Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

25/08.03.2018 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 14.02.2018 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 18/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от М.Л.Ж. чрез особения му представител адв. Д.Г. срещу решение № 1695/14.11.2017 год по гр.д. № 1021/2017 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което са отхвърлени исковете срещу Прокуратурата на РБ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 25 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания, свързани с преживяно унижение, неудовлетвореност и влошаване на здравословното състояние поради бездействие на прокурор от Варненска окръжна прокуратура по адм.д. № 462/2015 год по описа на Административен съд Варна, изразяващо се в отказ да се самосезира относно лъжесвидетелстване, осъществено по това административно производство от свидетелите К. Д. и Б.Д.; за сумата 50 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от отхвърляне на иска му с цена от 50 000 лв по адм.д. № 462/2015 год на Административен съд Варна поради същото бездействие, както и сумата от 2030 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разноските, които ищецът е осъден да заплати по административното производство, ведно със законната лихва върху горните суми от датата на завеждане на исковете в съда – 24.02.2017 год до окончателното им изплащане, както и в осъдителната част за разноските. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат изцяло уважени с присъждане на разноски за двете инстанции.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени искове от М.Л.Ж. срещу Прокуратурата на РБ, както следва: 1) Иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв, причинени от бездействието на прокурор от Окръжна прокуратура Варна, изразяващо се в отказа му да образува досъдебно производство за лъжесвидетелстване, осъществено от свидетелите К.Д. и Б.Д. по адм.д. № 462/2015 год на Административен съд Варна, 2) Иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 50 000 лв под формата на пропуснати ползи в резултат от същото бездействие, изразяващи се в претендираното от ищеца обезщетение по адм.д. № 462/2015 год на Административен съд Варна, което би му се присъдило в случай, че лъжествидетелстването беше разкрито, и 3) Иск за имуществени вреди в размер на 2030 лв, представляващи разноските по административното дело, ведно със законната лихва върху главниците, считано от завеждане на делото в съда – 24.02.2017 год до окончателното им изплащане.

Според твърденията в исковата молба неимуществените вреди се изразяват в чувството на унижение и неудовлетвореност от изхода на съдебния процес и невъзможността да докаже иска си по адм.д. № 462/2015 год на Административен съд Варна, както и влошаване на здравословното му състояние, причинени от отказа на прокуратурата да се самосезира за разкриване на лъжесвидетелстване по делото. Същото бездействие е станало причина за отхвърляне на иска по това дело, от което са произтекли имуществените вреди.

Формулираните по този начин фактически основания не попадат в обхвата на отговорността, която правозащитните органи носят по реда на ЗОДОВ. Поради това и доколкото се твърди настъпило увреждане в резултат от бездействието на прокурор поради неизпълнение на възложените му функции, исковете следва да се квалифицират по общия текст на чл. 49 от ЗЗД.

Отговорността на възложителя на работата, при и по повод която са настъпили вредите, е за чужди действия или бездействия. В последния случай е необходимо изпълнителят на работата да е бил длъжен по силата на възлагането да действа по определен начин, но в нарушение на задълженията си (противоправно) да е бездействал и това бездействие да е виновно. Наред с това трябва да е налице и причинно-следствена връзка между бездействието и вредоносния резултат.

Въпросите, които търсят отговор в този процес са: била ли е прокуратурата надлежно сезирана със сигнал, даващ законен повод за образуване на досъдебно производство, длъжен ли е бил прокурорът да образува такова и противоправен ли е отказът му да стори това.

От събраните доказателства по делото е установено, че адм.д. № 462/2015 год по описа на Административен съд Варна е било образувано по иск на М.Л.Ж. срещу ГДИН София с правно осн. чл. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – влошаване на здравословното състояние в резултат от незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация. В хода на това производство ищецът е отправил искане до представителя на прокуратурата като контролираща страна да образува наказателно производство срещу двама от разпитаните свидетели с оглед разкриване на престъпно обстоятелство, а именно – даване на неверни показания.

Условията за образуване на досъдебно производство са регламентирани в разпоредбата на чл. 207 от НПК, когато са налице две кумулативни предпоставки – наличие на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. Самото досъдебно производство се образува с постановление, което може да бъде издадено само от прокурор.

В качеството на законен повод съгласно чл. 208 т.1 от НПК служи съобщението до органите на предварителното производство за извършено престъпление, което може да бъде изразено както устно, така и писмено. Разпоредбата на чл. 209 от НПК урежда реда, по който се подава съобщението, а именно – в случаите, когато то е писмено трябва да носи подписа на заявителя, а когато е устно за него се съставя нарочен протокол, който се подписва от заявителя и от органа, който го е приел. В този смисъл устните изявления на ищеца, направени в хода на административното производство не могат да служат като съобщение по смисъла на чл. 208, т.1 от НПК. Това е така, защото процесуалният ред за провеждане на съдебните заседания по административното дело не позволява тези изявления  да бъдат надлежно приети от представителя на прокуратурата, който в това производство изпълнява други функции и няма как да състави и подпише протокол за получен заявителски сигнал. С други думи, необходимо е било ищецът да използва друг способ, предвиден в закона, по който официално да доведе до знанието на съответните органи твърденията си за извършено престъпление. В този случай сигналът му щеше да бъде приет по установения за това ред и прокуратурата щеше да дължи произнасяне по него – с постановление за образуване или с отказ от образуване на досъдебно производство, който подлежи на обжалване.

Следващото условие за образуване на досъдебно производство е наличието на достатъчно данни, а такива съгласно чл. 211 ал.1 от НПК са налице тогава, когато от тях може да се направи основателно предположение за извършено престъпление. Такива данни няма как да се извлекат от административното дело, по което прокурорът участва като контролираща страна. Предмет на административния процес е защитата на засегнати права на ищеца от незаконосъобразни действия на администрацията. Ролята на прокурора като контролираща страна е да следи за законосъобразното развитие на административния процес. Правомощията му са ограничени в рамките на чл. 16 от Административно-процесуалния кодекс, а именно: когато прецени за необходимо да предприеме действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове, споразумения, административни договори и съдебни актове; в предвидените в този кодекс или в друг закон случаи да участва в административни дела или да встъпва във вече образувани по този кодекс производства, когато това се налага от важен държавен или обществен интерес. Прокурорът упражнява предоставените му от закона права съобразно правилата, установени за страните по делото. Функциите на прокуратурата във връзка с установяването и преследването на престъпления са съвсем различни и те са уредени с нормите на НПК. Разпоредбата на чл. 23 ал.1 от НПК задължава компетентния държавен орган да образува наказателно производство, но само ако са налице условията, предвидени в този кодекс, а те са подробно регламентирани с нормите на глава 17, раздел първи от НПК. Самосезирането на прокуратурата не е вменено в задължение – то е една възможност, предоставена на преценката на съответния прокурор, която не подлежи на контрол. Следователно при липсата на надлежно заявен сигнал и на достатъчно данни, каквито не се съдържат в кориците на административното дело, не е съществувало законово задължение за прокуратурата за предприемане на конкретно действие в този случай. Щом това е така, бездействието на прокурора не е било виновно. От друга страна, за да се ангажира отговорността на прокуратурата за бездействието на конкретен прокурор, то трябва да е признато за неправомерно. Това би могло да стане единствено с отмяна на отказа да се образува наказателно производство.

Липсва и причинната връзка с вредите, които впрочем са останали и недоказани. Влошаването на здравословното състояние, дори и да бъде установено такова, не се дължи на отказа на прокуратурата да образува досъдебно производство за лъжесвидетелстване по друго дело. По отношение на имуществената вреда следва да се отбележи, че пропусната полза подлежи на обезщетяване само тогава, когато ищецът е бил лишен от сигурен прираст към имуществото си. Повдигането на обвинение срещу свидетелите не означава и не гарантира благоприятен изход по административното производство, още по-малко относно размера на обезщетението, което ищецът би получил.

 Не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 49 от ЗЗД, поради което исковете са неоснователни и недоказани. Като е достигнал до същия правен извод, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1695/14.11.2017 год по гр.д. № 1021/2017 год на Окръжен съд Варна, г.о.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)