О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

207/17.04.2018

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17. 04.2018г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№169/18г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадени частни жалби от Д.Г.Д. и Р.Г.С., съответно с вх.№3818/05.02.2018г. и вх.№3816/05.02.2018г., двете против определение №194/23. 01.2018г., постановено по ч.гр.д.№1675/17г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставе -на без уважение молба вх.№417/08.01.2018г., депозирана от Д.Г. Д.за частична отмяна на допуснатото с определение №2030/01.08.2017г. обезпе -чение, а именно по отношение на наложената мярка ЗАПОР на 34 220 лв., иззети от Д.Г.Д. с протокол за претърсване и изземване от 15.10.2012г. и описани с протокол за оглед на веществени доказателства от 05.02.2014г. по ДП №251/13г. по описа на ОслО при ОП-Варна, съхранявани в банков трезор на ОП-Варна в „ЦКБ”АД, на осн. чл.402 от ГПК.В жалбите се твърди, че определението е неправилно по изложените в същите идентични съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отмени допуснатото обезпе -чение.

Въззиваемата страна КПКОНПИ чрез процесуалния си представител А.В.-държавен инспектор към ТД на КПКОНПИ-Варна в депозираните в срока по чл.276, ал.1 от ГПК отговори по жалбите поддържа становище за тяхната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

С определение №2030/01.08.2017г., постановено по ч.гр.д.№1675/17г. по описа на ВОС, гр.о., е допуснато на осн. чл.38, ал.1, вр. ал.2 и чл.39, ал.1 от ЗОПДНПИ/отм./, вр. чл.397, ал.1, т.2 от ГПК обезпечение в полза на КОНПИ/от 23.01.2018г. с  наименование КПКОНПИ/ на бъдещи искове с пр.осн. чл.75, ал.1 от ЗОПДНПИ/отм./ срещу Д.Г.Д. и Р.Г.С. да бъде постано -вено отнемане от ответниците в полза на държавата на тяхно имущество на обща стойност 283 464, 04лв. чрез налагане на посочените в определението обезпечител - ни мерки, една от които ЗАПОР на 34 220 лв., иззети от Д.Г.Д. с протокол за претърсване и изземване от 15.10.2012г. и описани с протокол за оглед на веществени доказателства от 05.02.2014г. по ДП №251/13г. по описа на ОслО при ОП-Варна, съхранявани в банков трезор на ОП-Варна в „ЦКБ”АД.На молителя е даден тримесечен срок от връчване на определението за предявяване на бъдещите искове.За определението молителят е уведомен на 10.08.2017г. и на 30.10.2017г. е представил доказателства за предявяване на исковете в дадения му срок.Производ -ството по същите е образувано в гр.д.№2281/17г. по описа на ВОС, гр.о., насрочено за разглеждане в о.с.з. на 29.06.2018г.

С молба вх.№417/08.01.2018г., депозирана по ч.гр.д.№1675/17г. по описа на ВОС, гр.о., Д.Д. чрез процесуалния си представител адв.Й.Ч. е посочил, че с определение от 02.10.2017г. по НОХД №1163/17г. наказателното производство по отношение на него е било прекратено.Предвид горното е претендирал наложената спрямо имуществото му обезпечителна мярка запор върху 34 220 лв., иззети от него с протокол за претърсване и изземване от 15.10.2012г. по ДП №251/13г., да бъде отменена.

В срока по чл.402, изр.3 от ГПК КПКОНПИ е депозирала възражение по молбата.

С решение №323/26.07.2017г. на КОНПИ е образувано против Д.Г.Д. производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД на КОНПИ-Варна уведомление от РП-Варна от 24.08.2015г. за привличане на Д.Д. в качеството му на обвиняем по ДП №483/14г. по описа на ОД на МВР Варна за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК, попадащо в предметния обхват на чл.22, ал.1, т.10 от ЗОПДНПИ/отм./.С присъда №340/09.11.2016г. по НОХД №3843/15г. по описа на ВРС, влязла в сила на 13.02. 2017г., Д.Д. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение.Периодът на проверка е от 08.09.2005г. до 08.09.2015г.

 С решение №324/26.07.2017г. на КОНПИ е образувано против Д.Г.Д. производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД на КОНПИ-Варна уведомление от ОП-Варна от 16.09.2015г. за привличане на Д.Д. в качеството му на обвиняем по ДП №251/13г. по описа на ОслО при ОП-Варна за престъпления по чл.255, ал.3 от НК и чл.253, ал.5 от НК, попадащи в предметния обхват на чл.22, ал.1, т.18 от ЗОПДНПИ /отм./.Периодът на проверка е от 25.09.2005г. до 25.09.2015г.

С двата цитирани акта на КОНПИ са взети и решения за внасяне на искане за допускане обезпечение на бъдещите искове на комисията за отнемане на идентично имущество от Д.Г.Д. и Р.Г.С./лице във фактическо съжителство с Д.Д./ на обща стойност 283 462, 04лв. чрез нала -гане на идентични обезпечителни мерки, като по двете решения обезпечение е допуснато по ч.гр.д.№1675/17г. по описа на ВОС с цитираното определение от 01.08. 2017г.Една от обезпечителните мерки е запор на 34 220 лв., иззети от Д.Г.Д. с протокол за претърсване и изземване от 15.10.2012г. и описани с протокол за оглед на веществени доказателства от 05.02.2014г. по ДП №251/13г. по описа на ОслО при ОП-Варна.Сумата от 34 220 лв. е и една от сумите, които се претендират за отнемане от Д.Д., като част от твърдяното, че е незаконно придобито от него в проверявания период лично имущество, подлежащо на отнема - не по вече предявените искове.

По ДП №251/13г. е внесен обвинителен акт и образувано НОХД №1163/16г. по описа на ВОС, н.о. против Д.Д. и други лица за извършени престъпления по чл.253 и чл.255 от НК.С протоколно определение от 02.10.2017г. по НОХД №1163/16г. /неподлежащо на обжалване/ наказателното производство против Д.Д. е прек- ратено на осн. чл.369, ал.4, пр.2 и пр.3 от НПК/в действащата му към 02.10.2017г. редакция, а именно към ДВ, бр.42/15г./, както и е разпоредено да му бъдат върнати иззетите от него веществени доказателства, в т.ч. и сумата от 34 220 лв., съхраня -вана в банков трезор.В резолюция от 18.10.2017г. на прокурор при ОП-Варна е посочено, че определението на ВОС не може да бъде изпълнено, т.к. върху сумата има наложен запор от КОНПИ по изп.д.№2017311046180.   

  Съгласно нормата на чл.402, ал.2 от ГПК, приложима съгласно разпоредбата на чл.56 ЗОПДНПИ/отм./, обезпечението се отменя, когато не съществува причината, поради която е било допуснато или при условията на чл.398, ал.2 от ГПК.Настоя -щото обезпечение е допуснато за обезпечаване на бъдещ иск, предявен в срок, производството по който понастоящем е висящо и не е прекратено.Сумата от 34 220лв. е претендирана като сума, подлежаща на отнемане от проверяваното лице.Наказателното производство, по което Д.Д. е бил привлечен като обви -няем за извършено престъпление по чл.255 от НК и чл.253 от НК и по което сумата е била иззета е прекратено.Твърди се от Д.Д., че след прекратяване на наказателното производство отсъства абсолютна процесуална предпоставка за провеждане на започналото исково производство по ЗОПДНПИ/отм./, а именно лицето да е привлечено като обвиняем за извършено престъпление, попадащо в посочения предметен обхват /наличието на условията на чл.22, ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ не се твърди/, като тази предпоставка следва да е налице, както при започване на проверката пред комисията въз основа на надлежното й сезиране, така и в хода на цялото адм.производство пред нея, така и в хода на съдебното производство, доколкото само тя може на направи дадено имущество незаконно придобито. Въпросът „Съставлява ли абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата, прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗОПДНПИ/отм./, извън случаите по чл.22, ал.2 от ЗОПДНПИ/отм./” е противоречиво решаван от ВКС и е предмет на т.д.№4/16г. на ОСГК на ВКС, по което понастоящем не е постановено решение.Настоящият състав поддържа становището, че прекратяването на наказа -телното производство за престъпление, посочено в разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗОПДНПИ/отм./, извън случаите по чл.22, ал.2 от ЗОПДНПИ/отм./, не съставлява абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държа - вата по съображенията, изложени в определение №335/06.07.2016г. по ч.гр.д. №2462/16г. по описа на ВКС, ІV гр.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, а именно, че при действието на ЗОПДНПИ/отм./, за разлика от ЗОПИППД/отм./, разви - тието и изходът на воденото наказателно производство не са решаващи за отнема -нето на имуществото по гражданската претенция на държавата.Разликите между двата закона предопределят и разширеното понятие за подлежащо на отнемане имущество, за каквото по силата на чл.1, ал.2 от ЗОПДНПИ/отм./ се счита имущест -вото, за придобиване на което не е установен законен източник, а не само имущест -вото, придобито от престъпна дейност, каквато уредба се съдържа в отменения ЗОПИППД/отм./.Основанията, предвидени в чл.22-чл.24 от ЗОПДНПИ/отм./, т.е. и това лицето да е привлечено като обвиняем за престъпление от вида на посочените в чл.21, ал.1 от закона, са за започване на първия етап от процедурата, а имено предварителната проверка по чл.21, ал.2 от закона.Те са предпоставки обаче само за сезиране на комисията за образуване на производство и за извършване на проверка. Тази проверка не е исково производство по съществото си и при нея за неуредените въпроси не се прилага ГПК, така както е за двата следващи етапа-обезпечителните мерки и исковото производство, предвид което и изискването лицето да е привлечено като обвиняем, съответно наказателното производство да е висящо, следва да е налице към момента на образуване на производството пред комисията, но не и до приключването му в следващите етапи.Това условие в настоящия случай е било налице към момента на образуване на производството пред комисията, предвид което и следва да се приеме, че правото й на иск за отнемане на имущество в полза на държавата е надлежно упражнено.

Независимо от изложеното следва да бъде посочено, че молбата на Д.Д. за отмяна на допуснатото обезпечение се явява неоснователна и защото понастоя -щем исковото производство е висящо, т.е. не би могло да се приеме, че нуждата от обезпечение е отпаднала, както и защото същото имущество е предмет на иска като имущество, придобито в проверявания период, за който проверката е започнала въз основа на уведомление за извършено престъпление, попадаща в предметния обхват на чл.22, ал.1 от ЗОПДНПИ/отм./, за което престъпление Д.Д. е осъден с влязла в сила присъда.

По изложените съображения съдът приема, че подадената от Д.Д. молба с пр.осн. чл.402, ал.1 от ГПК е неоснователна.Обжалваното определение като правил -но следва да бъде потвърдено.

Подадената от Р.Г.С., ответник по исковете и лице във фактическо съжителство с Д.Д., частна жалба против същото определение е недопустима.Процесното обезпечение касае изцяло лично имущество на Д.Димит -ров/вкл. така е претендирано за отнемане от комисията като имущество по чл.63, ал.2, т.1 от ЗОПДНПИ/отм./, т.е. обезпечението не влияе на нейната правна сфера.Тя не е подавала и молба за отмяна на наложеното обезпечение, съответно не е проце - суално легитимирана да обжалва постановеното от ВОС определение.Производст -вото пред ВАпС в частта му по подадената от Р.С. частна жалба като недопустимо следва да бъде прекратено. 

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №194/23.01.2018г., постановено по ч.гр.д.№1675/ 17г. по описа на ВОС, гр.о.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№169/18г. по описа на ВАпС, гр.о. САМО в частта му по жалба вх.№3816/05.02.2018г., подадена от Р.Г.С. против определение №194/23.01.2018г., постановено по ч.гр.д.№1675/ 17г. по описа на ВОС, гр.о.

 

Определението подлежи на обжалване САМО в прекратителната му част с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд.В останалата част определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: