Р Е Ш Е Н И Е

 

№  84/11.06.2014 г.                                                                                гр. ВАРНА

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Апелативен съд – Варна                                   Гражданско отделение

На 04 юни                                                 2014 год.

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕТЯ ПЕТРОВА

Секретар: В.Т.

Като разгледа докладваното от С. Илиева въззивно гражданско дело № 181 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид  следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по жалбата на адв. Ж. А. – пълномощник на Б.В.Ш. срещу решението на Варненския окръжен съд № 2681 от 17.12.2013 г., постановено по гр. д. № 1485/2012 г., с което Ш. е осъден да заплати на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД на С.А.К. сумата от 39 000 евро, ведно със законната лихва от 23.05.2012 г., представляваща двойния размер на полученото капаро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.03.2012 г. В жалбата са направени единствено оплаквания за незаконосъобразност на направения от окръжния съд извод, че ищецът – купувач по предварителния договор  е изправната страна, тъй като не бил изпълнил задължението си да предаде остатъка от договореното капаро в размепр на 9 500 евро. Ето защо, като неизрядна по договора страна, ищецът не можел да черпи права от своето виновно поведение и да иска връщане на нещо, което не е дал. Въззивникът моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявеният иск отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли обжалваното решение да бъде потвърдено с присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Въззивната жалба е подадена в срок от процесуалния представител на надлежна страна и е допустима.

          Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК въз основа на събраните по делото доказателства, становищата на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

            Варненският окръжен съд е сезиран с иск с правно основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД.

           

 

С.А.К. чрез пълномощника си адв. К. Н. излага в исковата си молба, че по силата на сключен на 19.03.2012 г. с ответника Б.В.Ш. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот последният е поел задължение да му прехвърли правото на собственост върху описания в договора недвижим имот срещу продажна цена от 250 000 евро. Твърди също, че при подписване на договора е платил сумата от 19 500 евро /10 000 евро по банкова сметка ***/ и страните са уговорили срок за сключване на окончателния договор – 20.04.2012 г. На 09.04.2012 г. ищецът отправил нотариална покана до ответника за явяване пред нотариус, връчена на 10.04.2012 г. чрез отказ на адресата да я получи. На посочената в предварителния договор дата за сключване на окончателен такъв в нотариалната кантора се явил само упълномощения от ищеца адвокат, което било удостоверено с протокол. Поради направеното изрично изявление в нотариалната покана до продавача, че в случай на неявяване, купувачът се отказва от договора, т. е. предварителният договор следва да се счита за развален, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 39 000 евро, представляваща двойния размер на платения от ищеца задатък, ведно с дължимото обезщетение за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2012 г. /вж. направеното уточнение в молба – л. 57 от делото на ВОС/. Претендира и направените по делото разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът оспорва исковата претенция, тъй като предварителният договор е сключен с пълномощник на ищеца, който към момента на подписването на договора не е бил упълномощен, т. е. договорът е сключен с лице без представителна власт. Излага също, че ищецът е опитал да предоговори цената и сроковете за предаване на владението върху имота, като за целта е изпратил допълнително споразумение. Ответникът заявява също, че сключеният предварителен договор е недействителен, тъй като купувачът като гражданин на Руската федерация няма право да придобива земя в РБ съгласно чл. 22 от Конституцията на РБ и чл. 29 от ЗС. Според ответника нотариалната покана е нередовно връчена поради неспазване на предвидената в чл. 592 и 593 ГПК процедура и не може да се счита за редовно уведомление за едностранно разваляне на предварителния договор. Освен това, в договора не било посочено, че исковата сума представлява задатък на основание чл. 93 ЗЗД, както и че сумата от 19 500 евро не му била предадена в пълен размер. Твърди, че пълномощникът е удържал сумата от 3 750 евро с обяснението, че същата е комисионна, за което не му била издадена разписка.

От представените по делото писмените доказателства /л. 5-10/ се установява, че на 19.03.2012 г. между страните /ищецът чрез упълномощеното от него лице Х. К. М. и ответникът/ е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ответникът се е задължил да продаде на ищеца подробно описания в договора недвижим имот срещу продажна цена в размер на 250 000 евро. Видно е от представеното по делото пълномощно рег. № 413/05.03.2012 г. на нотариус С. С., рег. № 193 на НК /л. 79/, че С.К. е упълномощил Х. К. М. да го представлява, включително и във връзка със сключване на предварителни договори за недвижими имоти при условия каквито уговори, както и с правото да заплаща капаро при условия каквито намери за добре, включително с правото да прекратява и разваля сключените предварителни договори.

 Страните са договорили на 20.04.2012 г. да сключат окончателен договор за прехвърляне собствеността върху имота. В т. 1.4.1 от договора /л. 7/ ищецът се е задължил да заплати  капаро в размер на 19 500 евро, от които на 19.03.2012 г. да бъдат заплатени 10 000 евро по банков път по сметка на Райфайзен банк, а останалата сума в размер на 9 500 евро е платена в момента на подписване на договора, като получаването им се удостоверява от продавача с полагане на подпис върху договора. Изявлението, че при подписване на договора е заплатена сумата от 9 500 евро е изразено ясно в т. 1. 4. 1 от договора и е подписано от продавача на всяка страница, поради което и не може да бъде оспорено плащането, без да се оспори подписът му, каквото оспорване ответникът не е провел. /Напротив, в писмения си отговор изрично е заявил, че не оспорва положените от него в предварителния договор подписи./

Видно от представената вносна бележка за касова операция от 19.03.2012 г. /л. 11/ Х. К. като пълномощник на ищеца е внесла по сметка на Б.Ш. на посоченото в бележката основание /предварителен договор за продажба на недв. им./ сума в размер на 10 000 евро.

В т. 3. 5 от предварителния договор /л. 10/ продавачът се е задължил при неизпълнение на някое от задълженията си по договора да възстанови обезщетение в двоен размер на депозита, както и всички виновно причинени вреди и загуби, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договора.

Видно от нотариална покана с рег. № 1676, том 1, № 74 и рег. № 1677/09.04.2012 г. на нотариус П. П., рег. № 224 на НК /л. 12-14/, ответникът е поканен да се яви пред нотариус П. Петров за сключване на окончателен договор. В поканата, изготвена от упълномощената с пълномощно с нотариална заверка и рег. № 1737/11.04.2012 г. /за удостоверяване на подписи/ и рег. № 1738/11.04.2012 год. /за удостоверяване на съдържание/ на нотариус П. П., рег. № 224 на НК /л. 18-20/ Х. К. М. е посочено, че в случай на неявяване договорът ще бъде считан за развален. От забележката на л. 14 по делото /уведомление по чл. 47 ГПК/ е видно, че на 10.04.2012 г. в присъствието на свидетеля К. Б. И. след като адресата на нотариалната покана Б.Ш. се е запознал със съдържанието й, е отказал получаването на екземпляр от нея, както и да подпише разписка за връчването й.  По делото е представен констативен протокол № 87, том 1, рег. № 1875/20.04.2012 г. /л. 15 и 16/, в който е отразено, че на посочената дата и час в нотариалната кантора на нотариуса до 11.00 ч. Б.Ш. или негов представител не са се явили, както и че сделка не е била сключена.

Нотариусът връчва документи и книжа по реда на чл. 592 ГПК, във връзка с чл. 37 – 58 ГПК и чл.50 ЗННД. В ГПК няма особени правила за връчване на нотариални покани и доколкото нотариалното производство е вид охранително съдебно производство, съгласно чл. 540 ГПК се прилагат общите правила на ГПК и правилата на исковото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ГПК отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява от връчителя като същият отказ не засяга редовността на връчването.  Разписката за осъществено връчване или за отказа да бъде получен документа /в случая нот. покана/ се подписва от връчителя и представлява официален свидетелстващ документ, който доказва напълно връчването и всички обстоятелства, релевантни за него /Р. № 800 от 21.02.2011 г. по гр. д. № 1613/2010 г., III г. о. на ВКС/. Пред окръжния съд е разпитана и свидетелката К. Б. И., която установява, че на 10.04.2012 г. е посетила адреса на ответника в присъствието на нотариус, който е прочел документа /нот. покана/ на ответника, но същият е отказал да подпише и да получи екземпляр, като установява също, че посещението й в имота е било и по повод на това, че въпреки сключения вече предварителен договор, имотът се е продавал от ответника чрез агенция.

От представеното по делото копие от удостоверение изх. № 868/09.04.2012 г. на Банка Пиреос /л. 17/ е видно, че ищецът К. е клиент на банката като наличността по открития му спестовен влог е в размер на 264 072.82 евро.

По делото е представено от ответника допълнително споразумение от 02.04.2012 г. /л. 51/, което е негодно доказателство, тъй като не носи подписа на нито една от двете страни по  предварителния договор.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни направените от ответика възражения за недействителност на предварителния договор поради противоречието му с чл. 22 от Конституцията на РБ и чл. 22 от ЗС, като споделя изцяло изложеното от окръжния съд в мотивите му към обжалваното решение и на основание чл. 272, пр. 2 от ГПК препраща към тях.

За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл. 93, ал. 2, пр. 2 ЗЗД ищецът следва в условията на пълно и главно доказване да установи в процеса, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно отношение, в което е включена действителна акцесорна реална клауза, по силата на която ищецът е предал на ответника твърдяната и уговорена сума под формата на задатък. В тежест на ищеца е да докаже, че като изправна страна по договора е упражнил правото си да се откаже от него поради неизпълнение на длъжника по причина, за която той отговаря.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка следва да се приеме, че страните са били обвързани от валидно сключен предварителен договор, който поради виновното поведение на ответника-продавач е бил развален. Налице е изправност у бъдещия купувач – ищец по делото, доколкото се установи заплащането на уговореното в предварителния договор капаро в размер на 19 500 евро, както и покана за сключване на окончателен договор и наличие на остатъка от продажната цена. От друга страна се установи и виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на бъдещия продавач, а именно - същият да сключи окончателен договор на 20.04.2013 г.

Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗЗД предвижда задатъкът да служи освен за доказателство за сключения договор и за обезпечение на неговото изпълнение. Съобразно чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора, може да иска задатъка в двоен размер. В предварителния договор в т. 3. 5 между страните изрично е уговорено, че при неизпълнение на някое от задълженията на продавача същият дължи обезщетение в двоен размер на депозита имайки характер на клауза за връщане именно на двойния размер на даденото капаро. След като се установи плащането на сумата от 19 500 евро, представляваща капаро по предварителен договор от 19.03.2012 г.,  неизпълнение на договора от ответната страна, станала и причина за развалянето му, предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да се уважи за сумата от 39 000 евро, ведно с дължимата лихва от датата на предявяване на иска – 23.05.2012 год. до окончателното изплащане на задължението.

По изложените съображения като правилно, обосновано и законосъобразно, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. На основание чл. 78 във връзка с чл. 81 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените за настоящото инстанция разноски за адвокат в размер на 2 830 лева.

         Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският апелативен съд

 

                                      Р    Е    Ш    И:

        

ПОТВЪРЖДАВА решението на Варненския окръжен съд № 2681 от 17.12.2013 г., постановено по гр. д. № 1485/2012 г.

         ОСЪЖДА Б.  В.Ш., ЕГН-********** да заплати на С.А.К. сумата от 2 830 /две хиляди осемстетин и тридесет/ лева – разноски за въззивната инстанция.

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                     2.