ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

217

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  19.04.2018 година                      в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 170/2018 год по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу определение № 751/23.03.2018 год по гр.д. № 501/2018 год по описа на Окръжен съд Варна, г.о., с което производството по делото е прекратено на осн. чл. 130 от ГПК. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на определението, частният жалбоподател моли за неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

От приложените писмени доказателства се установява, че на 10.05.2016 год в териториалната дирекция на Комисията е постъпило уведомление от Районна прокуратура Търговище, че С.А.Г. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 202 ал.2 т.1 от НК. Същият е признат за виновен по повдигнатото обвинение с присъда № 79/14.11.2016 год по НОХД № 2325/2016 год, влязла в сила на 30.11.2016 год.

С протокол № УВ-6751/10.05.2016 год на ТД на КОНПИ – Варна е образувана проверка за установяване наличието на несъответствие в имуществото на лицето за период от 16.05.2016 до 16.05.2016 год. Резултатите от проверката са обобщени в доклад от 11.07.2017 год на директора на ТД на КОНПИ – Варна с предложение за образуване на производство срещу С.А.Г. и внасяне на искане за допускане на обезпечителни марки срещу него и срещу Д.С.Г., С.С.А. и Д.С.А. чрез законния му представител С.С.А..

Въз основа на така изготвения доклад е взето решение № 530/29.11.2017 год на КОНПИ за образуване на производство и внасяне в съда на искане за обезпечаване на бъдещия иск.

Въз основа на доклад от 12.02.2018 год на директора на ТД на КОНПИ е взето решение № 120/01.03.2018 год за внасяне в съда на мотивирано искане за отнемане на незаконно придобито имущество от ответниците.

Към настоящия казус приложими са разпоредбите на ЗОПДНПИ (отм), на основание § 5, ал.1 от ЗПКПНПИ.

Съгласно чл. 21 от ЗОПДНПИ производство по този закон се образува, когато след проверка може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Самата проверка като етап от производството по отнемане започва с акт на директора на съответната териториална дирекция на комисията въз основа на уведомление от органите по чл. 24 и 25 от закона и при наличие на визираните в чл. 22 и чл. 23 хипотези. Разпоредбата на чл. 27 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм) предвижда, че проверката по чл. 21 продължава до една година и може да бъде продължена еднократно с още 6 месеца по решение на комисията. Поставяйки краен момент на срока, тази разпоредба не съдържа указание за началния момент, от който той започва да тече. Съпоставителното тълкуване с нормата на чл. 22 ал.1 от закона посочва, че проверката започва с акт на директора на съответната териториална дирекция на комисията. Уведомленията от съответните органи по чл. 24 и чл. 25 служат като повод за издаване на акта, слагащ начало на проверката, но тези органи не са участници в самото производство. Тяхната функция не е сезираща (ако се търси аналогия с чл. 125 от ГПК), а уведомителна и затова подаването на уведомленията не може да се приеме като начален момент на производството и в частност – на проверката. В този смисъл настоящият състав изразява несъгласие с частта от мотивите на  решение 323/18.01.2018 год по гр.д. № 5291/2016 год на ВКС на РБ, касаещи началния момент, от който започва да се брои срокът на проверката.

Правният въпрос, който се поставя и е обуславящ изхода на спора е относно характера на срока по чл. 27 от ЗОПДНПИ (отм).

Въпреки, че неспазването му не е скрепено със  санкция (както това е направено в разпоредбата на чл. 74 ал.4 от ЗОПДНПИ), категорично определения краен срок – до една година и забраната за продължаването му с повече от шест месеца, дават основание да се приеме, че така дефиниран, срокът е от категорията на т.нар. решителни, преклузивни срокове. В този смисъл е решение 323/18.01.2018 год по гр.д. № 5291/2016 год на ВКС на РБ, четвърто г.о., което е относимо към насткоящия казус, въпреки, че е постановено във връзка с приложението на ЗОПДИППД (отм). По отношение характера и значението на проверката в рамките на производството по отнемане на незаконно придобито имущество и характера на срока за нейното приключване, между двата закона не съществуват принципни различия.

От доказателствата по делото е установено, че от момента на издаване на постановлението за образуване на проверката – 16.05.2016 год до приключването й с внасянето на доклада за резултатите от нея - 11.07.2017 год е изтекъл срока по чл. 27 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм), а няма данни за продължаването му по реда на ал.2.

Поради това обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 751/23.03.2018 год по гр.д. № 501/2018 год по описа на Окръжен съд Варна, г.о., с което производството по делото е прекратено на осн. чл. 130 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                         

                   2.

 

                   (с особено мнение)