О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

211/18.04.2018

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 18. 04.2018г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№174/18г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от „Пристанище Варна”ЕАД, гр.Варна, представлявано от изп.директор П.И.С., чрез процесуалния представител ю.к.М.А., против разпо -реждане №1642/06.03.2018г., постановено по в.гр.д.№2557/17г. по описа на ВОС, гр.о., с което е върната подадената от „Пристанище Варна”ЕАД касационна жалба вх.№336/05.01.2018г./в диспозитива на разпореждането е допусната очевидна факти- ческа грешка при посочване входящия номер и датата на жалбата, като действи -телните такива, посочени и в мотивната му част, са вх.№6234/26.02.2018г./ против решение №258/16.02.2018г., постановено по в.гр.д.№2557/17г. по описа на ВОС, на осн. чл.286, ал.1, т.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно по изложените в същата съображения. Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по админист -риране на подадената касационна жалба.

Въззиваемата Р.К.А., редовно уведомена, не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

 Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Производството по в.гр.д.№2557/17г. по описа на ВОС е образувано по подадена от „Пристанище Варна”ЕАД въззивна жалба против решение №4335/27.10.2017г., постановено по гр.д.№943/17г. по описа на ВРС, XLII състав, с което е прието за установено в отношенията между страните-ищцата Р.К.А. и ответното дружество „Пристанище Варна”ЕАД, че със Заповед №3/05. 01.2017г., връчена на 12.01.2017г., за налагане на наказание „Предупреждение за уволнение” и със Заповед/без номер/, съставена на 12.01.2017г. за отстраняване на ищцата от работа за определен срок: от 16, 45ч. до 19, 00ч. на същата дата, са нало -жени незаконни наказания на ищцата и заповедите са отменени като незаконо -съобразни на осн. чл.357 от ГПК, както и „Пристанище Варна”ЕАД е осъдено да заплати на Р.К.А. съдебно-деловодни разноски в размер на 520лв. на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, както и е осъдено да заплати по бюджета на съдебната власт такси и разноски на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

С решение №258/16.02.2018г., постановено по в.гр.д.№2557/17г. по описа на ВОС, решение  №4335/27.10.2017г., постановено по гр.д.№943/17г. по описа на ВРС, XLII състав, е потвърдено.В решението е посочено, че същото подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Против решението на ВОС „Пристанище Врана” е депозирало в срок чрез проце -суалния си представител ю.к. М.А. касационна жалба вх.№6234/26.02.2018г., върната с обжалваното разпореждане като подадена против неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключения на решенията по исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000лв.Предявените от Р.К.А. искове и съответ -но разгледаните такива от ВРС като първоинстанционен съд и от ВОС като въззивен, с пр.осн. чл.357 от КТ за отмяна на наложено наказание „Предупреждение за увол -нение” и за отмяна на заповед по чл.199, ал.1 от КТ за временно отстраняване от работа не са сред посочените в цитираната норма на чл.280, ал.3, т.3 от ГПК искове, а именно искове за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, за въз- становяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работ - никът е останал без работа поради уволнението, и искове за трудово възнагражде - ние и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000лв.Предвид горното и така постановеното от ВОС въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съответно подадената против същото касационна жалба подлежи на връщане на осн. чл.286, ал.1, т.3 от ГПК.Цитираната от жалбоподателя съдебна практика в подкрепа на съображенията му в частната жалба за допустимост на подадената от него касационна жалба е постановена все при приложението на пред -ходната редакция на чл.280 от ГПК, действала до преди изменението на нормата с ДВ, бр.50/03.07.2015г./вкл. при съобразяване §14 от ПЗР на ЗИДГПК/, когато от касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела по трудови спорове с изключение на посочените искове, между които разгледаните такива, както се посочи не попадат.

Предвид съвпадане правните изводи на настоящата инстанция с тези на ВОС, обжалвано разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1642/06.03.2018г., постановено по в.гр.д.№ 2557/17г. по описа на ВОС, гр.о./в диспозитива на разпореждането е допусната очевидна фактическа грешка при посочване входящия номер и датата на върнатата касационна жалба, като действителните такива, посочени и в мотивната му част, са вх.№6234/26.02.2018г./

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: