ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

218

Гр.Варна, 23.03.2016 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 23 март две хиляди и шетнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                        Юлия Бажлекова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 173 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано частна жалба на „Химпродукт” ООД против  определение №344 от 04.02.2016 г., постановено по в.гр.д. № 186/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му от 07.01.2016 г., подадена срещу действията на съдебния изпълнител, (квалифицирани като такива) по образуване на изпълнителното дело и връчване на покана за доброволно изпълнение и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят е сочил, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно, като е молил за отмяната му.

Насрещната страна – взискателят НАП ТД Варна е подал писмен отговор на жалбата, с който е оспорил същата и е молил за потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд за прекратяване на производството, като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество и отчасти основателна.

Жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело, образувано пред ЧСИ по молба на НАП ТД Варна за събиране на сумата от 224,38 лв. С образуване на изпълнителното дело, съдебният изпълнител е разпоредил връчване на покана за доброволно изпълнение и е определил на взискателя юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 350 лв. Издал е също така сметка № 21976 от 27.11.2016 г. за разноски в общ размер с ДДС за сумата от 66 лв. На 04.01.2016 г. съдебният изпълнител е връчил на длъжника – жалбоподател в настоящото производство, покана за доброволно изпълнение за сумата от 224,38 лв. – задължение по изпълнителния лист, 84 лв. - разноски по изпълнителното дело, такса по т.26 от Тарифата по ЗЧСИ в размер на 68,93 лв. и за 350 лв. - юрисконсултско възнаграждение. На 06.01.2016 г. е пратил запорно съобщение за запор на вземането на длъжника от банка и на 12.01.2016 г. банката е съобщила за изпълнението му.

С жалбата си пред окръжния съд, дружеството е навело оплаквания както срещу образуването на изпълнително производство срещу него, така и  срещу начисляването на такси и разноски за изпълнението и срещу определеното юрисконсултстко възнаграждение за взискателя. Независимо, че жалбоподателят е посочил, че обжалва „образуването на изпълнително производство и връчване на покана за доброволно изпълнение”, от наведените твърдения в жалбата става ясно, че тя не е насочена срещу поканата за доброволно изпълнение, а срещу определените разноски, както и срещу размера на юрисконсултското възнаграждение, съобщени му с нея.

Новият ГПК не предоставя възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител (както предвиждаше стария ГПК), а само на конкретно визирани в закона такива и то на изчерпателно посочени основания, в хипотезите на чл. 435, ал.2, ал.3 ГПК, чл. 463 ГПК и чл. 521, ал.3 ГПК, измежду които, обаче постановлението за разноски попада (изрично предвидено в чл. 435, ал.2 от ГПК). В случая, доколкото е налице издадена сметка за разноски от ЧСИ, е налице постановление за определяне на същите. В този смисъл, жалбата насочена срещу постановлението за разноските в съобщен размер от  84 лв. и 68,93 лв. или общо за сумата от 152,93 лв. (без юрисконсултското възнаграждение от 350 лв.)  е допустима и е подлежала на разглеждане по същество от окръжния съд.

 Образуването на изпълнителното дело не е подлежащо на обжалване действие по смисъла на чл. 435 ГПК и затова в тази част, жалбата правилно не е била разгледана от окръжния съд. Правилно не е било разгледано и оплакването срещу дължимостта и размера на разноските за юрисконсултското възнаграждение от 350 лв., доколкото възражение за размера не е било направено пред съдебния изпълнител, а за пръв път е било наведено с жалбата пред окръжния съд.

Въпросът за реда за упражняване правото на длъжника да иска намаляване поради прекомерност на сторени от взискателя разноски по изпълнителното производство, съставляващи адвокатско възнаграждение (в случая юрисконсултско възнаграждение), е бил поставен по ч.гр.д. № 620/2012 г. на ВКС I г.о., по което с определение № 83 от 19.02.2013 г. Върховният касационен съд е посочил, че разрешението на този въпрос се съдържа в редица актове на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 274, ал.3,  ГПК: определение № 403 от 01.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1762/2008 г. на V г.о.; определение № 465 от 29.09.2010 г. по ч.гр.д. № 397/2010 г. на III г.о.; определение № 89 от 27.01.2012 г. по ч.гр.д. № 604/2011 г. на ВКС, IV г.о.; В тях най – общо било прието, че произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие. То не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди, което подлежи на обжалване. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.  В  определение от 25.03.2011 г. по ч.гр.д. № 297/2010 г. на ВКС IV г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК също е прието, че за да бъде разгледана жалбата на длъжника трябва да има надлежен акт на частния съдебен изпълнител, с което да се отказва намаляване на адвокатския хонорар.

С оглед изложените съображения, обжалваното определение е неправилно само в частта на жалбата на длъжника срещу постановлението за разноските в размер на 152,93 лв. и в тази част определението следва да бъде отменено и делото –върнато на окръжния съд за произнасяне по същество.

Правилно окръжният съд е преценил жалбата на длъжника в частта срещу образуването на изпълнително производство срещу него и в частта, касаеща размера на разноските на взискателя за юрисконсултско възнаграждение от 350 лв., за недопустима и е прекратил производството по нея, поради което в тази част определението му следва да бъде потвърдено.

Доколкото по възражението на длъжника срещу размера на юрисконсултското възнаграждение от 350 лв. липсва произнасяне от частния съдебен изпълнител, след произнасянето си по допустимата част от жалбата, окръжният съд следва да изпрати искането (препис от него) на съдебния изпълнител за произнасяне по него.

С оглед изложеното, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 ПОТВЪРЖДАВА  определение №344 от 04.02.2016 г., постановено по в.гр.д. № 186/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Химпродукт” ООД, срещу действията на съдебния изпълнител по образуване на изпълнителното дело и срещу размера на разноските за юрисконсултско възнаграждение от 350 лв. и е прекратено производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ  определение №344 от 04.02.2016 г., постановено по в.гр.д. № 186/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта с която е оставена без разглеждане жалбата на „Химпродукт” ООД, срещу постановлението на съдебния изпълнител за разноските в размер на 152,93 лв., като ВРЪЩА В ТАЗИ ЧАСТ  делото на окръжния съд за разглеждане на жалбата по същество.

След  връщане на делото и приключване на производството, Варненският окръжен съд следва да изпрати на частния съдебен изпълнител препис от жалбата на „Химпродукт” ООД срещу размера на юрисконсултското възнаграждение за произнасяне по нея.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: