Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

 

69

 

19.05. 2014 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на седми май, две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Северина Илиева

 

     ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

 

                        Петя Петрова

 

                                            

Секретар: В.Т.

Прокурор:

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 175 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл.ГПК и е образувано по въззивна жалба на Е.Л.Г., подадена чрез адв. Е.Л., против решение № 2098/24.10.2013 г., поправено с решение № 2209/05.11.2013 г., постановено по гр.д. № 1141/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на С.Н.Ч. сумата от 39 160 щатски долара и 20 000 евро, представляващи главница по неизпълнено задължение по договор за заем от 16.11.2010 г., сумата от 20 972,94 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумите от 39 160 щатски долара  и 20 000 евро за периода от 17.02.2011 г. до 09.04.2013 г., ведно със законните лихви върху главницата считано от 10.04.2013 г. до окончателното й изплащане и е осъден да заплати разноските по делото в размер на 7 928,87 лв.

Жалбоподателят е сочил, че решението на окръжния съд е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, като е молил за неговата отмяна.

Навел е следните оплаквания: - окръжният съд допуснал съществени процесуални нарушения, като лишил страната от възможността й да се яви в първото по делото съдебно заседание, да даде становище по доклада, да направи своите бележки, възражения и искания, да изрази становище по предявените срещу него искове, да обоснове исканията си за приемане и неприемане на доказателствата, включително и съдебно-счетоводната експертиза; - в нарушение на процесуалните правила, окръжният съд допуснал изменение на иска чрез неговото увеличение по размер, при отсъствието на ответника; - окръжният съд допуснал нарушение на материалния закон, приемайки, само въз основа на представена разписка, че е налице сключен договор за заем; - свидетелски показания за доказване на договора в случая не били допустими.

Въззиаемият С.Н.Ч., чрез адв. С.Б., е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е молил за потвърждаване на обжалваното решение на окръжния съд, както и за присъждане на разноските. Правилно окръжният съд, при липсата на представени от ответника доказателства за невъзможността му да се яви в отложеното по негова молба съдебно заседание на 25.09.2013 г., е  дал ход на делото по същество. Болничният лист не бил представен в срока, а и от него не се установявала невъзможност на ответника за явяване в заседанието от 25.09.2013 г. Правилно и в съответствие със събраните писмени и гласни доказателства – разписка за получените суми и показания за предаването им, окръжният съд приел наличието на сключен договор за заем между страните и предвид липсата на доказателства за връщането му, осъдил ответника да плати.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, като неизгодно за него, редовна е и допустима.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, чрез процесуалните си представители адв. Димитър Петров за въззивника и адв. С.Б. за въззиваемия, страните са поддържали съответно жалбата и отговора.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед наведените оплаквания съдът намира следното:

Предявените пред Варненския окръжен съд от С.Н.Ч. срещу Е.Л.Г. искове са по чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и са за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумите от 39 160 щатски долара и 20 000 евро, представляващи главница по договор за паричен заем от 16.11.2010 г., както и сумата от 20 972,94 лв. /след направено изменение на иска, чрез увеличението му по размер от 11 000 лв. – на 20 972,94 лв., с определение от открито съдебно заседание от 25.09.2013 г./, представляваща обезщетение за забава върху сумите от 39 160 щатски долара  и 20 000 евро за периода от 17.02.2011 г. до 09.04.2013 г. Ищецът е претендирал присъждане и на законните лихви върху главницата, считано от 10.04.2013 г. до окончателното й изплащане.

Представената по делото и неоспорена от ответника Е.Г. разписка от 16.11.2010 г., обективира признанието му за получени от С.Ч. суми в претендираните размери от 39 160 щатски долара  и 20 000 евро. Изричното записване в разписката, че сумите са получени от ответника за срок от три месеца и изнесеното в отговора на исковата молба, че ищецът му е предоставял средства, които той връщал с лихви, както и обяснението, че разписката била съставена за невърнатия остатък от „кредита”, сочат на постигната между страните по делото уговорка за временно предоставяне на парични средства от ищеца на ответника със задължение на последния за връщането им в тримесечен срок. В подкрепа на горното е и заявеното от Г. в отговора на исковата молба, че плащал редовно сумите по задълженията, но тъй като не успял да погаси лихвите, ищецът потърсил „цялата сума чрез съда”, както и това, че парите били необходими във връзка с осъществяван бизнес по покупко-продажба на желязо, в който ищецът не пожелал да се включи под каквато и да е форма като участник в процеса, а срещу разписка предоставил средства, от които ответникът периодично му връщал суми с лихвите.

Договорът, при който заемодателят предава в собственост пари, а заемателят се задължава да върне заетите суми представлява договор за заем за потребление. Този договор е неформален и реален, а сключването му става с предаването на парите.

Обсъдените по – горе в решението доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, налагат извода, че са установени съществените елементи на сключен между страните договор за паричен заем. Сумите от 39 160 щатски долара  и 20 000 евро са били предадени от ищеца на ответника на 16.11.2010 г. и ответникът е поел задължението за връщането им в тримесечен срок. В тази връзка, оплакванията на въззивника, че по делото е представена само една разписка, която не доказва сключване на договор за заем, са неоснователни.

С показанията на свидетеля Николай Ч. е установяван по делото само факта на предаването на парите, поради което също е неоснователно оплакването за допуснато процесуално нарушение от първостепенния съд, който според жалбоподателя допуснал свидетел за доказването на договор на стойност над 5 000 лв.

Окръжният съд не е допуснал и сочените от въззивника процесуални нарушения, изразяващи се в лишаването му от възможността да вземе участие в първото съдебно заседание и да упражни своите процесуални права, като  оплакванията в тази връзка са неоснователни. Това е така, тъй като окръжният съд, въпреки липсата на доказателства, е уважил молбата на ответника от 16.09.2013 г. за отлагане на делото поради заболяване и приемането му за лечение, и не е дал ход на делото в заседанието на 18.09.2013 г. Съдът е насрочил делото в съдебно заседание на 25.09.2013 г. и е задължил страната да представи доказателства за заболяването си до тази дата. Това не е било сторено от ответника, който е депозирал болничен лист едва на 23.10.2013 г. т.е. почти месец след провеждане на заседанието. Болничният лист е издаден за периода от 16.09.2013 г. до 30.09.2013 г., като отбелязването в него сочи болничен режим на лечение само за период от 5 дни /т.е. до 21.09.2013г./, а за останалите 10 дни режимът е домашен – амбулаторен без нарочно отбелязване на невъзможност за явяване пред съд. Т.е., при липсата на доказателства за заболяването на ответника, съдът не е имал задължение да отложи делото, а и късно представения болничен лист не установява предпоставките по чл. 142, ал.2 от ГПК. Отделно от това, дори да би се приело за допуснато соченото процесуално нарушение от първостепенния съд, въззивникът не е заявил пред настоящата инстанция никакви искания във връзка с неупражнените си права.

Доказателства за връщането на претендираните суми не са представени от ответника, който носи доказателствената тежест от неустановяването на този факт. Приложените платежни документи за плащане на левовата равностойност на 10 000 евро, предвид обясненията в отговора на исковата молба, не касаят процесната сума, поради което  не могат да бъдат отнесени към това задължение. Затова, съдът следва да приеме, че ответникът не е изпълнил своето задължение да върне заетата сума в претендирания в исковата молба размер, поради което той следва да бъде осъден да я плати.

С изтичането на срока за връщане на заетите средства заемателят е изпаднал в забава, поради което и на основание чл. 86 от ЗЗД той дължи обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на главното парично задължение, определено по размер от законните лихви, които за времето на забавата от 17.02.2011 г. до датата на подаване на исковата молба 09.04.2013 г. се равняват на сумата от 20 972,94 лв., в каквато насока е заключението на вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза.

Изменението на този иск, чрез увеличаване на неговия размер, е било направено с изрично определение от първостепенния съд в съдебно заседание от 25.09.2013 г., въз основа на редовна писмена молба на ищеца /при заплатена държавна такса за увеличението/,  депозирана по делото преди провеждане на съдебното заседание, за което ответникът е бил редовно призован. Затова и оплакванията на въззивника за допуснати в тази връзка процесуални нарушения от първостепенния съд са неоснователни, а и конкретни оплаквания за недопустимост на изменението той не е заявил и след като преписът от молбата му е бил връчен.

С оглед на изложеното, като е достигнал до извода за основателност на предявените искове, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.

С оглед изхода на въззивното производство и на основание чл. 78 ГПК, Е.Г. следва да заплати на С.Ч. сторените от последния разноски в размер на сумата от 800 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2098/24.10.2013 г., поправено с решение № 2209/05.11.2013 г., постановено по гр.д. № 1141/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА Е.Л.Г. с ЕГН ********** *** 21 да заплати на С.Н.Ч. с ЕГН ********** ***, сумата от 800 лв., представляваща сторените във въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: