Р Е Ш Е Н И Е

 76

гр.Варна, 09.05.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                      МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№172/16г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Прокуратурата на Република България против решение №36/10. 11.2015г., постановено по гр.д.№5/15г., по описа на РОС, в частта му, с която жал -боподателя е осъден да заплати на С.С.Ш. законна лихва върху главницата от 500лв. за периода от 30.12.2011г. до 24.10.2012г.В жалбата се твърди, че решението е в обжалваната му част е недопустимо като постановено по непредявен иск, като се претендира да бъде обезсилено.В условие на евентуалност се твърди, че е неправилно като постановено в противоречие със задължителна за съдилищата практика - ТР №3/04г. на ОСГК на ВКС, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът в тази му част бъде отхвърлен.Претендират се разноски.

Въззиваемият С.С.Ш. поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли решението на РОС в обжалваната му част да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата молба и уточняващите такива към нея ищецът С.С. Шукриев излага, че с влязла в сила присъда е бил оправдан по повдигнатото му от ответника Прокуратурата на Република България обвинение за извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК за това, че на 30.12.2011г. в гр.Разград, в условия на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи-10 бр. нескафе „Класик” на стойност 2, 10лв., 3 бр. кафе 2в1 „Якобс” на стойност 1, 05лв. и 1 бр. леблебия „Биосет” на стойност 0, 49лв., всичко на обща стойност 3, 64лв., от владението на „Би Ем Ди-2011”ООД, гр.Разград, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.Като следствие от осъщественото против него наказателно преследване, вкл. и постановена от първоинстан -ционния съд осъдителна присъда, впоследствие отменена от въззивния, претърпял неимуществени вреди - дискомфорт, силен стрес от несправедливите обвинения, морални угризения, главоболие.За така претърпените неимуществени вреди претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 30 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2012г. /датата на постановяване на първоинстанционната присъда/-изрично в този смисъл уточняващата молба на ищеца от 18.12.2014г., приложена на л.28 от гр.д.№1942/ 14г. по описа на РРС /преди изпращането му на РОС по подсъдност делото е било образувано пред РРС/, а и съгласно молбата на ищеца за допълване на първоинстанционното решение от 20.11.2015г. /л.215 от делото на РОС/ чрез произнасяне на съда по искането му за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 17.05.2012г. до окончателното изплащане.

Ответникът Прокуратурата на Република България в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С влязло в сила решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 500лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди на осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2012г. до окончателното изплащане, както и за разликата над 500лв. до 30 000лв. искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

С присъда №297/17.05.2012г., постановена по НОХД №231/12г. по описа на РРС, въззиваемият е признат за виновен и за това, че на 30.12.2011г. в гр.Разград, в условия на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи-10 бр. нескафе „Класик” на стойност 2, 10лв., 3 бр. кафе 2в1 „Якобс” на стойност 1, 05лв. и 1 бр. леблебия „Биосет” на стойност 0,49лв., всичко на обща стойност 3,64лв., от владението на „Би Ем Ди-2011”ООД, гр.Разград, представлявано от П. Х. П., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като му е нало -жено наказание лишаване от свобода.

С решение №109/24.10.2012г., постановено по ВНОХД №207/12г. по описа на РОС, присъдата по НОХД №213/12г. по описа на РРС е отменена в горецитираната й част и С.С.Ш. е признат за невинен за извършване на горепосоченото престъпление.Решението на РОС е влязло в сила на датата на постановяване - 24.10.2012г.Молбата за възобновяване на производството по ВНОХД №207/ 12г. по описа на РОС в частта й относно горепосоченото престъпление е оставена без уважение с решение №33/11.02.2013г., постановено по НД №2120/12г. по описа на ВКС, II н.о.

Съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС, началният момент на забава и съответно на дължимост на законна лихва върху следващото се обезщетение в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ -обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, е от датата на влизане в сила на оправдателната присъда или в настоящия случай дължимостта на законната лихва върху присъдената с влязло в сила решение главница от 500лв. е от 24.10.2012г. до окончателното й изплащане.Въззиваемият е претенди -рал присъждане на законна лихва върху главницата считано от 17.05.2012г. до окончателното изплащане.Обжалваната част от решението на РОС, в частта, с която е присъдена законна лихва върху главницата от 500лв. за периода от 30.12.2011г. до 16.05.2012г., вкл. е недопустимо като постановено по непредявен от ищеца иск и като такова следва да бъде обезсилено.В останалата му обжалвана част, с която е присъдена законна лихва върху главницата от 500лв. за периода от 17.05.2012г. до 23.10.2012г., вкл. решението е неправилно като постановено в противоречие с ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС и следва да бъде отменено, и вместо него постановено друго, с което искането в тази му част се отхвърли.

  Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение №36/10.11.2015г., постановено по гр.д.№5/15г., по описа на РОС, в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С.С.Ш. законна лихва върху главницата от 500лв. за периода от 30.12.2011г. до 16.05.2012г., вкл.

ОТМЕНЯ решение №36/10.11.2015г., постановено по гр.д.№5/15г., по описа на РОС, в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С.С.Ш. законна лихва върху главницата от 500лв. за периода от 17.05.2012г. до 23.10.2012г., вкл., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ искането на С.С.Ш. с ЕГН ********** за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати законна лихва върху главницата от 500лв. за периода от 17.05.2012г. до 23.10.2012г., вкл.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                        ЧЛЕНОВЕ