Р Е Ш Е Н И Е

91

гр. Варна,  09.06.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди и седемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Юлия Калчева,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 180 по описа за 2017-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по  въззивна жалба на ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, гр. София, срещу решение № 310/28.11.2016 год. по гр.д. 279/2016 год. на ОС Добрич, с което са уважени искове на Д.И.С., ЕГН **********, по чл. 124 ГПК срещу ДФ „Земеделие“, за признаване за установено, че С. не дължи следните суми по издаден на основание чл. 237  от ГПК (отм.) въз основа на договор за кредит и извлечение от сметка изпълнителен лист от 01.10.2003 год. по гр. д.№ 07497/2003  год. на  Софийски районен съд,за събирането на които е образувано  изп.д.№ 00032/2006 год. на СИС при Генерал Тошевския районен съд, а именно  10 350 лв.- вземане за главница, ведно със законната лихва считано от 24.09.2003 год.(удовлетворено вземане чрез осъществено принудително събиране на сумата от 3 902.93 лв. и погасено по давност вземане  от 6 447.07 лв.) и 2 468 лв.- погасено по давност вземане за лихва за забава за времето от 16.12.2001 год. до 24.09.2003 год.; сумите по издаден на основание чл. 237  от ГПК (отм.) въз основа на договор за кредит и извлечение от сметка изпълнителен лист от 01.10.2003 год. по гр. д.№ 07498/2003  год. на  Софийски районен съд,за събирането на които е образувано  изп.д.№ 00032/2006 год. на СИС при Генерал Тошевския районен съд,а именно погасени по давност вземане за главница от  4 393 лв., ведно със законната лихва считано от 24.09.2003 год.  и вземане за  лихва за забава за времето от 21.12.2001 год. до 24.09.2003 год. в размер от 1 038 лв.; сумите по издаден на основание чл. 237  от ГПК (отм.) въз основа на договор за кредит и извлечение от сметка изпълнителен лист от 10.11.2003 год. по гр. д.№ 07907/2003  год. на  Софийски районен съд,за събирането на които е образувано  изп.д.№ 00032/2006 год. на СИС при Генерал Тошевския районен съд,а именно погасени по давност вземане за главница от 7 360 лв., ведно със законната лихва считано от 07.10.2003 год.  и вземане за лихва за забава от 1 791 лв.; като са присъдени и разноски в полза на С. в размер на 3746 лв.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано  и незаконосъобразно. Оспорват се правните изводи на съда, че вземанията са погасени по давност. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на претенциите.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна г-н С., който оспорва жалбата.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред ОС са предявени обективно кумулативно съединени искове  от Д.С. срещу Държавен Фонд “Земеделие“, гр. София, за установяване, че С. не дължи сумите, посочени  в издадени по реда на чл.237 от ГПК ( отм.) от Софийски районен съд 3 бр.изпълнителни листи в общ размер от  27 400 лв., както следва: 10 350 лв.-главница и 2 468 лв.-лихва за забава за времето от 16.12.2001 год. до 24.09.2003 год.,ведно със  законната лихва върху главницата,считано от 24.09.2003 год. до окончателното изплащане,за което въз основа на определение по гр.д.№ 7497/2003  год. на Софийски районен съд е издаден изпълнителен лист от 01.10.2003 год. ; 7 360 лв.-главница и 1 791 лв.- лихва за забава, ведно със  законната лихва върху главницата,считано от 07.10.2003 год. до окончателното изплащане,за което въз основа на определение по гр.д.№ 7907/2003  год. на Софийски районен съд е издаден изпълнителен лист от 10.11.2003 год.; 4 393 лв.-главница и 1 038 лв. лихва за забава за времето от 21.12.2001 год. до 24.09.2003 год., ведно със  законната лихва върху главницата,считано от 24.09.2003 год. до окончателното изплащане,за което въз основа на определение по гр.д.№ 7498/2003  год. на Софийски районен съд е издаден изпълнителен лист от 01.10.2003 год.

Твърди се в исковата молба, че вземанията по  изпълнителните листи били предявени за събиране по изп. д.№ 32/2006 год. по описа на СИС при Генерал Тошевския районен съд. По делото били постъпили доброволни плащания от длъжника в периода 15.08.2006 год.-29.10.2008 год. в общ размер от 14 480 лв.-без негово изявление, кое от задълженията погасява.  Въз основа на наложени от държавния съдебен изпълнител запори по банковите сметки на длъжника в периода 22.08.2006 год.-29.08.2006 год. по изпълнителното дело   била събрана  и сума в общ размер от 88.58 лв. ,т.е. чрез плащания  от длъжника и постъпленията от банки била погасена част от  удостоверените в изпълнителните листи от 2003 год.вземания ,възлизаща общо на сумата от 14 568.58 лв. Твърди се, че считано от последното валидно изпълнително действие, както и от   последното постъпило плащане от длъжника  и в продължение на две години, взискателят не поискал извършването на изпълнителни действия, нито пък по изпълнителното дело били постъпвали суми, погасяващи задълженията, както и че е изтекъл срок, по-дълъг от пет години, поради което и остатъчните задължения са погасени по давност, по силата на чл.110,чл.111 б.“в“пр.2 и чл.119 от ЗЗД. Правният интерес от иска е обоснован с отказа на ДСИ да прекрати изпълнителното дело, което и налагало оспорване по съдебен ред на материално- правната незаконосъобразност на  принудителното изпълнение, като се установи,че изпълняемото право е отпаднало. Искането е да да бъде признато за установено по отношение на Държавен фонд “Земеделие“ гр. София, че Д.С. не дължи сума в общ размер от 27 400 лв. по изпълнителни листи  от дати 01.10.2003 год. и  10.11.2003 год.,издадени по гр.д.№№ 7497/2003 год., 7498/2003 год. и 7907/2003 год. на Софийски районен съд, за събирането на която е образувано изпълнително дело №32/2006 год. по описа на СИС при ГТРС, поради  погасяване на вземанията с извършено частично плащане и по давност след издаване на изпълнителното основание. 

         Ответникът ДФ „Земеделие“ пред ОС е оспорил основателността на исковете. Твърдял е, че вземанията му произтичат от неизпълнение на договорни задължения на ищеца по сключени договори за предоставяне на кредити-целева финансова линия. Снабдяването му с изпълнителните листи през 2003 год. и образуване на изпълнителното дело през 2006 год. са действия, прекъсващи давността по смисъла на чл. 116 от ЗЗД. По време на висящ изпълнителен процес относно принудително осъществяване на вземанията се твърди, че давност не тече, съобразно чл.115 от ЗЗД и Постановление №  3/1980 год. на Пленума на ВС. По признание на ищеца, изпълнителното дело и понастоящем не е прекратено с нарочно постановление на съдебния изпълнител.

По същество по делото се установява, че по делото са приложени договори  №№ 72/10.04.2001 год.; 55/27.03.2000 год. и 74/10.04.2001 год. между С. ***, от които е видно, че между страните са били сключени  договори за предоставяне на целеви финансови линии.

Въз основа на влязлото в сила определение по гр. д.№ 7497/2003  год. , Софийският районен съд е издал  изпълнителен лист от 01.10.2003 год., който удостоверява вземане на ДФ „Земеделие“ към Д.С. за суми по договор за кредит и извлечение от сметка както следва:  10 350 лв.-главница, ведно със законната лихва считано от 24.09.2003 год. до окончателното изплащане и 2 468 лв.-лихва за забава за времето от 16.12.2001 год. до 24.09.2003 год. Въз основа на влязлото в сила определение по гр. д.№ 7498/2003  год., Софийски районен съд е издал  изпълнителен лист от 01.10.2003 год., с който се удостоверява вземане на ДФ „Земеделие“ към Д.С. за суми по договор за кредит и извлечение от сметка както следва: 4 393 лв.-главница, ведно със законната лихва считано от 24.09.2003 год. до окончателното изплащане и 1 038 лв. лихва за забава за времето от 21.12.2001 год. до 24.09.2003 год. Въз основа на влязлото в сила определение по гр. д.№ 7907/2003  год., Софийски районен съд е издал  изпълнителен лист от 10.11.2003 год., с който се удостоверява вземане на ДФ „Земеделие“ към Д. С. за суми по договор за кредит и извлечение от сметка както следва: 7 360 лв.-главница, ведно със законната лихва считано от 07.10.2003 год. до окончателното изплащане и 1 791 лв.- лихва за забава.

Вземанията са предмет на изп.д.№ 354/2006 год. на СИС при ДРС , което е образувано по молба от 20.07.2006 год. на Агенцията на ДВ и с оглед правилата на местната изпълнителна компетентност  и на основание чл.324 ал.1 от ГПК (отм.)  е изпратено на СИС при ГТРС, където на 08.08.2006 год. е било образувано  изп.д.№32/2006 год. на СИС при ГТРС,по което са извършени действия както следва:

 На 08.08.2006 год. са били изпратени на длъжника  призовка за доброволно изпълнение, запорни съобщения до посочените в молбата на АДВ  банки,както  и е бил насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника. Видно от протокол за опис на движимо имущество от 17.08.2006 год., съдебният изпълнител е констатирал, че жилищата на длъжника са били продадени на търг за удовлетворяване  вземания на кредитори на длъжника. След като е получил на 11.08.2006 год. призовката за доброволно изпълнение, с  молба рег.№ 1091/16.08.2006 год., длъжникът е отправил искане до ДСИ да приеме ред за издължаване на задълженията му, а именно ежемесечен превод до 15-то число на всеки месец на сумата от 600 лв. по посочената от съдебния изпълнител сметка. По тази сметка са направени общо 24 превода в размер от по 600 лв. и един от 30 лв., съответно на 15.08. 2006 год.; 19.09.2006 год.; 17.10. 2006 год.; 14.11.2006 год.; 18.12.2006 год.; 16.01.2007 год.; 19.02. 2007 год.; 20.03. 2007 год.; 18.04. 2007 год.; 21.05. 2007 год.; 20.06. 2007 год.; 23.07. 2007 год.; 21.08. 2007 год.; 24.09. 2007 год.; 19.10. 2007 год.; 19.11. 2007 год.; 27.12. 2007 год.; 22.01.2008 год.; 28.02. 2008 год.; 24.03. 2008 год.; 01.04.2008 год.; 30.05. 2008 год.; 13.06.2008 год.; 10.07. 2008 год. и 29.10. 2008 год.

След наложени запори  на банкови сметки  на длъжника в банка “Хеброс“ и ТБ “Алианц България“ АД, на дати 22.08.2006 год., 25.08.2006 год. и 29.08.2006 год. са постъпили сумите от  66.01 лв., 16.70 лв. и 5.87 лв.

По молба на длъжника от 01.04.2008 год., съдебният изпълнител е назначил вещо лице, което да изготви  съдебно-счетоводна експертиза за размера на дълга му. Заключението й е било оспорено от АДВ   по нейно искане вх.№678/17.05.2008 год. и въз основа на внесен депозит на  17.06.2008 год. е разпоредено изготвянето на тройна съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която вещите лица са депозирали на 23.07.2008 год. и съответно то е било връчено на взискателя на 11.08.2008 год.

На 26.08.2009 год.и  08.07.2010 год. ДСИ е изпратил на НАП гр.Добрич и НАП гр. Варна съобщенията  по чл. 191 ал.3 от ДОПК, които съответно са изпратили за прилагане по изпълнителното дело удостоверения  изх.№№ К-14039/03.09.2009 год. и К-15844/27.07.2010 год. и  за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки.

На 10.09.2009 год. ДСИ е поискал сведения от ТД НАП гр. Добрич, ОД на МВР сектор ПП гр.Добрич, ОС „Земеделие и гори“, гр. Генерал Тошево относно наличие на декларирани от длъжника недвижими имоти, движими вещи, банкови сметки, влогове, регистрирани трудови доходи, социално осигуряване, МПС и ППС, лични и наследствени земеделски земи. Справки от посочените служби са получени по изпълнителното дело на 16.09.2009 год. и 24.09.2009 год.

На 02.12.2010 год., ДСИ е разпоредил на длъжника на основание чл. 431 от ГПК да се яви при него за уточняване на доброволно плащане на дълга- изцяло или на вноски. Съобщението за горното не е било връчено на длъжника.

Д.С. е подал молба рег.№ 196/20.08.2012 год.  с искане производството по изп.д.№ 32/2006 год. да бъде прекратено на основанието по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК. ДСИ е разпоредил изпращане на копие от молбата на взискателя и е отхвърлил като неоснователно искането на една и съща дата - тази на подаване на молбата. На дата 14.06.2013 год.  копие от посочената по-горе молба е била изпратена на НАП, гр. София. Във връзка с полученото съобщение, НАП гр. София е депозирала молба вх.№ 258/11.07.2013 год. с искане да й бъдат върнати трите изпълнителни листа. С разпореждане от 11.07.2013 год. ДСИ  оставил без уважение  молбата на взискателя като неоснователна. Наложени били запори върху сметките на длъжника, които можело да доведат до събиране на вземанията, извършено било доброволно плащане, изготвени били счетоводни експертизи и множество справки относно  имущественото състояние на длъжника.

С разпореждане от 14.01.2014 год. и на основание чл. 134 ал.4 от Правилника за администрацията в районните, окръжните,административните,военните  и апелативните съдилища (отм.) , ДСИ е присъединил   към изп. .№ 32/2006 год., изп. д. № 10/2013 год., образувано въз основа на изпълнителен лист издаден в полза на И.П.П. и С.П.П. срещу длъжника Д.С.. По изп. д.№ 10/2013 год., ДСИ е предприел единствено действия по проучване на имущественото състояние на длъжника - изискване на справки и сведения от органи и служби.

Изпратеното на длъжника съобщение от 02.04.2015 год., че следва да погасява задължението си доброволно, не му е било връчено, тъй като по сведенията на съседите му бил в чужбина.

На 11.01.2016 год., ДСИ е разпоредил на взискателя да посочи способ за изпълнение, като внесе  ДТ за евентуалното си искане за извършване на изпълнително действие, както и да уточни размера на паричното си искане към момента, а на длъжника е разпоредил да се яви на основание чл. 431 ал.4 от ГПК за уточняване на сроковете за плащане на  паричното вземане  на взискателя. Изпратено на длъжника съобщение за горното не му е било връчено, тъй като по сведения на негов родител не живеел в България от 10 години. Взискателят е подал молба вх.№ 101/04.02.2016 год. с искане да се извършат опис,оценка и продан на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника.

Вещото лице Е. Йорданова е изготвила назначената по  делото съдебно-счетоводна експертиза и е депозирала заключение  рег.№ 6096/07.10.2016 год. относно размера на задълженията на Д.С., по изпълнителните листи от 01.10.2003 год. и  10.11.2003 год., издадени по гр. д.№№ 7497/2003 год.,7498/2003 год. и 7907/2003 год. на Софийски районен съд , за събирането на която  е образувано изпълнително дело № 32/2006 год. по описа на СИС при ГТРС. Размерът на задължението по всеки един от изпълнителните листи, натрупан от образуването на изпълнителното производство и до изтичане на пет години, считано от дата на последното плащане от длъжника по сметка на ДСИ-29.10.2008 год., е посочен като сбор от: размера на присъдените суми за  главница и лихва за забава за минало време; размера на законната лихва върху всяка от главниците, считано от посочената в съответния изпълнителен лист дата и до 29.10.2013 год.; и от общия размер на сторените по изпълнителното дело разноски за събирането на задълженията по трите изпълнителни листи в изпълнителното производство. Размерът на направените от длъжника плащания по сметка на държавния съдебен изпълнител е изчислен на възлизащ общо на сумата от 14 430 лв., а размерът на постъпленията от наложени запори по банкови сметки на длъжника  като възлизащ общо на сумата от 88.58 лв.,т.е. общ размер  от 14 518.58 лв. на събраните чрез различни принудителни  способи  суми. С така набраната в резултат на принудителното изпълнение сума са били погасени в пълен размер сторените по изпълнителното дело разноски за събирането на задълженията по трите изпълнителни листи и отчасти законните лихви за периода от 24.09.2003 год. до 29.10.2013 год. върху главното задължение по изпълнителния лист, издаден по гр. д.№ 7497/2003  год. на Софийски районен съд. С остатъка от постъпленията са били погасени и   задълженията по   изпълнителен лист от 01.10.2003 год. по гр. д.№ 7497/2003  год. на Софийски районен съд  - частично за главница в размер на сумата от 3 902.93 лв. и в пълния размер  от 2 468 лв. на лихвата за забава за времето от 16.12.2001 год. - 24.09.2003 год.

Размерът на остатъка от задълженията за главница и лихва за забава за минало време по всеки един от изпълнителните листи е определен в следните размери: изпълнителен лист от 01.10.2003 год., издаден  гр. д.№ 7497/2003  год. на Софийски районен съд: 6 447.07 лв. –главница; изпълнителен лист от 10.11.2003 год. по гр. д.№ 07907/2003  год. на Софийски районен съд: 7 360 лв.-главница и  1 791 лв. лихва за забава.; изпълнителен лист от 01.10.2003 год. по гр. д.№ 7498/2003  год. на Софийски районен съд: 4 393 лв.-главница и 1 038 лв. лихва за забава за времето от 21.12.2001 год. до 24.09.2003 год.

Предявените искове   на длъжника, срещу когото се провежда принудително изпълнение са за установяване на твърдяното несъществуване на изпълняемото право чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК (отм.), сега чл. 439 ал. 1 ГПК. Неточно посочената от ОС правна квалификация не води до недопустимост на производството, а и по делото са разгледани същите предпоставки за уважаването на исковете, а именно висящо изпълнително производство; оспорване на изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене – в случая твърдението е за погасяване чрез плащане и по давност на вземанията на взискателя.

Погасяването на част от задълженията чрез плащане не е било спорно между страните. Общият размер на събраните чрез различни принудителни  способи суми възлиза на 14 518.58 лв.

Спорно е дали вземанията са погасени по давност, поради неизвършване на изпълнителни действия по изпълнителното дело за срок от две години, което е било основание за прекратяване по право на изпълнителното производство, съответно изтекли ли са пет години от последното изпълнително действие, което да е довело до погасяване на вземанията по давност.

Съобразно тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. на  по тълк. д. № 2/2013 год. на  ОСГТК на ВКС - т.10, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение, поради което в изпълнителното производство за събиране на парични вземания давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо кой е инициатор за извършването му. Давността се прекъсва от: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Съобразно същото тълкувателното решение не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, и др.

Прието е в същото ТР, че Постановление № 3/1980 год. на Пленума на Върховния съд следва да се счита за изгубило сила, а позоваването на това постановление е единствения правен довод във въззивната жалба срещу претенцията на ищеца, ведно с липсата на прекратяване на изпълнителното производство с изричен акт на ДСИ.

Следва да се приеме, че последното валидно изпълнително действие е  това от 29.10.2008 год., когато длъжникът-ищецът по настоящото дело е направил последната  месечна вноска по графика, определен от съдебния изпълнител за погасяване на вземанията, който  е бил задължен да спазва.

След посочената дата, на която е постъпила парична сума в рамките на прилагания от държавния съдебен изпълнител  изпълнителен способ, не е установено взискателят или ДСИ да са инициирали същински изпълнителни действия, които да са прекъснали срока, относим към погасителната давност. Следователно към 29.10.2010 год. е настъпило по силата на закона  прекратяване на изпълнителното производство на основанието по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, въпреки отказът на ДСИ да го постанови изрично. Прекратяването на изпълнителното производство става по право. След като е  установено несъмнено бездействието на взискателя, към 29.10.2013 год. и на основание   чл. 110 , чл.111 от ЗЗД ,чл.119  е настъпило   погасяване на вземанията на ДФ „Земеделие“ и произтичащите от тях акцесорни вземания за лихви и разноски.

Предявените отрицателни установителни искове по чл. 439, ал.1 ГПК са основателни  и следва да бъдат уважени.

При съвпадане изводите на ОС с тези на въззивната инстанция, решението следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

Въззивникът следва да заплати на въззиваемия С. сумата от 1352 лв. разноски зае въззивното производство. Не са налице основания за уважаване на възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като той надвишава минималния размер по Наредба №1 едва с 12 лв.

Предвид горното , съдът

 

                                     РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 310/28.11.2016 год. по гр.д. 279/2016 год. на ОС Добрич.

ОСЪЖДА ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, гр. София, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.И.С., ЕГН **********,***, сумата от 1352 лв. разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ :