О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

33

 

15…01.2014 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

         Апелативен съд – Варна, гражданско отделение, на 15… януари, две хиляди и четиринадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Северина Илиева

         ЧЛЕНОВЕ:  Пенка Христова

                          Петя Петрова

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 17 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Литекс Комерс” АД гр.София, подадена чрез адв. Г.М. *** против определение № 547/10.10.2013 г., постановено по гр.д. № 494/2012 г. на Шуменския окръжен съд, с което е допълнено определение от 07.6.2013 г. в частта за разноските и дружеството е осъдено да заплати на Г.Й.Й.  и Д.Й.Й. сумата от 4000 лв., представляващи направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с прекратената част от производството. Настоявал е, че определението на окръжния съд е неправилно – незаконосъобразно, като е навел оплаквания за липсата на елементите от фактическия състав на отговорността за разноските: – искането не било заявено своевременно; - не било подкрепено с доказателства за реалното плащане на адвокатския хонорар; - договорът за допълнително адвокатско възнаграждение № 66387/19.06.2013 г. не следвало да се взема предвид, защото бил представен след провеждане на съдебното заседание от 21.05.2013 г., а освен това възнаграждението от 6 000 лв. по него не било реално изплатено; - евентуално, възнаграждението касаело само единия от исковете – този по чл. 53, ал.2 от ЗКИР. Молил е съда да отмени обжалваното определение за допълване на разноските, с което са осъдени за сумата от 4 000 лв., евентуално да отмени частично определението, като разноските бъдат определени в размер на 1 000 лв., представляващи ½ от  адвокатския хонорар по договора за правна защита и съдействие № 66369/13.11.2012 г.

Писмен отговор са подали ответниците Г.Й.Й. и Д.Й.Й., действащи чрез адв. Д.А.. Те са оспорили жалбата като са сочили, че възражението за недопустимост на иска по чл. 124 от ГПК са заявили още с отговора на исковата молба и със същия са поискали присъждане на разноските и са представили договор за правна защита и съдействие за уговорено възнаграждение от 8000 лв., от които реално платени към този момент 2000 лв. Допълнително, след депозиране на молбата за допълване на определението в частта за разноските представили и доказателствата за доплатено адвокатско възнаграждение от 6 000 лв., които правилно били зачетени от окръжния съд при определяне на разноските. Настоявали са за потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалването му като неизгодно за него, чрез пълномощник /пълномощното е приложено на л. 244 от гр.д. № 494/2012 г. на ШОС/, срещу подлежащ на обжалване акт на съда съгл. чл. 248, ал. 3 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, същата е отчасти основателна по следните съображения:

Производството пред окръжен съд е било образувано по искова молба на „Литекс Комерс” АД, с която срещу С.Г.К., Г.Й.Й., Д.Й.Й. и Л.В.В. са били предявени искове по чл. 53 ЗКИР и чл.124 от ГПК и искане по чл. 573, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт. С писмения си отговор, ответниците Йовчеви са оспорили исковете, като са навели и възражения за недопустимост на иска по чл. 124 от ГПК и са настоявали за прекратяване на делото в тази част. С отговора са заявили и искане за присъждане на сторените по делото разноски. Представили са договор за правна защита и съдействие № 66369 от 13.11.2012 г., съгласно който е било уговорено адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител адв. А. в размер на сумата от 8 000 лв., от която съгласно направеното отбелязване на съответното място в документа, реално са били заплатени 2 000 лв. В открито съдебно заседание от 21.05.2013 г., адв. А. отново е поискал прекратяване на делото в частта по иска по чл. 124 от ГПК и с определение № 336 от 07.06.2013 г., постановено в закрито съдебно заседание, съдът е прекратил производството по делото в тази част. Определението е било връчено на ответниците Йовчеви на 17.06.2013 г. С молба от 17.06.2013 г., те са поискали съдът да допълни определението си за прекратяване, като им присъди съразмерна на прекратената част от делото, част от сторените от тях разноски. С молба от 24.06.2013 г. са депозирали договор за правна защита и съдействие с № 66387 от 19.06.2013 г., съгласно който са доплатили сума в размер на 6 000 лв. за адвокатско възнаграждение, като са молили за присъждане на ½ от адвокатско възнаграждение в пълен размер от 8000 лв. и на ½  част от останалите разноски.

След отмяна, с определение № 521 от 30.09.2013 г. по в.ч.гр.д. № 461/2013 г. на ВнАпС, на определението на окръжния съд, с което е била оставена без разглеждане молбата им за допълване на определението в частта за разноските, окръжният съд се е произнесъл по същество като е уважил частично молбата и е присъдил в полза на ответниците Йовчеви 4000 лв., представляващи ½ от платено адвокатско възнаграждение  в пълен размер от 8000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК, ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а съгласно ал.4 ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

В случая, след частичното прекратяване на делото, ответниците Йовчеви са имали право да им бъдат присъдени част от разноските, съразмерно на прекратената част. Искането за заплащане на разноските те са заявили още с отговора на исковата молба, поради което и оплакването на жалбоподателя за липсата на заявено искане за присъждане на разноски е несъстоятелно.

Не съставлява условие за допустимост на молбата за допълване на определението за прекратяване в частта му за разноските, депозирането на списък за разноски, нито е било необходимо конкретно описване на сторените разноски. Затова, молбата от 17.06.13 г. редовно е сезирала съда с искането и оплакването на въззивника за липсата на такава, поради неяснотата й, не може да бъде споделено. Освен това, ответниците са конкретизирали молбата си с допълнителна такава от 24.06.2013 г., която е била подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК.

Липсата на изрично договаряне за размера на адвокатското възнаграждение по всеки от исковете налага извода, че адвокатският хонорар е бил уговорен за защитата по двата иска поравно. Тъй като делото е било прекратено по единия от исковете, на ответниците се дължи половината от уговореното възнаграждение, което обаче трябва и да е реално заплатено.

В настоящия казус, към релевантния момент за определяне на разноските – определението за частичното прекратяване на производството по делото, от уговореното възнаграждение в размер на 8 000 лв., реално са били заплатени 2 000 лв., поради което и молбата по чл. 248 от ГПК е била основателна до този размер и в същия тя е следвало да бъде уважена. Неправилно окръжният съд, при изчисляването на разноските по прекратения иск, е взел предвид доказателства за последващо плащане на част от адвокатския хонорар. Оплакванията на жалбоподателя в тази насока са основателни.

Затова, обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е допълнено определение от 07.06.2013 г. и „Литекс Комерс” АД е осъден да заплати на ответниците Йовчеви разноски за горницата над сумата от 2 000 лв. до 4 000 лв. и в тази част молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, Апелативен съд – Варна

 

                            ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 547 от 10.10.2013 г., постановено по гр.д.№494/2012 г. на ШОС В ЧАСТТА, с която е допълнено определение от 07.06.2013 г. по гр.д. № 494/2012 г. и „Литекс Комерс” АД е осъден да заплати на Г.Й.Й. и Д.Й.Й. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над сумата от 2 000 лв. до 4000 лв., като ОСТАВЯ БЕЗ УВМАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 547 от 10.10.2013 г., постановено по гр.д.№494/2012 г. на ШОС В ЧАСТТА с която е допълнено определение от  07.06.2013 г. по гр.д. № 494/2012 г. и „Литекс Комерс” АД е осъден да заплати на Г.Й.Й. и Д.Й.Й. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение до размер на сумата от 2 000 лв.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба при условията на чл. 280 от ГПК,  в едноседмичен срок от връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                          2.