Р Е Ш Е Н И Е

90

гр. Варна,  09.06.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди и седемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Юлия Калчева,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

 въззивно гражданско дело № 179 по описа за 2017-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба срещу решение № 1/20.02.2017 год. по т.д. 42/2016 год. на ОС Разград, подадена от Г.Б.Д., земеделски производител ЕИК **********,***, с което са уважени предявените СРЕЩУ него в качеството му на земеделски производител искове за заплащане на следните суми: на Д.П.Д., сумата 131 592.24 лв. / сто тридесет и една хиляди петстотин деветдесет и два лева и двадесет и четири стотинки /, от които 87 914.48 лв., представляващи дължима и неплатена рента за предоставени 1098 дка земеделски земи за стопанската 2014/2015 г.; 10 737.76 лв., представляващи мораторна лихва за забава на горната сума за периода от 01.01.2015 г. до 14.03.2016 г.; 32 275.24 лв., представляващи дължима и неплатена рента за предоставени 1098 дка земеделски земи за 134 дни от стопанската 2015/2016 г. и 664.76 лв., представляващи мораторна лихва за забава на горната сума за периода от 01.01.2015 г. до 14.03.2016 г.; НА М.И.В., сумата 32 217.81 лв. / тридесет и две хиляди двеста и седемнадесет лева и осемдесет и една стотинки/, от които 21 524.16 лв., представляващи дължима и неплатена рента за предоставени 269.052 дка земеделски земи за стопанската 2014/2015 г.; 2 628.92 лв., представляващи мораторна лихва за забава на горната сума за периода от 01.01.2015 г. до 14.03.2016 г.; 7901.98 лв., представляващи дължима и неплатена рента за предоставени 269.052 дка зем. земи за 134 дни от стопанската 2015/2016 г. и 162.75 лв., представляващи мораторна лихва за забава на горната сума за периода от 01.01.2015 г. до 14.03.2016 г.; НА М.Д.Д., представлявана от своя баща Д.П.Д., сумата 15 208.42 лв. / петнадесет хиляди двеста и осем лева и четиридесет и две стотинки/, от които 10 160.08 лв., представляващи дължима и неплатена рента за предоставени 127.01 дка зем. земи за стопанската 2014/2015 г.; 1 240.94 лв., представляващи мораторна лихва за забава на горната сума за периода от 01.01.2015 г. до 14.03.2016 г.; 3 730.56 лв., представляващи дължима и неплатена рента за предоставени 269.052 дка зем. земи за 134 дни от стопанската 2015/2016 г. и 76.84 лв., представляващи мораторна лихва за забава на горната сума за периода от 01.01.2015 г. до 14.03.2016 г. и НА П.Д.Д., представляван от своя баща Д.П.Д., сумата 5 867.67 лв. / пет хиляди осемстотин шестдесет и седим лева и шестдесет и седем стотинки/, от които 3 920.08 лв., представляващи дължима и неплатена рента за предоставени 49.001 дка зем. земи за стопанската 2014/2015 г.; 478.79 лв., представляващи мораторна лихва за забава на горната сума за периода от 01.01.2015 г. до 14.03.2016 г.; 1439.16 лв., представляващи дължима и неплатена рента за предоставени 269.052 дка зем. земи за 134 дни от стопанската 2015/2016 г. и 29.64 лв., представляващи мораторна лихва за забава на горната сума за периода от 01.01.2015 г. до 14.03.2016 г.; КАТО Е ОСЪДЕН да заплати на Д.П.Д. лично и като представител на двете деца и на М.И.В. сумата 7807.36 лв., от които 7 607.36 лв. за държавна такса и 200 лв. за възнаграждение на вещото лице.

В жалбата се излага, че решението е недопустимо, евентуално неправилно, с оглед на погрешните фактически изводи на съда относно изправността на ищците по договора и прекратяването на договора.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна Д.П.Д., лично и като баща на децата М. и П. Д., и от М.И.В.,***, в който доводите във въззивната жалба и направеното искане се оспорват.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред ОС първоначално са предявени искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. с т.2 от Раздел ІІ, Договорна цена на Договора за аренда на земеделска земя от 29.07.2014 год., вр. чл. 8, ал.1 Закона за арендата в земеделието и чл. 86 ЗЗД с искане да се установят вземанията на ищците по отношение на ответника – земеделски производител за суми, представляващи дължима и неизплатена рента за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 год., ведно с лихви за забавено плащане за всеки от ищците. Предявени са в условията на евентуалност и осъдителни искове за същите суми, дължими на същото основание.

Впоследствие производството по установителните искове е прекратено, а осъдителните претенции са уточнени за всеки от ищците и по отношение на конкретните имоти. Фактическите твърдения са, че с ответника са били сключени договори за аренда на земеделски земи, собственост на ищците от 29.07.2014 г. с нотариална заверка на подписите, като земите са описани в приложение към договора. С анекс била договорена цена от 80 лв. на дка, дължима до 31.12. на съответната стопанска година. Твърди се, че поради неплащане с нотариална покана от 11.02.2016 г. договорът бил прекратен, като се претендират дължимите по него искови суми. Между страните се е развило и заповедно производство по ч.гр.д. 181/2016 год. на РС Исперих, което е приключило с обезсилване на разпореждането за издаване на заповед за допускане на незабавно изпълнение и обезсилване на изпълнителните листи.

Ответникът Г.Б.Д. е оспорил претенциите. Твърдял е, че не е получавал нотариална покана за разваляне на договора за аренда, както и че е изправна страна по този договор, тъй като е заплатил всички дължими суми. Твърдял е, че срочен договор за аренда може да се прекрати само по исков ред.

Съставът на ВАпС намира атакуваното решение за допустимо и мотивирано, в тази връзка твърденията във въззивната жалба са несъстоятелни.

Видно е от писмените доказателства по делото, че страните са сключили Договор за аренда на земеделски земи от 29.07.2014 г. със срок от шест стопански години. Към договора неразделна част е описът на земеделски земи, където фигурират и тези на ищците, посочени в уточненията към исковата молба. Представен и опис по настоящото дело, ведно с документи за собственост. Договорена е цена от 30 лв. на дка за година, която с анекс е променена на 80 лв. на дка. Едно от основанията за прекратяване на договора е поради неплащане на цената.

Видно е от приложената по договора нотариална покана от 11.02.2016 год. на нотариус Пламен Ангелов, рег.№688 на НК, че ищците са я адресирали до ответника и въззивник в процеса с волеизявление, че поради неплащане на цената по договора го прекратяват, като го канят да заплати дължимите суми в тридневен крок от получаване на поканата. Поканата на същата дата е връчена на друго лице, което се е съгласило да я предаде на Г.Б. на неговия адрес в с. Владимировци, ул. „Марица“ 2 /л.227 от делото на ОС/. По делото е представена и втора нотариална покана с подобно съдържание от 19.05.2016 год., като видно от приложената разписка, Г.Б.е отказал да я получи, което е удостоверено от нотариуса.

Видно е от заключението на вещото лице по ССЕ пред ОС, че са установени съответните ползвани площи от всеки ответник и дължимите за тях суми по договора. Според заключението на вещото лице, има едно плащане от 3000 лв. от 08.06.2015 г., което е взето предвид от вещото лице. Изготвено е и допълнително заключение въз основа на всички представени по делото доказателства от ответника и въззивник в процеса, като става ясно, че отношенията между страните варират от 2011 год. и плащанията касаят периоди преди сключване на процесния договор. По отношение на представените доказателства от г-н Б. за плащане от 40000 лв., не е установено то коя стопанска година касае, извършено е на 03.02.2015 год. и вещото лице е дало становище, че не касае процесния договор. Що се отнася и до представените копия от разходни касови ордери – същите не носят подписи на получателя и не доказват извършено плащане. Доколкото в тежест на въззиваемия е да докаже точното плащане по договора, в случая следва да се приеме за недоказано плащането на суми по процесния договор.

Доколкото въззивникът е твърдял неизправност на ищците и въззиваеми в процеса по договора, той е ангажирал гласни доказателства – показанията на двама свидетели, неговия брат Н. Д., чиито показания следва да се ценят с оглед на чл. 172 ГПК,  и св. Р. Показанията на свидетелите касаят лятото на 2016 год., след твърдяното в исковата молба прекратяване на процесния договор, и от тях не става ясно къде, каква площ и в кой имот, касаещ настоящото производство, е била събрана реколта, касаеща правоотношенията по настоящия договор. Показанията на св. Д. следва да се ценят като на пряко заинтересовано от изхода на делото лице, а показанията на св. Р. са доста неконкретни и няма факти, които да ги свързват безспорно с процесните имоти, в процесните отношения. Ето защо, съдът приема арендодателите за изправна страна по договора.

За да се уважат исковете, чието правно основание е чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 8 ЗАЗ, следваше да се установи от ищците и въззиваеми в процеса валидене договор, по който те са изправна страна и възникнали по него задължения, описани в исковата молба; съответно валидното му прекратяване по указания в договора или закона ред не касае пряко дължимостта на сумите, а по-скоро валидността на договора. Валидността на договора и възникването на задължения за заплащане на арендната цена по него на практика не са оспорени от въззивника и ответник в процеса.

Спорно е било прекратяването на договора и наличието на плащания по договора.

По отношение на наличието на плащания по договора, тежестта на доказване е у ответника. Същият не е съумял да докаже извършени плащания по процесния договор, съответно задълженията му са установени със СИЕ, по основно и допълнително заключение, изготвени компетентно, обосновано и предвид всички представени от ответника и въззивник платежни документи по делото. Следва да се приеме, че въззивникът е бил неизправна страна по договора, изпаднала в забава.

По отношение на прекратяването на договора, то няма пряко отношение към дължимостта на сумите, тъй като те се дължат по силата на съмия договор, а не с оглед на прекратяването му. То има отношение само към изпълнението на задълженията на арендодателите и то за периода след прекратяването, доколокото се преценява дали се дължи арендната цена за стопанската 2015/2016 г. Съобразно клаузите на договора между страните и съобразно чл. 27, ал.1, т.4 Закона за арендата в земеделието едностранното прекратяване на аренден договор е възможно, при забавяне на плащанията за повече от три месеца, каквото по делото се установи, че е било налице. Съответно, разваляне на договора поради неизпълнение само по съдебен ред е предвидено за договори със срок над десет години, съобразно чл. 28, ал.2 ЗАЗ. Няма пречка процесният договор да бъде развален с едностранно волеизявление, тъй като срокът му е 6 години.

От друга страна, доказано е валидно получаване на нотариалната покана за това от г-н Б., удостоверено от нотариус, като без значение е, че не била получена лично. Тази покана касае по-сокоро периода на дължимото обезщетение по чл. 86 ЗЗД, доколкото с нея е поканен арендаторът да заплати дължимите суми.

По отношение на стопанската 2015/2016 год. г-н Б. не е оспорил ползването на земите под аренда, оспорил е само успешното събиране на реколтата, но неуспешно, с противоречиви и неконкретни гласни доказателства, поради което и съдът приема, че той дължи цена по силата на самия договор и ползването на земите и за тази стопанска година.

Съответно заявените суми в уточнената искова молба по договора са доказани като дължими по отношение на всички страни, включително обезщетенията за забава.

При съвпадане изводите на ОС с тези на въззивната инстанция, решението следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

Съобразно представените доказателства и направеното искане, въззивникът дължи на въззиваемия Д.Д. сумата от 2000 лв. разноски за адвокатски хонорар във въззивната инстанция.

Предвид горното , съдът

 

                                     РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/20.02.2017 год. по т.д. 42/2016 год. на ОС Разград.

ОСЪЖДА Г.Б.Д., земеделски производител ЕИК **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Д. сумата от 2000 лв. разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ :