Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

№ 89

 

                                             05.06.2015 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на  двадесети май 2015 г., в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                                                                                        Мария Маринова

Секретар: В.Т.

Прокурор:…

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 180 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано, след отмяна от Върховния касационен съд с решение № 62/06.04.2015 г. по гр.д. № 5310 по описа за 2014 г., на решение № 76/30.05.2014 г. по в.гр.д. № 138/2014 г. на Апелативен съд гр.Варна, поради допуснато съществено процесуално нарушение, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В отменителното решение на ВКС са дадени следните задължителни указания: при новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в обсъждане на надлежно  заявените от ищеца доводи и възражения и доказателства - относно надлежната конкретизация на предмета на сделката в отделен документ, към който договорът препраща, и относно липсата на твърдените от ответниците предпоставки за разваляне, уредени с императивни законови разпоредби – в това число на виновно неизпълнение, респективно неоказване на съдействие и възпрепятстване на изпълнението, незначително ли е неизпълнението  и имат ли ответниците интерес от забавено изпълнение, и на ангажираните в тази връзка писмени доказателства, свидетелски показания и заключение на техническа експертиза.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на И.Х.М., И.Н.М., К.Н.М. и В.Н.Я., подадена чрез процесуалния им представител адв. П. Т. и допълнена с жалба от И.Х.М. чрез процесуалния му представител адв. П.С., срещу решение № 22/09.01.2014 год по гр.д. № 1728/2012 год на Окръжен съд Варна, г.о., 12 състав, с което е обявен за окончателен предварителния договор, сключен на 03.04.2007 год. за учредяване право на строеж в полза на „Мирада” ООД за обекти, предвидени за застрояване върху терен в гр.Варна, м.”Евксиноград”, представляващ части с обща площ 4435 кв.м. от имоти пл.№№ 1532 и 1531, за които са отредени парцели III 0 1532 и IV – 1531, идентични с ПИ с площ 4288 кв.м. с идентификатор 10135.2567.6, конкретно посочени в решението. Въззивниците са навели оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност – незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като са молили за обезсилването му и прекратяване на производството, респ. –  за отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на иска по чл.19 от ЗЗД.

В съдебно заседание, при новото разглеждане на делото в настоящата инстанция, въззивниците И.Н.М., К.Н.М. и В.Н.Я., чрез адв. С., са поддържали въззивната жалба, като са молили за отмяна на обжалвания съдебен акт, отхвърляне на иска и присъждане на разноските за всички съдебни инстанции по приложен списък по чл. 80 от ГПК.

        В писмения си отговор на въззивната жалба, въззиваемото дружество „Мирада” ООД е изложило доводи за правилността на решението на първата инстанция и е молило за потвърждаването му.

В съдебно заседание, при новото разглеждане на делото пред настоящата инстанция,  чрез адв. Р., дружеството е поддържало отговора и е настоявало за потвърждаване на обжалвания съдебен акт с присъждане на разноските, сторени във въззивната и касационната инстанции, по приложен списък по чл. 80 от ГПК.

        Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Доколкото делото е върнато от ВКС на настоящата инстанция със задължителни указания за разглеждане на спора по същество, въпросът за допустимостта на иска и на първоинстанционното решение е разрешен. Независимо от това, за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че окръжният съд не се е произнесъл по претенция, с която не е бил надлежно сезиран, респ. свръх петитум, в каквато насока са заявени оплаквания във въззивната жалба, като в тази връзка са и следните съображения:

Производството пред окръжния съд е било образувано по предявен от "Мирада" ООД гр. Варна срещу И.Х.М., И.Н.М., К.Н.М. и В.Н.Я. иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен на 03.04.2007 г. за учредяване права на строеж за обекти, предвидени за застрояване в терен в гр. Варна, м. "Евксиноград", представляващ части с обща площ 4435 кв. м. от имоти пл. №№ 1532 и 1531, за които са били отредени парцели III-1532 и IV-1531, идентични с ПИ с площ от 4 288 кв. м, ид. 10135.2567.6, при граници: 10135.2567.5; 10135.2567.7; 10135.2567.8, а именно: ателиета №№ 1-3 и апартаменти №№ 1-6 във вилна сграда № 2, ателиета №№ 1-3 и апартаменти №№ 1-6 във вилна сграда № 3 и ателиета №№ 1-3 и апартаменти №№ 1-9 във вилна сграда № 4, ведно със съответните паркоместа срещу задължението "Мирада" ООД да изгради за своя сметка всички сгради, включително и самостоятелните обекти на собственост на учредителите, по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Действително, при завеждането на делото, в петитума на исковата молба е липсвала индивидуализация на конкретните обекти на правото на строеж, предмет на предварителния договор, като те са били посочени от ищеца само като процентно съотношение от обща площ на предстоящите за изграждане сгради. След указанията на съда, обаче ищецът е индивидуализирал претенцията си, уточнявайки конкретните обекти с молба от 09.11.2012 г., препращаща към приложения проект и протокола за избор на обекти и съставляващи, съгласно чл. 8 от предварителния договор, неразделна част от него. Окръжният съд се е произнесъл в съответствие с така уточнената претенция за конкретните обекти и съответни паркоместа към тях и в този смисъл произнасянето му не е било несъответно на заявения петитум, а решението – недопустимо.

Съдът не споделя и оплакванията на въззивниците за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в събирането на доказателства при настъпила процесуална преклузия, при липсата на основание по чл. 147 от ГПК, както и след постановяване на доклада по делото в първото съдебно заседание. Това е така, тъй като в съответствие с разпоредбата на чл. 143 от ГПК, приемането на писмените доказателства е било поискано от ищеца, във връзка с възражение на ответниците в първото съдебно заседание, а свидетелят е бил допуснат заради  заявеното от другата страна оспорване на датите на документите, като това е било сторено в заседанието, в което е бил приет и окончателния доклад по делото. С оглед изложеното, при липсата на сочените от въззивниците процесуални нарушения, приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства и показанията на изслушания свидетел, съставляват част от събрания доказателствен материал по делото и подлежат на преценка от настоящата инстанция.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и прецени възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ответниците са се легитимирали като собственици на имот, представляващ, поземлен имот  с идентификатор 10135.2567.6, находящ се в гр.Варна, по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД -18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес ул. „Евксиноград”, с площ по кадастрална карта  4, 288 дка, със стар идентификатор пл. № 1532 кв.5, п.2, при съседи: 2567.7, 2567.8, 2567.16, 2567.1 и 2567.5 с приложения по делото констативен нотариален акт за собственост № 80, том I, рег.№ 707, дело 80 от 2009 г. на нотариус Росица Табакова, с район на действие района на Варненския районен съд, вписана под № 148 на Нотариалната камара, съставен по писмени доказателства.

На 03.04.2007 г. между страните по делото е бил сключен предварителен договор за проектиране, строителство и учредяване на право на строеж, с който ответниците са възложили на ищеца да извърши действия по отмяна на акт за държавна собственост /АДС/ и такива по одобряване на ПУП-ПРЗ с коефициент на интензивност 0,8 и 30 % плътност на застрояване /при изричното изявление за знание от страните, че ПУП ще бъде одобрен при условията на чл. 16 ЗУТ и от площта на имота ще бъдат отнети до 25 % и поето от изпълнителя задължение процентът на отнемане да не е по-голям от 12 % или 533 квадратни метра, както и бъдещият ПУП-ПРЗ да дава възможност в имота да се построят сгради с РЗП най-малко 3122 кв. м/, както и да осигури проектиране и извърши строителство, в това число и на обектите за възложителите срещу задължението на възложителите след влизане в сила на ПУП-ПРЗ и изготвяне на идейния архитектурен проект за сградата, със съответното ценообразуване и след като изберат за себе си обекти, да учредят за останалите, в полза на изпълнителя, право (права) на строеж за отделни обекти в бъдещата сграда (сгради), чиято обща застроена площ да се равнява на 75 % от общата разгъната застроена площ (т. 3 от договора), а общата застроена площ на обектите на учредителите да се равнява на 25 % от бъдещата обща РЗП, но не по-малко от 900 квадратни метра. С договора, страните са предвидили конкретни срокове за изпълнение на задълженията от всяка страна, както следва: в петмесечен срок от постановяване на заповед за нанасяне на имота в КП изпълнителят е следвало да извърши за своя сметка необходимите действия по одобряване на ПУП ПРЗ (4.1); в тримесечен срок от влизане в сила на ПУП ПРЗ той е трябвало да изготви идеен архитектурен проект, като при заданието към проектанта възложителите също да участват, за което да бъдат писмено уведомени от изпълнителя (4.2); в двуседмичен срок от изготвянето на проекта, изпълнителят е бил длъжен да покани писмено възложителите да изберат техните обекти (4.2); в двуседмичен срок от поканата, възложителите е следвало да заявят в нарочен протокол, подписан и от изпълнителя, избора си на обекти, а ако не сторят това -изпълнителят е следвало да избере техните обекти (т. 6); в двуседмичен срок от съставянето на протокола за избор възложителите са се задължили да учредят в нотариална форма помежду си, а всички заедно - на изпълнителя правото на строеж за обектите, предмет на договора, като всеки от тях запази за себе си правото на строеж на избраните от него обекти, а за останалите да учредят право на строеж на изпълнителя (т. 7); в четиримесечен срок от избора на обекти от възложителите и подписването на идейния арх. проект от страните (4.3) или от сключването на договора за учредяване право на строеж (т. 9) изпълнителят е следвало да извърши всички действия по одобряване на проекта и снабдяване с всички строителни книжа; в двадесетмесечен срок от издаването на разрешение той е трябвало да построи сградата (т. 4.4).

Изрично в чл. 8 от предварителния договор, страните са предвидили, че подписаният идеен архитектурен проект и протоколът за избор ще представляват неразделна част от договора, който може да бъде обявен за окончателен (т. 8). Т.е. те са постигнали съгласие конкретното вещно право на строеж за отделните обекти в предстоящите за изграждане от изпълнителя сгради, в съсобствения на възложителите недвижим имот, да бъде индивидуализирано с външен на договора документ - подписан идеен архитектурен проект и протокол за избор на обекти. Доколкото страните са свободни да определят съдържанието на договора и тази уговорка не противоречи на императивна разпоредба на закона, тя е действителна и ги обвързва. По силата на това препращане, съдържанието на тези документи става част от съдържанието на предварителния договор и съответно за него може да се иска обявяването на договора за окончателен.  В тази насока е и задължителната съдебна практика - решение № 345/16.09.2010 г., постановено по гр.д. № 139/2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

Съгласно изрично договореното между страните, началният момент за изпълнение на договора е от заповедта за нанасяне на имота на ответниците в действащия кадастрален план. Заповедта не е била представена по делото, но е цитирана в скица № 112/08.01.2009 г., издадена във връзка с визата за проектиране - заповед № РД -18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. Извод, че нанасянето на имота в кадастралния план е станало с посочената заповед на дата 14.10.2008 г., се извежда и от приложеното писмо на община Варна № ЗАО 8706 от 13.08.2008 г., отдел „Кадастър и регулация” до район „Приморски” община Врана, с което в близък период преди това е била пратена преписката за попълване на имота в КП на м. Старите лозя (м.Долна Трака), както и от отговора на ищеца (на л.180 от делото), в което сочи,  че попълването се очаква през месец септември 2008 г. и поканата му за съдействие от ответниците (на л. 183 от делото), че заповедта за нанасянето на имота вече е била издадена и от пълномощното с нотариална заверка на подписите от 11.12.2008 г. и 16.12.2008 г.

Именно, защото всички останали задължения на изпълнителя по договора са следвали това по нанасянето на имота в кадастралния план, той не е бил в забава към 14.10.2008 г. Напротив, към тази дата макар и поето като следващо попълването на имота задължение, ищецът е постигнал и изпълнил  задължението си във връзка с одобряването на ПУП – ПРЗ и улична регулация, видно от издадената на 20.12. 2007 г. от главния архитект на община Варна заповед № Г-480, като от имота е отнета по-малка част и от обещаната с предварителния договор част (отнети са били 147 кв. м. при договорени до 533 кв.м.).

Поетото, с чл. 2 от предварителния договор, задължение за извършване на действия по отмяната на акта за държавна собственост са били предприети от изпълнителя, което се установява от приложената многобройна кореспонденция с държавните институции (част от която е след сключване на предварителния договор и обосновава извод, че са извършени от изпълнителя), като липсата на реализиран резултат и към момента на завеждане на делото (имотът е отписан от актовите книги за държавна собственост в хода на първото разглеждане на делото във въззивната инстанция) не е следствие на виновно неизпълнение на задълженията му, доколкото е в компетентността на съответните държавни служби. Освен това, отмяната на акта за държавна собственост за имота на ответниците, обект на бъдещото застрояване, не е възпрепятствало по-нататъшното изпълнение на задълженията на страните по предварителния договор, след нанасянето на имота в кадастралния план и одобряването на плана за регулация и застрояване.

Затова, при липсата на виновно неизпълнение от ответника на задължения по предварителния договор, възложителите не са разполагали с правото да развалят договора на осн. чл. 87, ал.1 от ЗЗД и този резултат не е бил постигнат с пратеното от тях писмо (на лист 178 от делото) за разваляне на договора (независимо от неточното формулиране на изявлението, с оглед целения резултат, същото има характер на такова за разваляне), получено от насрещната страна на 16.09.2008 г. Че самите ответници са били наясно, че договорът не е бил развален с изявлението от 16.09.2008 г. и продължава да ги обвързва, сочи и последващото им действие по снабдяване на изпълнителя с пълномощно (с нотариална заверка на подписите от 11.12.2008 г. и 16.12.2008 г.) за извършване на следващите действия за издаване на  виза за проектиране, одобряване на проектите и други действия във връзка със  строителството.

Следва да се счита, с оглед необходимостта от съдействие на възложителите чрез издаване на пълномощното, че тримесечният срок за изготвяне на идеен архитектурен проект е започнал да тече от тази дата – 16.12.2008 г. В този срок, обаче проектът не е бил готов, поради липсата на достъп до имота. Визата за инвестиционно проектиране на вилна сграда с показатели за застрояване плътност 40% и коефициент на интензивност  0,8,  надхвърлящи обещаните от изпълнителя (30 % плътност на застрояването), е била издадена на 22.06.2009 г., а достъпът до имота, необходим за извършване на заснемане и трасиране с оглед последващото проектиране е бил осъществен едва в началото на 2010 г. В насока на невъзможността да бъде осигурен достъп до имота, както и за началото на проектирането, етапите му и контактите на страните в тази връзка, е свидетелствал Ж. К. (представляващия дружеството, натоварено от ищеца с изготвянето на идейния архитектурен проект и работния инвестиционен проект съгласно договор № 25 от 05.05.2007 г.), като показанията му се кредитират изцяло от съда, тъй като той е имал преки и непосредствени впечатления за изнесените пред съда факти (за опитите да се осигури достъп до имота, за осъществените срещи за предоставяне на изготвените проекти – посочил е поименно в съдебно заседание и е разпознал присъствалите на тези срещи ответници и техните адвокати),  показанията му кореспондират с останалите доказателства по делото (писмената покана от ищеца към ответниците за трасирането на имота на 24.09.2009 г., признанието на ответниците за предоставени им от ищеца документи по строителството) и липсват данни за евентуална негова заинтересованост от изхода на спора. Според свидетеля, предварителните разговори във връзка с предстоящо проектиране са били осъществени няколко месеца преди сключването на договора за проектиране от 05.05.2007 г., като самото проектиране е започнало едва в началото на 2010 г., заради липсата на нанасяне на имота в кадастралния план, липсата на ПУП –ПРЗ, а до края на 2009 г. и поради невъзможността да бъде заснет и трасиран имота, вследствие на неосигурения достъп до него. Според свидетеля, през 2008 и цялата 2009 г. няколкократните опити да влязат в имота (който не бил ограден и попадал в охранявана зона), били осуетявани от служителите на националната служба за охрана на президента, стопанисваща двореца „Евксиноград”. В насока на невъзможността за достъп до имота и търсеното от ищеца съдействие на ответниците в тази връзка, е и пратената до тях покана за съдействие при плануваното трасиране на 24.09.2009 г. (на лист 185 от делото). Според  свидетеля едва в началото на 2010 г. специалистите са влезли в имота и от тогава са започнали действията по проектирането. Забавянето на проектирането в периода от 14.10.2008 г. до началото на 2010 г. не се дължи на виновно поведение на изпълнителя – ищец по предварителния договор, а на липсата на съдействие от възложителите за осигуряване на достъп до имота, поради което последните са изпаднали в забава. Достъп не е имало през цялата 2009 г., поради което е без значение, че визата за проектиране не е била получена от ищеца незабавно след издаването й, в каквато насока са били възраженията на въззивниците.

От показанията на свидетеля К. се установява, че идейният проект е бил изготвен във всичките му части, включително и архитектурна, през лятото на 2010 г., като в тази насока са и приложените по делото части – ВИК, ЕЛ и геодезия от месец юли 2010 г. и архитектурна – от месец август 2010 г., като те са датирани от различни проектанти - трети за спора лица, поради което съдът не споделя възраженията на ответниците за антидатирането им. Към този момент е била налице забава на длъжника – ищец по делото в изготвянето на идейния проект с около 4 месеца, което обаче е незначително с оглед цялостния интерес от изпълнението на договора за строителство и получаване на завършени обекти в изградената сграда, а и към този момент ответниците не са възразявали за забавено изпълнение и не са предприемали действия по разваляне на договора на това основание.

През месец август или началото на месец септември 2010 г. възложителите са били поканени от изпълнителя и между тях е била осъществена среща в офиса на дружеството, в присъствието на адвокатите им, архитекта, изготвил идейния архитектурен проект и свидетеля К., при която идейният архитектурен проект е бил предаден на ответниците за обсъждането му с оглед упражняване на правото им на избор на обекти. Възражението на възложителите, че предадените им документи не съставляват идеен архитектурен проект са неоснователни. От заключението на вещото лице, изготвило техническата експертиза се установява, че представените по делото „чертежи” (архитектурни разпределения по етажи) съставляват идеен архитектурен проект за застрояване на имота. Съгласно чл. 16, ал.1 от Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, идейният проект може да се изработва в една или повече проектни части в зависимост от вида, характера, сложността и спецификатата на съответния обект и неговите подобекти, както следва: 1. за обекти, за които водеща е архитектурната част на проекта – част архитектурна, самостоятелна или придружена от част конструктивна, необходимите инсталационни части, геодезическа част, технологична част и др. В случая е била водеща архитектурната част, поради което не е било необходимо представяне на други части. Изготвените проекти са били съобразени с визата за проектиране и с действащата нормативна уредба. Според вещото лице, не е било необходимо идейния проект да е съпроводен с ценообразуване, а представените архитектурни разпределения с посочени застроени площи на етажа и на всеки самостоятелен обект съставлявали предпоставка за упражняване на правото на избор на обекти от ответниците. От изложеното се налага извода, че изпълнителят е изпълнил задължението си в срока, след изготвянето на идейния архитектурен проект да го предложи на възложителите да упражнят правото си на избор. Липсата на ценообразуване не е съществено неизпълнение на задължение на длъжника по договора, доколкото то не е възпрепятствало избора за обекти. По делото липсват данни, ответниците да са били поканени от изпълнителя да участват при заданието за проекта, но правото им да направят корекции по него не е било нарушено, защото след предаването и обсъждането на идейния архитектурен проект им е била предоставена възможност да направят корекции по него като се свържат и директно контактуват с архитекта, като в тази насока са показанията на свидетеля К. След получаването на архитектурния проект (м. август/респ. началото на септември 2010 г.), ответниците не са направили корекции по него и не са упражнили правото си на избор в срока, поради което са изпаднали в забава. В този период изпълнителят е имал право, но не и задължение да извърши избора на обектите.

Ищецът отново е поканил ответниците да осъществят правото си на избор, като се явят пред нотариус П. П. на 21.12.2011 г., което те не са сторили (в тази насока признанието им и констативния протокол № 141 от 21.12.2011 г. на нотариус Петров на лист 18 от делото). В отговор на поканата, възложителите са посочили, че договорът вече е бил развален от тях на 16.09.2008 г., евентуално са заявили, че развалят договора. Като виновно неизпълнение на задълженията на насрещната страна са посочили липсата на изготвен идеен архитектурен проект, като възложените „предварителни проектни проучвания” не съставлявали такъв. Заявили са също така, че не приемат неточно и закъсняло изпълнение, продължило повече от три години.

Доколкото възложителите са били неизправна страна (същите не са упражнили в срока правото си на избор на обекти) те не са разполагали с правото по чл. 87, ал.3 от ЗЗД да развалят договора, а не е било налице и виновно неизпълнение на задължение на другата страна да изготви идеен архитектурен проект (основание, посочено от тях в писменото изявление за разваляне на договора по чл. 87, ал.2 от ЗЗД)– задължение, изпълнено от страната. Забавата в изготвянето на проекта е била само 4 месеца, което с оглед интереса на кредитора е било незначително сравнено с целения с договора резултат и предвидените срокове за реализирането на строителството, като доказателства в обратна насока, ответниците не са ангажирали.

Предварителният договор за учредяване на правото на строеж не е развален и продължава да обвързва страните, като ищецът е изпълнил задълженията си по него и има правото да иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД обявяването му за окончателен, тъй като ответниците не са изпълнили задължението си да му учредят правото. С упражненото от ищеца право на избор за конкретните обекти на правото на строеж в хода на първоинстанционното производство, идейният архитектурен проект и протоколът за избор на обекти, на осн. чл. 8 от договора, са станали част от него и договорът може да бъде обявен за окончателен за тези обекти и принадлежащите им паркоместа към тях, индивидуализирани от първоинстанционния съд с диспозитива на решението и препращането към идейния архитектурен проект.

По изложените съображения, предявеният иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД е основателен и правилно е бил уважен от окръжния съд, като постановеното решение не страда от посочените във въззивната жалба пороци и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК и чл. 294, ал.2 ГПК, ответниците И.Х.М., И.Н.М., К.Н.М. и В.Н.Я. следва да заплатят на ищеца  „Мирада” ООД разноските по делото за въззвната инстанция при двете разглеждания на делото и за касационната инстанция, както следва: - сумата от 8 000 лв., представляваща платено по банков път адвокатско възнаграждение на адв. А. за процесуално представителство пред апелативния съд при първото разглеждане на делото /л. 62 от в.гр.д. № 138/2014 г. ВнАС/; - сумата от 6 000 лв., платено по банков път адвокатско възнаграждение на адв. Р. за настоящото производство /л. 12 и 13 от делото/; - сумата от 30 лв. и сумата от 4 116,43 лв. представляващи държавни такси за касационното обжалване и сумата от 24 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на адв. Р. за касационната инстанция в минимален размер, договорени съответно с договори за правна помощ /на л.82 и 140 от гр.д. № 5310/2014 г. ВКС/ и платени по банков път /л. 142 и 143 от същото/. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар по чл. 87, ал.5 от ГПК заявено в производството пред ВКС е неоснователно, защото платеният такъв е в по-нисък размер от минималния по чл. 9, ал.2 и чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. ДВ, бр.64 от 23.07.2004 г. в последната й редакция от ДВ бр.28 от 28.03.2014 г.

С оглед изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 22/09.01.2014 год. по гр.д. № 1728/2012 год. на Окръжен съд Варна.

ОСЪЖДА И.Х.М. ЕГН ********** с адрес: ***, И.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, К.Н.М., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Н.Я., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на "Мирада" ООД, ЕИК 103916736, представлявано от З.Б.Х., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "В. Друмев" № 7, ет. 1, ап. 1, сторените по делото разноски, както следва: - сумата от 8000 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение на адв. А. за процесуално представителство пред апелативния съд при първото разглеждане на делото; - сумата от 6 000 лв., платено по банков път адвокатско възнаграждение на адв. Р. за второто въззивно  производство; - сумата от 30 лв. и сумата от 4 116,43 лв. представляващи държавни такси за касационното обжалване и сумата от 24 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на адв. Р. за касационната инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: