ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

2019

 

Гр.Варна, 23.03.2016  г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 23.03.2016 г. в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

 

         ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

 

                             Юлия Бажлекова

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова, в.ч.гр.д. № 170 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на М.В.Г. и Г.Ц.Г., подадена чрез адв. М.Д., против определение № 586 от 29.02.2016 г., постановено по гр.д. № 1690 по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата им с вх.№ 3634/05.02.2016 г. за освобождаване от заплащане на депозит за изготвяне на съдебно-медицинска и съдебно-икономическа експертиза по същото дело.

Жалбоподателите са навели оплаквания за неправилност, поради необоснованост, на обжалвания съдебен акт, като са молили  за отмяната му и за уважаване от въззивния съд на молбата им за освобождаване от заплащане на разноските за двете експертизи в общ размер от 550 лв. Оплакванията са за неправилна оценка на събраните по делото доказателства за имущественото и здравословното им състояние и така до погрешен извод за възможността им да заплатят депозита за експертизите.

Съдът, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от лица с правен интерес от обжалване на определението на първата инстанция като неизгодно за тях и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателите са ответници по иск за разваляне на договор за издръжка и гледане по чл. 87, ал.3 от ЗЗД, предявен от Дамянка Петкова и съответно са ищци по предявен, в условията на евентуалност, срещу последната насрещен иск по чл. 55 от ЗЗД за връщане на даденото по договора. С определение от 20.01.2006 г. окръжният съд уважил доказателствено искане на настоящите жалбоподатели и допуснал изготвянето на две експертизи –  съдебно–медицинска и съдебно-икономическа, като определил съответно депозит от 250 лв. и 300 лв. на техни разноски.

Заведена с вх. № 3634 от 05.02.2016 г., М.В.Г. и Г.Ц.Г. са подали молба по чл.83, ал.2 от ГПК с искане за освобождаване от заплащане на разноски за двете експертизи в общ размер от 550 лв. След преценка на депозираните от тях доказателства, окръжният съд е намерил молбата за неоснователна и с обжалваното определение я оставил без уважение.

Окръжният съд е процедирал правилно и определението му следва да бъде потвърдено, поради следните съображения:

Според чл. 83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.

Идеята на законодателя да даде възможност за освобождаване от заплащане на такси и разноски по производството е мотивирана от социални съображения и е установена в полза на хора с ниски материални възможности, а настоящият казус не е такъв.

Жалбоподателите са възрастни и неработоспособни хора, страдащи от обичайни за възрастта им заболявания. Според декларираните данни за имущественото им състояние, те получават месечни пенсии съответно 250,35 лв. -жената и 335,20 лв. – мъжът или общо сумата от 585,55 лв. Последният реализира доход от рента в годишен размер от 587,60 лв. и в натура 1 200 кг зърно и 28 литра олио. Двамата общо притежават право на собственост за ½ ид. част от апартамента в гр.Варна, по ул. „Цар Освободител”, предмет на иска по чл. 87, ал.3 от ЗЗД, а съпругът има право на собственост върху дворно място от 1 275 кв.м. с къща и стопански постройки в с. Съединение и притежава 27,880 дка земеделска земя в землището на същото село.

При тези данни за имущественото им състояние, в т.ч. дохода от рента и притежаваните имоти в с. Съединение, от които и лесно ликвидна земеделска земя в значителен обем и с висока пазарна цена (27,880 дка), съпоставено с размера на дължимите разноски за вещи лица от 550 лв., налагат извода, че жалбоподателите разполагат с материалните възможности за заплащането на допуснатите им експертизи.

Изложеното по-горе сочи, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал.2 от ГПК за уважаване молбата на основание липса на достатъчно средства за заплащане на възнагражденията на вещите лица, поради което и правилно окръжният съд е отхвърлил същата.

По изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 586 от 29.02.2016 г., постановено по гр.д. № 1690 по описа на Варненския окръжен съд.

 

Определението може да се обжалва пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: