Р Е Ш Е Н И Е

172

гр.Варна, 04.11.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 04.11.2016г., в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                       МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№177/16г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.247 и чл.248 от ГПК.Образувано по подадени молби от И.П.В. както следва:

1/ молба вх.№6356/10.10.2016г. за изменение на решение №145/04.10.2016г., постановено по в.гр.д.№177/16г. по описа на ВАпС, гр.о., в частта му относно разноските, с която е потвърдено решение №2146/23.12.2015г., постановено по гр.д.№1069/15г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която И.П.В. е осъден да заплати по сметка на ВОС сумата от 380лв., представляваща възнаграждение за вещи лица по приета СТЕ, както и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.В молбата се твърди, че изготвената пред ВОС СТЕ е негодна /т.к. при изготвянето й е използван негоден за измерване на домашен шум уред/, предвид което и за същата не следва да бъде заплащано възнаграждение за вещи лица.Моли да бъде отменено задължението му да заплати сумата от 385лв.

2/ молба вх.№6357/10.10.2016г. за допускане поправки на очевидни фактически грешки в решение №145/04.10.2016г., постановено по в.гр.д.№177/16г. по описа на ВАпС, гр.о.Твърди се, че в изложената в решението фактология по иска за премахване на въздушен кабел, преминаващ на 70 см. диагонално пред спалнята на ищеца, са допуснати грешки от съда, т.к. ищецът е провел, в съответствие с дадените му от ВОС указания, пълно доказване относно задължителното премахване на кабела, предвид което и моли съдът да отсъди премахването на този опасен кабел и го отрази в решението си като очевидна фактическа грешка, а, ако прецени, че за премахването на кабела е предявен недопустим иск и неговото премахване е задължение на друг държавен орган, то този иск да отпадне от исковата молба със съответните последици.

3/ молба вх.№6520/17.10.2016г. за изменение на решение №145/04.10.2016г., постановено по в.гр.д.№177/16г. по описа на ВАпС, гр.о., в частта му относно разноските, с която е потвърдено решение №2146/23.12.2015г., постановено по гр.д.№1069/15г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която И.П.В. е осъден да заплати на Т.С.М. съдебно-деловодни разноски, представляващи разликата над 300лв. до 1100лв., и с която И.П.В. е осъден да заплати на Т.С.М. съдебно-деловодни разноски за въззивна инстанция, представляващи разликата над 300лв. до 825лв.В молбата се твърди, че неправилно въззивният съд не е редуцирал възнаграждението за процесуалния представител на ответника пред първа инстанция, независимо, че ищецът не е подал частна жалба против постановеното от ВОС определение по реда на чл.248 от ГПК.Не е подал такава частна жалба, защото вече е бил подал въззивна жалба, в която е възразил против този размер, т.е. въззивният съд е бил сезиран с оплакванията му, по които  е следвало да се произнесе с решението си, а и защото, ако беше подал частна жалба, то това би завишило допълнително адв.възнаграждение за процесуалния представител на насрещната страна с 30%.Моли възнагражденията за първа и въззивна инстанция за процесуалния представител на насрещната страна да бъдат редуцирани до размера от 300лв., който е минимално предвиденият в Наредба №1/04г. на ВАС размер за вида дела, от които е настоящото.Поддържа, че възнаграждението следва да бъде определено или като възнаграждение по неоценяем иск или като по дело с материален интерес до 1000лв.   

4/ молба вх.№6639/20.10.2016г., представляваща допълнение към молба вх.№ 6357/10.10.2016г. за поправка и допълнение на решение №145/04.10.2016г., постановено по в.гр.д.№177/16г. по описа на ВАпС.В същата се излагат допълнителни съображения на страната, свързани с искането й за премахване на процесния въздушен кабел.

Въззиваемият Т.С.М. в депозираните отговори по молбите поддържа становище за тяхната неоснователност и моли да бъдат оставени без уважение.   

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По молбите с пр.осн. чл.247 от ГПК.

С решение №145/04.10.2016г., постановено по в.гр.д.№177/16г. по описа на ВАпС, гр.о., е отменено решение №2146/23.12.2015г., постановено по гр.д.№1069/15г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от И.П.В. против Т.С.М. иск с пр.осн. чл.109 от ЗС в частта му за осъ -ждане на ответника да преустанови действията, с които пречи на ищеца да упражнява в цялост правата си на собственост върху собствения му имот с идентификатор 10135.2555.157.6.54 по КККР на гр.Варна, находящ се на ул.”Мадара”№26, бл.8, ет. 11, ап.54, като премахне външното тяло на климатика, разположен над спалното му помещение и вместо него е постановено осъждането на ответника да премахне от настоящото му местоположение външното тяло на климатика си, разположен над спалното помещение на ищеца.Със същото решение съдът е потвърдил решение №2146/23.12.2015г., постановено по гр.д.№1069/15г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от И.П.В. против Т.С.М. иск с пр.осн. чл.109 от ЗС в частта му за осъждане на ответника да премахне въздушния кабел за кабелна телевизия/интернет, преминаващ на по-малко от метър разстояние/70 см./ пред прозореца на спалнята на ищеца.Формираната от съда воля в мотивите на решението за неоснователност на иска в тази му част е обективирана в диспозитива на постановено решение №145/04.10.2016г.Не е налице несъответствие между формираната от съда воля и нейното обективиране в диспозитива, в който случай би могло да се твърди наличие на очевидна фактическа грешка по см. на чл.247 от ГПК.По същество молбите на страната с вх.№6356/10.10.2016г. и вх.№ 6639/20.10.2016г. съставляват искане съдът, след като е обявил решението си, да изменя формираната в него воля, което е недопустимо съгласно разпоредбата на чл.246 от ГПК.

По изложените съображения съдът приема молбите на страната за неоснователни, предвид което следва да бъдат оставени без уважение.

По молбите с пр.осн. чл.248 от ГПК.

Предвид частичното уважаване от настоящата инстанция на предявения от И. В. иск с пр.осн. чл.109 от ЗС съдът е редуцирал присъдените от ВОС разноски на Т.С./всички за адв.възнаграждение на процесуалния му представител/ до 1/2 , като ги е намалил от 2200лв. на 1100лв.Досежно общия размер от 2200лв. настоящата инстанция не може да се произнася предвид необжалване от страната на И. В. на определение №502/23.02.2016г., постановено по гр.д.№1069/15г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение молбата на И.В., обективирана във въззивната му жалба, за изменение на решението на ВОС в частта му относно разноските.В искането си по чл.248 от ГПК И.В. е твърдял, че адв. възнаграждение е прекомерно и следва да бъде редуцирано, както и, че не следва да заплаща възнаграждение за вещи лица, изготвили негодна експертиза.С определението си от 23.02.2016г. ВОС е намерил молбата за неоснователна и я е оставил без уважение.Определението е надлежно съобщено на И.В. на 25.02.2016г. и същият не е го е обжалвал в предвидения едноседмичен срок.При необжалване на посоченото определение настоящата инстанция не може да се произнася досежно твърденията на страната за прекомерност на адв. възнаграждение за първа инстан -ция и осъждането й да заплати сумата от 380лв. по см. на ВОС за изготвена СТЕ. Неоснователни са твърденията на страната, че след като тези оплаквания са въведени във въззивната й жалба, то въззивната инстанция дължи произнасяне по същите.Тези оплаквания, въведени във въззивната жалба, съставляват молба по реда на чл.248 от ГПК, компетентен да се произнесе първоначално по която е съдът, чието решение се иска да бъде изменено в частта му относно разноските или в случая ВОС, който и се е произнесъл с цитираното определение от 23.02.2016г.Това определение може да бъде предмет на въззивен контрол, само ако е обжалвано от страните, а, както се изложи по горе, определение №502/23.02.2016г., постановено по гр.д.№1069/15г. по описа на ВОС, гр.о. не е било обжалвано пред ВАпС.Предвид това и последният с решението си не може да променя размера на възнаграждението, а единствено да се произнася за присъждането му съответно на неоснователната част от исковата претенция.Досежно сумата от 380лв., както съдът е посочил в решението си от 04.10.2016г., същата и не би могла да бъде присъждана от настоящата инстанция като разноски на ищеца, независимо от частичното уважаване на претенцията на И.В., защото той не я е внесъл, т.е. не я е направил като разноски, защото по изготвената по негово искане и приета по делото СТЕ не е внесъл целия дължим за вещите лица депозит.И.В. е възразил за прекомерност на адв.възнаграждение на процесуалния представител на Т.С. и за настоящата инстанция.Същото е в размер на 1 650лв.Съобразно определената цена на иска пред първоинстанционния съд/в размера на данъчната оценка на недвижимия имот, за който се иска да се преустановят действията, с които се пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху него, по предявения вещен иск/, която е стабилизирана понастоящем, възнаграждението не е прекомерно, т.к. е под размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАС.От общия размер, съобразно частичната неоснователност на претенцията, съдът е присъдил на въззиваемия, ответник по иска, ½ от възнаграждението или сумата от 825лв.

По изложените съображения съдът приема молбите на страната за неоснова -телни, предвид което следва да бъдат оставени без уважение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№6357/10.10.2016г., допълнена с молба вх.№6639/20.10.2016г., подадени от И.П.В., за допускане поправки на очевидни фактически грешки в решение №145/04.10.2016г., постановено по в.гр.д. №177/16г. по описа на ВАпС, гр.о.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№6356/10.10.2016г. и молба вх.№6520/17.10. 2016г., подадени от И.П.В., за изменение на решение №145/04.10. 2016г., постановено по в.гр.д.№177/16г. по описа на ВАпС, гр.о., в частта му относно разноските.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                         ЧЛЕНОВЕ: