ОПРЕДЕЛЕНИЕ 229

гр. Варна, 14.04.2014г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                                             ИВАН ЛЕЩЕВ

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 172/14г., намира следното:

            Производството е образувано по частна жалба на „АТЛАНТ” ООД със седалище и адрес на управление гр. Русе срещу определение533/17.02.2014г., постановено по гр. д. 381/2014г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е прекратено производството по делото като недопустимо. Счита се, че определението е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано. Счита се, че само едно съдебно решение, установяващо правото на строеж върху описания недвижим имот, би довело до окончателно признаване правата на ищеца, тъй като ответникът оспорва правото му да държи изградените постройки и да ги експлоатира. Цитира се съдебно решение № 812/05.04.60г. по гр.д. № 5122/59г., ІІІ г.о на ВС, с което е прието, че правото да се държи постройка в чужда или съсобствена земя съдържа и правото на строеж в тази земя в същите рамки – пространство и височина. Правото на суперфиция съществува независимо от сградата: ако сградата бъде унищожена, суперфициарят може да я построи наново. Освен това се сочи, че „веднъж строежът извършен, правото на суперфиция минава като акцесорна част от правото на собственост на сградата, прехвърля и правото на суперфиция, макар и в акта да не е казано това”. Именно поради това праводателят на ищеца с КНА е признат за собственик на търговски обект върху терен, който е общинска собственост, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинска собственост. Сочи се, че противно на горното становище, между страните е постановено решение на ВОС по т.д. № 2586/11г., с което е прието, че в полза на„АТЛАНТ” ООД право на строеж върху посочения терен не съществува и се игнорира въобще КНА № 66, т. ХІ, рег. № 14204, дело № 2031/06г. на нотариус Огнян Шарабански, Варна. Претендира се отмяна на обжалваното определение и допускане на иска за разглеждане. 

Предвид обстоятелството, че производството е прекратено преди изпращането на препис от исковата молба на ответника, частната жалба не е изпращана на последния за отговор.

            Частната жалба е подадена в срок /връчването на препис от прекратителното определение е нередовно, тъй като не е спазен реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК – връчено е на адвокат, който не е пълномощник на дружеството ищец, нито е негов служител, а „колега по кантора”?!?/ и е допустима, а по същество е основателна, поради следното:

Първоинстанционното производство по гр.д. № 381/14г. на ВОС е било образувано въз основа на искова молба, подадена от „АТЛАНТ” ООД против „ПАЗАРИ” ЕАД с искане да се признае съществуването на право на строеж върху терен, собственост на ответника, на общо 5 обекта: Обект за търговска дейност с идентификатор №10135.1501.973.51.5 (съответстващ на агроаптека с площ от 21,7 кв.м); Обект за търговска дейност с идентификатор № 10135.1501.973.51.4 (съответстващ на магазин с площ от 12,55 кв.м); Обект за обществено хранене с идентификатор № 10135.1501.973.51.1 (съответстващ на сладкарница с площ от 109,5кв.м, складова площ и санитарни помещения с площ 37 кв. м.; както и включващ магазин с обща площ от 41,67 кв.м); Обект за търговска дейност с идентификатор № 10135.1501.973.51.3 (съответстващ на аптека с площ от 37,5 кв.м и складова площ от 17 кв.м); Обект за обществено ползване с идентификатор № 10135.1501.973.51.2 (съответстващ на три магазина с площи съответно от 21,75 кв.м, 22 кв.м и 23,5кв.м) находящи се гр.Варна, /Колхозен пазар/, кв. 33, 9-ти подрайон. Наведените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба са били, че на 09.12.1992г. ЕТ „Атлант-Павел А.” е закупил от „Лазур” АД собствеността върху временна постройка (без земята, върху която е била построена и която е собственост на общината), представляващо заведение за обществено хранене – сладкарница „Адамо” със застроена площ от 107 кв.м. На 24.12.92г. межу същите страни е бил сключен нов договор за покупко-продажба, с който на ЕТ се прехвърля правото на собственост върху постройка без земята, върху която тя е разположена, с обща застроена площ от 350 кв.м. и двор от 120 кв.м. и с този нов договор се обезсилва предходния от 09.12.92г. На 21.12.06г. ЕТ „Атлант-Павел А.” е бил признат с КНА № 66, т. ХІ, рег. № 14204, дело № 2031/06г. на нотариус Огнян Шарабански за собственик на търговски обект, построен върху терен общинска собственост и представляващ сладкарница, магазини и санитарни помещения с обща застроена площ от 319 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинския терен. На 14.02.07г. ЕТ „Атлант-Павел А.” е продал на ищеца горните постройки. На 10.09.09г. е издадена скица на имота и в одобрената КК за района същият е нанесен с идентификатор № 10135.1501.973.51 /сграда/, в която пък са дадени идентификатори за отделните обекти в сградата /изброените по-горе 5 обекта с отделни идентификатори/. Твърди се, че ответникът оспорва правото на ищеца да държи този имот, да го ползва и експлоатира съобразно придобитите права от ищеца.

От служебно извършената справка по т.д. № 2586/11г. на ВОС /цитирано в частната жалба на ищеца/ се установява, че същото е приключило с влязло в сила на 05.04.13г. /датата на постановяване на определение на ВКС, с което решението не е допуснато до касационно обжалване/ решение, с което е потвърдено решението на ВРС по гр.д. № 311/10г., ХІІ с-в. С последното „АТЛАНТ” ООД е било осъдено да предаде на  „ПАЗАРИ” ЕАД държането върху търговско място № 536 с площ от 266.05 кв.м. в гр. Варна, пазар „Централен” /”Колхозен”/, съставляващо реална част от УПИ І- за пазар в кв. 333 по плана на 9 м.р. на града /ПИ с идентификатор № 10135.1501.973 по КК на гр. Варна/, на осн. чл. 233, ал. 1 от ЗЗД /поради развален договор за наем от 30.05.08г., по който „ПАЗАРИ” ЕАД е отдало под наем на „АТЛАНТ” ООД горната търговска площ/. Предмет на това дело не са били вещни права на страните.   

            От горното може да се заключи, че не е налице преклудиране чрез сила на пресъдено нещо на въпроса относно наличието на твърдяното от ищеца ограничено вещно право /предмета на гр.д. № 311/10г. на ВРС, ХІІ с-в е бил основателността на предявения облигационен иск по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД/.

Настоящият състав на съда счита обаче, че е налице неяснота в твърденията на ищеца, обосноваващи правен интерес от предявяване на установителни искове за защита на ограниченото вещно право на строеж, а от друга страна и правопротиворечие между наведените твърдения и предявения петитум. Или, налице е нередовна искова молба, по която първоинстанционният съд е следвало да изпълни задължението си по чл. 129, ал. 2 от ГПК, давайки указания на ищеца да уточни: в какво се изразява оспорването от ответника на правото на ищеца по отношение на описаните обекти, за които се твърди, че са придобити без правото на собственост върху земята – дали ответникът е отнел владението върху описаните постройки и/или върху съответната прилежаща площ от земята /която да се индивидуализира/, доколкото същата е необходима за използването на постройките според тяхното предназначение, или последните се владеят от ищеца, но ответникът оспорва правото на собственост върху постройките и/или пречи на ищеца с други правни и/или фактически действия /които следва да се конкретизират точно като вид, характер и време на извършване/ да упражнява правото си на собственост върху постройките и да ползва земята, доколкото това е необходимо за използването на постройките според тяхното предназначение. Съобразно уточнението на горните твърдения следва да се формулира и съответен петитум – дали се предявява осъдителен иск за защита на ограниченото вещно право чрез реивиндикационен иск относно постройките, респ. земята /съобразно индивидуализацията й като граници и площ/, доколкото същата е необходима за използването на постройките според тяхното предназначение или установителен иск по отношение собствеността на постройките, или негаторен иск за преустановяване на нарушенията, пречещи на упражняването на правата на суперфициаря /върху постройките и/или земята/. Съобразно горните уточнения може да се прецени правен интерес от конкретно избраната форма на правна защита, както и цената на предявените искове.

Едва след изпълнение на горното задължение от страна на съда по чл. 129, ал. 2 от ГПК и при неизпълнението им от ищеца в предвидения срок, следва да се приложи диспозицията на нормата на чл. 129, ал. 3 от ГПК. 

            Обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно изложените по-горе мотиви.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение533/17.02.2014г., постановено по гр. д. 381/2014г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е прекратено производството по делото и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно изложените по-горе мотиви.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: