ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

 

262

 

Гр.Варна,17.04.2015 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 17.04.2015 г. г. в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

 

         ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

 

                        Петя Петрова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 170 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 170/2015 г. по описа на Апелативен съд - гр.Варна е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 435 ГПК и е образувано по частна жалба на И.И.И. от гр.Варна против определение № 491/10.02.2015 г., постановено по в.гр.д. № 335/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му с вх. №  21889/17.12.2013 г. срещу действията на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 696/2013 г. по описа на ЧСИ Станимира Данова.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, като е молил за отмяната му и за разрешаване на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител по същество с отмяна на всички действия на съдебния изпълнител, задължаването му да извърши всички действия отново вкл. и връчване на покана за доброволно изпълнение, копие от акта за изпълнение и уведомление за извършване на опис. В жалбата си е изложил съображения по същество срещу действията на съдебния изпълнител, като е навел оплаквания за липсата на редовно връчване на призовката за доброволно изпълнение, на изпълнителния лист и уведомлението за описа. Оплакванията срещу обжалваното определение са свързани с необоснованост на съдебния акт, в частта с която е прието наличие на редовно връчване на книжата от съдебния изпълнител. Възразил е срещу извода на съда за недопустимост на жалбата, защото „неправомерните действия следва да бъдат санкционирани, а не толерирани”.

Насрещната страна „Райфайзенбанк /България/” АД не е подала отговор на жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд, като неизгодно за него, редовна е и допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело № 696/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д., образувано по молба на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД за принудително събиране на парично задължение, като изпълнението е насочено срещу ипотекиран в полза на банката недвижим имот на длъжника.

Жалбата на длъжника пред окръжния съд е била насочена срещу всички действия на съдебния изпълнител по изпълнителното дело, по твърдения за нередовно връчване /липсата на връчване/ на призовката за доброволно изпълнение и липса на връчване на препис от акта за изпълнение. Към момента на подаване на жалбата е бил извършен описа на имота, на който жалбоподателя е присъствал, а жалбата е била подадена в едноседмичния срок от това действие.

Както правилно е посочил и окръжния съд, новият ГПК не предоставя възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител /както предвиждаше стария ГПК/, а само на конкретно визирани в закона такива и то на изчерпателно посочени основания. Затова, в качеството на длъжник, настоящият жалбоподател е могъл да обжалва, съгласно чл. 435, ал.2 ГПК, постановлението за глоба и насрочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, а според ал.3 - постановлението за възлагане, което може да се обжалва само от лице, внесло задатък, както и от длъжника, респ. съпруга недлъжник по силата на чл. 503, ал.3 ГПК, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършена надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. На обжалване подлежи и разпределението съгласно чл. 462 ГПК.

Доколкото до подаване на жалбата пред окръжния съд е бил извършен само описа на имота, разпоредбите на чл. 435, ал.3 и чл. 462 от ГПК са неотносими към казуса. Т.е. длъжникът е можел да обоснове твърдения във връзка с правото си на жалба по чл. 435, ал.2 от ГПК. Такива, обаче не са били наведени. Той не е твърдял несеквестируемост на имота във връзка с действието по насочването на изпълнението /предвид твърденията за извършен опис/, нито е твърдял отнемане на имота, предвид оплакванията за ненадлежно уведомяване за изпълнението. Затова, жалбата му е била недопустима и правилно е била оставена без разглеждане от окръжния съд.

Именно поради недопустимост на жалбата, не могат да бъдат разглеждани пред окръжния съд по същество оплакванията за ненадлежното връчване на поканата за доброволно изпълнение, поради което и изводът за редовност на връчването е без значение. Затова и в настоящото производство не подлежи на проверка редовността на връчването в каквато насока са и заявени оплаквания в жалбата.

Поради предприетия от законодателя подход за необжалваемост на всички действия на съдебния изпълнител, за „санкциониране” /според оплакването в жалбата/ на твърдяните като неправомерни действия на съдебния изпълнител е предоставен исковия ред за защита.

Като е достигнал до идентичен правен извод за недопустимост на жалбата, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Поради изложеното,  Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 491/10.02.2015 г., постановено по в.гр.д. № 335/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: