Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

70

 

гр.Варна,  22.04.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на тринадесети април, двехиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 168/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на А.А.А. от гр.Провадия срещу решение № 2163/30.12.2015 г. по гр.д.№ 2089/2015 г. на Окръжен съд – Варна в частта му, с която са уважени исковете, предявени срещу Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна.   

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът на Министъра на земеделието и храните – София, в качеството му на представляващ Държавата, оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД от Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, против А.А.А. от гр.Провадия за заплащане на исковите суми, представляващи сбор от незаплатени наемни и арендни вноски по договори за наем на земеделска земя от ДПФ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска, до окончателното й заплащане.

Твърденията са, че договорите за възмездно ползване на земеделски земи от държавния поземлен фонд, сключени между страните са прекратени поради неплащане на дължимите по тях суми. Ответникът е уведомен за непогасените си задължения и е поканен да ги заплати с уведомително писмо, получено на 29.12.2014г. Претендира се обезщетение в размер на дължимото наемно/арендно плащане за съответната стопанска година в размер общо на 28 318,88лв.

Оспорвайки изцяло предявените искове, ответникът твърди изпълнение на задълженията си по договорите; в условията на евентуалност оспорва размера на задълженията. Възразява за прекомерност на неустойката, като претендира нейното намаляване, както и за нищожност поради накърняване на добрите нрави – чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД.

Не се спори по делото, установява се от приложените писмени доказателства, че между страните са валидно сключени договор за наем на земеделска земя от ДПФ № РД-51-137/10.11.2010г. и договор за аренда на земеделска земя от ДПФ № РД-51-138/10.11.2010г. Безспорно е развалянето на договорите с писма изх.№ РД-05-1386/08.12.2014г. и изх.№ АУ-25-256/17.12.2014г., получени от ответника на 29.12.2014г., както и липсата на извършени плащания в определения му в тях 7-дневен срок.

В договорите е постигнато съгласие относно предмета, срока и цената, както и санкциите при неизпълнение на задълженията на наемателя, респ. арендатора.

С писма изх.№РД-05-1386/08.12.2014г. и изх.№АУ-25-256/17.12.2014г., получени от ответника на 29.12.2014г., ответникът е бил уведомен за размера на дължимите суми за съответните стопански години по двата договора, като му е дадена възможност да изпълни задълженията си в седемдневен срок от получаването на писмата.При неизпълние, писмата следва да се считат за писмени предизвестия за разваляне на договорите, съгласно т.32.5 от Договор за наем на земеделска земя от ДПФ № РД-51-137/10.11.2010г. и т.33.5 от Договор за аренда на земеделска земя от ДПФ № РД-51-138/10.11.2010г. Прекратяването на договорите е регистрирано в регистрите на договорите за наем, видно от приложените по делото удостоверения от ОСЗ – Ветрино.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение - неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено се установява размерът на дължимите наемни вноски: по договор за наем № РД-51-137/10.11.2010г. за стопанската 2014/2015г. този размер е 85,28лв., а по договор за аренда № РД-51-138/10.11.2010г. за стопанските 2011/2012г., 2012/2013г., 2013/2014г., 2014/2015г. размерът е общо 27 282,16лв. Общият размер на обезщетението, дължимо от А.А.А. по наемния и арендния договор е 28 337,44лв.

Размерът на мораторната лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД върху главницата, считано от датата на падежа за всяка стопанска година, до предявяването на иска е 4893,65лв.

Допълнителната съдебно-счетоводна експертиза установява липса на доказателства за извършени плащания по двата договора.

Безспорно е установено по делото, че ищецът е изправна страна по договорите, както и че е налице договорно неизпълнение от страна на ответника на задължението за заплащане на наемните вноски.

Договорите са били развалени с изтичане на предоставения срок поради неплащане на наемните и арендните вноски. Облигационните правоотношения между страните обаче са отпаднали, поради което ответникът дължи плащане на неплатените наемни и арендни вноски в размерите по заключението на СИЕ.

При уговорен падеж на задължението, ответникът е изпаднал в забава, считано от датата на падежа - 1 октомври за всяка стопанска година, като общия размер на обезщетението по чл.86 ал.1 от ЗЗД е в размер на 4893,65лв. за периода от 01.10.2012г. до 13.07.2015г.

Предвид включените клаузи за неустойка в двата процесни договора, исковете по чл.92 от ЗЗД са основателни. Те са уговорени за неизпълнение на задълженията за заплащане на дължимите вноски, което е основание за прекратяване на договорите.

Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на уговорката за неустойка поради противоречинето й на добрите нрави и за нейната прекомерност. Уговорените неустойки по двата договора не излизат извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и не противоречат на добрите нрави..

Недоказано е възражението по чл.92 ал.2 от ЗЗД за прекомерност на  неустойките по двата договора. Не са ангажирани доказателства относно действителния размер на вредите за ищеца, настъпили от неизпълнението на главните парични задължения.

Решението – в обжалваните му части, следва да бъде потвърдено, като въззивникът бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 300.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция, съобразно с представения списък, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                           Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2163/30.12.2015 г. по гр.д.№ 2089/2015 г. на Окръжен съд – Варна в обжалваните му части. В необжалваните му части, решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН ********** от гр.Провадия, кв.”Север” *, вх.”*”, ет.*, ап.*, ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, сумата от 300 /триста/ лева, разноски по водене на делото пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: