Р Е Ш Е Н И Е

73

гр.Варна, 08.06.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                             МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№177/18г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от СД ”ГИП 90-Караиванови”, с.Българево, представлявано от Г.И.К., чрез процесуалния представител адв.Р.А., против решение №6/16.01.2018г., постановено по гр.д.№295/17г. по описа на ДОС, гр.о., с което са отхвърлени предявените от СД ”ГИП 90-Караиванови” против срещу Л.Т.Т. искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца обезщетения за имуществените вреди, които му е причинила от проведеното от нея като частен съдебен изпълнител с рег.№737 и район на действие ДОС незаконно изпълнение в периода 29.02.2012г.-18.11.2013г. по изп.д.№20127370400457, а именно: 1/ сумата 156 051 лв. - обезщетение за неполучена безвъзмездна финансова помощ по договор №08/123/00379; 2/ сумата 42 307 лв. - обезщетение за неполучена печалба за 2013г. от експлоатация на инвестицията по същия договор; 3/ сумата 156 609 лв. - обезщетение за неполучената печалба за 2014г. от експлоатация на инвестицията по същия договор; 4/ сумата 5 000 лв.  -  част от дължимото обезщетение /цялото в размер на 159 038, 10 лв./ за неполучената за 2015г. печалба от експлоатация на инвестицията по същия договор; 5/ сумата 5 000 лв. - част от дължимото обезщетение /цялото в размер на 161 467, 20 лв./ неполучената за 2016г. печалба от експлоатация на инвестицията по същия договор, както и са отхвърлени предявените от СД ”ГИП 90-Караиванови” против срещу Л.Т.Т. искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца обезщетения за забавено изпълнение на главните задължения за обезщетения за вреди, които му е причинила от проведеното от нея като частен съдебен изпълнител с рег.№737 и район на действие ДОС незаконно изпълнение в периода 29.02.2012г.-18.11.2013г. по изп.д.№20127370400457, в размер на законната лихва върху тях за периода до предявяване на исковата молба, а именно: 1/ сумата 62 979, 72лв. - законна лихва върху част от 80 000 лева от обезщетението за неполучената безвъзмездна финансова помощ; 2/ сумите 17 074, 43 лв., 55 663, 93 лв., 1 268, 95 лв. и 761, 24 лв. - законни лихви върху части от по 20 000 лева от обезщетенията за пропуснатите печалби за 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г., както и СД ”ГИП 90-Караиванови” е осъдено да заплати на Л.Т.Т.деловодни разноски - сумата 13 920лв. адв. възнаграждение.В диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка, като съдът е пропуснал да обективира волята си, видна от мотивите, че решението е постановено при участието на трето лице помагач - ЗАД Армеец” АД, гр.София на страната на ответника Л.Т.Т.В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове в посочените размери бъдат изцяло уважени.Претендират се разноски.

 Въззиваемата ЧСИ Л.Т.Т. в депозирания в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалните й представители адв.А.К. и адв.Х.Х. отговор по въззивната жалба и в хода на производството поддържа становище за неоснователност на същата и моли решението на ДОС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице помагач „ЗАД Армеец”АД, гр.София в депозирания в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния му представител ю.к. Б.Д. отговор по въззивната жалба и в хода на производството поддържа становище за неоснователност на същата и моли решението на ДОС да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищецът СД „ГИП90-Караиванови” излага, че на 12.07.2011г. сключил с ДФ „Земеделие”/наричан по-долу ДФЗ/ по реда на Наредба №18/26.02. 2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти” по Програмата за развитие на селски райони за периода 2007г.-2013г. договор №08/123/00379, съгласно който ДФЗ предоставя на дружеството в качеството му на ползвател безвъзмездна финансова помощ, представляваща 50% от одобрените и реално извършени разходи от ползвателя, свързани с осъществяване на проект №08/123/ 00379 от 17.07.2010г. при условие, че ползвателят извърши инвестицията по одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и действащите нормативни актове.Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на представените документи е в размер на 156 051лв.Инвестицията, на обща стойност 312 103, 74лв., е следвало да се извърши в срок от 24 месеца от подписване на договора, а безвъзмездната помощ в размер на 50% от общата стойност, да се преведе по открита банкова сметка *** „Уникредит Булбанк”АД.В договора е било предвидено авансово плащане в размер на 31 210, 20лв., непоискано от дружеството.Към 02.09.2011г. СД „ГИП90-Караиванови” не е имало публични задължения.

Въз основа на изп.лист от 27.02.2012г., издаден в заповедно производство по ч.гр.д.№98/12г. по описа на КРС, по молба на взискателите С.К.М. и Д.К.С. е образувано от ответницата ЧСИ Л.Т. изп.д.№20127370400457.Съгласно цитирания ИЛ СД „ГИП 90-Караиванови” е осъдено солидарно с Г.И.К. да им заплати сумата от 39 261лв. - дължима главница по споразумение с нотариално заверени подписи от 22.12.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-24.02.2012г., както и разноски в размер на 785, 22лв.-д.т. и 1240лв.-адв.възнаграждение.ПДИ до длъжниците е изпратена на 02.04.2012г., като с нея са уведомени и за наложените обезпечителни мерки, а именно възбрани върху притежаваните от неограничено отговорния съдружник Г.И.К. ½ ид.ч. от 10 земе -делски имота, запор върху притежаваните от същия дружествени дялове в СД „ГИП 90-Караиванови” и притежаваните от него два л.а., запори върху банкови сметки в „ОББ”АД, „Банка ДСК”ЕАД и „Уникредит Булбанк”АД, запор върху притежавана земеделска и горска техника.

По цитираното споразумение от 22.12.2011г. на 30.03.2012г. СД „ГИП 90-Караиванови” е заплатило доброволно на С.К.М. и Д.К.С. сумата от 12 000лв., за което му е издадена разписка.Тази сума обаче не е приспадната от общия размер на дълга, посочен от ЧСИ в ПДИ.След приспадане на сумата от 12 000лв. от общия размер на дълга, който към 30.04.2012г. възлиза на 42 028,06лв., остава за плащане сумата от 30 028,06лв.За обезпечение на дълг в посочения размер ЧСИ към м.04.2012г. е възбранила имущество на стойност над 150 000лв., както и е запорирала банковите сметки на дружеството, вкл. и тази, по която е следвало да се преведе безвъзмездната финансова помощ в размер на 156 051лв.ЧСИ Л.Т. е запорирала и банковата сметка на дружеството в „МКБ Юнионбанк”АД, по която е имало наличност от над 47 500лв., преведени на СД „ГИП 90-Караиванови” в качеството му на земеделски производител по програма СЕПП-12/схема за единно плащане на площ-12/, които са несеквестируеми и съответно не подлежат на запор и принудително изпълнение.

С оглед възможността СД „ГИП 90-Караиванови” да осъществи проекта си по сключения с ДФЗ на 12.07.2011г. договор и да развива в бъдеще дейността си по този проект и предвид обстоятелството, че наложените обезпечения по изп.дело значително надвишават общия размер на задължението по него, с молба от 17.07.2012г. длъжниците по изп.дело са поискали от ЧСИ да вдигне запора върху вземанията, които дружеството ще получи от ДФЗ, т.к. от противното за него ще настъпят вреди.Въпреки депозираното искане ЧСИ не е предприела действия, за да не настъпят вреди за дружеството и то да може да получи частичното финансиране по проекта и реализира печалбата по същия.На 20.07.2012г. отново е депозирано искане до ЧСИ за вдигане на запора върху вземанията, които дружеството ще получи от ДФЗ, т.к. от противното ще настъпят вреди, и за вдигане на запора върху сметката в „МКБ Юнионбанк”АД, за да може дружеството да прави разплащания и да работи реално.И по второто депозирано искане ЧСИ не е предприела действия.

С действията по запориране на банковите сметки на СД „ГИП 90-Караиванови” в „Уникредит Булбанк”АД и в „МКБ Юнионбанк”АД и бездействията си по двете искания за вдигане на запорите ЧСИ Л.Т. е довела дружеството до невъзможност да осъществява каквато и да било дейност, да покрива публичните си задължения и да реализира приходи, въпреки, че и само наложените възбрани върху недвижими имоти и запори върху движими вещи и дружествени дялове са обезпечавали в достатъчна степен дълга по изп.дело.Поради блокиране дейността на дружеството се е достигнало до възникване на публични задължения, възлизащи към 02.08.2012г. на 46 746,08лв., а към 27.05.2016г. на 157 381лв.На 19.07.2013г. СД „ГИП 90-Караиванови” е депозирало искане да му бъдат възстановени от ЧСИ сумите, които са получени по СЕПП-12 от ДФЗ по сметката му в „МКБ Юнионбанк” АД и от нея поради запора преведени по сметка на ЧСИ, а именно сумата от 47 776лв. и сумата от 3 275,09лв.И по това депозирано искане ЧСИ не е предприела действия.

С действията си по налагане на запори на банковите сметки на дружеството в „Уникредит Булбанк”АД и в „МКБ Юнионбанк”АД и бездействията си по исканията за вдигане на запорите ЧСИ Л.Т. е поставила в невъзможност дружеството да изпълни инвестицията си в предвидения срок -12.07.2013г. и да получи помощта по договора в размер на 156 051лв., което е довело до отхвърляне на плащането на финансовата помощ по договора/поради неизвършване на инвестицията/ с уведомително писмо от ДФЗ от 21.08.2013г., а и до натрупване на публични задължения.От тези незаконосъобразни действия и бездействия на ЧСИ са причинени на дружеството имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността то да получи безвъзмездната финансова помощ в размер на 156 051лв., както и да получи печалби от проекта, ако същият бе изпълнен, а именно 42 307лв. за 2013г., 156 609лв. за 2014г., 159 038, 10лв. за 2015г. и 161 467, 20лв. за 2016г.

Предвид изложеното претендира ЧСИ Л.Т.да бъде осъдена да му заплати: І/ 1/ сумата от 156 051лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от вида на пропуснати ползи, а именно сумата, която СД „ГИП 90-Караиванови” би получило по договор №08/123/00379/12.07.2011г. при осъществяване на инвестицията; 2/ сумата от 62 979, 72лв., представляваща законна лихва върху сумата от 80 000лв./част от горната главница/ за периода 12.07.2013г. до 30. 06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 156 051лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; ІІ/ 1/ сумата от 42 307лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от вида на пропуснати ползи, а именно печалбата, която ищецът би получил при осъществяване на инвестицията за 2013г. след облагането с такси и данъци; 2/ сумата от 17 074, 43лв., представляваща законна лихва върху сумата от 20 000лв. /част от горната главница/ за периода 12.07.2013г. до 30.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 42 307лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; ІІІ/ 1/ сумата от 156 609лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от вида на пропуснати ползи, а именно печалбата, която ищецът би получил при осъществяване на инвестицията за 2014г. след облагането с такси и данъци; 2/ сумата от 55 663, 93лв., представляваща законна лихва върху сумата от 20 000лв./част от горната главница/ за периода 01.01.2014г. до 30.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 156 609лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; ІV/ 1/ сумата от 5 000лв., предявена като частичен иск, целият в размер на 159 038, 10лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от вида на пропуснати ползи, а именно печалбата, която ищецът би получил при осъществяване на инвестицията за 2015г. след облагането с такси и данъци; 2/ сумата от 1 268, 95лв., представляваща законна лихва върху сумата от 20 000лв./част от горната главница/ за периода 01.01.2015г. до 30.06. 2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 5 000лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; V/ 1/ сумата от 5000лв., предявена като частичен иск, целият в размер на 161 467, 20лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от вида на пропуснати ползи, а именно печалбата, която ищецът би получил при осъществяване на инвестицията за 2016г. след облагането с такси и данъци; 2/ сумата от 761,24лв., представляваща законна лихва върху сумата от 20 000лв./част от горната главница/ за периода 01.01.2016г. до 30.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 5 000лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.                            

Ответникът ЧСИ Л.Т. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Поддържа, че не е извършвала противоправни действия, нито са налице противоправни бездействия, допуснати от нея, които да могат да засегнат ищцовото дружество, както и, че същото не е претърпяло имуществени вреди - не е налице претърпяна загуба, нито има сигурна полза, която същото да е пропуснало да реализира.Твърди, че изп.дело е образувано по подадена от взискателите молба на 29.02.2012г., предвид което и при образуването му и при налагане обезпечителните мерки сумата от 12 000лв., платена доброволно на 30.03.2012г., не би могло да бъде съобразена, още повече, че заплащането й е било доведено до знанието на ЧСИ на 20.07.2012г. с депозирана от длъжниците молба на посоче -ната дата, по която тя е разпоредила да бъде изпратен препис на взискателите за становище, които с молби от 20.07.2012г. и 23.07.2012г. признават плащането на сумата от 12 000лв. и молят дългът да бъде намален с нея.След 30.03.2012г. са били налагани обезпечителни мерки по искания на взисателите от 02.04.2012г. и 16.07.2012г.Твърди, че към 30.04.2012г. банковата сметка на дружеството в „МКБ Юнионбанк”АД не е била запорирана.Запор върху нея е наложен със съобщение за налагане на запор, изпратено на 16.07.2012г.От сметката е преведена наличната по нея сума от 1 743лв.Едва през м.02.2013г. по тази сметка са постъпили други суми, от които по см. на ЧСИ е преведена на 20.02.2013г. сумата от 47 776лв. и на 08.05. 2013г. сумата от 3 273, 93лв.Към датата на налагане на запора върху тази сметка и към датите на превеждане на сумите ищецът не е правил възражения за несеквестируемост на сумите по сметката, вкл. и в цитираните в исковата молба молби от 17.07.2012г. и 20.07.2012г.В тях е правено искане за вдигане на запор върху вземанията, които ищецът има да получава от ДФЗ, а запор върху вземания на ищеца срещу ДФЗ не е налаган.Всички обезпечения са наложени по изричните искания на взискателите, като ЧСИ, съгласно правилото на чл.19, ал.3 от ЗЧСИ, е задължен да извърши исканите от тях изп.действия, освен ако няма основания да се отведе.В становищата си по молбите и взискателите изрично са се противопоставили на искането на длъжниците за вдигане на запорите.Самият ищец с поведението си не е дал повод  да се приеме, че счита сумите по сметката в „МКБ Юнионбанк”АД за несеквестируеми, след като с молба от 17.07.2013г. до ЧСИ е поискал сумата от 47 776лв., постъпила от тази сметка, да се преведе на НАП в изпълнение на публичните му задължения, за които е било образувано от публичен изпълнител изп.д.№351/13г. по описа на ТД на НАП, офис Добрич.За първи път с твърдения за несеквестриуемост на посочените суми ЧСИ е сезиран от длъжниците с молбата им от 19.07.2013г.След постъпването й ЧСИ е предприела необходимите действия, а именно изискала е становище от взискателите/изразили такова на 31.07.2013г. за неоснователност на молбата за вдигане на запора/ и е изискала становище от ДФЗ  относно основанията за отпускане на субсидията, както и какъв е източникът на финансиране.С писмо, постъпило на 07.08.2013г., ДФЗ изрично е отговорило, че средствата, които се отпускат на дружеството длъжник се отпускат по Програма за развитие на селските райони, а не от националния бюджет.Предвид горното и с разпореждане от 18.11.2013г. ЧСИ е оставил без уважение искането за възстановяване на сумите като несеквестируеми.Разпореждането му е обжалвано от длъжника пред ДОС, жалбата му е оставена без разглеждане и същият не е обжалвал определението на ДОС, влязло в сила на 07.02.2014г.Действията на ЧСИ са били и обект на проверка от Инспектората към МП по подадената от длъжниците жалба на 18.10.2013г. и в резултат на проверката не е констатирано нарушение в действията й по изп.дело, вкл. проверяващият инспектор е приел, че по делото няма неправомерно наложени обезпечителни мерки.Извън изложеното твърденията на ищеца за несеквестриуемост на сумите, представляващи получени субсидии от ДФЗ, са неоснователни.Тези суми не се получават от бюджета на Република България, а се осигуряват изцяло от ЕС.Средствата, постъпващи от фондовете на ЕС, не съставляват част от националния бюджет-чл.141 от ЗПФ, следователно и сумите, предоставени на СД „ГИП 90-К.” по СЕПП-12, вид директно плащане по чл. 38а, ал.1, т.1 от ЗПЗП, нямат за произход републиканския бюджет, обстоятелство, потвърдено от ДФЗ в цитираното становище.Дори и, обаче тези средства да можеха да се приемат за субсидия от държавния бюджет, то същите нямат целеви характер, нито дружеството ищец от своя страна е включено в списъка на нефинансовите предприятия, получаващи субсидии от държавния бюджет за 2013г. Предвид изложеното и забраната уредена в §47 от ПЗР на ЗДБРБ 2013г., е неприложима за сумите, постъпили по сметката на длъжника в „МКБ Юнионбанк” АД.Оспорва твърденията на ищеца, че наложените обезпечителни мерки са го препятствали да осъществява дейността си и да реализира приходи, съответно да покрива задълженията си.Възбраните върху недвижимите имоти и запорите върху движимите вещи не са били пречка за тяхното използване и съответно извличане на ползи.Ако по банковите сметки са постъпвали суми над размера на запора, то същите е могло да бъдат използвани.До края на м.01.2013г. от запорите по сметка на ЧСИ е постъпила едва сумата от 7 006, 79лв., като не би могло обосновано да се очаква, че със същата ищецът ще финансира оперативната си дейност и ще осъществи проекта, одобрен от ДФЗ, в срок до 12.07.2013г., по който до този срок е следвало да инвестира сумата от 312 103, 74лв.Дори и без запора на сумите, постъпили през м.02.2013г. и м.05.2013г. в общ размер от 51 049, 93лв., не би могло да се очаква, че със същите ще се извърши инвестиция на стойност 312 103, 74лв. Наред с горното и ищецът е имал публични задължения, вкл. и такива, натрупани за периоди от преди образуване на изп.дело, като сключването на договор с ДФЗ не го освобождава от публичните и частните му задължения.В тази връзка и липсва причинна връзка между поведението на ЧСИ по изп.дело и твърдените, че са претърпени от ищеца вреди.Ако евентуално бъде прието от съда, че е налице противоправно поведение, стоящо в причинна връзка с претърпени от ищеца вреди, твърди, че ищецът е допринесъл за настъпването им, т.к. не е осигурил по - голямата част от нужните за изпълнението на инвестицията средства, както и защото ищецът е можел да се освободи от задължението си по изп.дело като го заплати доброволно своевременно, вместо което той четири години е оспорвал вземането до приключване на производството с влязло в сила решение.Прави и възражение за изтекла погасителна давност за претенциите за мораторни лихви за периода преди 03.07.2014г.

По искане на ответника, направено в срока по чл.219, ал.1 от ГПК, е привле -чено като трето лице помагачи на негова страна „ЗАД Армеец”АД, гр.София, с което същият е имал сключени задължителни застраховки „професионална отговорност на ЧСИ” в периода 2012г.-2016г.

Третото лице помагач „ЗАД Армеец”АД в депозирания от него отговор поддържа становище за неоснователност на предявените искове и моли да бъдат отхвър - лени.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са искове с пр.осн. чл.74, ал.1 от ЗЧСИ и чл.86 от ЗЗД.

Изп.д.№20127370400457 по описа на ЧСИ Лучия Тасева, рег.№737, район на действие ОС-Добрич е образувано на 29.02.2012г. въз основа на изпълнителен лист от 27.02.2012г., издаден в заповедно производство въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№98/12г. по описа на КРС, с който длъжниците СД „ГИП 90-Караиванови” и Г.И.К. са осъдени солидарно да заплатят на С.К.М. и Д.К.С. сумата от 39 261лв. - дължима главница по споразумение от 22.12.2011г. с нотариално заверени подписи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 24.02.2012г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 785, 22лв. - д.т. и 1 240лв. - адв. възнаграждение.

ПДИ до длъжниците са изпратени първоначално на 07.03.2012г. /липсват данни по изп.дело за надлежното им връчване/.Изпратени са нови ПДИ на 02.04.2012г., връчени надлежно на 06.04.2012г.

Присъединен по право взискател на осн. чл.458 от ГПК е държавата за дължи -мите й от длъжниците публични вземания, които по отношение на СД „ГИП 90-Караиванови” възлизат към 02.08.2012г. на 46 746, 08лв., съгласно представеното по изп.дело удостоверение от същата дата по чл.191, ал.4 от ДОПК, а към 12.05. 2016г. на 157 381, 60лв. съгласно удостоверение от тази дата.  

 С определение №198/20.04.2012г., постановено по ч.гр.д.№98/12г. по описа на КРС, влязло в сила в тази му част на 25.06.2012г., по реда на чл.420, ал.2 от ГПК е спряно изпълнението по изп.дело в частта му за събиране на сума в размер на 12 000лв. - така предвид неспорното в настоящото производство обстоятелство между страните, че на 30.03.2012г. СД „ГИП 90-Караиванови” е изплатило доброво - лно на С.К.М. и Д.К.С. общо сумата от 12 000лв., представляваща частично плащане по чл.1 от цитираното споразумение от 22.12.2011г./т.е. част от сумата от 39 261лв./, за което е съставена разписка.С влязло в сила определение №355/02.08.2012г., постановено по ч.гр.д.№98/12г. по описа на КРС, по реда на чл.420, ал.1, пр.2 от ГПК е спряно изпълнението по изп. дело в частта му за събиране на сумата горницата над 12 000лв. до пълния размер на задължението по цитирания изп. лист.ЧСИ е издал постановление за спиране на 03.08.2012г.С определение №78/17.03.2016г., постановено по ч.гр.д.№98/12г. по описа на КРС, влязло в сила на 07.04.2016г., спирането на изпълнението по цялото изп.дело е отменено.Производството е възобновено от ЧСИ с постановление от 21. 04.2016г.

С влязло в сила на 22.06.2015г./т.е. датата на постановяване като неподлежащо на касационно обжалване с оглед цената на предявените искове по чл.422 от ГПК/до 20 000лв./ и вида на делото/търговско/ решение №205/22.06.2015г., постано- вено по в.гр.д.№23/15г. по описа на ДОС, допълнено с решение №266/14.09.2015г., постановено по в.гр.д.№23/15г. по описа на ДОС, е прието за установено, че СД „ГИП 90-Караиванови” и Г.И.К. дължат солидарно на С.К.М. по цитираното споразумение сумата от 13 630, 50лв. и на Д.К.С. по цитираното споразумение сумата от 7 880, 75лв., ведно със законните лихви върху главниците, считано от 24.02.2012г. до окончателното изплащане.За разликата над 13 630, 50лв. до 19 630, 50лв. за С.М. и за разликата над 7 880, 75лв. до 13 880, 75лв. за Д.С. исковете са отхвърлени.С решението СД „ГИП 90-Караиванови” и Г.И.К. са осъдени да заплатят съразмерно сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

С молбата си от 29.02.2012г. за образуване на изп.дело и допълнителна молба от същата дата взискателите С.К.М. и Д.К.С., наред с възлагането на ЧСИ на правата по чл.18 от ЗЧСИ, са поискали и да бъде наложена възбрана върху притежаваните от длъжника Г.И.К. ½ ид.ч. от 11 земеделски имота, находящи се в землището на с.Българево, общ.Каварна, да се наложи запор на установената след проучване и притежавана от длъжниците земеделска и горска техника, да се наложи запор върху притежаваните от Г.И.К. дружествените дялове в СД„ГИП 90-Караиванови”, както и да се наложи запор върху банковите сметки на длъжниците в „ОББ”АД, „Уникредит Булбанк”АД и ДФЗ като Разплащателна агенция.С разпореж -дане от същата ЧСИ е наложил възбрана върху посочените недвижими имоти, вписана в СВ-Каварна на 12.03.2012г. 

С молба от 22.03.2012г. взискателите са поискали да бъдат наложени запори върху притежаваните от Г.И.К. посочени два л.а., както и върху банковите сметки на длъжниците в „ОББ”АД, „Уникредит Булбанк”АД и „Банка ДСК” ЕАД.С разпореждане от 22.03.2012г. ЧСИ е уважил в цялост молбата за налагане на исканите запори, както и тази за запор върху притежавана земеделска и горска техника.На 22.03.2012г. са изпратени запорни съобщения до посочените банки за налагане запор на банковите сметки на СД „ГИП 90-Караиванови”, а на 27.03.2012г. върху тези, собственост на Г.И.К., получени на 30.03.2012г.Със съобщение, получено на 05.04.2012г., „Банка ДСК”ЕАД е уведомила ЧСИ, че е наложен запор върху наличната сметка на дружеството, като при постъпване на суми същите ще бъдат преведени в изпълнение на запора.Със съобщение, получено на 10.04.2012г., „ОББ”АД е уведомила ЧСИ, че е наложен запор върху наличната сметка на дружеството и от него е нареден превод на 450лв.Със съобщение, получено на 11.04.2012г., „Уникредит Булбанк”АД е уведомила ЧСИ, че е наложен запор върху наличните сметки на дружеството и от тях е нареден превод на 47, 06лв.

С молба от 02.04.2012г. взискателите са поискали да бъде наложена възбрана и върху притежаваната от Г.И.К. ½ ид.ч. от земеделски недвижим имот, находящ се в с.Крушари, общ.Крушари. С разпореждане от същата дата ЧСИ наложил възбрана върху посочения недвижим имот, вписана в СВ-Добрич на 11.04.2012г. 

С молба от 16.07.2012г. взискателите са поискали да бъде наложен запор върху банковите сметки на СД „ГИП 90-Караиванови”, посочени пред ДФЗ, като такива, по които дружеството следва да получи субсидия за заявените за обработване от него земи.С разпореждане от 16.07.2012г. ЧСИ е наредил запор върху банковата сметка на СД „ГИП 90-Караиванови” в „МКБ Юнионбанк”АД.Изпратеното запорно съобще -ние на 16.07.2012г. е получено на 18.07.2012г.Със съобщение, получено на 26.07. 2012г., „МКБ Юнионбанк”АД е уведомила ЧСИ, че е наложен запор върху наличната сметка на дружеството и от него е нареден превод на 1 743лв.За наложения запор длъжникът е уведомен от ЧСИ със съобщение, получено на 17.07.2012г. от Г.И.К..

Видно от гореустановеното е, че всички наложени от ЧСИ обезпечителни мерки в изпълнителното производство са били наложени по нарочни молби на взискате -лите за всяка от тях.Към 2012г., когато мерките са наложени, а и до приключване на производството по изп.д.№20127370400457 с постановление на ЧСИ от 10.07.17г., нормите на чл.441, ал.2 и чл. 442а от ГПК, приети с изменението на ГПК, обн.ДВ, бр.86/27.10.17г., не са съществували, предвид което и ЧСИ, действайки съобразно нормата на чл.19, ал.3 от ГПК, не е можел да откаже допускане на посочените от взискателите мерки, обезпечаващи исканите от тях изпълнителни действия, преце -нявайки несъразмерност спрямо размера на задължението.Следва да бъде посо -чено и, че двамата длъжници в изпълнителното производство са солидарно отго - ворни, поради което и всеки отговаря за пълния размер на дълга с имуществото си.Обезпечителните мерки, касаещи имуществото на СД „ГИП 90-Караиванови”, са запорите върху банковите му сметки в посочените банки и запори на земеделска техника.В тази връзка и обезпеченията към момента на налагане, вкл. и оглед установените суми по банковите сметки, не могат да се приемат за несъразмерни спрямо размера на дълга, вкл. и този на присъединения по право взискател.От своя страна запорите върху движимите вещи и възбраните върху земеделските имоти не препятстват тяхното използване по предназначение и извличането на съответните облаги.  

Съгласно ССЕ от 05.12.2017г., изслушана пред първоинстанционния съд, креди -тирана в тази й част от настоящата инстанция, и обясненията на в.л. в о.с.з. на 18.12.2017г., по сметката на дружеството в „Уникредит Булбанк”АД към момента на налагане на запора е имало сумата от 50лв. и впоследствие по нея не са постъп -вали други суми.По сметката в „МКБ Юнионбанк”АД е имало налични 1855, 54лв.На 03.08.2012г. е постъпила сумата от 56лв. от „Медицински център І”ЕООД, на 19.02. 2013г. е постъпила от ДФЗ сумата от 70 409, 51лв. и на 30.04.2013г. също от ДФЗ сумата от 3 275, 09лв.Според представеното по изп.д. извлечение от тази банкова сметка ***.01.2013г.-18.07.2013г. сумата от 70 409, 51лв. е постъпила на 19.02.2013г., от която по нареждане от същата дата е преведена на 20.02.2013г. сумата от 22 640лв. на получателя „Соледад България”ЕООД по договор за особен залог.Остатъкът/след приспадане на банкови такси/ в размер на 47 776лв. е нареден на ЧСИ след негово съобщение до банката от 20.02.2013г., че наложеният запор следва да се изпълни още и за размера от 46 746, 08лв., представляваща дълг на дружеството към присъединения по реда на чл.458 от ГПК взискател.На 08.05.2013г. е наредена по сметка на ЧСИ сумата от 3 273, 93лв., постъпила от ДФЗ по сметката на 30.04.2013г.

Между ДФЗ и  СД „ГИП 90-Караиванови” е сключен договор №08/123/00379 от 12.07.2011г. по реда на чл.35, ал.2 от Наредба №18/26.02.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти” по Програмата за развитие на селски райони за периода 2007г.-2013г., обн.ДВ, бр.61/08г., съгласно който фондът предос- тавя на дружеството ползвател безвъзмездна финансова помощ, представляваща 50% от одобрените и реално извършени от него разходи, свързани с осъществя -ването на проект №08/123/00379 от 17.07.2010г., при условие, че ползвателят извърши инвестицията по одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в този договор, анексите към него и действащите нормативни актове. Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на предста- вените документи е в размер на 156 051лв. съгласно Таблица за одобрените инвестиционни разходи.Общо съгласно тази таблица разходите, които следва да се извършат за изпълнение на проекта, възлизат на 312 103, 74лв. и от тях безвъз -мездната помощ е в размер на 50%.Според чл.2.2 от договора не се предвижда междинно плащане на обособена част от проекта/посочена е сумата от 0лв./, а според чл.2.3 ползвателят има право на авансово плащане в размер на 20% от първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ, но не по-малко от 2000 евро при подадена заявка за плащане в срок не по-рано от 10 работни дни, но не по-късно от три месеца от датата на сключване на настоящия договор.Така според действащата към 12.07.2011г. редакция на чл.9, ал.3 от цитираната наредба към ДВ, бр.61/08г., действала до 13.07.2012г., след което срокът е променен на шест месеца от датата на сключване на договора.От горното следва, че, за да получи авансово плащане, ползвателят е следвало да подаде заявление най-късно в срок до 12.10.2011г., както и да представи банкова гаранция в полза на ДФЗ в размер на 110% от авансовото плащане-чл.9, ал.4 от цитираната наредба.Всички извършени от ЧСИ действия, от които се твърдят произтекли вреди, са след образуване на изп. дело, т.е. след 29.02.2012г., предвид което и следва да се приемат за неосновател -ни твърденията на въззивника, че поради същите той не е могъл да получи аван -сово плащане по договора, за да започне да го изпълнява, след като е следвало да подаде заявление за това най-късно до 12.10.2011г., каквото и не е подавал съглас- но посоченото в исковата молба, вкл. и до посочената дата да осигури банкова гаранция.Видно от чл.3.1 от договора ползвателят е следвало да извърши цялата инвестиция /съгласно проектната документация съставляваща извършване на ремонтни дейности на сграда, закупуване и монтиране на основно, спомагателно и допълнително оборудване на цех за първична преработка на слънчоглед и въвеждането му в експлоатация/ с одобрени инвестиционни разходи в размер на 312 103, 74лв. в срок до 24 месеца от подписването му, т.е. в срок до 12.07.2013г., които е следвало да инвестира сам, и в едномесечен срок след 12.07.2013г. да подаде заявка за плащане.При наличието на пречките, посочени чл.4.4 от договора, ДФЗ има право да откаже изплащане на помощта, а при липсата им ДФЗ изплаща 50% от предвидените инвестиционни разходи, а ако реално направените и доказа -ни такава са в по-малък размер, то се изплащат 50% от реално направените и доказани разходи в четиримесечен срок от постъпване на заявката.Сметката, по която е следвало да се преведе помощта, е откритата такава от дружество в „Уникредит Булбанк”АД на 08.07.2011г. с IBAN ***.

Съгласно изявленията на въззивника пред първоинстанционния съд, същият не е започвал извършване на предвидената инвестиция след 12.07.2011г., съответно и не я е извършил в срок до 12.07.2013г., като е поддържал, че горното е следствие единствено от наложените запори върху банковата му сметка в „Уникредит Бул -банк”АД и в „МКБ Юнионбанк”АД.При налагане на запорите върху тези сметки по сметката на ЧСИ са преведени, съответно 47, 06лв. и 1 743лв., а от сметката в „ОББ”АД сумата от 450лв.От личните сметки на солидарния длъжник Г. К. в „ОББ”АД и „Уникредит Булбанк”АД са преведени според отбелязванията по изп.дело сумите от 1977лв. на 23.04.2012г., 369, 79лв. на 06.06.2012г. и 2 392, 94лв. на 06.06.2012г.

Според структурата на финансиране, посочена в проектната документация по цитирания договор, инвестицията е предвидена да бъде извършена с 80% кредит или това е сумата от 249 683лв. и собствени средства в размер на 62 420, 74лв. Поддържа се от въззивното дружество, че налагането на запори върху сметките му през 2012г. е довело до т.нар. „лошо кредитно досие”, което е пречка банката да му отпусне кредит.Изп.№20127370400457 е надлежно образувано въз основа на пред -ставен изпълнителен лист, удостоверяващ вземането на взискателите, за изпълне -нието на което дружеството отговаря солидарно.Цялото му имущество, като съвкуп- ност от оценими в пари имуществени права, служи за общо обезпечение на негови -те кредитори и е такова, върху което взискателите могат да насочат изпълнение -чл.133 от ЗЗД и чл.442 от ГПК, с изключение на изрично посочените в съответните норми несеквестируеми имущества.Според разрешенията, дадени в ТР №2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, налагането на запор върху частично несеквести -руемо вземане е допустимо изпълнително действие, т.к. той обхваща само секвес -тируемата част.По посочената сметка в „Уникредит Булбанк”АД към момента на налагане на запора, а и в последствие, не е имало несеквестируеми вземания на длъжника.Не се твърди и вземанията по сметката в „ОББ”АД да са такива.По сметката в „МКБ Юнионбанк”АД, видно от ССЕ, не са постъпвали само суми от ДФЗ. Предвид горното и следва да се приеме, че ЧСИ първоначално законосъобразно е наложил запори върху посочените сметки.Обстоятелството, че дружеството е имало инвестиционни намерения във връзка със сключения на 12.07.2011г. с ДФЗ договор, не го освобождава от възникналите му задължения към други правни субекти, вкл. и към взискателите по процесното изп.дело /за последните, установе -ни впоследствие с влязло в сила съдебно решение за посочените размери/, а и по отношение на публичните му задължения.В тази връзка, ако и да се е достигнало до т.нар. от въззивника „лошо кредитно досие” поради налагане запори върху сметките на дружеството, то е резултат от липсата на доброволно изпълнение на неговите частни и публични задължения към посочените субекти, а не от действия на ЧСИ.

С молба от 17.07.2012г., подадена по изп.дело от Г.И.К. и от СД „ГИП 90-Караиванови”, е поискано от длъжниците да бъдат вдигнати запорите върху вземанията, които дружеството ще получава от ДФЗ, представляваща дължима държавна субсидия за арендуваните от него земи.В молбата е посочено, че при невдигане на запора върху сумите, които дружеството ще получи от ДФЗ, за него ще произтекат вреди.На 17.07.2012г. ЧСИ е разпоредил да се изиска становище от взискателите по така подадената молба.

С молба от 20.07.2012г., подадена по изп.дело от Г.И.К. и от СД „ГИП 90-Караиванови”, длъжниците са посочили, че са узнали, че сметката на дружеството в „МКБ Юнионбанк”АД е запорирана за над 47 500лв., представляваща дължима сума по изп.дело.Представили са доказателства относно доброволното заплащане на сумата от 12 000лв. на 30.03.2012г., както и са посочили, че към датата на подаване на молбата по делото са събрани около 6 000лв.Посочили са, че предвид горното задълженията към взискателите към датата на подаване на молбата възлизат на около 25 000лв. и са поискали изпълнението да бъде насочено към посочен от длъжниците недвижим имот /този, находящ се в с.Крушари, прите -жаван в условия на СИО от длъжника Г.К. и съпругата му/.Отново е отправено искане за вдигане на запора върху вземанията, които дружеството ще получи от ДФЗ, представляващи дължима държавна субсидия за арендуваните от него земи, съответно върху банковата му сметка в „МКБ Юнионбанк”АД.Посочено е, че с действията си по налагането на запора е блокирана възможността за реализиране на вече одобрен проект по Програмата за развитие на селски райони, мярка 123, на стойност 312 000лв.На 20.07.2012г. ЧСИ е разпоредил препис да се изпрати на взискателите за становище в едноседмичен срок.

С молба от 20.07.2012г. взискателите М. и С. чрез процесуалния си представител са поискали размерът на дължимата по изп.дело главница да бъде намален с 12 000лв., върху първоначалния размер от 39 261лв. да се начислява законна лихва от 24.02.2012г. до 30.03.2012г., а върху остатъка след приспадане на сумата от 12 000лв. до окончателното изплащане.С молба от 23.07.2012г. взиска - телите са се противопоставили на това изпълнението да бъде насочено към недвижимия имот в с.Крушари, като са посочили, че при налагане на възбрана върху същия не са били узнали, че върху него е разположено хидросъоръжение, което служи за снабдяване на селото с питейна вода, а това би затруднило продажбата му на публична продан предвид предназначението на имота, като и съответно от предложеното от длъжниците изпълнение те не биха могли да се удовлетворят.Възразили са и против искането на длъжника за вдигане на запора върху банковата сметка на дружеството в „МКБ Юнионбанк”АД.

С молба от 17.07.2013г. СД „ГИП 90-Караиванови” е поискало получената от запора по сметката му в „МКБ Юнионбанк”АД в размер на 47 776лв. да бъде преведена на НАП с цел удовлетворяване на публичното му задължение.Молбата е оставена без уважение от ЧСИ до възобновяване на делото и извършване на разпределение.

С молба от 19.07.2013г. СД „ГИП 90-Караиванови” е поискало да му бъдат възс- тановени двете суми, получени от запора върху сметката му в „МКБ Юнионбанк”АД, наредени по сметка на ЧСИ  през 2013г., а именно сумата от 47 776лв. и сумата от 3 273, 93лв., двете получени от ДФЗ и представляващи субсидии от държавния бюджет по Схема за единно плащане на площ/СЕПП/ - 12 с твърдения за несеквес - тируемост на същите.По молбата ЧСИ е разпоредил да се изискат становища от взискателите/получено такова на 31.07.2013г./ и от ДФЗ/получено такова на 07.08. 2013г./.

С молба от 18.11.2013г. СД „ГИП 90-Караиванови” отново е поискало да му бъдат възстановени като несеквеструеми двете суми.Двете му молби са оставени без уважение с разпореждане на ЧСИ от 18.11.2013г., с което е счетено, че нормата на §47 от ПЗР на ЗДБРБ не касае получените от длъжника от ДФЗ субсидии през 2013г.

Въпросът дали получаваните парични средства по мярка „Директни плащания 2012” с първоизточници на изплатените суми „Схема за единно плащане на площ” /СЕПП/, финансирана от Европейския фонд за гарантиране на земеделието/от какъвто вид са получени по сметката на СД „ГИП 90-Караиванови” през 2013г. суми от ДФЗ/ представляват публично финансиране, дали тези средства са част от структурата на републиканския бюджет и дали те представляват целево предоста - вени средства от републиканския бюджет за субсидии на нефинансови предприятия по см. на §47, ал.2 от ПЗР на ЗДБРБ за 2013г. е бил противоречиво разрешаван от съдилищата, съответно част от тях са приемали, че тези получени от земеделските производители парични средства не попадат в приложното поле на нормата на §47, ал.2 от ПЗР на ЗДБРБ за 2013г., предвид което и са секвестриуеми, а част от тях са възприемали обратното становище.С решение №143/25.10.2017г., постановено по гр.д.№4666/16г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о. /касационно обжалване е било допуснато на осн. чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, в действащата му към датата на постановяването му редакция към ДВ, бр.8/17г., съответно и решението е следвало да определи кое от противоречивите решения смята за правилно и за напред да се уеднакви практиката на съдилищата по този правен въпрос/ е прието, че нормите на §47, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗДБРБ за 2013г. са с императивен характер и са установени в обществен интерес.Целта на уредените в тях забрани е да се осигури безпрепят -ствено извършване на законово регламентирани отделни стопански или бюджетно субсидирани дейности, изпълняващи значими публични и обществени функции, гарантирани от държавата, които е недопустимо да бъдат затруднявани, незави -симо от неизправността на субекта на такива задължения.Правото на финансова помощ от ЕС за земеделските производители, вкл. тези по мярка „Директни плаща - ния 2012” с първоизточници на изплатените суми „Схема за единно плащане на площ” /СЕПП/, финансирана от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, като нефинансово предприятие не се предоставя целево от държавния бюджет, а от ЕС.Независимо от това обаче то се подчинява на същия режим, т.к. правото на финансова помощ от ЕС се предоставя с оглед качеството и личността на земедел-  ския производител, когато са изпълнени определени изисквания, има предназна -чението да служи за реализиране на целите и политиките на ЕС, за съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите интереси на ЕС се осъществява мониторинг и оценка, плащането се извършва в пълен размер, в определен срок и се оповестява.Бенефициер на това плащане е земеделският производител, а ДФЗ е акредитирана разплащателна агенция.Разпоредбите са императивни, по положите - лен начин овластяват бенефициерът да получи пълния размер на публичното целево финансиране.Поради това, като целево предоставени, те се обект на специален режим и са несеквестируеми.

Предвид така цитираната практика на ВКС, съдът приема, че сумата от 47 776 лв. и сумата от 3 273, 93 лв., двете получени от ДФЗ по сметката на СД „ГИП 90-Караиванови” в „МКБ Юнионбанк”АД, и нередени през 2013г. по см. на ЧСИ предвид наложения запор, са несеквестируеми.Ирелевантно за настоящото производство е обстоятелството дали длъжникът в изп.производство е обжалвал по реда на чл.435 и сл. от ГПК действията на съдебния изпълнител по налагане на запор върху несек- вестируемите парични вземания и развитието на производството по жалбата.Несек- вестируемостта е уредена с императивни норми.В случая съставлява забрана тези вземания да се събират от друг, освен от длъжника, поради което, ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, то той е длъжен да върне незабавно несеквестируемата част от вземанията на длъжника.Исканията на дружеството от 2012г., обаче за вдигане изцяло на запорите върху сметките са неоснователи, доколкото по тях не постъпват само вземания от ДФЗ, а и към налагане на запора през 2012г. такива не са постъпвали.Обективно незаконо - съобразно е бездействието на ЧСИ да върне след получаването през м.02.2013г. и м.05.2013г., вкл. и след изричното поискване от длъжника от м.7.2013г. на посоче -ните суми/сумите са върнати на длъжника през 2017г./.Твърди се, че от горното поведение на ЧСИ СД „ГИП 90-Караиванови” не е могло да реализира проекта по сключения от него с ДФЗ договор на 12.07.2011г. и това е довело до процесните вреди.По същество всички претендирани вреди съставляват пропуснати ползи, доколкото се поддържа, че дружеството е пропуснало да увеличи имуществото си с процесните суми, а именно безвъзмездната финансова помощ, която е очаквало да получи в размер на 156 051 лв. през 2013г. и печалбите за посочените години, които е очаквало да получи след като проектният обект започне да функционира.За да се осъществи съставът на непозволеното увреждане е необходимо и незаконосъоб -разното действие, съответно бездействие на отговорното лице, да стои в пряка причинно-следствена връзка с претърпяната от пострадалия вреда или в случая следва незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител да са това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателните пос -ледици в сферата на увреденото лице, т.е. деянието следва да бъде условието, без което вредата не би настъпила, и обратно, ако вредата би настъпила в тази сфера и ако деянието не беше осъществено, то липсва причинна връзка между тях. Имуществената вреда от вида на пропусната полза, се дефинира като неосъщест -вено увеличаване на имуществото на увредения.Установяването й се основава на предположението за състоянието, което имуществото му би се намирало, ако не беше налице неправомерното деяние, съпоставено с това при осъщественото дея -ние.Пропуснатата полза съставлява реална, а не хипотетична вреда, предвид което предположението следва да се изгражда на доказана възможност за сигурна въз -можност за увеличаване на имуществото и не може да почва на логическо допус - кане на закономерно настъпване на увеличаването.

Съгласно цитирания договор от 12.07.2011г. СД „ГИП 90-Караиванови” е след -вало да извърши инвестиция до 12.07.2013г. на стойност 312 103, 74лв., за да получи след извършването й финансова помощ в размер на 50% от тази сума.В проектната документация се предвижда инвестицията да бъде извършена с 80% кредит или това е сумата от 249 683лв. и собствени средства в размер на 62 420, 74лв.Ако и запорите върху сметките, наложени от ЧСИ през 2012г., да са създали т.нар. от въззивника „лошо кредитно досие” и да са станали пречка за отпускане на заем, то налагането им, както се изложи по-горе, не е неправомерно действие, защото по тях не постъпват само несекевестируеми вземания.Наред с горното и за отпускане на заем в посочения размер банките поставят изисквания за покриване на риска, т.е. обезпечение с достатъчен на брой ликвидни активи.Освен горното е необходим и посоченият процент самоучастие, надхвърлящ сумите, задържани от ЧСИ през 2013г. по несеквестируемите вземания, а наличие на други суми не се твърди, нито установява, напротив твърди се, че са запорирани всички налични сметки и съответно суми на дружеството.В съвкупност от изложеното следва, че невръщането през м.02.2013г. на сумата от 47 776лв. и през м.05.2013г. на сумата от 3 273, 93лв., двете получени от ДФЗ по сметката на СД „ГИП 90-Караиванови” в „МКБ Юнионбанк”АД, не съставлява необходимото условие, без което процесните вреди не биха настъпили, доколкото не се установи възможността на въззивника да извърши в рамките на предвидения в договора от 12.07.2011г. срок, т.е. до 12.07. 2013г., инвестицията и при тяхното връщане, съответно през м.02. и м.05.2013г.

По изложените съображения съдът приема, че с действията си ЧСИ не е причи -нил твърдените в настоящото производство имуществени вреди на въззивника, предвид което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснова -телни за предявените размери.Предвид неоснователността на главните искове, неоснователни са и акцесорните такива обезщетения за забава.Пред ДОС е напра - вено искане за изменение размерите на някои от исковете за лихви, оставено без уважение от първоинстанционния съд.Във въззивна жалба липсват обосновани оплаквания във връзка с допуснати съществени нарушения на съдопроизводстве - ните правила в тази връзка, предвид което и въззивният съд разглежда исковете в тези размери - решение №1/27.03.2012г. по гр.д.№1106/10г., ВКС, ІV гр.о. и решение №114/19.01.2017г. по гр.д.№1357/16г., ВКС, ІІ гр.о.

Предвид съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на възззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените от нея пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.Представила е доказателства за направени такива в размер на 14 226лв., от които адв.възнаграждение в размер на 13 920лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.10.2017г. с договорено възнаграждение за всяка инстанция, с представено доказателство за заплащането им за настоящата инстан -ция-преводно нареждане от 04.04.2018г., сумата от 126лв.-разноски за нощувки за двамата процесуални представители на страната, както и сумата от 180лв., предс -тавляваща разноските им за транспорт.Направено е възражение за прекомерност на адв.възнаграждение от насрещната страна.Съдът приема същото за неоснова -телно, т.к. минималното предвидено възнаграждение в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС с оглед материалния интерес по делото възлиза на 11 584, 30 лв. и с ДДС/получателят е регистриран по ЗДДС и същото следва да се начисли върху възнаграждението-§2 от ДР на цитираната наредба/ на 13 901, 16лв.Искането за присъждане на сумите от 126лв. и 180лв. съдът приема за неоснователно, т.к. същите не съставлява съдебно-деловодни разноски по см. на чл.78 от ГПК.Предвид гореизложеното и на страната следва да се присъди сумата от 13 920лв.  

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №6/16.01.2018г., постановено по гр.д.№295/17г. по описа на ДОС, гр.о. /в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка, като съдът е пропуснал да обективира волята си, видна от мотивите, че решението е постановено при участието на трето лице помагач - „ЗАД Армеец” АД, гр.София на страната на ответника Л.Т.Т./.

ОСЪЖДА СД „ГИП 90-Караиванови”, ЕИК 124058850, със седалище и адрес на управление с.Българево, общ.Каварна, ул.”20-та”№8, да заплати на ЧСИ Л.Т. Т., рег.№737 и район на действие ДОС, с адрес гр.Добрич, ул.”Генерал Киселов”№5, ет.4 сумата от 13 920лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 Решението е постановено при участието на трето лице помагач: „ЗАД Армеец” АД, гр.София на страната на въззиваемата.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                             ЧЛЕНОВЕ: