ОПРЕДЕЛЕНИЕ 50

гр. Варна, 26.01.2015г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                             ПЕТЯ ПЕТРОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 18/15г., намира следното:

            Производството е образувано по частна жалба на И.Д.М. от гр. Варна срещу определение3253/10.11.2014г., постановено по в.гр.д. 2612/2014г. по описа на ВОС, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на жалбата. Счита се за незаконосъобразно определението, тъй като е бил нарушен чл. 436, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 4 от ГПК – че срокът за обжалване от третите лица започва да тече от узнаване на съответното действие. Сочи се, че предмет на обжалването е не процедурата по публичната продан, а незаконния въвод във владение на имота срещу самата жалбоподателка. Счита се, че това е самостоятелно действие, което подлежи на самостоятелно обжалване. По тази причина и срока за обжалване на това действие е именно момента на узнаването му, поради което и не може да се приеме, че такова узнаване е станало на 03.05.11г., тъй като тогава не е имало дори и публична продан. Жалбоподателката твърди, че и самата публична продан не я е интересувала, тъй като тя е станала собственик на имота по давност преди тази публична продан. за намерението на ЧСИ да проведе въвод във владение против самата М., тя е научила в деня преди подаване на жалбата. Поддържа се още, че е неотносима към настоящия казус нормата на чл. 498, ал. 2 от ГПК, тъй като тази норма има предвид само законен въвод. В тази връзка се сочи, че е нарушена нормата на чл. 435, ал. 5 от ГПК, тъй като изпълнителното производство не е основано на изпълнителен лист, издаден по решение от проведено исково производство и М. е във владение на имота преди да започне заповедното производство /доказателство в тази връзка е вписания като постоянен адрес в личната й карта, адресът на процесния имот/. Сочи се на недопустимост на извършването на втори въвод във владение, тъй като такъв е бил извършен с протокол от 28.02.13г., в който жалбоподателката не е участвала. Твърди се още, че до М. никога не е било адресирано съобщение от ЧСИ, поради което и не може да се твърди, че тя е узнала за каквото и да е било действие по това изпълнително дело, дори поемайки задължение да предаде адресирано до другиго съобщение, изпратено от ЧСИ. Претендира се атакуваното определение да бъде отменено и делото да се върне за разглеждане от друг състав на ВОС.

В предвидения срок отговор на частната жалба е депозиран от взискателя по изпълнителното дело – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София, в който същата е оспорена като неоснователна. На първо място се сочи, че в жалбата си до ВОС М. е посочила като обжалваемо действие Постановление за възлагане по изпълнителното дело, но на осн. чл. 435, ал. 3 и 4 от ГПК тя като трето лице не може да обжалва това действие. Споделят се мотивите на ВОС за просрочие на жалбата, тъй като узнаването за насочването на изпълнението върху имота е станало още през 2011г. Отделно от това се поддържа, че е налице неяснота относно предмета на предприетото обжалване – дали се обжалва постановлението за възлагане или въвода във владение и ако е второто – не е уточнена неговата дата. Твърди се, че от материалите по делото е видно, че длъжниците по изпълнението П. и Г. Паскалеви са собственици на имота, придобит чрез покупка с НА от 07.12.07г. и след тази дата няма вписани никакви прехвърляния на собствеността върху този имот – до вписване на постановлението за възлагане по настоящото изпълнително дело. Това означава, че и към датата на вписване на възбраната по настоящото изпълнително дело – 02.03.11г. собственици са били именно длъжниците, които са и владели имота. За недоказано се приема твърдението на жалбоподателката, че владее имота, тъй като и към датата на извършване на описа тя не е била в имота, а вписването на постоянен адрес в личната й карта не е доказателство нито за право на собственост върху имота, нито за осъществявано върху него владение. От съставените по делото протоколи за въвод във владение от 01.10.14г. и 07.10.14г. не личи жалбоподателката да е била във владение на имота и да е упражнявала фактическа власт върху същия. Не е налице и хипотезата на чл. 435, ал. 5 от ГПК, тъй като тя не е намерено в имота трето, владеещо го лице. Освен това нормата на чл. 435, ал. 5 от ГПК изисква да е осъществен въвода във владение, каквито данни по делото няма, тъй като владението не е предадено на купувача. Неотносим към предмета на делото е довода на жалбоподателката за придобиването на имота по давност. Претендира се частната жалба да бъде оставена без уважение.

Длъжниците по изпълнителното дело П. и Г. Паскалеви не са депозирали отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима, но е неоснователна поради следното:

Производството пред ВОС е било образувано отново по жалбата на И.Д.М., депозирана едновременно чрез ЧСИ и пред ВОС /но идентична по съдържание/ на 11.08.14г., в заглавната част на която е посочено, че се обжалва Постановление за възлагане на недвижим имот от 10.06.11г. по посоченото изпълнително дело. В жалбата се е твърдяло, че М. живее в имота от 1999г. и не е имала представа, че същият е бил препродаван, ипотекиран и възложен по публична продан, тъй като не е била уведомявана за каквито и да било действия на СИ. Имотът е бил купен от сина й А. Д. и от 02.04.99г. М. необезпокоявано живее в него и го владее с намерението да го свои. Оттогава са изтекли 10 години и тя не се е интересувала от формалната страна на нещата. Поради това се счита за трето за изпълнението лице, което има самостоятелно придобити на оригинерно основание права върху имота, поради което въвода във владение срещу нея е незаконосъобразен и претендира същият да бъде отменен. Сочи, че за предстоящото опразване на имота е научила на 09.08.14г., поради което е било формулирано искане за спиране на изпълнението на постановлението за въвод, имайки предвид, че вече е налице такова постановление за въвод от 28.02.13г., съставен в момент, в който М. е отсъствала от апартамента.

От приложеното към делото копие на изпълнително дело № 20117110400100 по описа на ЧСИ Д. П.-Я., рег. № 711 на КЧСИ, район на действие – ОС-Варна, се установява, че същото е било образувано на 26.01.2011 год.по молба на „ЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София против П.С.П. и Г.О.Й.-П. за принудително събиране на присъдени парични вземания, въз основа на изпълнителен лист от 22.11.10г., издаден в рамките на заповедно производство за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 18207/10г. на ВРС, ХІІ с-в. Изпълнението е насочено върху недвижим имот, ипотекиран от длъжниците за обезпечение вземането на банката, а именно: апартамент № 7 в гр. Варна, ул. „Петко Тодоров”, № 26-28, вх. Б, ет. 2.

Въз основа на проведената от ЧСИ публична продан на горния имот, на 10.06.11г. е издадено Постановление за възлагането му на обявения за купувач „ИМО ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЪНТС СОФИЯ” ЕАД, гр. София, за сумата от 79211.12лв., която е била внесена изцяло от купувача. Поради необжалването му, същото е влязло в сила на 24.06.11г. На 08.02.2013г. е поискано от ЧСИ вписването на постановлението за възлагане на имота от 10.06.11г. /л. 267 и сл. от изп.д./ и това видно от представената на л. 22-26 от делото на ВОС Справка относно вписванията за този имот в СВ-Варна, че е извършено вписването на постановлението на същата дата 08.02.13г.

Видно от същата тази Справка за вписванията относно процесния апартамент, че същият на 24.09.2007г. е бил придобит въз основа на Постановление за възлагане в полза на И. Г. Х. /имотът е бил ипотекиран от А. Д. Д. за обезпечаване вземанията на различни кредитори преди тази продажба/. На 07.12.2007г. е налице вписването на договора за покупко-продажба, с който П. са закупили от И. Г. Х. апартамента. След тази дата не са налице вписани прехвърляния на правото на собственост върху апартамента, а само налагане на възбрани, вкл. и тази по искане на взискателя по настоящото изпълнително дело, вписана на 02.03.11г.

По изпълнителното дело са предприети действия по въвод във владение на купувача по публичната продан – за 28.02.13г. /в съставения на тази дата протокол е отразено постигнатото между купувача и длъжника П.П. съгласие за наемане на апартамента от последния за срок от 2 месеца – л. 284-285/; за 12.08.14г. /отложена поради нередовно призоваване на купувача – л. 385/; за 01.10.14г. /в съставения протокол от посочената дата е прието наличието на хипотезата на чл. 523, ал. 2 от ГПК и ЧСИ е дал на третото лице, намерено в имота А. Д. да представи доказателства, че е предявил иск в РС-Варна, като при неизпълнение е определена нова дата за въвода – 07.10.14г./. От съставения Протокол от последната дата 07.10.14г. е видно, че пазачът А. Д. Д. е отказал да предаде владението, поради което въвода е отложен без нова дата. Такава нова дата е определена за 06.11.14г., но в копието на изпълнителното дело няма данни дали същият е осъществен.

С оглед горната фактическа обстановка следва да се приеме, че е налице влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот, закупен въз основа на проведената по изпълнителното дело публична продан. Според чл. 496, ал. 3 от ГПК, ако възлагането не бъде обжалвано /съгласно уточнението в настоящата частна жалба на И.М. – същата обжалва „тотално незаконния въвод във владение на имота СРЕЩУ МЕНЕ”/, действителността на продажбата може да бъде оспорена само по исков ред и то само на посочените две основания /нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената/. В тази хипотеза, третото лице /каквато се явява жалбоподателката М./, което твърди, че е собственик на продадения имот, може да се брани само с иск за собственост. Влизането в сила на постановлението за възлагане и неговото вписване, представляват отделно, самостоятелно и пряко изпълнително основание за предаване владението върху имота в полза на купувача по публичната продан, което се осъществява чрез въвод, без да се издава отделен изпълнителен лист.

Следва да се отбележи, че хипотезата на обжалваемост на въвод във владение, уредена в чл. 435, ал. 5 от ГПК не е приложима към случая, когато въводът във владение на недвижим имот се осъществява въз основа на постановление за възлагане след проведена публична продан. Както се посочи и по-горе, постановлението за възлагане се ползва с особена изпълнителна сила, която има действие спрямо всички, поради което въводът може да бъде осъществен не само срещу длъжника, но и срещу всяко лице, което се намира във владение на имота /даже и срещу истинския собственик/. Единствената защита, която процесуалния закон предоставя на третото лице в този случай е исковата защита – чрез иск за собственост /арг. от чл. 498, ал. 2 от ГПК, която е специална спрямо чл. 435, ал. 5 от ГПК/ - в този смисъл и приетото в доктрината - „Българско гражданско процесуално право”, изд. „Сиела”, София, 2012г., л. 1070-1071 и 1193.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че предприетото от третото за изпълнението лице обжалване е недопустимо и определението на ВОС, с което производството е прекратено е законосъобразно. Частната жалба следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И.Д.М. от гр. Варна срещу определение3253/10.11.2014г., постановено по в.гр.д. 2612/2014г. по описа на ВОС, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на жалбата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: