О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

267

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в закрито заседание на 28.04.2014 в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА ч.гр.д. 180/2014 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е частна жалба от Я.В. Д. от гр.Шумен срещу определение № 44/04.02.2014 год по гр.д. № 81/2013 год по описа на Окръжен съд Търговище, постановено по реда на чл. 248 от ГПК. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на определението, частната жалбоподателка моли за неговата отмяна и постановяване на друго, за солидарно осъждане на Я. Д. и А. С. да заплатят държавна такса 871,17 лв по иска за унищожаване на прехвърлителната сделка.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Съдът е бил сезиран с молба на осн. чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Поддържало се е в молбата, че дължимата държавна такса, която ответницата е осъдена да заплати, е определена в нарушение на чл. 71 ал.2 от ГПК.

Настоящия състав намира този довод на частната жалбоподателка за неоснователен.

Съгласно чл. 71 ал.1 от ГПК държавните такси, които се събират при воденето на делата, се определят върху цената на иска. Разпоредбата на чл. 69 ал.1 от ГПК регламентира начина, по който се формира цената на иска, и в частност – по т.4 по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договори и за сключване на окончателни договори – от стойността на договора, респ. размера по т.2 – данъчната оценка, когато се касае за недвижим имот.  

Изключение от правилото по чл. 71 ал.1 от ГПК е предвидено само за искове с предмет вещни права върху недвижими имоти. Без да се променя начина за определяне цената на иска по тези искове, законът предвижда държавна такса да се дължи върху ¼ от нейния размер.

Искът за унищожаване на правна сделка с недвижим имот е облигационен по своя характер. Негов предмет не е вещното право на собственост или друго вещно право върху имота, поради което и държавната такса следва да се определи върху цената на иска, а не върху ¼ от нея.

В случая сме изправени пред хипотезата на чл. 69 ал.1 т.4 от ГПК – облигационен иск за унищожаване на сделка с недвижим имот, а не иск за вещни права върху такъв имот. Ето защо разпоредбата на чл. 71 ал.2 от ГПК е неприложима в тази хипотеза, а постановеното от Търговищкия окръжен съд определение е съобразено със закона и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 44/04.02.2014 год по гр.д. № 81/2013 год по описа на Окръжен съд Търговище.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на въззивницата пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: