ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

 

44

 

Гр.Варна, 23.01.2017 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 23.01.2017 г. г. в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                            Мария Маринова

                        

 

Като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 18 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 17/2017 г. по описа на Апелативен съд - гр.Варна е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 435 ГПК и е образувано по частна жалба на С.А.С., подадена чрез адв. Р.Д.Д., против определение № 2785/18.11.2016 г., постановено по в.гр.д. № 2000/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по жалбата му вх. № 17646/12.08.2016 г., в качеството му на длъжник по изп.д. № 2016712040659 на ЧСИ И. С., срещу отказа на ЧСИ да му присъди сторените от него по изпълнителното дело разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. и да ги събере от взискателя „ОТП Факторинг“ ЕАД.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно по съображения за незаконосъобразност и необоснованост, като е молил за отмяната му и разрешаване на жалбата му срещу действията на съдебния изпълнител по същество, евентуално – за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на окръжния съд за произнасяне по жалбата срещу действието на съдебния изпълнител и присъждане на разноските.

„ОТП Факторинг  България“ ЕАД, чрез пълномощника му юрисконсулт Т. Х.-Т., е оспорил частната  жалба по съображения за правилността на обжалвания съдебен акт, като е настоявал за потвърждаването му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд като неизгодно за него, редовна е и допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят е длъжник по изпълнително дело № 2016712040659 на ЧСИ И. С., образувано по молба на взискателя „ОТП Факторинг“ ЕАД за принудително събиране на парично задължение. С молба от 03.08.2016 г. С.А.С., като е представил по изпълнителното дело определение на ВОС № 2453/26.07.2016г., постановено по ч.т.д. № 998/2016г., с което е било отменено незабавното изпълнение и обезсилен изпълнителния лист, е поискал от съдебния изпълнител да прекрати производството по изпълнителното дело и да му присъди сторените разноски за адвокатско възнаграждение от 1 200 лв., платени на процесуалния му представител адв. Р.Д.. С постановление от 03.08.2016 г. съдебният изпълнител прекратил производството по изпълнителното дело на осн. чл. 433, т. 3 от ГПК, но оставил без уважение молбата на длъжника за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение.

С жалбата си пред окръжния съд, С.А.С. е обжалвал действието на съдебния изпълнител – постановлението от 03.08.2016 г. в частта, с която му е било отказано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Новият ГПК не предоставя възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител (както предвиждаше стария ГПК), а само на конкретно визирани в закона такива и то на изчерпателно посочени основания. Затова, в качеството на длъжник, настоящият жалбоподател е могъл да обжалва, съгласно чл. 435, ал.2 ГПК, постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските, а според чл. 435, ал.3 – и постановлението за възлагане, както и на осн. чл. 462 ГПК – разпределението по изпълнителното дело. В случая, обаче обжалваното от длъжника пред окръжния съд постановление на съдебния изпълнител не покрива никоя от визираните хипотези, поради което и не подлежи на обжалване. Отказът на съдебния изпълнител да присъди на длъжника сторени от него разноски в изпълнителното производство, прекратено на осн. чл. 433, т.3 от ГПК, осъждайки взискателя да ги плати, не съставлява постановление за разноските по смисъла на чл. 435, ал.2 от ГПК и затова не подлежи на обжалване. Постановление за разноски по см. на чл.435, ал.2 от ГПК е акт на съдебния изпълнител, с който той осъществява компетентността си за възлагане на сторените (или дължими) от взискателя в изпълнителното производство разноски – в тежест на длъжника. Т.е., съставлява акт на съдебния изпълнител, издаден в приложение на уредената в чл.79 от ГПК отговорност за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане направено след започване на изпълнителното производство, или 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Т.е. нормата на чл. чл.79, ал.1 от ГПК, уреждаща дължимостта на разноските в изпълнителното производство предвижда, че същите са за сметка на длъжника, освен в посочените по-горе изключения (едно от които е и прекратяване на делото на осн. чл. 433, ал.1 т.3 ГПК). При наличието на тези изключения, сторените от взискателя разноски (или невнесените от него такси при хипотезата на чл. 79, ал.2 от ГПК) в изпълнителното производство не се възлагат върху длъжника, а остават за сметка на взискателя. Изключенията уреждат хипотезите, в които отпада общата отговорност на длъжника по чл.79, ал.1 от ГПК за сторените от взискателя разноски по изпълнението и разноските на взискателя остават в негова тежест. Изобщо с разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК не се предоставят правомощия на съдебния изпълнител, при прекратяване на изпълнителното производство на осн.чл.433 от ГПК, той да осъжда взискателя да заплати на длъжника сторените от последния разноски за адвокатско възнаграждение. Такава компетентност на съдебния изпълнител не се извежда и от общите правила за присъждане на разноски в част първа от ГПК - чл. 78. Именно, защото постановлението за разноските по смисъла  на чл.435, ал.2 от ГПК е този акт на съдебния изпълнител, който той издава в приложение на уредената в чл.79 от ГПК отговорност за разноски, възлагайки сторените в изпълнителното производство от взискателя разноски - в тежест на длъжника, обжалваното пред окръжния съд действие на съдебния изпълнител, с което той отказва да уважи молбата на длъжника за присъждане в негова полза на разноски за адвокатско възнаграждение чрез осъждане на взискателя за заплащането им, не представлява постановление за разноските и не подлежи на обжалване. Цитираната от жалбоподателя практика на Върховния касационен съд касае съвсем различна хипотеза - обжалван е отказ на съдебния изпълнител да намали разноските за адвокатски хонорар на взискателя по изпълнителното дело, поради което и не е приложима в случая, а цитираното решение на Варненския окръжен съд не съставлява задължителна практика за съда. В насока на даденото с настоящия акт разрешение е постановеното определение № 731 от 30.11.2016 г. по ч.гр.д. № 584/16 г. на ВАС.

Жалбата на длъжника пред ВОС, насочена срещу неподлежащото на обжалване действие на съдебния изпълнител е била недопустима и правилно образуваното по нея производство е било прекратено от окръжния съд с обжалваното определение. Затова то следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от настоящото производство и на осн. чл. 78, ал.8 ГПК, жалбоподателят С.А.С. следва да заплати на „ОТП Факторинг“ ЕАД сумата от 200 лв., представляваща сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Поради изложеното,  Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2785/18.11.2016 г., постановено по в.гр.д. № 2000/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА С.А.С. ЕГН ********** *** да заплати на „ОТП Факторинг“ ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Оборище, бул.  „Княз Ал.Дондуков“, № 19, ет. 2, представлявано от И. Г.Д.-М. и Е. Д. К., сумата от 200 лв., представляваща сторените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. По наведените от жалбоподателя оплаквания, настоящата инстанция излага следното:

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: