Р Е Ш Е Н И Е № 22

гр. Варна, 27.02.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 17 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство има за предмет въззивната жалба на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, гр. Варна /понастоящем с променено наименование - „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, отразено в търговския регистър на 29.01.18г./, подадена чрез чрез юр.к. М. Х. против решение № 1560/25.10.17г., постановено по гр.д. № 2400/16г. на ОС-Варна, в частите, с които въззивникът е осъден да заплати на ЕТ „Ивона – Д.Н.“, гр.Вълчи дол, представляван от Д.И.Н. сумата от 51 455,38 лева /като в диспозитива на решението не е възпроизведена волята на съда, че това е обезщетение за ползване на собствената на ищеца вещ от ответника без правно основание за периода от 19.04.11г. до 19.04.16г./, ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, както и сумата от 486.94 лева, представляваща дължимата мораторна лихва върху главницата за периода от поканата – 17.03.2016 г. до 19.04.2016 г., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; и направените по делото разноски от ищеца в размер на 4 824.71 лв., съразмерно на уважената част от исковете. Счита се, че решението е неправилно, необосновано, несъобразено със събраните по делото доказателства и постановено при нарушаване на материалния закон и процесуалните правила. Подробно се обосновава тезата за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че процесното съоръжение, представляващо ТП 19 в гр. Вълчи дол, е собственост на ищеца. В тази връзка е направен анализ на действалите за периода от построяването на трафопоста през 1981г. и до настоящия момент нормативни разпоредби, според които това съоръжение е било извън гражданския оборот и представлява държавна собственост. Евентуално се оспорва и обстоятелството, че ищецът е собственик на оборудването /ел. съоръженията в сградата/, необходими за трансформиране и пренос на ел. енергия, тъй като в инвентаризационния опис на ищцовото предприятие като ДМА е отразена само покривната конструкция на трафопоста. Поддържа се още, че е неправилен извода на ВОС, че процесния трафопост е бил ползван от ответника за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други, различни от собственика потребители. Оспорва се и приетото, че е налице фактическия състав на неоснователното обогатяване, тъй както не е налице обедняване на ищеца /последният не е лицензирано енергийно предприятие по см. на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ, за да може да получава приходи от експлоатацията му/, нито обогатяване на ответника /тъй като в случая не е доказано, че е реализиран достъп за нуждите на други клиенти по см. на чл. 117, ал. 8 от ЗЕ/. Оспорва се и предявения иск по размер, тъй като от една страна ищецът не е предоставял процесния трафопост на ответното дружество за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други клиенти на дружеството /поради което и цената за предоставен достъп ще е равна на 0/, а от друга страна – неправилно се използва пазарна стойност на трафопоста, вместо неговата балансова стойност за определяне на евентуално дължимо обезщетение. Претендира се отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне изцяло на предявените искове, а евентуално – при уважаване на иска за присъждане на обезщетение, същото да е в размер на 30 100.08 лв. съгласно първи вариант на окончателното заключение на допълнителната СТЕ. Претендира се присъждане и на направените за двете инстанции разноски. В с.з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител. В депозираните от последния писмени бележки се акцентира върху неправилното приложение от вещите лица на формулата за определяне цената за достъп, посочена в утвърдената от ДКЕВР Методика за определяне цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия, поради което предявеният иск е недоказан и по размер. Поддържа се и становището за липсата на фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

            В предвидения срок насрещната страна ЕТ „Ивона-Д.Н.” чрез адв. Бр. Б. *** е депозирал отговор, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Счита се, че са били налице всички предпоставки за уважаване на предявените искове. Претендира се решението да бъде потвърдено. В с.з. са развити подробно съображенията за неоснователност на всяко едно от оплакванията на въззивника.

            С оглед очертания по-горе предмет на въззивното производство, следва да се приеме, че решението на ВОС като необжалвано е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен иска на ищеца по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавеното плащане на сумата от 51 455.38 лв. за горницата над 486.94 лв. до размер от 2 900 лв. /като в тази част е налице допусната очевидна фактическа грешка в решението на ВОС, тъй като в мотивите е формирана воля за отхвърляне на иска до предявения размер от 2903 лв., а в диспозитива е вписана сумата от 2900 лв./, както и за периода от 01.01.12г. до 16.03.16г. /в отхвърлителния диспозитив на първоинстанционния акт е допусната втора очевидна фактическа грешка като е възпроизведен целия период на претендираната забава, докато в мотивите е прието, че мораторна лихва се дължи за периода от 17.03.16г. до 19.04.16г. и такава е присъдена само за този период/.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

Правната квалификация на предявения от ЕТ „Ивона-Д.Н., гр. Вълчи дол против „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, гр. Варна /понастоящем с променено наименование на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД/ иск е чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – за присъждане на обезщетение в размер на 51 455.38 лв. /съобразно допуснатото с протоколно определение от 05.10.17г. увеличение в размера на предявения иск/ за ползването от ответника на собствената на ищеца електрическа уредба за нуждите на преноса и разпределението на ел. енергия за периода от 19.04.11г. до 19.04.16г. /съобразно направеното от ищеца уточнение на периода в първото по делото с.з. от 20.04.17г. – л. 175 на гърба/, съизмеримо с цената на достъп, ако беше сключен договор по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, определена съобразно приетата с решение по протокол № 27/04.02.08г. на ДКЕВР Методика за определяне цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ. Наведените твърдения относно фактите, обосноваващи предявената на посоченото основание претенция са свързани с това, че ищецът е собственик на електрическа уредба, представляваща трафопост с № 19 от линейната схема за средно напрежение на гр. Вълчи дол, находящ се в собствения му УПИ Х-212, кв. 17 по плана на града, които същият е закупил с НА от 19.11.2010г. Твърдяло се още, че за посочения период трафопоста се използвал от ответното дружество без сключен с ищеца договор, за нуждите на преноса и разпределението на ел. енергия, тъй като уредбата е част от цялостната схема за захранване на гр. Вълчи дол.

Релевираните с отговора на исковата молба възражения от ответното дружество по същество са идентични като становището, изразено с въззивната жалба - че към процесното съоръжение не е реализиран достъп за нуждите на други клиенти по см. на чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, тъй като към трафопоста е присъединен единствено и само имота на ищеца и няма други присъединени по съответния нормативен ред клиенти на ответното дружество. Поради това и цитираната Методика на ДКЕВР е неприложима. Освен това се оспорва, че ищецът е собственик на процесния енергиен обект, тъй като действалия към момента на изграждането му ЗЕл. в сила от 01.07.1976г. е изключвал от гражданския оборот електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел. енергия – чл. 2, ал. 1, поради което и същият не е могъл да бъде придобиван чрез извършената приватизационна сделка по реда на чл. 17а от ЗППДОбП /отм./, а след това и продаван на праводателя на ищеца, а от него – и на последния. Сочи се още, че ищецът е придобил само сградата, но не и оборудването му, чрез което се осъществява преноса и разпределението на ел. енергията. Не е налице освен това обедняване на ищеца, тъй като същият не може да използва трафопоста по неговото предназначение, тъй като няма лицензия за това. 

С иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се цели да се възстанови неоснователното разместване на блага от патримониума на един правен субект в този на друг, без да има правно основание, което да оправдава това разместване, поради което този, който се е обогатил от това разместване дължи връщане на онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Или, предпоставките за уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД са: обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, като обедняването и обогатяването следва да произтичат от един или от няколко общи факта. Обогатяването, което винаги има материално естество /оценимо е в пари/ е налице не само когато се увеличава имуществото на едно лице. То е налице и когато се спестяват на обогатения някои необходими разходи, които той иначе е трябвало да понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане /така в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 91 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6541/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова/.

В настоящата хипотеза, имайки предвид основанието на предявения иск и релевираните от ответника оспорвания, в тежест на ищеца е да докаже правото си на собственост върху описаната електрическа уредба, която има функцията на енергиен обект или съоръжение, както и че същата за процесния период се използва от ответното дружество за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, при липсата на сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ или на друго основание за ползването на обекта; както и размера на дължимото обезщетение.

Относно собствеността върху електрическото съоръжение.

Видно от представените на л. 65-75 и л. 347 и л. 350-352 от делото на ВОС доказателства, че въз основа на съответните проекти и след определяне на строителна линия и ниво за изграждане на трафопост с размери 6.95м/5.54м, са съставени акт обр. 17/24.04.1981г. за установяване изпълнението на решенията на приемателна комисия от 24.12.1980г. за отстраняване на недостатъци, акт обр. 15 за предаване на завършен обект от 15.07.1981г., и въз основа на протоколите на приемателната комисия, е съставен протокол обр. 16 за въвеждане в експлоатация на обект „Трафопост”, гр. Вълчи дол, Сортови семена /архитектурна част и електрическа част/. Инвеститор на обекта е било НПО „Сортови семена и посадъчен материал”- София, а обекта е бил предназначен за нуждите на СП „Сортови семена и посадъчен материал” – Варна. Последното се установява от обяснителната записка към финансовия отчет за 31.12.1981г. на посоченото предприятие – р. ІІІ, т. ІІ /л. 38-44 от делото на ВОС/.

С Разпореждане № 62/25.07.1994г. на МС на РБългария и на осн. чл. 17, ал. 2 от ЗППДОбП във вр. с чл. 277, ал. 1 и чл. 262, ал. 1 от ТЗ и чл. 4, ал. 2 и чл. 14, т. 2 от ПРУПСДП, ДФ „Семена и посадъчен материал”- София е преобразувана в „Сортови семена-холдинг” ЕАД и в акционерни дружества с държавно имущество като дъщерни дружества, в които „Сортови семена-холдинг” ЕАД има акционерно участие. С разпореждането са утвърдени и уставите на акционерните дружества. С решение от 17.10.1994г. на ВОС по ф.д. № 4858/1994г. и въз основа на цитираното разпореждане на МС и представените доказателства за избор на Съвет на директорите с председател и заместник –председател, е вписано в търговския регистър акционерно дружество „Сортови семена” – Варна. Отбелязано е, че дружеството е правоприемник на активите и пасивите на предприятие „Семена и посадъчен материал” – Варна по баланса към 31.12.1993г. /л. 45 и л. 61-62 от делото на ВОС/. 

През м. 06.1998г. е изготвен Информационен меморандум за „Сортови семена” ЕАД, гр. Варна от „Институт за оценки и инвестиции” АД, гр. София, в който са описани правното и финансово положение на дружеството. Като част от активите на предприятието е описана и земя в гр. Вълчи дол, представляваща УПИ Х-212, кв. 17 по плана на града, ведно с изградените в него постройки – една от тях е трафопост със ЗП от 37.5 кв.м., представляваща масивна едноетажна сграда, въведена в експлоатация 1981г. /л. 46-60/.

На 03.08.1998г. е съставен АЧДС № 1471 от Областен управител на Варна на осн. § 34 от ПЗР и чл. 17а от ЗППДОбП, чл. 148, ал. 1 от ППЗДС, с който е актувана като частна държавна собственост земя с площ от 2100 кв.м. в гр. Вълчи дол, площадка – агроучастък, УПИ Х-212, кв. 17, масивен склад със ЗП от 780 кв.м., 1 ет., конструкция – масивна; склад метална конструкция, 1 етаж, със ЗП от 408 кв.м. и трафопост с масивна конструкция, 1 етаж, със ЗП от 37.5 кв.м. и година на строителството: 1981 г. Отразено е, че върху имота са предоставени права на „Сортови семена” ЕАД, гр. Варна и същите са част от капитала на това дружество, съобразно Решение на ВОС от 09.10.1997г. и Писмо на МЗГАР № 06-00-802/10.06.98г. /л. 16/.

Въз основа на представени писмени доказателства /договор № РД 50-648/08.10.1998г., с който са прехвърлени 37 500 бр. акции от общо 50 000 бр. такива на „Сортови семена” ЕАД от държавата на „Сортови семена-Инвест” АД при спазени изисквания на ЗППДОбП; протокол от ОС на акционерите от 18.12.1998г. с взети решения за приемане на нов Устав и избор на нов СД и протокол от заседание на СД, с което е избран председател, заместник председател на СД и изп. директор на дружеството/ е постановено решение от 25.02.1999г. по ф.д. № 4858/1994г. на ВОС, с което и вписана промяна в правно-организационната форма на дружеството от ЕАД в АД, в предмета на дейност, вписан е нов устав и нов СД с изпълнителен директор /л. 63-64/.

Видно от извършената справка от СВ-Девня относно вписванията по партидата на ЕТ „ТДК-Т.К.”, че на 26.11.01г. е вписана продажба, с която „Сортови семена” АД му е продало дворното място с площ от 2100 кв.м., съставляващо УПИ Х-212, кв. 17 по плана на гр. Вълчи дол, заедно с построените в това дворно място масивен склад със ЗП от 780 кв.м., склад метална конструкция със ЗП от 408 кв.м. и трафопост с масивна конструкция със ЗП от 37.5 кв.м. /л. 149-150/.

Липсват доказателства за предприемане на действия по отписването от актовите книги за недвижимите имоти държавна собственост на описания по-горе имот след продажбата му на посочения ЕТ. Издадено е на 15.04.16г. удостоверение от областния управител на област Варна, в който е описано издаването на посочения по-горе АЧДС, както и това, че на представителя на централната власт е известно и вписването в СВ-Девня на продажбата на имота на 19.11.01г. на ЕТ „ТДК-Т.К.” /л. 20/. 

Именно описания по-горе имот ищецът е закупил от ЕТ „ТДК-Т.К.” с НА № 138, т. V, рег. № 5142, дело № 779/19.11.10г. на нотариус В. Майсторов, гр. Девня, рег. № 465 на НК, който акт е вписан в СВ-Девня с вх. рег. № 3311/22.11.10г., акт № 184, т. 11, дело № 1970/10г. /л. 11/.

Процесния трафопост със ЗП от 37.5 кв.м. е вписан в инвентаризационния опис на ЕТ „Ивона-Д.Н.” като ДМА по сметка 203 – сгради с първоначална отчетна стойност от 643.80 лв. /съобразно покупната цена по фактурата от 19.11.10г. – л. 12/, увеличена с изградения покрив на 07.04.14г. с 12 950лв. и актуална балансова стойност към 07.12.16г. /л. 13-14/. Балансовата стойност на актива според заключението на ССчЕ, приобщено  като доказателство в с.з. на 20.04.17г., е 13 593.80 лв. /л. 170/.

Видно от приложените на л. 85-86 заверени копия на фактури от 11.03.16г. и 27.07.16г., че „Ивона” ООД, гр. Вълчи дол, представлявано от Д.И.Н. /наемател на постройките в собствения на ЕТ „Ивона – Д.Н.” поземлен имот в гр. Вълчи дол, вкл. и на процесния трафопост – л. 76-78/ е закупило трансформатор ТМ 250 кWА и кабел AL/R 3х35+54.6, за които обаче няма данни да са вложени в процесния ТП 19.

На представената на л. 144 от ответника Еднолинейна схема Средно напрежение (СрН), която представлява нормална схема на захранване на обектите и съоръженията от електроразпределитерната мрежа на гр. Вълчи дол, процесното съоръжение е означено като ТП 19, което следва да бъде разчетено като „трансформаторен пост” /съгласно съкращението в дефиницията по чл. 1132 от Наредба № 3/09.06.2004г.за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, издадена от МЕЕР, обн. ДВ, бр. 90/13.10.04г./. Съгласно цитираната норма на посочения подзаконов нормативен акт, трансформаторен пост (ТП) е съвкупност от електрически съоръжения за получаване, трансформиране и разпределение на електрическата енергия от средно напрежение на ниско напрежение.

Страните не спорят относно факта, че между тях не е сключен договор за ползването на трафопоста, както и че периодично се налага осигуряването на достъп на служители на ответното дружество до това съоръжение. В тази връзка са и представените многобройни писмени доказателства относно водените по инициатива на ищеца преговори за изкупуването на трафопоста от ответното дружество и отказа на последното да осъществи такова изкупуване – искане за изкупуване от 07.02.11г. /л. 353/, покана от 13.05.11г. до ищеца да представи доказателства за извършване на преценка от ответното дружество относно наличието на предпоставките на § 4 от ПЗР на ЗЕ /л. 342/; изготвена и приета на 01.12.11г. експертна оценка на трафопоста за определяне на неговата пазарна стойност, изготвена по възлагане на ответника /л. 331-340/; изпратен от ответното дружество до ищеца протокол от 03.04.12г. за постигане споразумение по сделката с предложена цена от 10 036 лв. за изкупуване на процесния трафопост /л. 326-327/, който не е подписан от ищеца със съображения за занижена оценка, подкрепени с изпратен отговор от 06.02.13г. и изготвена по негово възлагане оценка на пазарната стойност на съоръжението /л. 315-325/; искане от ищеца до ДКЕВР от 30.04.13г. за определянена независим оценител, който да изготви оценка на обекта /л. 311/; отговор от ответното дружество до ДКЕВР и ищеца относно предприетите до момента действия, в който се посочва, че в резултат на извършена нова проверка е установено, че ТП 19 се използва за захранване и разпределение на ел. енергия само и единствено от ЕТ „Ивона – Д.Н.”, поради което е изразено становище, че енергийния обект не подлежи на изкупуване  и поради това се прекратява процедурата в тази насока /л. 308-309/.

Видно от разпечатката на водената между страните електронна кореспонденция /л. 17-18/, че ответното дружество е уведомило ищеца относно необходимостта от осигуряването на достъп до неговия поземлен имот за извършване на аварийно-възстановителни работи на аварирал подземен кабел СрН в близост /на около 3-4 м./ от ТП 19.

Горния механизъм на отношения между страните по повод ТП 19 се потвърждава и от показанията на св. И./които съдът преценява с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, тъй като същата е служител в свързаното с ищеца дружество „Ивона” ООД/ - служители на ответното дружество изпращат електронни писма или посещават офиса и искат да бъде уведомен управителя, че следва да влязат в границите на трафопоста, за да извършват ремонтни работи. Това се случвало периодично на около 2 месеца. От показанията на св. Л./бивш служител на ответното дружество до 08.02.17г. и отговарял за ІХ МИР, обхващащ общините Вълчи дол, Суворово и Ветрино/, ТП 19 е известен като собственост на ищеца. Същият е част от системата за захранване на гр. Вълчи дол и без него енергийния пръстен не би могъл да бъде затворен - при аварийна ситуация чрез него се подава обратно захранване и се осъществява захранване на абонатите през ТП 11. Последният може да се захранва само чрез ТП 19 при авария. Към ТП 11 са присъединени битовите потребители на гр. Вълчи дол и част от центъра на града. При евентуална авария на ТП 20 /който има и въздушно и кабелно захранване/, същият може да се захрани от ТП 19. Свидетелят също потвърждава, че са искали много пъти от собственика на ТП 19 достъп за извършване на манипулации в него, защото това се налага при аварийна ситуация и при планови ремонти. Този свидетел е подписал становището относно състоянието на техническото оборудване и сградата на ТП 19 в процедурата с оглед изкупуването му – л. 309.

Видно от отговора от „Електроенергиен системен оператор” ЕАД от 31.05.17г. /л. 379/, че в подстанция „Вълчи дол” 110/20 кV на извод „Сортови семена” 20 кV има монтиран балансов електромер, който е собственост на ответното дружество. Това се потвърждава и от записването в справката за количеството ел. енергия, пренесено от Подстанция „Вълчи дол” по извод „Сортови семена” до ТП 11 и ТП 19 (по нормална схема), но считано от 07.02.13г., когато е монтиран балансовия електромер – л. 280.

Според заключенията на основната и допълнителната СТЕ, които съдът кредитира /с изключение на частите, в които се определя цената за достъп до ТП 19 по посочената Методика/, се установява че ТП 19 е разположен в монолитна постройка с новоизграден покрив, с площ от 37.5 кв.м., находяща се в УПИ Х-212, кв. 17 по плана на гр. Вълчи дол. Оборудването на ТП е от 1981г. и се състои от помещение за съоръжения СрН – три клии, помещение за трафомашина 400 kVA и табло НН, в което са монтирани електромер и рутер. Конструктивното изпълнение на ТП е закрит тип с присъединени подземни кабелни линии към страна СрН и въздушни изходящи кабелни линии на страна НН. Вещите лица сочат, че в нормалната схема на гр. Вълчи дол ТП 19 е част от захранването на потребителите на града. При възникване на аварийна ситуация по трасето Сортови семена до ТП 11 или при планов ремонт на това трасе, единственото възможно захранване на ТП 11 без прекъсване, е през ТП 19. Последният се явява резервен вариант за осигуряване на непрекъснатото и качествено електроподаване на потребителите на града. Кръга на изводите от подстанция Вълчи дол, означени като извод „Север” и извод „Сортови семена”, се затваря от ТП 20 или ТП 21 и техните съоръжения. В ТП 19 има линеен шинен разединител, както и трансформаторна машина 400 кVА, стопяеми предпазители за средно напрежение. Чрез шинния разединител се изключва електрозахранването на силовия трансформатор в режим на празен ход. При нормална схема този изключвател е в позиция „отворен”, което означава, че през ТП 19 няма електрическа връзка между ТП 11 и ТП 20. Преноса на ел. енергия на СрН се осъществява чрез изградените кабелни връзки до ТП 11 и до ТП 20, за което в ТП 19 са обособени и две килии. ТП 19 се захранва с 20 кV /СрН/ от подстанция Вълчи дол чрез извода „Сортови семена”, посредством кабелна линия с напрежение 20 кV. Към настоящия момент ТП 19 е предназначен главно да захранва с ниско напрежение /НН/ стопанския потребител ЕТ „Ивона – Д.Н.”. В ТП 19 освен силовия трансформатор има разпределителната уредба СрН до 20 кV, уредба НН до 0.4 кV и всички необходими допълнителни устройства в съответствие с нормативните изисквания за такъв обект. Наличните съоръжения, машини и апаратура способстват за безаварийното осъществяване на доставката и отчитането на количеството ел. енергия до обектите, захранвани от ТП 19.

Експертите сочат още, че потребителите, захранвани от ТП 11 с НН към 22.05.17г. са 267, а количеството потребена ел. енергия от всички абонати за периода от 19.04.11г. до 19.04.16г. е 3 269 779 kWh. Потребителите, захранвани от ТП 20 с НН към 22.05.17г. е само един, а количеството потребена ел. енергия от него за периода от 19.04.11г. до 19.04.16г. е  602 083 kWh.

В допълнителното заключение на СТЕ експертите въз основа и на записванията в диспечерските дневници, водени в ответното дружество /л. 211-278/, са установили, че в диспечерския дневник са отразени няколко периода на изключване само на ТП 11 към извод „Сортови семена”, които като времетраене възлизат на общо 21.23 часа за целия процесен период.

От така установените факти следва да се приеме, че процесния ТП 19 е изграден и въведен в експлоатация /като сграда и ел. съоръжения, машини и апарати/ през 1981г. Същият е изграден единствено и само за целите на инвеститора – СП „Сортови семена и посадъчен материал” – Варна и само за обектите му в агроучастък – Вълчи дол - складове за семена и материали, семечистачна станция и обслужващи помещения /виж в информационния меморандум относно стопанското предназначение на постройките/.

Тази електрическа уредба е имала единствено и само вътрешноведомствено предназначение и функции, имайки предвид големината на сградите, изградени в този поземлен имот и тяхното предназначение, както и обстоятелството, че един от изводите на подстанция „Вълчи дол” е наименуван „Сортови семена”. Освен това и до настоящия момент други крайни потребители освен собственика на поземления имот и сградите, не са били включвани към ТП 19.

Горното сочи, че към момента на изграждането и въвеждането на ТП 19 в експлоатация – 1981г., е действал Закона за електростопанството /отм./, в сила от 01.07.1976г. до 19.07.1999г. Според чл. 2, ал. 1 от този закон, електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост, но според ал. 2 - кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация Енергетика могат да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти по предходната алинея за задоволяване на собствените си нужди от електрическа енергия. В чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от този закон са диференцирани ел. централи, уредби и мрежи като такива за общо ползване и такива с вътрешноведомствено предназначение /за първите е посочено, че се изграждат и поддържат от посочената по-горе Асоциация „Енергетика”, а вторите – от самите потребители/. Тези, които са за общо ползване са били и са останали държавна собственост /включително и при невъзможността да се придобиват по-късно по реда на чл. 17а от ЗППДОбП /отм.//, но тези, които са имали предназначението да задоволяват енергийните нужди само на един потребител /вътрешноведомствени централи, уредби и съоръжения/ са били собственост на самото предприятие и това право е можело да се прехвърля вкл. и чрез преобразуване и приватизация /която в случая е осъществена с договора от 08.10.1998г. за продажба на повече от половината акции в едноличното дотогава АД „Сортови семена”, гр. Варна/ – в този смисъл и Решение № 247 от 22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2008 г., III г. о., ГК.

С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че процесния трафопост /като сграда и като ел. съоръжения и апарати в него/ е бил включен в капитала на преобразуваното държавно предприятие в търговско дружество, преминала е в негова собственост, а чрез описаните по-горе последващи приватизационна и транслативни сделки, е преминала в собственост на ищеца.

Относно предназначението и използването на процесния трафопост за процесния период.

Както се посочи и по-горе според заключенията на СТЕ, в нормалната схема на гр. Вълчи дол тази ел. уредба с диспечерско наименование ТП 19 /старо наименование „Сортови семена”/ е част от захранването на потребителите на града. При възникване на аварийна ситуация по трасето Сортови семена до ТП 11 или при планов ремонт на това трасе, единственото възможно захранване на ТП 11 без прекъсване, е през ТП 19. При нормална схема през ТП 19 няма електрическа връзка между ТП 11 и ТП 20. Същият се явява резервен вариант за осъществяване на захранване на другите ел. уредби на ответното дружество само в посочените извънредни ситуации. Към настоящия момент ТП 19 е предназначен главно да захранва с ниско напрежение /НН/ стопанския потребител ЕТ „Ивона – Д.Н.”.

Горното сочи, че процесния ТП 19 представлява ел. уредба, която за процесния период е използвана освен за нуждите на ищеца /чрез преобразуване на ел. енергията от СрН на НН/, но и от ответника за целите на преноса на ел. енергия на СрН до други потребители.

Относно дължимото обезщетение.

            При липсата на договорни отношения за самото ползване на процесната ел. уредба, за ищеца възниква на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД правото да получи от ползващото без основание ответно дружество, обезщетение за ползването ѝ за процесния период. И в тази връзка е без значение дали ищецът е лицензиран и е в състояние да използва трафопоста за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, имайки предвид и посочената по-горе задължителна практика, че обедняването е налице и когато друг субект използва чуждата вещ без правно основание, спестявайки си разноските, които би направил, за да ползва качествата на тази вещ.

            Относно определянето на размера на дължимото обезщетение в настоящата хипотеза е налице задължителна съдебна практика, установена с решение № 179/18.05.11г. по т.д. № 13, ІІ т.о. на ВКС, според която при ползуване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 8 ЗЕ и без наличието на друго основание, енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, което обезщетение следва да се определи на база приетата от ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ.

Въззивникът е релевирал подробни оплаквания във въззивната си жалба относно неправилното приложение на Методиката от вещите лица, вкл. и относно неправилно извършените от тях изчисления. В тази връзка настоящият състав на съда намира следното:

Както се посочи и по-горе, установеното от експертите количество потребена от ищеца ел. енергия от 01.11.12г. до 17.11.16г. е общо 443 кWh; потребителите, захранвани от ТП 11 с НН към 22.05.17г. са 267, а количеството потребена ел. енергия от всички абонати за периода от 19.04.11г. до 19.04.16г. е 3 269 779 kWh; и потребителите, захранвани от ТП 20 с НН към 22.05.17г. е само един, а количеството потребена ел. енергия от него за периода от 19.04.11г. до 19.04.16г. е  602 083 kWh.

С допълнителното заключение на СТЕ експертите въз основа и на записванията в диспечерските дневници, водени в ответното дружество /л. 211-278/, са установили какво е средно аритметичното количество ел. енергия, преминало за процесния период въз основа на отчетените потребления за ТП 11 и ТП 20 при аварийни и планови ремонти на трасето, при които ТП 19 е използван за пренос на ел. енергия СрН – при общо отчетени в дневниците за процесния период 21.23 часа на ползване на ТП 19 при аварийни ситуации, средното количество ел. енергия, преминало за 1 час през ТП 20 /в тази ситуация на изключване на ТП 11, същият е захранен от ТП 19/ е в обем от 13.66 кWh за един час. От това експертите са направили извода, че за общо 21.23 часа за целия процесен период, преминалото през ТП 19 количество ел. енергия на СрН, за да захрани потребителите на ТП 20, е 290 кWh.

От представените на л. 398-403 разпечатки от електронната страница на КЕВР се установяват какви са публично оповестените и определени от Комисията коефициенти за обслужване на дейността по сектори съгласно т. 9 от Методиката. За разпределението на електрическа енергия съответните коефициенти за процесния период са следните: за 2011г. – 0.22; за 2012г. – 0.22; за 2013г. – 0.18; за 2014г. – 0.21; за 2015г. – 0.27 и за 2016г. – 0.21. 

Съдът намира, че в случая е приложима нормата на т. 3.2 от Методиката и стойността на трафопоста, която да участва във формулата за определяне на цената за предоставен достъп, следва да е балансовата му стойност от инвентарната книга на ищеца-търговец. В случая не са приложими т. 3.3, тъй като пазарната стойност на ДМА се взема, само когато няма счетоводно отчитане на ел. уредбата или съоръжението като ДМА /напр. при физическите лица, но не и при ФЛ, регистрирани като ЕТ/ или когато лицата, предоставящи достъп не разполагат с информация за балансовата стойност на ДМА, или най-после – когато лицензиантът изрази несъгласие с балансовата стойност на ДМА. В случая се установи, че балансовата стойност на ТП 19, посочена в инвентаризационния опис на ищеца, сметка 203, е в размер на 13 594лв.

Съгласно т. 5 от Методиката, цените за предоставен достъп са в лева и за месец, за 1-годишен период. Това означава, че същите се изчисляват за всяка година поотделно.

Според т. 10 от Методиката, цената за предоставен достъп се определя по формулата Цд = Р/12 х Ед/Еобщо, където Р = ДМА х Кобсл.; Ед е сума от прогнозните годишни потребления на електрическа енергия на потребителите, които получават енергия през уредби и съоръжения, до които е предоставен достъп, без потреблението на лицето, предоставящо достъп, а Еобщо = Едост. х (1-ТР/100) и представлява общото прогнозно годишно нетно потребление на ел. енергия от всички потребители, вкл. това на лицето, предоставящо достъп. В последната формула пък Едост е прогнозното годишно количество доставена ел. енергия в уредби и съоръжения, до които се предоставя достъп, вкл. на предприятието, предоставящо достъп, а ТР са годишните технологични разходи за преобразуване и пренос на енергия.

Вещите лица са посочили, че ТР е 0.05%.

Едост. ще следва да се приеме, че е сбора от средното годишно количество доставена ел. енергия за крайния потребител на ТП 20 през ТП 19 и средното годишно количество доставена ел енергия на ищеца, за период от 5 години. Както са посочили и вещите лица, преминалото за 1 час средно количество ел. енергия през ТП 20 /при отчетено за целия период общо количество от 602 083 кWh, разделено на 44 064 часа, колкото има в 5 години/ е 13.66  кWh. Разделени отчетените 21.23 часа като използване на ТП 19 за пренос на ел. енергия до ТП 20, на 5 години, се равнява на средно по 4.25 часа средно на година. Или, средното количество ел. енергия, преминало за потребителя на ТП 20 през ТП 19 средно на година е равно на 58 кWh /4.25 часа х 13.66 кWh/. Средното количество, доставена ел. енергия за ищеца на година е 88.6 кWh /443 кWh разделено на 5 години/. В такъв случай Едост. е равно 146.6 кWh /58 кWh + 88.6 кWh /.

Тогава Е общо = 146.6 кWh х (1-0.05%), или 139.27 кWh средно на година, а Ед е 58 кWh средно на година.

Следователно, при така определените средни годишни величини, участващи в основната формула, промяна ще има само в Кобсл за всяка от процесните 5 години съобразно посочените стойности по-горе. Така за 2011г. и 2012 г. Цд = [(13594лв. х 0.22)/12)] х 58кWh/139.27кWh, или  по 103.79 лв. на месец; за 2013г. Цд = [(13594лв. х 0.18)/12)] х 58кWh/139.27кWh, или по 85.64 лв. на месец; за 2014г. и 2016г. Цд = [(13594лв. х 0.21)/12)] х 58кWh/139.27кWh, или по 99.92 лв. на месец и за 2015г. Цд = [(13594лв. х 0.27)/12)] х 58кWh/139.27кWh или по 128.46 лв. на месец.

При това положение дължимото на ищеца обезщетение за ползването без основание от ответното дружество на процесния трафопост за 2011г. за периода от 19.04.11г. до 31.12.11г. /8 месеца и 12 дни/ възлиза на 871.84 лв.; за 2012г. – на 1245.48лв.; за 2013г. – на 1027.68лв.; за 2014г. – на 1199.04лв.; за 2015г. – на 1541.52лв.; за 2016г. за периода от 01.01.16г. до 19.04.16г. /3 месеца и 19 дни/ – на 363.04лв., а общо за процесния период е 6 248.60 лв. До този размер предявения иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД следва да се уважи, а за горницата до предявения размер от 51 455.38 лв. следва да се отхвърли. Решението на ВОС за тази горница следва да се отмени.

По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Длъжникът за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване изпада в забава от момента на поканата, а не от момента на изискуемостта на вземането. В тази връзка по делото се установява, че с нотариална покана, връчена на ответника на 10.01.12г., ищецът го е поканил да му заплаща обезщетение за неправомерното ползване на процесния трафопост в размер на по 1000 лв. на месец. При това положение ответникът е изпаднал в забава, считано от 10.01.12г. и в тази връзка е без значение изпращането на нова нотариална покана, получена от ответника на 17.03.16г., с която ищецът го е поканил на 24.03.16г. в кантората на нотариус Л. Гонова – Варна за заплащане на суми за предоставен достъп до неговия трафопост в размер на 500 лв. месечно /л. 21-24/.

            Както обаче се посочи по-горе, решението на ВОС в частта, с която е бил отхвърлен иска на ищеца по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД освен за горницата над уважения размер, но и за периода 01.01.12г. до 16.03.16г., не е било обжалвано от ищеца и поради това е влязло в сила, а положението на жалбоподателя не може да бъде влошавано. При това положение в полза на ищеца се дължи обезщетение на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за забавеното плащане на дължимото за периода от 19.04.11г. до 16.03.16г. обезщетение по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, което към дата 16.03.16г. възлиза в размер на общо 6138.69 лв., съизмеримо с размера на законната лихва, но само за периода от 17.03.16г. до 19.04.16г.

            Изчислен с помощта на изчислителната система в софтуерния продукт на „Апис-Финанси”, размера на законната лихва върху сумата от 6138.69 лв. за периода от 17.03.16г. до 19.04.16г. възлиза на 58.03 лв. До този размер следва да се уважи претенцията, а за горницата до уважения от ВОС размер от 486.94 лв. следва да се отхвърли.

            По разноските.

            Всяка от страните е претендирала разноски по делото за двете инстанции. Дължимата на въззивника сума за разноски пред настоящата инстанция е съразмерно на уважената му част от въззивната жалба на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, или сума в размер на 1224.84 лв. /при общ размер на разноските за въззивната инстанция от 1394.11 лв., от които 1054.11 лв. ДТ, 40 лв. – депозит за вещи лица и 300 лв. юрисконсултско възнаграждените/. Дължимата на въззиваемата сума за разноски за настоящата инстанция е съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, или сума в размер на 242.83 лв. /при общ размер на разноските от 2000 лв. за адвокатско възнаграждение/.         

            За първата инстанция на ищеца се дължат разноски в размер на 585.71 лв. – съразмерно на уважената част от предявените искове /при общ размер на признатите с решението на ВОС разноски от 5048.38 лв./, а на ответника – сумата от 353.59 лв. – съразмерно на отхвърлената част от исковете /при общ размер на разноските от 400 лв./. Решението на ВОС следва да бъде изменено в съответствие с посочените размери за дължимите на всяка от страните разноски за първата инстанция.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение 1560/25.10.17г., постановено по гр.д. № 2400/16г. на ОС-Варна, в частта му, с която на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621 /понастоящем с променено наименование на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД/, гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”, № 258 е осъдено да заплати на ЕТ „Ивона-Д.Н.”, ЕИК 103575249, гр. Вълчи дол, ул. „Кирил и Методий”, № 11, представляван от Д.И.Н., ЕГН **********, сума в размер на горницата над дължимия размер от 6 248.60 лв., до уважения размер от 51 455.38 лв., представляваща обезщетение за ползването без основание от ответника за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, на трафопост с диспечерско наименование ТП 19, собственост на ищеца и изграден в УПИ Х-212, кв. 17 по плана на гр. Вълчи дол, за периода от 19.04.11г. до 19.04.16г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на ЕТ „Ивона-Д.Н.”, ЕИК 103575249, гр. Вълчи дол, ул. „Кирил и Методий”, № 11, представляван от Д.И.Н., ЕГН ********** против „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621 /понастоящем с променено наименование на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД/, гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”, № 258, за заплащане на сума за горницата над дължимия размер от 6 248.60 лв. до претендирания размер от 51 455.38 лв. /разлика, възлизаща на 45 206.78 лв./, претендирана като дължимо обезщетение на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за ползването без основание от ответника за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, на трафопост с диспечерско наименование ТП 19, собственост на ищеца и изграден в УПИ Х-212, кв. 17 по плана на гр. Вълчи дол, за периода от 19.04.11г. до 19.04.16г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2016 г. до окончателното ѝ изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение 1560/25.10.17г., постановено по гр.д. № 2400/16г. на ОС-Варна, в частта му, с която на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621 /понастоящем с променено наименование на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД/, гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”, № 258 е осъдено да заплати на ЕТ „Ивона-Д.Н.”, ЕИК 103575249, гр. Вълчи дол, ул. „Кирил и Методий”, № 11, представляван от Д.И.Н., ЕГН **********, сума в размер на 6 248.60 /шест хиляди двеста четиридесет и осем лева и шестдесет ст./лв., представляваща обезщетение за ползването без основание от ответника за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, на трафопост с диспечерско наименование ТП 19, собственост на ищеца и изграден в УПИ Х-212, кв. 17 по плана на гр. Вълчи дол, за периода от 19.04.11г. до 19.04.16г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2016 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОТМЕНЯ решение 1560/25.10.17г., постановено по гр.д. № 2400/16г. на ОС-Варна, в частта му, с която на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621 /понастоящем с променено наименование на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД/, гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”, № 258 е осъдено да заплати на ЕТ „Ивона-Д.Н.”, ЕИК 103575249, гр. Вълчи дол, ул. „Кирил и Методий”, № 11, представляван от Д.И.Н., ЕГН **********, сума в размер на горницата над дължимия размер от 58.03 лв., до уважения размер от 486.94 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 17.03.16г. до 19.04.16г. върху дължимото обезщетение за ползването без правно основание на посочения ТП 19 в гр. Вълчи дол за периода от 19.04.11г. до 19.04.16г., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на ЕТ „Ивона-Д.Н.”, ЕИК 103575249, гр. Вълчи дол, ул. „Кирил и Методий”, № 11, представляван от Д.И.Н., ЕГН ********** против „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621 /понастоящем с променено наименование на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД/, гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”, № 258, за заплащане на сума, представляваща горницата над дължимия размер от 58.03 лв. до уважения размер от 486.94 лв., претендирана като мораторна лихва за периода от 17.03.16г. до 19.04.16г. върху дължимото обезщетение за ползването без правно основание на посочения ТП 19 в гр. Вълчи дол за периода от 19.04.11г. до 19.04.16г, на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение 1560/25.10.17г., постановено по гр.д. № 2400/16г. на ОС-Варна, в частта му, с която на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621 /понастоящем с променено наименование на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД/, гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”, № 258 е осъдено да заплати на ЕТ „Ивона-Д.Н.”, ЕИК 103575249, гр. Вълчи дол, ул. „Кирил и Методий”, № 11, представляван от Д.И.Н., ЕГН **********, сума в размер на 58.03 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 17.03.16г. до 19.04.16г. върху дължимото обезщетение за ползването без правно основание на посочения ТП 19 в гр. Вълчи дол за периода от 19.04.11г. до 19.04.16г.

            Решение № 1560/25.10.17г., постановено по гр.д. № 2400/16г. на ОС-Варна, в частите му, с които отхвърлен иска на ищеца по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавеното плащане на главницата за горницата над 486.94 лв. до размер от 2 900 лв. /като в тази част е налице допусната очевидна фактическа грешка в решението, тъй като в мотивите е формирана воля за отхвърляне на иска до предявения размер от 2903 лв., а в диспозитива е вписана сумата от 2900 лв./, както и за периода от 01.01.12г. до 16.03.16г. /в отхвърлителния диспозитив на първоинстанционния акт е допусната втора очевидна фактическа грешка като е възпроизведен целия период на претендираната забава, докато в мотивите е прието, че мораторна лихва се дължи за периода от 17.03.16г. до 19.04.16г. и такава е присъдена само за този период/ е влязло в сила като необжалвано от ищеца.

ОТМЕНЯ решение 1560/25.10.17г., постановено по гр.д. № 2400/16г. на ОС-Варна, в частта му, с която на основание чл. 78, ал.1 от ЗЗД „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621 /понастоящем с променено наименование на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД/, гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”, № 258 е осъдено да заплати на ЕТ „Ивона-Д.Н.”, ЕИК 103575249, гр. Вълчи дол, ул. „Кирил и Методий”, № 11, представляван от Д.И.Н., ЕГН **********, направените за първата инстанция разноски за горницата над дължимия размер от 585.71 лв. до присъдената сума от 4824.71 лв. и  ПОТВЪРЖДАВА решението в тази част за сумата само от 585.71 лв.

ОСЪЖДА ЕТ „Ивона-Д.Н.”, ЕИК 103575249, гр. Вълчи дол, ул. „Кирил и Методий”, № 11, представляван от Д.И.Н., ЕГН ********** да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621 /понастоящем с променено наименование на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД/, гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”, № 258 сума в размер на още 335.87 /триста тридесет и пет лева и осемдесет и седем ст./лв., представляваща разликата над присъдения от първоинстнационния съд размер от 17.72 лв. до пълния размер от 353.59 лв. на дължимите за първата инстанция разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА ЕТ „Ивона-Д.Н.”, ЕИК 103575249, гр. Вълчи дол, ул. „Кирил и Методий”, № 11, представляван от Д.И.Н., ЕГН ********** да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621 /понастоящем с променено наименование на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД/, гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”, № 258 сума в размер 1224.84 /хиляда двеста двадесет и четири лева и осемдесет и четири ст./ лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621 /понастоящем с променено наименование на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД/, гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”, № 258 да заплати на ЕТ „Ивона-Д.Н.”, ЕИК 103575249, гр. Вълчи дол, ул. „Кирил и Методий”, № 11, представляван от Д.И.Н., ЕГН ********** сума в размер 242.83 /двеста четиридесет и два лева и осемдесет и три ст./ лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: