Р Е Ш Е Н И Е

91

гр.Варна,08.06.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:    МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                          МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№178/15г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от У.Р.С. против решение №95/22.01.2015г., постановено по гр.д.№2817/13г. по описа на ВОС, гр.о., с което са отхвърлени исковете, предявени от У.Р.С. срещу В.Б.Ж. за заплащане на сумата от 30 000 евро в изпълнение на анекс №1 от 15.02. 2011г., нотар.заверен от нотариус Жана Тикова, вписана под рег.№214, към споразумение, сключено на 17.12.2010г., нотар.заверено на същата дата от нотариус Александър Ганчев, вписан под рег.№194, на осн. чл.79 от ЗЗД и сумата от 10 068, 60лв., представляваща обезщетение за забава при изпълнение на горното задължение в периода от 31.12.2011г. до датата на завеждане на исковата претенция пред съда - 03.09.2013г., на осн. чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от деня на завеждане на исковата молба пред съда - 03.09.2013г. до окончателното й изплащане, както и У.Р.С. е осъден да заплати на В.Б.Ж. сумата от 3 150лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно по подробно изложените в същата съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове се уважат.Претендират се разноски.

Въззиваемият В.Б.Ж. поддържа становище за неоснователност на същата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претен дира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищецът У.Р.С. излага, че е сключил споразумение с ответника В.Б.Ж. на 17.12.2010г. с нотариално заверени подписи, по силата на което страните окончателно са уредили отношенията си по повод притежаваните от тях дружествени дялове като съдружници в „Лийгъл енд ланд сървисиз”ООД, гр.Варна.По силата на същото споразумение, изменено и допълнено с анекс №1/15.02.2011г., също с нотариално заверени подписи, ответникът В.Ж. се е задължил да му заплати сумата от 30 000 евро в срок не по-късно от 31.12.2011г., като вземането на кредитора се обезпечи с ипотека върху недвижим имот, представляващ магазин №6, с площ от 40 кв.м., с адм.адрес гр.Варна, ул.”Братя Миладинови” №24, партер,  собственост на горепосоченото дружество.Задължението на ответника е обективирано и в договор за ипотека, сключен с н.а.№52/11г.До датата на подаване на исковата молба ответникът не е изпълнил поетото от него задължение, предвид което моли В.Б.Ж. да бъде осъден да му заплати сумата от 30 000 евро, както и сумата от 10 068, 60лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 30 000 евро за периода от 31.12.2011г. до датата на подаване на исковата молба в съда-03.09.2013г. 

Ответникът В.Б.Ж. в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор /уточняван впоследствие допълнително след дадени указания в тази насока от първоинстанционния съд с  определения от 05.02.2014г. и 13.03. 2014г./ и в хода на производството оспорва предявените искове, като поддържа, че не дължи на ищеца заплащане на процесните суми.Твърди, че предявените искове са недопустими предвид формирана между страните СПН по гр.д.№19263/10г. по описа на ВРС, ХVІ състав, гр.д.№17775/12г. по описа на ВРС, ХVІ състав и гр.д.№18765/12г. по описа на ВРС, ХІІ състав.В условие на евентуалност твърди, че предявените искове са неоснователни, т.к. споразумение от 17.12.2010г., анекс към него от 15.02.2011г и договорът, обективиран в н.а.№52/11г., са недействителни, като сключени при липса на основание, евент. като сключени  чрез упражнена принуда, въвеждане в заблуждение и измама.Поддържа, че макар и той и ищецът да са били в известен период от време съдружници в дружеството „Лийгъл енд ланд сървисиз”ООД, гр.Варна, ищецът не е участвал по никакъв начин в дейността на това дружество, както и в дейността на останалите регистрирани от него дружества в страната, занимаващи се със строителство и продажба на недвижими имоти на чужденци, вкл. не е участвал парично в придобиването на недвижими имоти и други активи. Не е правил и допълнителни парични вноски въз основа решения на общите събрания на съдружниците и всички активи са закупувани със средства на ответника.Предвид горното и ищецът е обявил, че няма претенции към дружеството и решил да го напусне и с оглед изцяло личния принос на ответника му прехвърли на 21.06.2010г. дружествените си дялове.Впоследствие ищецът изпитал остър недостиг на средства, оказало се, че не е изпълнявал уговорките си с клиенти от страната и чужбина и дължи големи суми на много хора.Тогава ищецът започнал да го заплашва на лични срещи, по телефона, чрез адвокат Н. Д., чрез трети лица – С.А.и И.С., със закани за спиране на текущи и предстоящи сделки, заплахи с данъчни служби, инспекция по труда, прокурори, съд, дори ДАНС, дискредитирал го пред и отклонявал клиентите му от Русия, оттеглял пълномощни, имал претенции към собствеността на дружеството, вкл. нахлуване в счетоводството му и заплахи към счетоводителя.За да го изнудва, завел против него гр.д.№19263/10г. по описа на ВРС с абсурдни искания и го уведомил, че всички клиенти ще бъдат уведомени, че той го съди, че вписването ще бъде отменено, че имотите му ще бъдат възбранени.Казал, че ако му прехвърли активите си, той ще се откаже от иска. Съгласно споразумението от 17.12.2010г., което го принудил да подпише и от което той черпи правата си, стойността на тези активи е 582 000лв., каквито активи реално няма.В споразумението не е посочено и никакво основание за прехвърляне на тези активи срещу някакъв еквивалент.В споразумението и не е посочено, че същото е по повод прекратяване на членственото правоотношение.Посоченото в анекса телевизионно оборудване е било закупено със средства на ищеца, но впоследствие по негово нареждане прехвърлено на друго дружество, поради което и не може да бъде върнато от ответника.Не е посочено и, че произходът на търсената сума е от телевизионното оборудване.  

По повод въведените възражения от ответника ищецът е поддържал, че ответникът е представлявал ищеца по силата на предоставени му пълномощни за периода от 2005г. до 26.11.2010г. в качеството му на управител на регистрирани в страната търговски дружества, между които „С. Девелопмънтс” ЕООД и „С. голфинг”ЕООД и др., като е имал неограничена представителна власт.Дружествата са извършвали дейност главно в областта на строителството и продажба на недвижим имоти, като основно са продавали недвижими имоти/голф комплекс и жилищни комплекси/, построени със средства на ищеца.В края на 2010г. след основна проверка на дейността на дружествата установил множество извършени нарушения от страна на ответника, вкл. извършени продажба на имот без негово съгласие, предоговаряне условия на ипотечен кредит с предоставено допълнително обезпечение със сграда, състоящ се от 28 бр. апартаменти, теглени суми без основания от сметките на дружествата, извършвани плащания, подписвани договори за строителство без съгласието на ищеца.При извършени ревизии са установени серия нарушения и са наложени санкции на дружествата на ищеца в общ размер от около 230 000лв. Оспорва твърденията, че споразумението и анекса са подписани при упражнена принуда.Твърди, че по време на разговорите между страните винаги е присъствал адвокатът на ответника, като лично ответникът направил предложенията по споразумението и документите бил изготвени от него и адвоката му, вкл. ответникът е настоявал да се включи текст в споразумението, съгласно който ищецът не предявява претенции за действията на ответника като съдружник и отделно като пълномощник по подписвани договори, теглене на суми и банкови операции.С това споразумение се уреждат окончателно отношенията във връзка с извършваната от тях съвместно дейност.    

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с пр. осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

На 17.12.2010г. е подписано споразумение между В.Б.Ж.-лично и в качеството му на съдружник в „Лийгъл енд ланд сървисиз”ООД и У.Р.С. лично и в качеството му на съдружник в „Лийгъл енд ланд сървисиз”ООД, както и като едноличен собственик на капитала и управител на „С. голфинг”ЕООД и „С. Девелопмънтс”ЕООД, както и всички други дружества, в който У.С. е управител, едноличен собственик на капитала, съдружник или в които участва дружество, контролирано от него, съгласно което страните по повод сключен договор от 21.06.2010г., с който У.С. прехвърля на В.Ж. 50% дялове от капитала на „Лийгъл енд ланд сървисиз”ООД, като по този начин В.Ж. придобива качеството едноличен  собственик на капитала и за който договор У.С. е заявил искова претенция, образувана в гр.д.№19263/10г. по описа на ВРС, т.к. счита, че сделката е засегната от порок и следва да се прогласи недействителността й, са се споразумели, че В.Ж. в качеството му съдружник в „Лийгъл енд ланд сървисиз” ООД се задължава да прехвърли собствеността върху посочените движими и недвижими вещи, собственост на дружеството/общо 6 бр./, една от които техническо оборудване-телевизионна станция, подробно описана в опис, неразделна част от споразумението.Посочено е, че в случай, че оборудването не бъде доставено в срок от 60 дни, считано от подписване на споразумението, то ще бъде заместено като бъде прехвърлена собствеността върху недвижим имот, собственост на дружеството и представляващ магазин №6, с площ от 40 кв.м., с адм.адрес гр.Варна, ул.”Братя Миладинови” №24, партер.В споразумението са постигнати договорености и относно прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „Форест Ф-56”ЕООД в срок до 20.02.2011г., както и заместващи престации, в случай на неизпълнение на първоначалните.Със споразумението У.С. е поел задължение да се откаже от исковете, предявени по гр.д.№19263/10г. по описа на ВРС, като е прието и, че с описаното в споразумението отношенията между страните по повод съсобствеността в „Лийгъл енд ланд сървисиз”ООД ще се счита за окончателно уредена, като У.Сойър няма да има никакви претенции към В.Ж. за действията му като управител на „Лийгъл енд ланд сървисиз”ООД и като негов пълномощник и пълномощник на всички свързани с него лица, като е запознат, одобрява и приема всички извършени от В.Ж. до настоящия момент действия и няма претенции, както и, че няма претенции във връзка с плащанията, извършвани по повод дружествата, както и относно всички действия, които са извършвани от В.Ж. от името на У.С. като негов пълномощник и за негова сметка във връзка с дейността, извършвана в България, вкл. разпоредителни сделки и банкови операции.Документът е с нотариална заверка на подписите на страните и преводача А.К. с рег.№12096/17.12.2010г. на нотариус с рег. №194.

Съдът приема за неоснователни възраженията на въззиваемия, че споразумението е недействително като сключено при начална липса на основание. Не е спорно в производството, че страните са били съдружници в дружеството „Лийгъл енд ланд сървисиз”ООД и негови управители.Не е спорно, че въззивникът е участвал и в множество други дружества, регистрирани на територията на страната и е упълномощил въззиваемия да го представлява по повод извършваната от тях дейност или въззиваемият е бил техен управител, като пълномощните са оттеглени с нотариална покана от 26.11.2010г. и върнати /общо 9 бр. пълномощни, издавани в периода 19.12.2005г.-15.10.2009г./ с протокол от 06.12.2010г.Не е спорно и, че дейността на дружествата е включвала покупко-продажба и строителство на недвижими имоти.Неоснователно е и твърдението, че въззивникът не е участвал с парични средства в дейността на дружеството „Лийгъл енд ланд сървисиз”ООД, като видно от изслушаната пред първоинстанционния съд СИЕ от 11.12.2014г. същият многократно е внасял суми по сметките на дружеството, като видно от същата СИЕ и от приложените по приобщеното към доказателствения материал по делото гр.д.№ 19263/10г. по описа на ВРС, ХVІ състав извлечения от банкови сметки е, че въззиваемият е оперирал със сметките на дружеството и тези на другите дружества, собственост на У.С., както и с личните сметки на У.С., като е теглил и внасял суми по тях.Със споразумението страните са уредили отношенията си именно във връзка със съвместно извършваната от тях дейност, вкл. и относно прехвърлени дружествени дялове с договор от 21.06. 2010г. от У.С. на В.Ж., по повод който договор е било образувано гр.д.№19263/10г. по описа на ВРС с предявен иск от въззивника за прогласяване на неговата нищожност като сключен при липса на съгласие и от който иск У.С. се е отказал в изпълнение на сключеното споразумение.

При съвкупния анализ на събраните по делото гласни доказателства - показанията на св.Д.К., М.Ш., И.С., С.А. и С.С. се установява, че отношенията между страните по повод съвместно извършваната от тях дейност датират от 2004г., като са се влошили в края на 2009г., вкл. с раз - мяна на остри реплики, но не се установява въззиваемият да е бил заплашван по смисъла на чл.30 от ЗЗД, т.к. отправянето на закани, че ще бъдат сезирани полиция, съд, прокуратура и данъчни органи предвид твърдени, че са извър -шени от него злоупотреби с имуществото на въззивника съставлява отправяне на закана за упражняване на права, а не съставлява възбуждане на основателни страхови представи, които да доведат до унищожаемост на сключеното споразумение.Така и изказванията на въззивника, че ще уведоми бизнес партньори, че въззиваемият е мошеник.Не се установява и документът да е бил подписан чрез измама, но се установява от същите доказателства, че е бил изготвен от довереника на въззиваемия и подписан в негово присъствие.

Предвид гореизложеното съдът приема, че подписаното между страните споразумение от 17.12.2010г. е действително и е породило правното си действие.В изпълнение на същото и е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№51/15.02.2011г., с който „Лийгъл енд ланд сървисиз”ЕООД, едноличен собственик на чийто капитал и управител към посочената дата е въззиваемият, е продало на въззивника посочените в споразумението недвижими имоти като продажната цена, съгласно н.а., е платена чрез прихващане с вземането на У. С. от продавача, произтичащо от предоставени на дружеството допълнителни парични вноски.

На 15.02.2011г. между страните в производството е подписан анекс №1 към споразумението от 17.12.2010г. с нотариално заверени подписи на страните и преводача Н.Ц. с рег.№1098/15.02.2011г., съгласно част от договореното в който т.6 от споразумението се променя като страните се договарят, че вместо доставката на техническо оборудване-телевизионна станция В.Ж. се задължава да заплати на У.С. сумата от 30 000 евро в срок до 31.12.2011г., като вземането на У.С. за тази сума ще бъде обезпечено с ипотека върху недвижим имот, собственост на „Лийгъл енд ланд сървисиз”ЕООД и представляващ магазин №6, с площ от 40 кв.м., с адм. адрес гр.Варна, ул.”Братя Миладинови” №24, партер.В изпълнение на горното е учредена договорна ипотека с н.а.№52/15.02.2011г., с който дружеството „Лийгъл енд ланд сървисиз”ЕООД като ипотекарен гарант е учредило на У.С. ипотека върху гореописания недвижим имот като обезпечение вземането на У.С. към В. Ж., поето с анекс от 15.02.2011г., заверен под рег.№1098/15.02.2011г., в размер на 30 000 евро, което задължение е със срок за изпълнение 31.12.2011г.

Заверено по реда на чл.32 от ЗА копие от нотариално заверен на 27.12.2012г. препис от анекса от 15.02.2011г. е било представено към исковата молба и съответно връчено на въззиваемия като приложение към исковата молба.С отговора си на исковата молба, депозиран на 12.12.2013г. и направените уточнения на същия с молби от 28.02.2014г. и 07.04.2014г. въззиваемият не е възразявал, че този документ не е подписан от него.Напротив, твърдял е многократно, че е подписан от него, но чрез упражнена спрямо него психическа принуда и въвеждане в заблуждение.В тази връзка и същият не е имал процесуална възможност впоследствие да възразява по автентичността на документа, оспорвайки подписа си.С отговора е поискал да бъде представен оригиналът на документа и насрещната страна в указания от съда едно -седмичен срок с определението му по чл.140 от ГПК е представила оригинал на нотариално заверен на 27.12.2012г. препис от анекса от 15.02.2011г., с което са удовлетворени изискванията на чл.183 от ГПК/този документ е бил пришит към корицата на първоинстанционното дело и приложен като доказателство по настоящото дело от въззивния съд/.При представянето му пред ВОС въззивникът е твърдял, че не може да открие в документацията си оригинала на документа.Не би могло да се приеме, че с поведението си съзнателно е препятствал събирането на това доказателство и така е пречел на въззиваемия да установи твърденията си относно автентичността на документа съобразно носената доказателствена тежест.Факт е и, че след откриване на оригинала на документа същият е представен пред настоящата инстанция и приет при условията на чл.266, ал.2, т.1 от ГПК, като е дадена възможност да се установят твърденията на страните във връзка с автентичността на документа.От изслушаната пред настоящата инстанция СГЕ от 30.04.2015г., кредитирана от съда като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните, се установява, че подписите за В.Ж. в оригинала на анекс №1 от 15.02.2011г. към споразумение от 17.12.2010г. са положени от В.Ж., т.е. документът е автентичен.

Предвид гореустановеното съдът приема, че с посочения анекс въззваемият се е задължил да заплати на въззивника сумата от 30 000 евро в срок до 31.12. 2011г.В тежест на въззиваемия е да установи изпълнение по поетото от него парично задължение.Подобно изпълнение не се установява в производството, предвид което и съдът приема, че предявеният иск с пр.осн. чл.79, ал.1 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен като се отмени първоинстанционното решение в тази част и вместо него постанови друго, с което въззиваемият се осъди да заплати сумата от 30 000 евро, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 03.09.2013г. до окончателното изплащане на сумата.В анекса е уговорен между страните срок за изпълнение на паричното задължение в размер на 30 000 евро, а именно до 31.12.2011г. Предвид така уговорения срок и на осн. чл.84, ал.1 от ГПК длъжникът е изпаднал в забава след изтичането му и дължи на осн. чл.86 от ЗЗД обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 30 000 евро/левова равностойност 58 674, 90лв./ за периода от 01.01.2012г./денят, следващ последния ден за изпълнение/ до 02.09.2013г., вкл., а именно сумата от 10 065, 80лв./размерът на лихвата е изчислен чрез продукта Апис-Финанси/. Предявеният акцесорен иск е основателен до този размер и следва да бъде уважен, като се отмени обжалваното решение в частта му, с която искът до посочения размер е отхвърлен и вместо него постанови друго, с което искът до този размер се уважи.Решението следва да бъде потвърдено в частта му, с която искът с пр.осн. чл.86 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 10 065, 80лв. до 10 068, 60лв. за периода 31.12.2011г.-31.12.2011г.В частта му за присъдените на В.Ж. разноските решението съразмерно следва да бъде отменено в частта му за сумата, представляваща разликата над 0, 13лв. до 3 150лв. и потвърдено за 0, 13лв.        

  На осн. чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на въззивника следва да бъдат присъдени сторените пред двете инстанции разноски съразмерно с основателната част от претенциите му.Представил е доказателства за направени такива пред настоящата инстанция в размер на 1 374, 87лв., представляващи държавна такса и 150лв. възнаграждение за вещо лице, общо 1 524, 87лв.Пред първата инстанция в размер на 2 749, 75лв., представляващи държавна такса, 200лв. възнаграждение за в.л. и 4 000лв. адв. възнаграждение.Направено е от насрещната страна възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, което съдът с оглед фактическата и правна сложност на делото и предвидения в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАС минимален размер от 2 592, 30лв. приема за основателно, предвид което възнаграждението следва да бъде редуцирано до размера от 3 000лв.Общо разноските за първа инстанция са в размер от 5 949, 75лв.Общо за двете инстанции в размер от 7 474, 62лв., от които съразмерно следва да се присъди сумата от 7 474, 31лв.Пред първа инстанция въззивникът е претендирал като разноски и сумата от 1 625, 96лв., представляваща стойност на самолетни билети, разходи за хотел и храна съгласно представените фактури и фискални бонове, които, тъй като не представляват съдебно-деловодни разноски по см. на чл.78 от ГПК, не му се присъждат.Въззиваемият претендира разноски пред настоящата инстанция в размер на 3000лв., представляващи адв.възнаграждение.Съразмерно с неоснователната част от исковете на осн. чл.78, ал.3 от ГПК следва да му бъде присъдена сумата от 0, 12лв.   

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №95/22.01.2015г., постановено по гр.д.№2817/13г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които:  1/ са отхвърлени исковете, предявени от У.Р.С. срещу В.Б.Ж. за заплащане на сумата от 30 000 евро в изпълнение на анекс №1 от 15.02.2011г., нотар.заверен от нотариус Жана Тикова, вписана под рег.№214, към споразумение, сключено на 17.12.2010г., нотар.заверено на същата дата от нотариус Александър Ганчев, вписан по рег.№194, на осн. чл.79 от ЗЗД и сумата от 10 065, 80лв., представляваща обезщетение за забава при изпълнение на горното задължение в периода от 01.01.2012г. до датата на завеждане на исковата претенция пред съда - 03.09.2013г., на осн. чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от деня на завеждане на исковата молба пред съда - 03.09.2013г. до окончателното й изплащане; 2/ У.Р. С. е осъден да заплати на В.Б.Ж. сумата, представляваща разликата над 0, 13лв. до 3 150лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В.Б.Ж. с ЕГН ********** *** да заплати на У.Р.С., британски гражданин, роден на ***г. в гр.Омаг, Великобритания, притежаващ международен паспорт №090008973, издаден на 28.01.2003г. от Паспортна служба на Обединеното кралство, валиден до 28.01.2013г., с постоянен адрес във Великобритания, гр.Колерейн, Касълрок, Артидилън Роуд 24, сумата от 30 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 03.09.2013г. до окончателното изплащане, в изпълнение на анекс №1 от 15.02.2011г., нотар.заверен от нотариус Жана Тикова, вписана под рег.№214, към споразумение, сключено на 17.12.2010г., нотар. заверено на същата дата от нотариус Александър Ганчев, вписан под рег. №194, на осн. чл.79 от ЗЗД.

ОСЪЖДА В.Б.Ж. с ЕГН ********** *** да заплати на У.Р.С., британски гражданин, роден на ***г. в гр.Омаг, Великобритания, притежаващ международен паспорт №090008973, издаден на 28.01.2003г. от Паспортна служба на Обединеното кралство, валиден до 28.01.2013г., с постоянен адрес във Великобритания, гр.Колерейн, Касълрок, Артидилън Роуд 24, сумата от 10 065, 80лв., представляваща обезщетение за забава при изпълнение на горното задължение за заплащане на главница от 30 000 евро в периода от 01. 01.2012г. до 02.09.2013г., вкл., на осн. чл.86 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение №95/22.01.2015г., постановено по гр.д.№2817/ 13г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които:  1/ е отхвърлен искът, предявен от У.Р.С. срещу В.Б.Ж. за заплащане на сумата, представляваща разликата над 10 065, 80лв. до 10 068, 60лв., представляваща обезщетение за забава при изпълнение на задължението за заплащане на 30 000 евро в периода от 31.12.2011г. до 31.12.2011г., вкл., на осн. чл.86 от ЗЗД; 2/ У.Р.С. е осъден да заплати на В.Б.Ж. сумата от 0, 13лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА В.Б.Ж. с ЕГН ********** *** да заплати на У.Р.С., британски гражданин, роден на ***г. в гр.Омаг, Великобритания, притежаващ международен паспорт №090008973, издаден на 28.01.2003г. от Паспортна служба на Обединеното кралство, валиден до 28.01.2013г., с постоянен адрес във Великобритания, гр.Колерейн, Касълрок, Артидилън Роуд 24, сумата от 7 474, 31лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна инстанции, съразмерно с основателната част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА У.Р.С., британски гражданин, роден на ***г. в гр.Омаг, Великобритания, притежаващ международен паспорт № 090008973, издаден на 28.01.2003г. от Паспортна служба на Обединеното кралство, валиден до 28.01.2013г., с постоянен адрес във Великобритания, гр. Колерейн, Касълрок, Артидилън Роуд 24, да заплати на В.Б.Ж. с ЕГН ********** *** сумата от 0, 12 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанции, съразмерно с неоснователната част от исковете, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ: