. Този иск е предявен в условията на евентуалност, ако бъде оборена законовата презумпция по чл. 8 ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./, ерго при добросъвестност на приобретателя и в съгласие с чл. 4 ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./ подлежи на отнемане действително полученото от прехвърлителите.

С мотивиранато искане КУИППД е предявила против ответниците К.А.С. и Д.К.С. иск с правно основание чл. 8 ал. 1 пр. 3 и 4, вр. ал. 2, вр. чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./, за отнемане в полза на държавата на следния недвижим имот: жилище със застроена площ от 90 кв. м., на втори етаж от двуфамилна жилищна сграда с идентификатор 72624.616.100.1 по кад. карта на гр. Добрич, находящо се в гр. Добрич, ул. „Опълченска” № 60 /по скица № 58/, състоящо се от четири стаи и две изби, самостоятелен обект с идентификатор 72624.616.100.3, и гараж със застроена площ от 20 кв. м. с идентификатор 72624.616.100.5, ведно с отстъпеното право на строеж върху 220 кв. м. в идеални части от държавно дворно място, включено в УПИ Х – 100 в кв. 60 по ПУП на гр. Добрич, имот с идентификатор 72624.616.100, целия с площ от 431 кв. м. Горния имот К.А.С., по време на брака и с Д.К.С., е придобила от К.А.Д. и Д.М.Д. по силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в н. а. № 40, т. ІІІ, рет. І 5242, дело № 289/ 2007г. на нотариус с район на действие ДРС, вписан под № 177 на НК – гр. София. Съобразно изложените в мотивираното искане твърдения, К.А.С. е сестра на К.А.Д., респективно между нея и Д.М.Д. е налице родство по сватовство от втора степен, с оглед на което и по силата на оборимата презумпция по чл. 8 ал. 2 от ЗОПДИППД, приобретателката К.А.С. е знаела, че прехвърленото и имущество е придобито в резултат на престъпна дейност, поради което подлежи на отнемане по реда на л. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД.

С мотивиранато искане КУИППД е предявила против Д.М.Д. и К.А.Д. и против Р.М.Х., иск с правно основание чл. 7 т. 2 пр. 1, 2, 3 и 4 от ЗОПДИППД, за обявяване недействителността по отношение на Държавата на сделката, обективирана в н. а. № 87, т. ІІІ, рег. № 5151, дело № 348/ 2011г. на нотариус с район на действиие ДРС, вписан под № 177 на НК – гр. София, по силата на която Д.М.Д. и К.А.Д. продават на Р.М.Х. недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ул. „Баба Парашкева” № 15, а именно жилищна сграда със застроена площ от 28 кв. м., находяща се в югоизточната част на имота, построена въз основа признато право на строеж върху 1/ 2 ид. част от общинско дворно място, съставляващо УПИ V – 160 в кв. 611 по плана на гр. Добрич, ж. к. „Русия ІІІ – ІV”, с площ от 392 кв. м. Ищецът КУИППД приема позицията, че сделката между Д.М.Д. и съпругата му К.А.Д., като продавачи, и третото лице Р.М.Х., е възмездна сделка, страните са знаели, че имуществото, предмет на сделката, е придобито Д.М.Д. от престъпна дейност, като придобиването му цели неговото укриване, или прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с това имущество. В този случай се настоява съдът и на основание чл. 10, вр. чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД да постанови отнемането му в полза на държавата на имота от прехвърлителите Д.М.Д. и К.А.Д..

При условията на евентуалност спрямо горния иск, КУИППД предявява против Д.М.Д. и К.А.Д., иск с правно основание чл.4  ал. 2 и чл. 10 от ЗОПДИППД, за отнемане на действително полученото от последните, а именно парична сума в размер на 14 084 лв., представляваща пазарната стойност на имота, получена от ответниците по силата на сключената от тях, като продавачи, с Р.М.Х. като купувач, сделка, обективирана в н. а. за покупко – продажба на недвижим имот № 87, т. ІІІ, рег. № 5151, дело № 348/ 2011г.на нотариус с рег. № 177. Този иск е предявен в условията на евентуалност, ако не бъде доказана законовата предпоставка по чл. 7 т. 2 от ЗОПДИППД, или при добросъвестност на приобретателя и в съгласие с чл. 4 ал. 2 от ЗОПДИППД, подлежи на отнемане действително полученото от прехвърлителите.

Ответниците Д.М.Д. и К.А.Д. оспорват изцяло исковете с твърдения за законност на средствата за придобиване на описаното по-горе имущество. Част от него е била придобита преди 2007 г., когато е началният момент на престъплението; закупуването на осем броя ниви било със средства, подарени от бащата на втората ответница; недвижимият имот, находящ се в гр.Добрич бил закупен макар на нейно име, със средства от сватбата на сина им И., за негови нужди; паричните средства /банкноти/ и златните накити били собственост на ответницата, на нейната дъщеря и на снаха й; за периода от 1986 г. до 1995 г. твърденията са, че ответниците и бащата на първия от тях се занимавали с бостанджийство и реализирали доходи от продажба на дини, пъпеши и тикви; през периода от 1995 г. до 1999 г.осъществявали търговска дейност на територията на РПолша чрез „Чинар” ЕООД; част от описаните в искането недвижими имоти, макар и записани на името на  ответниците били собственост на трети лица, които се предпазвали от отнемането им от кредитори.

И.С.М. оспорва предявения против него иск. Дареният му недвижим имот бил поради причина, че закупеният с пари от сватбата му имот бил продаден от К.А.Д. на С.Е.Ш.. Настоява се претенцията против него да бъде отхвърлена.

Оспорвайки иска, Ш.М.Ш. и С.Е.Ш. сочат, че двамата са реализирали законни доходи, поради което искането за отнемане на придобито от тях имущество е неоснователно.

Ответникът Г.Ю.А. се противопоставя на допустимостта на заявената против него претенция за обявяване недействителност на сделка, тъй като ищецът не е индивидуализирал, коя от хипотезите на чл. 7 ал. 2 от ЗОПДИППД е основание за обявяване недействителността на сделката. Ответникът оспорва да е бил в близки отношения с Д.М.Д. или със съпругата му, с които били единствено съседи. Ответникът не знаел с какво се занимава и какви доходи реализира. Научил, че се продава апартамент от съседи и тъй като му предстояло сключване на граждански брак, а ответникът А. живеел при сестра си и нейното семейство, поради което закупил жилище от Ш.М.Ш. – брат на Д.М.Д., без да знае, че жилището е било прехвърлено на неговия праводател от Д.М.Д.. Настоява претенцията против него да бъде отхвърлена.

Ответницата Р.М.Х. твърди, че придобитият от нея недвижим имот – жилищна сграда в гр. Добрич, ул. „Баба Парашкева” № 15, е придобит изцяло със собствени средства. Ответницата твърди да няма никакви близки или родствени връзки с Д. М.Д., съответно не е знаела по какъв начин реализира доходи. Сделката била сключена преди осъждането на ответника Д., съответно имотът не бил обременен с вещни тежести. Ответницата Х. твърди, че искането е нередовно, доколкото не се сочи в коя от хипотезите по чл. 7 ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./ попадат твърденията на ищеца. Настоява се за отхвърляне на иска.

Ответниците К.А.С. и Д.К.С. изразява становище за неоснователност на предявените претенции с твърдения, че е оборена презумпцията на чл.8 от ЗОПДИППД.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че Д.М.Д. и К.А.Д. са съпрузи от 30.11.1983 г.

С влязло в сила определение от 30.12.2012г. по НОХД № 1885/ 2011г. по описа на ОС – гр. Варна, ответникът Д.М.Д. е бил осъден за извършени през периода м. 01.2007г. – 09.10.2011г. престъпление по чл. 321 ал. З пр. 2 т. 2, вр. ал. 2 от НК, за това, че е участвал в организирана престъпна група, образувана и ръководена от Н.Ю.Б., с участници в групата – М.И.И., Е.Р.А., М.Р.А., Р.М.Б. и други неустановени лица, която е била създадена с користна цел, за да върши престъпления по чл.159 г от НК - трафик на хора през границата и за извършени през същия период десет престъпления по чл. 159 г, пр. З, вр. чл. 159 б, ал. 2, вр. чл. 159 а, ал. 2 т. 6, вр. ал. 1, пр. 2 и пр. 4 от НК, за това, че в изпълнение на решението на организирана престъпна група е приел и транспортирал през границата на Р България отделни лица, с цел да бъдат използвани за развратни действия /да проституират и да извършват блудствени действия в Република Германия/, независимо от съгласието им, като деянието е било извършено чрез обещаване и даване на облаги.

При извършеното претърсване и изземване от жилището на първия ответник били иззети описаните в искането банкноти и златни накити.

Приложената справка от ОД на МВР гр. Добрич, сектор КАТ установява, че ответниците Д. притежават следните превозни средства: лек автомобил, марка “Мерцедес”, модел “Спринтер 213”, с рег.№ ТХ 2384 КХ, рама № WDB9026721R612521, двигател № 61198150861508, дата на първа регистрация 15.01.2004г., закупен на 23. 07. 2008г., а също и лек автомобил, марка “Форд”, модел “Транзит Т”, с рег.№ ТХ 0824 АС, рама № WF0HXXGBVHRA93949, двигател № RA93949, дата на първа регистрация 11.04.1995г. и придобит от ответниците Д. на 23.07.1999  г. На 09.06.2003 г. ответникът Д. придобил собствеността върху л. а. м. „Мерцедес” модел 212 Д, с рег. № ТХ 24 24 АС, рама № WDB9024721P647885 и двигател № 60298000076621, а на 05. 07. 2005г. закупил л. а. м. „Мерцедес” модел „Спринтер 313 ЦДИ”, с рег. № ТХ 48 85 РХ, рама № WDB9036721R171240 и двигател № 61198150202766. Тези автомобили били прехвърлени от ответниците Д. на трети лица.

 От извършените справки с банкови институции се установявали банковите сметки на Д.М.Д. и К.А.Д., както и наличностите по тях. По сметка № BG16 UNCR 9660 4439 0530 05 EUR, открита на 11.04.2006 г. в „УниКредит Булбанк” АД филиал гр. Добрич с титуляр ответника Д.Д., е била налична сумата от 35.98 евро, чиято левова равностойност възлиза на 70. 34 лв.

С н.а. №116, т.Х, дело №3066/1998 г. на нотариус при ДРС, Д.М.Д. /носещ имената С.М.Ш./ придобил по време на брака си с К.А.Д. правото на собственост върху апартамент, находящ се в гр. Добрич, ж. к. „Строител” бл. 1 вх. В ет. 1 ап.1, със застроена площ от 90.90 кв. м., с принадлежащо избено помещение № 8 с площ от 17.59 кв. м., с принадлежащо таванско помещение с площ от 9.58 кв. м., както и 6.71 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, срещу заплащане на сумата от 10 600 000лв.

С договор за дарение, обективиран в н. а. № 191, т. І, вх. рег. № 3475, дело № 191/20.04.2011 г. на нотариус с район на действие ДРС, вписан под № 535, К.А.Д., лично и като пълномощник на Д.М.Д. прехвърлила на сина си И.С.М. горния имот, със запазване пожизнено право на ползване върху него.

Видно е от приложения нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 37, т. І, дело № 50/1994г. на нотариус при РС гр. Добрич, че К.А. Ш. /Д./ е придобила правото на собственост върху апартамент № 15, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения и тераса с площ от 73.04 кв. м., изба № 15 от 5.90 кв. м. и 6.057% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място, за сумата от 85 000лв., находящ се в гр. Добрич, ж. к. „Строител” бл. 67, вх. Б.

Въпросният имот е бил прехвърлен от съпрузите К.А. Ш. и Д.М.Д. в полза на К.К.С., видно от н. а. за продажба на недвижим имот № 155, т. ІІ, рег. № 2689, дело № 222/13.12.2000г. на нотариус с рег. № 177.

По силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 39, т. ІХ, дело № 49051/1996г. на нотариус при ДРС, Д.М.Д. /с имената С.М.Ш./ е придобил правото на собственост върху едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв. м., състояща се от две стаи, коридор, две сутеренни стаи и коридор, гараж, ведно с правото на строеж върху държавно двор но място от 360 кв. м., съставляващо парцел ІІ, пл. № 769 в кв. 4 по ЗРП на гр. Добрич, ул. „Добро поле” № 4 А, за сумата от 400 000лв.

Недвижимият имот ответниците Д. и К. Д. прехвърлили на В. К. К. с договор за покупко – продажба на недвижим имот, предмет на н. а. № 21, т. І, рег. № 119, дело № 4/ 12.01.2001г. на нотариус с рег. № 177.

Не се спори по делото, че К.А.Д., има сестра К.А.С., чието ЕГН е идентично с това на Е.Х.С. и която е съпруга на Д.К.С. /Д.К.С./. С нотариален акт № 22, т. І, рег. № 131, дело № 5/12. 2001г. на нотариус № 177, Д.К.С.и Е.Х.С.са продали на К.А.Д. следния недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ул. „Опълченска” № 60, а именно: втори етаж от двуфамилно жилище, състоящо се от четири стаи и две изби, и гараж, построени на основание отстъпено право на строеж върху 220 кв. м. в идеални части от държавно дворно място, включено в парцел Х, целия с площ от 442 кв. м., с пл. № 100 в кв. 607 по плана на гр. Добрич, срещу сумата от 6 000лв., платена напълно и в брой на продавачите. С договор за покупко – продажба№ 49, т. ІІІ, рег. № 5242, дело № 289/ 24.08.2007г. на нотариус с рег. № 177, ответниците Д. са продали на К.А.С. горния недвижим имот срещу сумата от 11 500 лв., платени изцяло на продавачите.

По делото са приложени нотариални актове, установяващи, че на 24. 04. 2002г. К.А.Д. е придобила правото на собственост върху следните земеделски имоти: нива от 6.960 дка, парцел 49 от масив 101 по плана за земеразделяне на землището на гр. Добрич; нива с площ от 3.980 дка, парцел 51 от масив 101; нива от 3.980 дка, парцел 50 от масив 101;  нива с площ от 3.980 дка, парцел 46 от масив 101; нива от 3.980 дка, представляваща парцел 45 от масив 101; нива с площ от 3.980 дка, парцел 44 от масив 101; нива с площ от 3.980 дка, представляваща парцел 47 от масив 101; нива с площ от 7.960 дка, представляваща парцел 48 от масив 101, всички по плана за земеразделяне землището на гр. Добрич. С договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в н. а. № 192, т. І, рег. № 3512, дело № 192/ 21.04. 2011г. на нотариус № 535, К.А.Д., лично и като пълномощник на Д.М.Д. продала на С.Е.Ш. поземлен имот с идентификатор 72624.101.60 по кад. карта на гр. Добрич, представляващ нива с площ от 38.800 дка и със стари идентификатори – парцели с номера от 44 до 51 в масив 101 по плана за земеразделяне землището на гр. Добрич. От представените доказателства се установява, че С.Е.Ш. е съпруга на Ш.М.Ш., който е брат на Д.М.Д. /С.М.Ш./.

С нот.акт за покупко – продажба на недвижим имот № 196, т. І, рег. № 1433, дело № 87/28.03.2005г. на нотариус № 177 К.А.Д., по време на брака й с Д.М.Д. е придобила правото на собственост върху апартамент, находящ се в гр. Добрич, ж. к. „Балик” бл. 35, вх. Б, ет. 4, ап.10, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена  площ от 64. 91 кв. м., ведно с прилежаща му изба № 10 с площ от 2.74 кв. м., ведно с 2.24% ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, срещу сумата от 6 000лв. Ответницата Д., лично и като пълномощник на съпруга си Д.М.Д. се е разпоредила с имота в полза на В.Д. М. срещу сумата от 7 000лв., видно от н. а. за покупко – продажба на недвижим имот № 134, т. ІІ, рег. № 3377, дело № 225/31. 05. 2006г. на нотариус с рег. № 177.

Ответниците Д. са придобили собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ул. „Баба Парашкева” № 15, а именно – жилищна сграда със застроена площ от 28 кв.м., построена въз основа на отстъпено право на строеж върху 1/2 ид. част от общинско дворно място, съставляващо УПИ V – 160 в кв. 611 по плана на гр. Добрич, ж. к. „Русия 3 – 4”, срещу сумата от 8 000лв., видно от н. а. за покупко – продажба на недвижим имот № 37, т. ІІ, рег. № 1885, дело № 115/19.04.2005г. на нотариус № 177. Д.М.Д. и К.А. Д. са продали горния недвижим имот на Р.М.Х. срещу сумата от 9 950лв., видно от н. а. за покупко – продажба на недвижим имот № 87, т. ІІІ, рег. № 5151, дело № 348/27.12.2011г.

Видно от представения н. а. за покупко – продажба на недвижим имот № 130, т. І, рег. № 1500, дело № 75/13.03.2008г. на нотариус № 177, К.А.Д. е придобила собствеността върху следния недвижим имот: апартамент № 1, находящ се в гр. Добрич, ж. к. „Строител” бл. 1 вх. А, ет. 1, със застроена площ от 85. 56 кв. м., имот с идентификатор 72624.612.1.1.1 по кад. карта на гр. Добрич, ведно с прилежащите му изба № 49 с площ от 19. 40 кв. м. и таванско помещение № 54 с площ от 15. 38 кв. м., срещу сумата от 13 500лв. Ответницата Д., лично и като пълномощник на Д.М.Д. се е разпоредила с имота в полза на С.Е.Ш. /съпругата на Ш.М.Ш., брат на Д.Д./ с договор, обективиран в н.а . № 193, т. І, рег. № 3513, дело № 193/21.04.2011г. на нотариус с рег. № 535, срещу заплащане на продажна цена от 20 000лв. С н. а. № 48, т. ІІІ, рег. № 10290, дело № 448/12.10.2010 г. С.Е.Ш. и Ш.М.Ш. са продали имота на Г.Ю.А..

Безспорно е по делото, че Д.Д. е регистриран като едноличен търговец с фирма „Чинар – С. Шемши”. Участвал е като съдружник и в регистрираното в Р Полша, гр. Камиення Гура „ЧИНАР” ООД, не е притежавал и не притежава безналични ценни книжа. От приложената от ТД на НАП справка се установява, че ответникът Д. не е подавал годишни данъчни декларации по ЗОДФЛ/ ЗДДФЛ за периода 1999г. – 2010г. По отношения твърденията на ответниците Д., че търговското дружество е осъществявало търговска дейност в Р Полша, представени са удостоверения от страна на полските власти от 24.02.1997 г., но такива относно размера на реализираните към този или към следващи периоди, както и дали изобщо търговецът е продължил съществуването си след този момент, не са представени. Във връзка с доказване реализираните от Д.Д. доходи са представени две удостоверения от НОИ – ТП гр. Силистра, от които се вижда, че ответникът Д. е бил трудово ангажиран като строител през периода м. 06.1984 г. – м. 09.1985 г. Тъй като в отговорите си ответниците Д. са твърдели, че Д.Д. се е занимавал с внос на автомобили, е била представена справка от Агенция „Митници” – ЦМУ, от която се установява, че през периода 01. 01. 1999г. – 31. 12. 2008г. не е бил деклариран внос на МПС. За същия период Д.М.Д. е декларирал внасянето на територията на Р България на следната валута: на 29.09.2005г. – 6 030 евро и 50 щатски долара, а  на 02.11.2005г. – 7 500 евро и 1 200 долара. Тъй като ответниците Д. в отговора си са сочили, че са се занимавали със земеделие, е представена справка от Областна служба „Земеделие” гр. Добрич, от която става ясно, че Д.М.Д. не е би регистриран като земеделски производител. През периода 2008 г. – 2011 г. като такъв е била регистрирана К.А.Д., която е получавала субсидии по схемите и мерките, администрирани от структурните звена на ДФ „Земеделие”, както следва: на 16.12.2009 г. – сумата от 629.69 лв., на 28.12.2009 г. и на 08.02.2010 г. – по 292.92 лв.; на 16.03.2011 г. е получила сума в размер на 709.83лв. и на 17.03.2011 г. – 383.30 лв.

По делото са събрани гласни доказателства: показанията на свид.М.В. и А.М. – съседи на Д. и К. Д., Т.М. – дъщеря на първите двама ответници, М.М. – тяхна снаха, които установяват, че на сватбите на дъщерята и на сина им били подарени голямо количество златни накити и парични средства; че през осемдесетте години ответниците обработвали бостани – сеели и продавали тикви, дини и пъпеши и реализирали значителни доходи от тази продукция; че работили като търговци в РПолша; че отв.Д. внасял и продавал коли от Германия и с придобитите средства закупили част от имуществото си. 

 Свид. Д.Б. и Ив.Ж. – кмет на с.Ловчанци и свид.Ив.Р. установяват факта, че ответниците обработвали  бостани – между 10-15 декара в землището на с.Ловчанци и около 40 декара по пътя за с.Козлодуйци.

 Свид. Д.Т. – брат на ответницата С.Ш. установява същото обстоятелство и фактите около закупуването на апартамента в ж.к.”Строител”, гр.Добрич.

Свид. Г.К. и Г.К. – дъщери на отв.Д. и К. С. свидетелстват за паричните отношения на родителите си с първите двама ответници;

Свид. Х.И. и Н.А. установяват, че ответницата Р.М.Х. не е познавала ответниците Д.Д. и К.Д. пред извърщшването на покупка на апартамента на ул.”Баба Парашкева” № 15 в гр.Добрич;

Свид. Н.Д. – сестра на отв.Г.А. и Е.Д. – негов първи братовчед установяват, че Г.А. не е познавал Д. пхреди закупуването на апартамента им в ж.к.”Строител”, гр.Добрич.

По делото са назначени експертизи:

- Автотехническа – за установяване на стойността на описаните в искането леки автомобили към момента на  придобиването и към   момента на отчуждаването им;

- Съдебно-техническа експертиза за пазарната стойност на недвижимите имоти към момента на придобивавнето ина отчуждаването им;

- Съдебно-оценъчна експертиза относно движимите вещи – мобилни телефони и накити, която е съобразила заключението си с представените от ответниците магнитни носители /компектни дискове/ от сватбите на децата на ответниците – Т. и И..

- Съдебно-оценъчна експертиза за стойността средния добив  от 50 декара бостани,          засети с дини и тикви  за периода от 1994 г. до 2011 г.;

- Съдебно-счетеводна експертиза за размера на разходите на ответниците Д. за периода от 1994 г. до 2011 г. – в два варианта. Отрицателната разлика в първия вариант е 3817.56 МРЗ а във втория – 5153.02 МРЗ.

 По исковете против Д.Д. и К.Д. с правно основание чл.4, ал.1, вр. с чл.10 от ЗОПДИППД /отм./:   

         На отнемане по реда на ЗОПДИППД /отм./ подлежи имущество, придобито пряко или косвено от осъществяван престъпен състав от някой от посочените в чл. 3 ал. 1 от с. з. В процесния случай това изискване е изпълнено, тъй като Д.М.Д. е осъден с влязло в сила споразумение за извършени от него престъпления по чл. 321 от НК /чл. 3 ал. 1 т. 21 от ЗОПДИППД /отм./ и по чл. 159 г, вр. чл. 159 б, вр. чл. 159 а от НК /чл. 3 ал. 1 т. 4 от ЗОПДИППД /отм./.

Съобразно разпоредбата на чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./, по реда на този закон се отнема имущество, придобито през проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл. 3 и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник. Следователно липсва законово изискване да е налице пряка причинно – следствена връзка между конкретната престъпна дейност, за която лицето е осъдено, и придобиването на имущество. В нормата на  чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ законодателят е визирал една оборима презумпция, а именно липсата на законен източник на доходи, като при констатации за липса на законен източник на средства следва да се предположи, че имуществото е придобито от престъпна дейност, а не в резултат на конкретното престъпление, за което е осъдено проверяваното лице. Презумпцията е оборима, следователно тежестта от оборването и се носи от лицето, реализирало престъпната дейност, чието имущество ще подлежи на отнемане, то трябва да ангажира доказателства, че придобитото имущество не е свързано с престъпната дейност, че няма причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, както и че са налице достатъчно законни доходи. Тъй като в ЗОПДИППД /отм./ няма дефиниция на „законен източник”, то „законността” на всеки един източник на доходи следва да бъде преценявана конкретно.

Искът с правно основание чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД е за реално отнемане на налични към момента на предявяване на иска в патримониума на ответника облаги от извършени престъпления, ако те са на значителна стойност по смисъла на § 1 т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./, а именно в размер над 60 000лв. Съпоставянето на паричния еквивалент на придобитото имущество към паричната равностойност на брой минимални работни заплати за страната през съответния период на придобиване е обективен критерий за определяне на стойността на имуществото, чието отнемане се иска. Критерият за значителност се отнася до придобитото имущество през процесния период като цяло, стойността е сборна, но е реалната пазарна към момента на придобиване на процесния актив и се установява с помощта на експертни заключения. Следователно е ирелевантно, че предмет на исковете по чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ са вещи - МПС, мобилни телефони и банкноти, чиято самостоятелна стойност е по – ниска от 60 000лв., след като сборът на цялото придобито от ответниците Д. имущество изпълнява критерия за значителност, а това обстоятелство се установява от назначената от съда ССЕ. Според заключението на вещото лице, за проверявания период от ответниците Д.М.Д. и К.А.Д. са реализирали законни приходи от печалба от реализирана селскостопанска продукция, получени дарения на сватбите на децата им, получени субсидии по схемите и мерките администрирани от структурните звена на Държавен фонд „Земеделие“ и един превод по банковата сметка на Д.М.Д. от А.П. в общ размер на 2 410. 94 МРЗ. Съответно за същия период размерът на разходите, извършени от ответниците за възмездно придобиване на недвижими имоти и МПС, определени съобразно пазарната им стойност към датата на придобиване, определена от вещите лица по назначените експертизи, е в размер на 2 096. 44 МРЗ, обичайните разходи за издръжка на домакинството, съобразно приложените по делото данни на Националния статистически институт е в размер на 969. 23 МРЗ, а извънредните разходи на Д.М.Д., на К.А.Д. и на сина им И.С.М. /до навършване на пълнолетие/ за пътувания зад граница са общо 2 921. 69 МРЗ. Вещото лице е дало два варианта на разликата между приходите и разходите на домакинството на ответниците Д., като в първия от вариантите е посочено, че приходите за посочения период от 1994г. до 2011г. е в размер на 3 746. 44 МРЗ, разходите са в размер на 7 564 МРЗ, съответно се получава отрицателна разлика от 3 817. 56 МРЗ, а във втория от вариантите, изключвайки приходите от продажба на недвижими имоти и МПС, вещото лице е посочило, че приходите на ответниците Д. се равняват на 2 410. 98 МРЗ, като при установени разходи в размер на 7 564 МРЗ, отрицателната разлика възлиза на 5 153. 02 МРЗ. Настоящата инстанция изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че следва да възприеме първия от посочените варианти, съдържащ по – благоприятната за ответниците стойност. ЗОПДИППД /отм./ има санкционен характер, поради което нормите му следва да бъдат тълкувани стеснително, респ. следва да бъде възприемано най – благоприятното за лицето, чието имущество подлежи на отнемане, положение. В тази връзка съдът възприема заключението по СИЕ, че размерът на разходите на ответниците Д. за периода 1994г. – 2005г., е в размер на 28 247 982. 57лв., или 7 564 МРЗ, при приходи в размер на 9 921 890. 22лв. 3 746. 44 МРЗ. Съпоставка между приходите и разходите на ответниците Д. водят на извода, че разходите надвишават приходите им с 18 326 091. 35лв. или 3 817. 56 МРЗ. Следователно е изпълнен и критерият за „значителност” по смисъла на чл. § 1 т. 2 от ЗОПДИППД /отм./ за придобитото от ответниците имущество.

По иска за отнемане в полза на държавата на лек автомобил, марка “Мерцедес”, модел “Спринтер”, с рег.№ ТХ 2384 КХ, рама № WDB9026721R612521, двигател № 61198150861508, дата на първа регистрация 15.01.2004г., придобит от ответника Д., по време на брака му с К.А.Д., на 23.07.2008 г. С оглед мотивите, изложени по-горе за липсата на доказателства за законност на средствата за неговото придобиване, правилен е извода на съда за основателност на иска, поради което следва да бъде уважен спрямо двамата съпрузи.

Предвид факта, че л.автомобил марка “Форд”, модел “Транзит Т”, с рег.№ ТХ 0824 АС, рама № WF0HXXGBVHRA93949, двигател № RA93949, дата на първа регистрация 11.04.1995 г. е придобит през 1999 г. - значителен период преди престъпната дейност на ответника, правилно съдът е приел, че в тази му част искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

По иска по чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на държавата на описаните с мотивираното искане банкноти: Не е доказано в процеса твърдението, че тези парични средства са от осъществяваната от  дъщерята на ответниците Д. – Т. дейност. Показанията на разпитаните свидетели в тази насока следва да се тълкуват с оглед заинтересуваността им от изхода на спора. При липсата на доказаност за законност на произхода на описаните банкноти, искът по отношение на тях следва да бъде уважен.

По същите сображения следва да бъде уважен искът и по отношение на девет броя мобилни телефони, на сумата от 35.98 евро, намираща се в банковата сметка на Д.Д. в „Уни Кредит” Булбанк” АД-Добрич  и на бижута, иззети от дома на ответниците Д., с изключение на халките с имената на техните  дъщеря и зет. Не е доказано в процеса, че иззетите бижута са принадлежали на други лица, поради което следва извод, че те са придобити от ответниците през време на брака им, като не е доказан законен произход на средствата за това, поради което исковете в тази им част са основателни и доказани.

По предявения против Д.М.Д. и К.А.Д. иск с правно основание чл. 4 ал. 2, вр. чл. 10 от ЗОПДИППД /отм./:

Съобразно чл. 4 ал. 2  от ЗОПДИППД /отм./, когато имуществото по ал. 1 е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин, като е заплатена изцяло действителната стойност на придобитото, на отнемане подлежи само полученото от лицето по ал. 1. Следователно по този ред подлежи на отнемане имущество, което е било придобито в резултат или в пряка или косвена връзка в резултат на престъпната дейност на Д.Д., но е било предмет на последващи транслативни сделки, поради което не съществува в патримониума на извършителя на престъпната дейност, следователно подлежи на отнемане неговата парична ровностойност.

Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за основателност на исковите претенции по отношение на присъждане на стойността събразно заключението на назначената съдебно-автотехническа експертиза на:  л. а. м. „Мерцедес” модел 212 Д, с рег. № ТХ 24 24 АС, рама № WDB9024721P647885 и двигател № 60298000076621 в размер на 13700 лева и на л. а. м. „Мерцедес” модел „Спринтер 313 ЦДИ”, с рег. № ТХ 48 85 РХ, рама № WDB9036721R171240 и двигател № 61198150202766 в размер на 11000 лева съобразно изразената воля в мотивираното искане. Описаните движими вещи са придобити през време на брака между двамата ответници в голяма времева близост и в рамките на престъпната дейност на отв.Д., поради което сумите следва да бъдат присъдени в полза на Държавата.

Основателен е и иска за отнемане в полза на Държавата на сумата от 25 899лв., предявен против Д.М.Д. и К.А.Д. с правно основание чл. 10, вр. чл. чл. 4 ал. 2  от ЗОПДИППД, която сума представлява пазарната стойност към датата на продажбата на недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ж. к. „Балик” бл. 35, вх. Б, представляваш жилище – апартамент № 10 на четвърти етаж, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 64. 91 кв. м., ведно с принадлежащата му изба № 10 с площ от 2. 74 кв. м., ведно с 2. 24 % ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, отчуждено от ответниците в полза на В. Д. Маринов с н. а. № 34, т. ІІ, рег. № 3377, дело № 225/ 2006 г. Предвид факта, че придобиването на имота е станало в период, близък до този на престъпната дейност и не е посочен законен източник на средствата за придобиването му, в полза ва Държавата следва да бъде присъдена претендираната от Комисията сума.

Неоснователна е претенцията, съотв. въззивната жалба по отношение на иска за отнемане в полза на Държавата на сума в размер на 13293.00 лева,    на основание чл.10, вр. с чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./. Претендираната сума представлява пазарната стойност към датата на продажбата на недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ж. к. „Строител” бл. 67, вх. Б, представляваш жилище – апартамент № 15 на пети етаж, състоящо се от две стаи, кухня, сервизни помещения и тераса, със застроена площ от 73. 04 кв. м., ведно с принадлежащата му изба № 15 с площ от 5.90 кв.м., ведно с 6.057% ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, отчуждено от ответниците Д. в полза на К.К.С. с н. а. № 155, т. ІІ, рег. № 2688, дело № 222/2000г.

Тъй като имотът е придобит от К.А.Д. през 1994 г. – почти десет години преди престъпната дейност на съпруга й, а отчуждаването на имота в полза на К.К.С. е станало през 2000 г., не би могъл да бъде направен извод за наличие на причинно-следствена връзка между придобиването и престъпната дейност, поради което правилно искът в тази му част е отхвърлен.

По иска, предявен против И.С.М. – син на ответниците Д., с правно основание чл.8, ал.1, вр. с ал.2, вр. с чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./: 

Предмет на претенцията е отнемане в полза на Държавата на следния недвижим имот: апартамент № 1, находящ се в гр. Добрич, ж. к. „Строител”, бл. 1, вх. В, ет.1, ап. 1, със застроена площ от 90.90 кв. м., с принадлежащото му избено помещение № 8 с площ от 17.59 кв. м., таванско помещение № 8 с площ от 9.58 кв. м., както и 6.71 % ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, придобит чрез договор за дарение, обективиран в н. а. № 191, т. І, рег. № 3475, дело № 191/2011г. на нотариус с район на действие ДРС, вписан под № 535 след образуване на наказателното производство против Д.М.Д.. С оглед родствената връзка между ответниците И.С.М. и Д.М.Д., по силата на оборимата законова презумпция, визирана в чл.8, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./, следва да се приеме, че приобретателят И.С.М. е знаел, че прехвърленото му имущество е придобито в резултат на престъпна дейност, поради което подлежи на отнемане по реда на чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД.

По предявения против Ш.М.Ш. и С.Е.Ш. иск с правно основание чл. 8 ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./, за отнемане в полза на държавата на недвижим имот: нива с площ от 38.800 дка, поземлен имот № 72624.101.60 по кад. карта на гр. Добрич, ІІІ кат., и на недвижим имот: апартамент № 1, находящ се в гр. Добрич, ж. к. „Строител” № 1 вх. А ет. 1, със застроена площ от 85.56 кв. м., с идентификатор 72624.612.1.1 по кад. карта на гр. Добрич, ведно с прилежащите му изба № 49 с площ от 19.40 кв. м. и таванско помещение № 54 с площ от 15.38 кв. м., ведно със съответните части от общите части на сградата и от правото на строеж върху общински поземлен имот:

Видно е от доказателствата по делото, че ответницата С.Е.Ш. е съпруга на брата на ответника Д., поради което по силата на оборимата законова презумпция е знаела, че прехвърленото имущество е придобито от престъпна дейност. С оглед посочената от Комисията стойност на отчуждената нива от 38.800 декара, правилно първоинстанционният съд е присъдил в полза на Държавата сумата от 54320 лева. Ирелевантни за спора са установяваните от ответниците факти за причините за отчуждаването на имота, извършено след образуването на наказателното производство.

По отношение на иска за отнемане в полза на държавата на недвижим имот – апартамент № 1, находящ се в гр.Добрич, ж.к.”Строител”  № 1, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Правилно съдът е уважил предявената при условията на евентуалност претенция за присъждане в полза на Държавата на справедливата пазарна стойност на имота, съобразно заключението на вещото лице в размер на 46202 лева, предвид невъзможността имуществото да се върне в патримониума на ответниците.

По иска, предявен против К.А.С. и Д.К.С. с правно основание чл. 8 ал. 1 пр. 3 и 4, вр. ал. 2, вр. чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./, за отнемане в полза на държавата на следния недвижим имот: жилище със застроена площ от 90 кв. м., на втори етаж от двуфамилна жилищна сграда с идентификатор 72624.616.100.1 по кад. карта на гр. Добрич, находящо се в гр. Добрич, ул. „Опълченска” № 60 /по скица № 58/, състоящо се от четири стаи и две изби, самостоятелен обект с идентификатор 72624.616.100.3, и гараж със застроена площ от 20 кв. м. с идентификатор 72624.616.100.5, ведно с отстъпеното право на строеж върху 220 кв. м. в идеални части от държавно дворно място, включено в УПИ Х – 100 в кв. 60 по ПУП на гр. Добрич, имот с идентификатор 72624.616.100, целия с площ от 431 кв. м.:

Горният имот К.А.С., по време на брака и с Д.К.С., е придобила от К.А.Д. и Д.М.Д. по силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в н. а. № 40, т. ІІІ, рег. № 5242, дело № 289/ 2007г. на нотариус с район на действие ДРС, вписан под № 177 на НК – гр. София. К.А.С. е сестра на К.А.Д., респективно между нея и Д.М.Д. е налице родство по сватовство от втора степен, с оглед на което и по силата на оборимата презумпция по чл. 8 ал. 2 от ЗОПДИППД, приобретателката К.А.С. е знаела, че прехвърленото и имущество е придобито в резултат на престъпна дейност, поради което подлежи на отнемане по реда на чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД. При постановяване на решението в тази му част съдът е обсъдил и мотивирал подробно недопустимостта на събраните гласни доказателства и правилно е приел стойността на имота съобразно заключението на назначената съдебно-техническа експертиза.

По предявения против Д.М.Д., К.А.Д. и против Р.М.Х. иск с правно основание чл. 7 т. 2 от ЗОПДИППД /отм./:

Претенцията е за обявяване недействителността по отношение на Държавата на сделката, обективирана в н. а. № 87, т. ІІІ, рег. № 5151, дело № 348/2011г. на нотариус с район на действиие ДРС, по силата на която Д.М.Д. и К.А.Д. продават на Р.М.Х. недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ул. „Баба Парашкева” № 15, а именно жилищна сграда със застроена площ от 28 кв. м., находяща се в югоизточната част на имота, построена въз основа признато право на строеж върху 1/2 ид. част от общинско дворно място, съставляващо УПИ V – 160 в кв. 611 по плана на гр. Добрич, ж.к.„Русия ІІІ – ІV”, с площ от 392 кв.м.

По делото не са представени доказателства, че ответницата Р.М.Х. е знаела, че имотът, предмет на иска е придобит с престъпни средства, поради което искът по чл.7, т.2 от ЗОПДИППД /отм./ следва да бъде отхвърлен.

Спрямо ответниците Д.М.Д. и К.А.Д. следва да бъде уважен иска с правно основание чл.4, ал.2 и чл.10 от ЗОПДИППД /отм./ за присъждане на действително полученото от прехвърлителите – съобразно заключението на назначената СТЕ – 13400 лева.

Като е уважил иска за сумата от 327274.34 лева, съдът е постановил правилно решение, при спазване на  материалния и процесуалния закон, което следва да бъде потвърдено изцяло. За разликата до предявения размер от 428347.14 лева искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.

В жалбите на ответниците Д. се съдържат твърдения за допуснати процесуални нарушения, свързани с несъбиране на искани доказателства, довели до постановяване на осъдително спрямо тях решение. Настоящата инстанция не констатира такива нарушения. Съдът е назначил оценъчна експертиза за стойността на златните бижута, предмет на иска, събирал е многобройни гласни доказателства, положил е усилия за установяване на законни доходи от дейността на фирма „Чинар” ООД, за евентуално реализирани и декларирани приходи от внос и продажба на МПС, изследвал е твърденията за по-голям на съпругата на ответника Д. в придобиването на общото имущество, обсъдил е всички възражения на ответниците по основателността и доказаността на исковете.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно, законосъобразно и постановено въз основа на всички доказателства по делото. С оглед изхода на спора, разноски за настоящата инстанция не се присъждат.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 552/21.12.2013 г. по гр.д.№ 249/12 г. на Окръжен съд-Добрич.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                   2.