ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

59

 

Гр.Варна, 29.01.2015 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на  29 януари 2015 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

      ЧЛЕНОВЕ: Пенка Христова

         Петя Петрова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова ч.гр.д. №  17 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на С.Ж.С. и Г.К.Г., против определение № 902/01.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 708/2014 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата им молба, поради неотстраняване на нередовностите й в срок.

Жалбоподателите са настоявали, че определението на окръжния съд е неправилно, тъй като съдът в нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ГПК, при наличието на уважителни причини – забавяне на администрацията при издаването на удостоверение за наследници и такова за родствени връзки, необходими му за изпълнение на указанията на съда и поправяне на нередовностите на исковата молба, е отказал продължаване на срока.

Насрещната страна – Държавата чрез министъра на финансите, не е подала отговор на жалбата.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Затова, същата се явява допустима. Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения:

С решение № 279/22.10.2014 год. по гр.д.№ 81/2014 год. на ІV г.о. на ВКС  е било обезсилено въззивното решение на Варненския апелативен съд и потвърденото с него решение на Добричкия окръжен съд и делото е било върнато за ново разглеждане от първоинстанционния Добрички окръжен съд за уточняване на пасивната легитимация по иска. С решението си, Върховният касационен съд е приел, че обжалваното решение е постановено по  нередовна искова молба, като от представените по делото доказателства  не можело да се приеме категорично, че Държавата е пасивно легитимирана  да отговаря по предявения иск. Ищците не установили, че материалното право, предмет на спора, е преминало в патримониума  на държавата  като универсален правоприемник на починалата продавачка по силата на чл.11 от Закона за наследството.  В случая не било безспорно, че нямало лица, които могат да наследят починалата Панайотова, или че всички нейни наследници са се отказали от наследството  или са изгубили правото да го приемат. По делото не било представено подробно удостоверение за наследници, от което да се установят лицата, които имат право да получат наследството, съответно спрямо тях да се извърши преценката  по чл. 11 ЗН, съответно да се осъществи процедурата  по чл.61, ал.2 ЗН, ако Държавата  е пасивно легитимирана  по претенцията. Аргумент за този извод, според Върховния съд, се черпи от заявеното още с исковата молба твърдение, че продадения имот не е бил собствен на продавачите, а на син на сестра им – собственица  на имота, който успешно ги отстранил от него.

При новото разглеждане на делото, окръжният съд с разпореждане № 1670/28.10.2014 г. е указал на ищците Г.Г. и С.С., в едноседмичен срок да отстранят нередовностите в исковата молба, като изложат твърдения, обуславящи правото на Държавата да получи наследството на Р. И. П., по реда на чл.11 от Закона за наследството, във връзка с чл.3 т.4 от Закона за държавната собственост  и чл.2, ал.1, т.7 от Закона за общинската собственост, тъй като няма лица, които да могат да наследяват по реда на чл.5-9 от Закона за наследството, или че всички те са се отказали от наследството, или са загубили правото да го приемат, както и такива, че недвижимия имот, от който са били отстранени по правната си характеристика е такъв, който се получава от държавата, а не става собственост на общината, на чиято територия се намира. Ищците са били предупредени, че при неизпълнение на указанията, исковата молба ще им бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Съобщението е било връчено на ищците на 03.11.2014 г., като в срока за поправяне на нередовността те са поискали и съдът е уважил молбата им по чл. 63 от ГПК за продължаване на срока с още две седмици. Преценените от съда, като уважителни по смисъла на чл. 63 от ГПК, причини за продължаването на срока са били свързани с нуждата от снабдяването им с удостоверение за наследници на Радка  Илиева Панайотова. Съдът издал и съдебно удостоверение, по силата на което ищците да се снабдят от Столична община с удостоверение за наследници на Радка Илиева Панайотова, включващо всички нейни преживели роднини по права линия и по съдебна линия до четвърта степен.

В продължения срок, е постъпила нова молба за продължаване на срока за поправяне на нередовностите в исковата молба по съображения, че въпреки своевременното подаване на искането за издаване на документа, ищците  не са получили удостоверението от общината.

Окръжният съд, с определение № 886/ 25.11.2014 г., е отхвърлил като неоснователна молбата за повторно продължаване на срока, по съображения, че доколкото процесуалната легитимация на двете страни следва единствено от правното твърдение на ищците, те са могли да отстранят нередовностите на исковата си молба единствено с простото излагане на твърдение, че няма лица, които да могат да наследяват  по реда на чл. 5-9 от Закона за наследството, без да е нужно да посочват поименно или да указват родствената им връзка, както и с простото излагане на твърдение, че недвижимия имот е обект, различен от жилище. Освен това, представянето на удостоверение за наследници не било поставено като задължение от съда към страната, нито било необходимо за отстраняване на нередовностите на исковата молба.

На 27.11.2014 г. по делото е постъпило писмо от Столична община, с приложено към него удостоверение за  наследници  и за съпруг и родствени връзки.

С обжалваното определение № 902 от 01.12.2014 г., окръжният съд, като е констатирал, че ищците не са отстранили в срок до 25.11.2014 г. нередовностите в исковата си молба, с подаване на молба и заявяване на твърдения, обуславящи правото на държавата да получи наследството на Р. П., съставляващо нежилищен имот на територията на община гр.Варна, а и предприетото от административния орган служебно изпращане на на съда на удостоверения, не съставлявало действие по отстраняване на нередовностите на исковата молба, което да замести задължението на ищците за излагане на фактически твърдения в указаната насока, е прекратил производството и върнал исковата молба.

Доколкото оплакванията на жалбоподателите са свързани с приложението на разпоредбата на чл. 63 от ГПК, съдът следва да извърши проверка за наличието или липсата на предпоставките по чл. 63 от ГПК в настоящото производство по обжалване на прекратителното определение на окръжния съд.

Молбата на ищците за продължаване на срока е свързана с възможността им да се снабдят с удостоверение  за наследници и за родствени връзки на Р. П.. Вярно е, че окръжния съд не е изисквал представянето по делото на такова удостоверение, но то е било необходимо на ищците, за да поправят нередовностите в исковата молба. В случая, те са изложили твърдения в исковата си молба, че насочват иска си срещу ответниците под №№2 и 3, в качеството им на наследници на длъжника - починало преди подаване на исковата молба лице. Посочили са също така, че били отстранени от имота от сина на Руска Илиева - сестра на длъжника им Р. П.. Тези твърдения, за наличието на наследник на Р. П., който е син на починалата преди нея сестра не кореспондират с другите такива, че починалата няма наследници

Както правилно е посочил окръжния съд, процесуалната легитимация на двете страни следва единствено от правното твърдение на ищеца. Процесуалната легитимация на ответника, обаче се извежда от твърдението на ищеца за принадлежността на материалното право, предмет на спора. В случая между твърденията на ищците, че насочват иска си срещу правоприемник /правоприемници/ на починалото лице – техен длъжник, твърденията, че Панайотова има и друг наследник – син на починалата преди нея сестра /Р./ и тези, изложени след узнаването, че посочените първоначално ответници - син, дъщеря и брат на починалата, са се отказали от наследството й /по отношение на брата, в качеството му на длъжник по материалното правоотношение, производството е било прекратено поради отказ от иска/ и твърденията, че няма лица, които да могат да наследяват по реда на чл.5-9 от Закона за наследството и насочването на иска срещу държавата, съществува противоречие. Това противоречие, не е могло да бъде отстранено от ищците с простото излагане на твърдения, че няма лица, които да наследяват, защото те са твърдели и това, че желаят да бъдат осъдени именно правоприемниците на починалата, а доколкото са представили и доказателства и са сочили наличието на наследник, противоречието може да бъде отстранено и чрез насочването на иска срещу наследника.

Върховният съд в решението си е посочил, че от представените доказателства не може да се приеме категорично, че държавата е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск, че не е безспорно, че няма лица, които могат да наследят починалата, или че всички нейни наследници са се отказали от наследството или са изгубили правото да го приемат, както и че по делото не е представено удостоверение за наследници, от което да се установят лицата, които имат право да получат наследството, съответно да се извърши преценката по чл. 11 ЗН, съответно процедурата по чл.61, ал.2 ЗН, ако държавата е пасивно легитимирана по претенцията. Именно затова, с оглед поправяне на нередовността на исковата молба, ищците са се нуждаели от удостоверенията за наследници и за родствени връзки, за снабдяването с които освен това съдът ги е снабдил с удостоверение.

Забавянето на администрацията при издаването и изпращането на тези документи на ищците, съставлява „уважителна причина” по смисъла на чл. 63 от ГПК и е основание за продължаване на срока.

Като е отказал продължаването, прекратил е производството и върнал исковата молба, окръжният съд е процедирал неправилно, поради което определението му следва да бъде отменено и делото – върнато за продължаване на производството.

Водим от горното, Апелативен съд - Варна

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение определение № 902/01.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 708/2014 г. по описа на Добричкия окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия за продължаване на производството по делото.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: