О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

225

 

гр. Варна,30.03.2016г.

 

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

като разгледа докладваното от съдията Бажлекова в. гр. дело № 175/16г., намира следното:

Производството по делото е образувано по следните жалби срещу решение № 9/05.01.2016г., постановено по гр.д. № 2220/15г. на ВОС, както следва:

1. Въззивна жалба на Г.И.Д. *** чрез адв. Г.К. срещу решението, в частта, с която е бил отхвърлен иска му против Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за нанесените му неимуществени вреди – психически страдания, дискомфорт и накърняване на доброто му име в обществото, в следствие на обвинение в извършването на престъпление, по което воденото наказателно производство е приключило с оправдателна присъда, за разликата над присъдения размер от 7500 лв. до предявения размер от 100 000 лв. В жалбата се поддържа, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди не компенсира адекватно претърпените от незаконното обвинение вреди – незаконосъобразен е изводът на съда, че повдигнатото обвинение и воденото спрямо ищеца наказателно производство не е станало обществено достояние, тъй като липсват доказателства за публикации в пресата; не са били отчетени негативните психически изживявания на ищеца, тяхната продължителност, влошаването на здравословното му състояние поради онкологично заболяване, проявило се по време на наказателното преследване, както и опасността от влошаване на психическото му здраве в бъдеще, като последица от незаконното обвинение; не са били отчетени в пълна степен особеното обществено и длъжностно качество на ищеца, довело до по-силен емоционалния стрес от повдигнатото обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление и воденото наказателно производство, както и продължителността на производството. Всичко това е довело до нарушение на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Изложени са и твърдения за неправилност на решението в частта за разноските, тъй като съдът неправилно е определил и присъдил адвокатско възнаграждение на база на материалния интерес и действителното заплатеното възнаграждение, а предвид представения с исковата молба договор за безплатна правна помощ, същото е следвало да бъде определено по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в размер на 860лв.

Насрещната страна не е депозирала отговор на тази въззивна жалба.

2. Въззивна жалба от Прокуратурата на РБ срещу решение № 9/05.01.16г., постановено по посоченото дело, в частта му, с която е била осъдена да заплати на ищеца сумата от 7500лв. като обезщетение за описаните по-горе неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършването на престъпление по чл.387, ал.2, вр. ал.1, вр. Чл.26, ал.1 НК, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, както и съдебно-деловодни разноски. Счита се решението в тази част за неправилно, тъй като по делото не е била доказана причинната връзка между претърпените вреди и повдигнатото обвинение.  Определеният размер на обезщетението от 7500лв. се счита за необосновано висок съобразно принципа за справедливост и предвид приетите за установени от съда обстоятелства, че претърпените от ищеца негативни последици не са предизвикани единствено от воденото досъдебно производство и последвалото съдебно производство; че повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство не е станало широко обществено достояние; не е установено влошаване на здравословното състояние на ищеца, което да е в пряка и непосредствена връзка с обвинението и наказателното производство. Излага се също, че при определяне на обезщетението съдът не  е отчел, че продължителността на воденото наказателно производство е в рамките на разумния срок / 1 година и три месеца/, както и обстоятелството, че на ищеца е била наложена най-леката мярка за неотклонение – подписка, която е ограничило правата му в ниска степен. Претендира се отмяна на решението като неправилно, а евентуално – да се намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

За да се произнесе ВАпС съобрази следното:

Изложените във въззивната жалбата на Г.И.Д. твърдения и доводи относно неправилност на обжалваното решението в частта за разноските по съществото си представляват искане за изменение на решението в частта за разноските по смисъла на чл. 248 ГПК. Компетентен да се произнесе по това искане е решаващият Окръжен съд - Варна

Предвид изложеното, настоящото производство пред ВАпС следва да бъде прекратено, като въззивната жалба на Г.И.Д., в която е инкорпорирана молба по чл.248 ГПК, бъде изпратена на компетентния съд за произнасяне по искането за изменение на решението в частта за разноските.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 175/2016г. по описа на ВАпС.

Изпраща гр.д. № 2220/15г на ВОС, за произнасяне по молбата, инкорпорирана във въззивна жалба вх. № 1952/21.01.2016г., подадена от Г.И.Д. за изменение на решение № 9/05.01.2016г., в частта за разноските, по реда на чл.248 ГПК.

След произнасянето на ВОС, делото да се изпрати на ВАпС за произнасяне по депозираните  въззивни жалби.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЧЛЕНОВЕ: