Р Е Ш Е Н И Е

145

гр.Варна, 04.10.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                              МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№177/16г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от И.П.В. против решение №2146/23.12.2015г., постановено по гр.д.№1069/15г., по описа на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Т.С.М. иск с пр.осн. чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да преустанови действията, с които му пречи да упражнява в цялост правата си на собственост върху собствения му имот с идентификатор 10135.2555.157.6.54 по КККР на гр.Варна, находящ се на ул.”Мадара”№26, бл.8, ет. 11, ап.54, като премахне външното тяло на климатика, разположен над спалното му помещение, както и да премахне въздушния кабел за кабелна телевизия/интернет, преминаващ на по-малко от метър разстояние/70 см./ пред прозореца на спалнята му като неоснователен, както и жалбоподателят е осъден да заплати съдебно -деловодни разноски в размер на 2 200лв. на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, както и е осъден да заплати по сметка на ВОС сумата от 380лв., представляваща възнаграж -дение за вещи лица по приета СТЕ, както и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.Претендират се разноски.

Въззиваемият Т.С.М. в депозирания в срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор и в хода на производството поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли решението на ВОС да бъде потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващите такива към нея от 16.03.2015г. и 20.04. 2015г. ищецът И.П.В. излага, че е собственик на недвижим имот с идентификатор 10135.2555.157.6.54 по КККР на гр.Варна, одобрени 2008г., с адм. адрес гр.Варна, ул.”Мадара”№26, бл.8, ет.11, ап.54, придобит от с договор №11701/ 11.04.1989г.Ответникът е собственик на съседния от горе недвижим имот с идентификатор 10135.2555.157.6.59 по КККР на гр.Варна, одобрени 2008г., с адм.адрес гр. Варна, ул.”Мадара”№26, бл.8, ет.11, ап.59, придобит с договор, обективиран в н.а. №84/11г.В жилището на ответника е монтиран стар климатик/около 20 годишен/, чието външно тяло е монтирано на фасадната стена на блока точно над спалнята на ищеца.Климатикът вдига нетърпим шум/вой/ с вибрации.Допълнително под самия климатик тече вода - извеждащата тръба е счупена и облива прозореца на спалнята на ищеца с вода, която при отворен прозорец прониква на пода на спалнята, предвид което и стаята става необитаема, т.к. трябва прозорецът да е затворен.Поради нетърпимия шум/вдиганият шум, установен от ищеца с калибриран шумомер/с измервания при затворен прозорец/ е много над пределно допустимите нива във всяко от различните части на денонощието/ и необходимостта прозорецът да е винаги затворен, ищецът се принудил да се премести да спи в друга стая от жилището.Помолил ответника да премести външното тяло на климатика на друго място, но той категорично отказал.През 2013г. на около метър разстояние от спалнята на ищеца от ответника /или лицата, които са наематели на жилището, в което ответникът не живее откакто го е придобил/ е опънат въздушен кабел за кабелна телевизия/интернет към жилището.Горното, освен, че е дразнещо за ищеца, т.к. не може да изтупва през прозореца на спалнята си, особено при мокър кабел, но е и опасно - през зимата кабелът се обледява и скърца и ако се скъса може да падне от височина от около 30 метра върху преминаващите под него хора и автомобили. Наред с това и полагането на въздушни кабели е забранено.Предвид изложеното претендира ответникът да бъде осъден да преустанови действията, с които му пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху собствения му нед- вижим имот, като премахне външното тяло на климатика от мястото, на което е монтирано - над спалнята на ищеца, както и да премахне въздушния кабел за кабелна телевизия/интернет, преминаващ на по-малко от метър разстояние/70 см./ пред прозореца на спалнята на ищеца.    

Ответникът Т.С.М. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен. Не оспорва обстоятелството, че е собственик на недвижим имот с идентификатор 10135.2555.157.6.59, който е отдал под наем на трети лица и те са тези, които го ползват, съответно ответникът не ползва климатик и интернет и не пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост.Твърди, че нивото на шум от външното тяло на монтирания в неговия апартамент климатик не надвишава пределно допустимите нива на шум.Излага, че в спалнята на ищеца също е монтиран климатик. Нивото на шум от него е същото като това от климатика на ответника и това е дало отражение при замерванията.На външното тяло на климатика на ответника е монтирана тръба от около 1, 5м., която извежда встрани конденза и същият не облива прозореца на ищеца.Твърди, че кабелна телевизия и интернет влизат в жилището  от кутия до входната врата на апартамента, според всички нормативни изисквания, а не както е посочено в исковата молба посредством висящ въздушен кабел.Не оспорва обстоятелството, че посоченият от ищеца кабел е наличен, като е захванат в края на терасата на апартамента на ответника, но твърди, че той не се ползва, нито знае кой го е поставил и кога.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр.осн. чл.109 от ЗС.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че въззивникът е собственик на недвижим имот с идентификатор 10135.2555.157.6.54 по КККР на гр.Варна, одобрени 2008г., с адм.адрес гр. Варна, ул.”Мадара”№26, бл.8, ет.11, ап.54, придобит с договор за замяна №11701/ 11.04.1989г., сключен с ОНС Варна.Въззиваемият е собственик на съседния от горе недвижим имот с идентификатор 10135.2555.157.6.59 с адм.адрес гр.Варна, ул.”Ма- дара”№26, бл.8, ет.11, ап.59, придобит с договор за дарение, обективиран в н.а. № 84/11г.

Не е спорно и, че въззивемият Т.М. от придобиване на собствеността не живее в жилището, а отдава същото под наем на трети лица.В жилището, ползвано от наематели, обаче е монтиран собственият на въззиваемия климатик /обстоятелство, което също не се оспорва/ и от експлоатацията на който се твърди, че се пре -дизвиква шум, пречещ на нормалното ползване на жилището на въззивника.Доколкото въззиваемият е собственик на климатика, чието външното тяло, монтирано на фасадната стена на блока над спалнята на въззивника, се претендира да бъде премахнато, съдът приема, че Т.С. е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск.   

Пред първоинстанционния съд е изслушана СТЕ от 20.11.2015г., изготвена от в.л. А.П. и в.л. Й.Червенков, съгласно която нивото на звуковото налягане в спалнята на въззивника при включен климатик в апартамента на въззиваемия съответства на изискванията на Наредба №6/26.06.2006г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението, обн.ДВ, бр.58/06г.Според измерванията в СТЕ нивото на шума през деня и през нощта не надвишава 30 dB/не са даден конкретни стойности/.Заключението е оспорено от въззивника.

Пред настоящия съд е изслушана СТЕ от 13.09.2016г., изготвена от в.л.В.Караджов и в.л.Б.К., съгласно която шумът при работата на климатика надви -шава 35 dB при вечерни измервания и 30 dB при нощни измервания с дадени конкретни стойности.Заключението е оспорено от въззиваемия.

Съдът кредитира СТЕ от 13.09.2016г. предвид следното.Съгласно установеното в същата измерванията в СТЕ от 20.11.2015г. са извършени с уред марка Bruel& Kaer, модел 2239А, който е с обхват от 30 dB до 100 dB и с допустима грешка от +/- 2, 5dB.Оспорванията на въззиваемия, че уредът е с различни параметри не са уста- новени в производството.В свидетелството за калибрирането на уреда от 18.10. 2013г. е посочено, че е произведен от  B&К-Дания, модел 2239, като резултатите в графата „линейност по обхвати” не посочва обхвата на уреда, а максимално допустимото отклонение по ниво за обхватите от 20 dB до 130 dB.В становище, изготвено от МЗ, НЗОЗА, отдел „Физични фактори”, също е посочено, че най-ниският диапазон, в който измерва шумомер тим 2239А е от 30 dB до 100 dB.Без посочване на конкретните стойности, установени при измерването в СТЕ от 20.11.2015г. и при посочената допустима грешка е възможно фактически стойностите да надвишават нормата от 30 dB.Наред с горното и при измерването не е съобразено, че съгласно т.2.3.3 от БДС 15471-82, приложим при конкретните измервания, е необходимо при измерването да бъде отворено вентилационното прозорче в стаята, от което се осигурява необходимия хигиенен обмен в спалнята на въззивника, което не е било отворено при измерванията за СТЕ от 20.11.2015г.Така проведените измервания не отразяват реалната акустична обстановка в спалнята на въззивника.

Съгласно СТЕ от 13.09.2016г., измерванията за която са проведени с калибриран през 2016г. уред с диапазон от 20 dB до 140 dB, шумът при работата на климатика вечер е 42 dB, а при неработещ климатик/т.е. фонов шум/ са отчетени 40 dB. През нощта са отчетени 35 dB при работещ климатик и 33 dB при неработещ. Съгласно обясненията на в.л. в о.с.з. на 21.09.2016г. климатикът работи с шум приблизително съизмерим с шума, излъчван от външния фонов шум.Доказателство за това е малката разлика, която се констатира при замерване с включен и изключен климатик - ако два източника на шум излъчват приблизително еднакво ниво на шум, то съчетана им едновременна работа на шум ще произведе шум, чието ниво се различава с до 3 dB.В случая разликата е 2 dB, т.е. климатикът излъчва шум малко-по-голям от фоновия шум, т.е. повече от 40 dB денем и повече от 33 dB нощем.Съгласно СТЕ и обясненията на в.л., зимно време фоновият шум спада, а поради консумираната по-висока мощност от климатика при режим отопление излъчваното ниво на шум от него ще бъде с още по-високи стойности.

В таблица №1 към приложение №2 към чл.5 от цитираната Наредба №6/26.06. 2006г. са посочени граничните стойности на показателите за шум в жилищни и обществени сгради.В жилищните стаи граничното ниво през деня и вечерта е 35 dB, а през нощта 30 dB.Неоснователни са възраженията на въззиваемия, че следва да се вземат предвид стойностите, дадени в таблица №2 към приложението, т.к. в тази таблица са посочени граничните стойности за територии и устройствени зони в урбанизирани територии и извън тях, но не за вътре в жилищните помещения, а за извън тях/т.е. за фоновия шум от средатата/.Цитираната наредба е издадена в изпълнение делегацията на чл.11, т.5 от Закон за защита от шума в околната среда. Този закон, съгласно чл.3 от същия, не се прилага за шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради-изискванията към такъв шум се определят с наредба на съответния общински съвет/в случая чл.15 от Наредба на обществения ред, приета от ОС-Варна, съгласно който собствениците на апартаменти в жилищни сгради са длъжни да не допускат разполагането и/или експлоатацията на климатични инсталации - източници на шум с високо ниво на звуково налягане и вибрации в помещения с нормирано ниво на шума или в съседство до тях, установено с протокол на РИОКОЗ/сега РЗИ/.Съгласно чл.3, ал.4 от ЗЗШОС оценката, управлението и контролът на шума в жилищните и обществените сгради се осъществява в съответствие със Закона за здравето, както и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му.В чл.46 от издадената в изпълнение делегацията на чл. 19, ал.4 от Закон за здравето Наредба №36/21.07.2009г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол, обн.ДВ, бр.63/09г., също е посочено, че измерването на нивата на шум в жилищните сгради се извършва по реда на Наредба №6/26.06.2006г., съответно при констатирани нива, превишаващи граничните стойности по тази наредба, се прилагат ПАМ.В приложение на цитираната наредба органите на държавния здравен контрол извършват контрол на шума от локални източници на шум с дадена дефиниция в §1, т.1 от ДР на наредбата, какъвто, източникът от климатик, разположен в жилищен обект не е, но видно и от препращането в наредбата на ОС-Варна е, че нивата на произвеждания шум в жилищни сгради не следва да надвишават нормите, определени като гранични, при осъществяване на държавен здравен контрол върху факторите на жизнената среда, един от който фактори е шумът.

В настоящия случай произвежданите от климатика на въззивемия/работещ постоянно/ нива на шум надвишават дадените в Наредба №6/26.06.2006г. и цитирани по-горе норми за всяка една част от денонощието.Неоснователни са възраженията на въззиваемия, че нивото шум може да се произвежда и от климатика на въззивника-безспорно замерванията са извършени без той да е бил включван, като и не се опровергани твърденията на въззивника, че не използва от години монтирания в неговата спалня климатик. 

Наднормените нива на шум създават ограничения за нормалното използване на собствения на въззивника имот според неговото обичайно предназначение.Пречка създава и установеното от показанията на св.М.Димова обстоятелство, че при експлоатацията на климатика кондензът, който се образува, се отвежда от маркуч, закрепен на външното тяло така, че капещата вода пада върху перваза в спалнята на въззивника и пръските влизат вътре в стаята върху паркета.Налице е състояние, което от една страна създава субективни пречки за нормалното използване на вещта, а от друга е и състояние, което противоречи на установения в цитираните нормативни актове ред относно пределно допустимите от закона нива на шум в жилищни помещения, създадени за да се гарантира здравословна среда за живот на населението.Предвид изложеното и съдът приема, че предявеният иск негаторен иск в частта му за премахване на външното тяло на климатика, монтиран на фасадната стена на блока над спалнята на въззивника, е основателен и следва да бъде ува -жен.

Въззивникът претендира и осъждане на ответника да премахне въздушен кабел, преминаващ на около един метър пред прозореца на спалнята му.Съгласно изготвените писмо от 06.07.2015г. от кмета на Район „Приморски”, Община Варна и от 10.07.2015г. от „Пандора”ЕООД, гр.Варна преминаващият кабел, закрепен на осветителен стълб пред сграда с адм.адрес гр.Варна, ул.”Лоза”№16 и достигащ до високите части на ул.”Мадара”№26, предназначен за пренос на аналогов и цифров сигнал в компютърни и комуникационни системи, е част от електронно съобщително кабелно трасе, което е поставено незаконно, без издадено разрешение за строеж. Издадена е заповед за неговия, както и на другите незаконни електронни съобщи -телни мрежи в Район „Приморски”, демонтаж и предстои поетапно им премахване.

Електронните съобщителни мрежи и съоръжения, изграждани в урбанизирани територии с високо и средно застрояване са строежи от IV категория-чл.137, ал.1, т.4 от ЗУТ, като съгласно Наредба №35/30.11.2012г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съоб- щителни мрежи и прилежащата им инфраструктура същите се проектират и изграж- дат съгласно изискванията на действащото законодателство-ЗУТ, ЗЕС и др.Установява се, че процесният кабел, закрепен на осветителен стълб пред сграда с адм. адрес гр.Варна, ул.”Лоза”№16 и достигащ до края на терасата на въззиваемия/не е спорно между страните, че понастоящем не влиза в жилището/, е незаконен строеж, за чието премахване е издадена заповед от компетентния по чл. 225а от ЗУТ орган /няма доказателства за това кой е възложителят и кой е извършителят на строежа и съответно чия собственост е кабелът/.Съгласно разясненията, дадени в ТР №31/ 84г. на ОСГК на ВС, при наличието на незаконен строеж, вкл. с издадени съответни констативни и санкционни актове за премахването му, не е отнето правото на иск за защита на собствеността в случаите по чл.109 от ЗС, като съдът е компетентен да разреши спора дали направеният без разрешение строеж подлежи на премахване. Така, защото заинтересованият собственик не може да се позовава на тези актове, за да изисква принудително изпълнение за отстраняване на нарушението, проявено спрямо него.

Сам по себе си, обаче градоустройственият статут на строежа не може да обуслови извод за основателност на иска.Статутът на строежа е от значение в хипоте -зата, когато построеното пречи на упражняването на правото на собственост върху съседния имот.В настоящия случай кабелът не достига до имота на въззивника, нито до границата му, а преминава във въздуха на разстояние от около един метър от прозореца на спалнята му/обстоятелство, което не се оспорва от страните/, която стая няма тераса.Твърди се, че му пречи, т.к. е неприятна гледката, пречи му да си изтупва чаршафите през прозореца, особено когато вали и кабелът е мокър и чаршафът се заплита в него, пречи и му и т.к. при силен вятър кабелът се удря във фасадната стена на блока, а през зимата защото се обледява и скърца.Пречи му и защото, ако се скъса, може да нанесе поражения върху преминаващите долу хора /височина от 30м./.Първата група твърдения не са установени в производството, но дори и да бяха установени, съдът приема, че не са касае за обстоятелства, които създават пречки по-големи от обичайните за пълноценно използване на жилището от въззивника.Обстоятелствата, че евентуално му се пречи да си изтупва чаршафите през прозореца на спалнята/последното от своя страна е и забранено съглас -но чл.14 от цитираната Наредба за обществения ред, издадена от ОС-Варна/ или, че при силен вятър кабелът се удря във фасадната стена на блока или пък скърца през зимата, не могат да се приемат за такива, които създават пречки за обичай -ното използване на имота.Втората група обстоятелства не са предмет на иска с пр.осн. чл.109 от ЗС, т.к. същите касаят обществения интерес, който се защитава от съответните органи с издадените от тях констативни и санкционни актове.Предвид изложеното и съдът приема, че искът в частта му, касаеща премахването на процесния кабел, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в горе -посочената му част, вкл. и за ½ от присъдените на насрещната страна разноски, т.е. за разликата над 1100лв. до 2200лв. и в вместо него постановено друго, с което искът в тази част бъде уважен.Настоящата инстанция не може да преразглежда размера на възнаграждението за процесуалния представител на насрещната страна за първа инстанция, след като ищецът не е подал жалба против определение №502/23.02.2016г., постановено по първоинстанционното дело, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта му относно разноските по реда на чл.248 от ГПК, така и по отношение на сумата от 380лв., която е осъден да заплати по сметка на съда, представляваща възнаграждения за в.л. за СТЕ от 20.11.2015г., назначена и изготвена по негово искане, които той не е внесъл своевременно.Тази сума и не би могла да му бъде присъждана като разноски, независимо от уважаване на претенцията, т.к. същият понастоящем не ги е заплатил.На въззивника следва да се присъдят и съответната част от сторените от него разноски.Представил е доказателства за сторени разноски пред ВОС за д.т. в размер на 578, 50лв./с преводни такси/ и 264 лв. за възнаграждения за в.л./с преводни такси/.От държавната такса следва да бъде присъдена 1/2 или 289, 25лв., а възнагражденията за вещи лица изцяло, т.к. същите касаят само уважената част от претенцията.Претендираните от въззивника разноски за скица, данъчна оценка и такива, сторени пред АВ, общо в размер на 63, 30лв. също следва да се присъдят в половин размер или сумата от 31, 65лв.Общо за първа инстанция следва да се присъдят 584, 90лв.Пред втора инстанция са направени разноски за д.т. в размер на 290, 70лв./с преводни такси/, от които следва да се присъдят 145, 35лв., както и разноски за СТЕ 312лв./с преводни такси/, като последните, касаещи уважената част от претенцията, следва да се присъдят изцяло, или за въззивна инстанция 457, 35лв.Общо разноските за двете инстанции са в размер на 1042, 25лв.В останалата си част решението на ВОС следва да бъде потвърдено.Въззиваемият претен- дира разноски за настоящата инстанция в размер на 1650лв., представляващи адв. възнаграждение.Направено е възражение за прекомерност на същото от въззив - ника.Съобразно определената от първоинстанционния съд цена на иска в размер на данъчната оценка на недвижимия имот, която е стабилизирана понастоящем -арг. от чл.70 от ГПК и не се преразглежда, възнаграждението е под размера, определен в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАС.Съобразно отхвърлената част от претенцията следва да бъдат присъдени 825лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №2146/23.12.2015г., постановено по гр.д.№1069/15г., по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от И.П.В. против Т.С.М. иск с пр.осн. чл.109 от ЗС в частта му за осъждане на ответника да преустанови действията, с които му пречи да упражнява в цялост правата си на собственост върху собствения му имот с идентификатор 10135.2555.157.6.54 по КККР на гр.Варна, находящ се на ул.”Мадара”№26, бл.8, ет. 11, ап.54, като премахне външното тяло на климатика, разположен над спалното му помещение, както и И.П.В. е осъден да заплати на Т.С.М. съдебно-деловодни разноски, представляващи разликата над 1100лв. до 2200лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Т.С.М. с ЕГН ********** *** да преустанови неоснователни действия, с които пречи на И.П.В. с ЕГН ********** *** да упражнява в цялост правото си на собственост върху собствения му нед -вижим имот с идентификатор 10135.2555.157.6.54 по КККР на гр.Варна, находящ се на ул.”Мадара”№26, бл.8, ет.11, ап.54, като премахне от настоящото му местоположение външното тяло на климатика си, разположен над спалното помещение на ищеца, на осн. чл. 109 от ЗС.

ПОТВЪРЖДАВА решение №2146/23.12.2015г., постановено по гр.д.№1069/15г., по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от И.П.В. против Т.С.М. иск с пр.осн. чл.109 от ЗС в частта му за осъждане на ответника да преустанови действията, с които му пречи да упражнява в цялост правата си на собственост върху собствения му имот с идентификатор 10135.2555.157.6.54 по КККР на гр.Варна, находящ се на ул.”Мадара”№26, бл.8, ет. 11, ап.54, като премахне въздушния кабел за кабелна телевизия/интернет, преминаващ на по-малко от метър разстояние/70 см./ пред прозореца на спалнята му, както и И.П.В. е осъден да заплати на Т.С.М. съдебно-деловодни разноски в размер на 1 100лв. на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, както и е осъден да заплати по сметка на ВОС сумата от 380лв., представляваща възнаграждение за вещи лица по приета СТЕ, както и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Т.С.М. с ЕГН ********** *** да заплати на И.П.В. с ЕГН ********** *** сумата от 1 042, 25лв., представляващи съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, съобразно уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА И.П.В. с ЕГН ********** *** да заплати на Т.С.М. с ЕГН ********** *** сумата от 825лв., представляващи съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, съобразно отхвър- лената част от иска, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                ЧЛЕНОВЕ: