ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№…262../19.04.2019г.

 

гр.Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                               РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивно ч. гр. дело № 169/19г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.

            Образувано е по частна жалба на Г.Н.О., ЕГН ********** против определение № 737/28.02.2019г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2565/2018г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството вр. предявен иск по чл.86 ЗЗД, на основание чл.83 ал.2 ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че съдът не е отчел, че в декларирания размер на получаваните доходи е включено брутното  му трудово възнаграждение, че притежаваните земеделски земи са съсобствени, както и че предмета на спора е именно обезщетение от претърпяна от него злополука. Оспорва извода, че е в състояние да заплати определената му държавна такса, поради което иска отмяна на съдебния акт и уважаване на молбата му по чл.83 ал.2 ГПК.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от жалбоподателя против „П.“ ЕООД искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.86 вр. чл.84 ал.3 ЗЗД за заплащане на сумата от 70 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на действия на служител на ответното дружество, за което виновното лице е осъдено с влязла в сила присъда, на сумата от 1 600.35 лева, претендирана като дължимо обезщетение за претърпени в резултат на същото деяние имуществени вреди, както и за сумата от 15 984.61 лева, претендирана като обезщетение за забава върху главницата от 70 000 лева.

По повод на определение от 05.02.2019г., с което съдът е указал на ищеца да заплати държавна такса само по иска с правно основание чл.86 ЗЗД, доколкото е прието, че същият не попада в хипотезата на чл.83 т.4 ГПК, е била депозирана молба с искане за освобождаване от заплащането й, на основание чл.83 ал.2 ГПК. Към молбата си жалбоподателят е представил единствено декларация за имуществено състояние, в която е посочено, че получавания от него доход от заплата и пенсия е 740 лева, не притежава недвижимо имущество, освен 15 дка земеделски земи, в съсобственост с трети лица. Декларирано е още, че притежава МПС и 15 лева по банкова сметка, ***, което да налага постоянни разходи.

В частната жалба са наведени доводи, ценени като признания, че от ренти на земеделската земя получава и доход в размер на 400 лева.

При така декларираното имуществено и здравословно състояние, и семейно положение, настоящият състав намира изводът на първоинстанционния съд, че жалбподателят е в състояние да заплати определената в размер на 639.40 лева държавна такса за правилен. Получаваният общ доход е в размер на 1 140 лева, отчитайки и недекларираните 400 лева от рента. Доказателства за нетния размер на трудовото възнаграждение не са представени, поради което се приема за получаван доход от заплата и пенсия именно декларирания размер. В същото време, здравословното му състояние, съобразно декларираното, не изисква направата на постоянни разходи за лекарства. Жалбоподателят е в трудоспособна възраст, като няма данни определената му с решение на ТЕЛК от 12.12.2017г. 54% неработоспособност да е продължена към настоящия момент. Същият е несемеен и няма твърдения да има задължения за издръжка към трети лица.

При това положение и отчитайки, че получаваният доход е в размер почти два път над минималния размер на средно-месечната издръжка на едно лице за м.декември 2018г. /около 602 лева според статистически данни/, следва и извода, че е в състояние да заплати определената държавна такса.

Наведените в частната жалба оплаквания за несъобразяване на обжалвания акт с предмета на предявения иск са неотносими към преценката за наличието на предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК. Същите могат да имат значение за правилността на дадените указания за дължимост на тази държавна такса, доколкото претендираната лихва има компенсаторен характер и като такава се дължи като допълнение към обезщетението за неимуществени вреди, т.е. може да се разглежда като претенция, включена в хипотезата на чл.83 т.4 ГПК. Но тази проверка може да бъде извършена само в производство по инстанционен контрол на евентуално прекратително определение.

С оглед на гореизложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 737/28.02.2019г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2565/2018г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството вр. предявен иск с правно основание чл.86 ЗЗД, на основание чл.83 ал.2 ГПК.

 

            Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280 ГПК, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                          2.