ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№222

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  28.03.2016 година                      в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 179/2016 год по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба вх.№ 2055/24.03.2016 год по описа на Апелативен съд варна от И. Х.К. и К. А.К. чрез адв. В.Д. от САК срещу разпореждане № 713/26.01.2016 год, с което е върната въззивна жалба вх.№ 21923/29.07.2014 год срещу решение № 850/06.06.2014 год по гр.д. № 3122/2013 год на Окръжен съд Варна. Жалбата е написана на ръка, изключително нечетливо и не съдържа изложение на доводите, поради които страната счита, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. В нея е изразено бланкетно искане за отмяна на разпореждането.

Отговор на частната жалба не е постъпил.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Жалба вх.№ 21923/29.07.2014 год е подадена от адв. В.Д. от САК като представител на ответниците срещу решение по горното дело. Жалбата не съдържа името и адреса на страната, която я подава, означение на решението, което се обжалва, указания в какво се състои порочността на решението, както и пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв. В.Д.. Поради това с разпореждане № 7803/08.09.2014 год по гр.д. № 3122/2013 год на Окръжен съд Варна жалбата е оставена без движение за отстраняване на посочените нередовности.

С неподписана молба вх.№ 27969/06.10.2014 год, въззивниците са поискали удължаване на срока за отстраняване нередовностите на въззивната жалба по причини, които трудно могат да се разберат поради нечетливост на ръкописния текст. С разпореждане № 2908/07.10.2014 год съдът оставил молбата без уважение, като с оглед защита правата на въззивниците и поради липса на представени доказателства, че адв. Д. е упълномощен да ги представлява, се разпоредил препис от разпореждане № 7803/08.09.2014 год да се връчи лично на страните.

След връчване на препис от разпореждането, с което въззивната жалба е оставена без движение, което е извършено лично на въззивниците на 15.10.2014 год, е постъпила молба вх. № 29513/21.10.2014 год от адв. В.Д. с приложени 2 бр. пълномощни от въззивниците за учредяване на процесуално представителство пред всички инстанции. Със същата молба е отправено искане до съда въззивниците да бъдат освободени от заплащане на държавни такси. С разпореждане № 8968/22.10.2014 год съдът оставил искането без движение, като дал възможност на молителите в едноседмичен срок да представят доказателства за семейно и имотно състояние с оглед преценка основателността на искането по чл. 83 ал.2 от ГПК.

С нова молба вх.№ 33061/21.11.2014 год въззивниците представили декларации по чл. 83 ал.2 от ГПК, като за останалите доказателства поискали удължаване на срока. Съдът уважил това искане и с разпореждане № 9823/24.11.2014 год предоставил нов едноседмичен срок, като отново напомнил на страните изричните указания, дадени с разпореждане № 7803/08.09.2014 год и ги предупредил за последиците от тяхното неизпълнение.

Междувременно съдът се произнесъл по искането за освобождаване от държавни такси с определение № 3575/10.12.2014 год, като оставил същото без уважение.

С молба вх.№ 1951/21.01.2015 год адв. В.Д. е поискал ново продължаване на срока, на което съдът отговорил с разпореждане № 809/22.01.2015 год, оставяйки искането без уважение.

Предвид всичко изложено и поради процесуалното бездействие на страната и нейния процесуален представител съдът с разпореждане № 713/26.01.2016 год върнал въззивната жалба.

Въпреки, че частната жалба, с която е сезиран Апелативен съд Варна не сочи кой съдебен акт се обжалва, изложената по-горе хронология дава основание на съда да приеме, че тя е насочена именно срещу последното разпореждане.

Не е налице в действията на първоинстанционния съд нищо, с което да е нарушен закона, процесуалните правила или да са били накърнени правата на въззивниците. Тъкмо напротив, направено е всичко възможно да им бъде дадена възможност да приведат въззивната си жалба в съответствие с чл. 260 и сл. от ГПК, което те не са сторили. При това положение правилно и законосъобразно съдът е постановил разпореждане за връщане на въззивната жалба.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ПОТВЪРЖДАВА  разпореждане № 713/26.01.2016 год, с което е върната въззивна жалба вх.№ 21923/29.07.2014 год срещу решение № 850/06.06.2014 год по гр.д. № 3122/2013 год на Окръжен съд Варна.

Определението подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 274 ал.3 т.1 ГПК при наличие на предпоставките по чл. 280 ал.1 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                  

                   2.