О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№240

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 12.04.2019г. в състав :

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д. № 174/2019 по описа на Апелативен съдгр. Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е частна жалба от КПКОНПИ чрез процесуалния й представител П.О. ***, срещу определение № 19/11.01.2019 год по гр.д. № 242/2018 год на Окръжен съд Силистра, г.о., с което производството по делото е прекратено. По съображения за незаконосъобразност на определението, частният жалбоподател моли за неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Обжалвано е и определение № 85/22.02.2019 год, с което първото е допълнено в частта за разноските и в полза на ответниците е присъдена сумата 10 000 лв. На първо място жалбоподателят счита, че разноски не се дължат поради липса на представени доказатества за действителното им извършване, а евентуално – че сдъщите са в прекомерно голям размер.

Към настоящия казус приложими са разпоредбите на ЗОПДНПИ (отм), на основание § 5, ал.1 от ЗПКПНПИ.

Съгласно чл. 21 от ЗОПДНПИ производство по този закон се образува, когато след проверка може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Самата проверка като етап от производството по отнемане започва с акт на директора на съответната териториална дирекция на комисията въз основа на уведомление от органите по чл. 24 и 25 от закона и при наличие на визираните в чл. 22 и чл. 23 хипотези. Разпоредбата на чл. 27 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм) предвижда, че проверката по чл. 21 продължава до една година и може да бъде продължена еднократно с още 6 месеца по решение на комисията.

Правният въпрос, който се поставя и е обуславящ изхода на спора е относно характера на срока по чл. 27 от ЗОПДНПИ (отм).

Въпреки, че неспазването му не е скрепено със  санкция (както това е направено в разпоредбата на чл. 74 ал.4 от ЗОПДНПИ), категорично определения краен срок – до една година и забраната за продължаването му с повече от шест месеца, дават основание да се приеме, че така дефиниран, срокът е от категорията на т.нар. решителни, преклузивни срокове. В този смисъл е решение 323/18.01.2018 год по гр.д. № 5291/2016 год на ВКС на РБ, четвърто г.о., което е относимо към насткоящия казус, въпреки, че е постановено във връзка с приложението на ЗОПДИППД (отм). По отношение характера и значението на проверката в рамките на производството по отнемане на незаконно придобито имущество и характера на срока за нейното приключване, между двата закона не съществуват принципни различия.

По делото е установено че проверката за установяване на незаконно придобито имущество е започнала по силата на Протокол № ТД 04 ВА/УВ-8190/10.06.2015 год. Преди изтичане на предвидения в закона едногодишен срок, с Решение № 263/08.06.2016 год (представено с частната жалба), той е бил удължен до 10.12.2016 год. Докладът, с който съгласно чл. 27 ал.5 от ЗОПДНПИ (отм) приключва проверката е изготвен на 12.07.2018 год, а на 01.08.2018 год е взето решение за внасяне на искане в съда за допускане на обезпечителни мерки по бъдещия иск. Мотивираното искане е заведено на основание решение № 840/17.10.2018 год. Следователно не са спазени законоустановените срокове, които са преклузивни по своя характер и съставляват абсолютна отлрицателна предпоставка за допустимост на иска.

По изложените мотиви обжалваното определение № 19/11.01.2019 год по гр.д. № 242/2018 год на Окръжен съд Силистра, г.о., с което е прекратено производството по делото, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отношение частната жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК съдът намира следното:

Съгласно чл. 78 ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

Още с отговора на мотивираното искане ответницата е направила искане за присъждане на разноскиш, като е представила договор за правна защита и съдействие, сключен на 29.08.2018 год, по който е договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лв.

Съгласно чл. 7 ал.2 т.5 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, и съразмерно с цената на иска, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 6639 лв. Съдът съобрази, че въпреки големия обем доказателства, по делото не са провеждани открити съдебни заседания, а делото е прекратено в закрито заседание след депозиране на писмения отговор на ответницата. Поради това адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до минималния размер, предвиден в наредбата, като за горницата над него до пълния присъден размер, определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК следва да бъде отменено.

Водим от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 19/11.01.2019 год по гр.д. № 242/2018 год на Окръжен съд Силистра, г.о., с което производството по делото е прекратено.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 85/22.02.2019 год по гр.д. № 242/2018 год на Окръжен съд Силистра, г.о., постановено по реда на чл. 248 от ГПК в осъдителната му част за разноските до размер на 6639 лв и го ОТМЕНЯ за горницата над него до пълния присъден размер от 10 000 лв.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен сроок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

 

  2.