ОПРЕДЕЛЕНИЕ

263

_15_.04.2016 г., гр. Варна

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на _15_.04. през две хиляди и шестнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

гр. д.182 по описа за 2016 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, ПО ЧАСТНИ ЖАЛБИ, подадени от А. М., гр. София, срещу:

1. разпореждане № 10310/01.10.2015 год. на ОС Варна по гр.д. 2298/2015 год., с което е върната подадената частна жалба вх.№ 29017/29.09.2015 год. срещу определение № 3069/31.08.2015 год. по гр.д. 2298/2015 год. В жалбата се твърди, че изводът на ОС, че се обжалва акт, неподлежащ на обжалване, е неправилен. Излагат се съображения, че обжалваният акт е недопустим, което предполага, че следва да се допусне обжалването му. Подадена е и втора ЧЖ срещу същото разпореждане, която е в срок, но дублира първата.

От насрещната страна С. П.П., ЕГН **********,***, е постъпил писмен отговор, в който жалбата се оспорва по съображения, че същността на заповедното производство е да е двуинстанционно.;

2. срещу разпореждане за връщане на частна касационна жалба срещу разпореждане № 11947/23.11.2015 год. на ВОС по същото дело, с което е допусната поправка на ОФГ в първото разпореждане и са присъдени разноски в полза на насрещната страна. Твърди се, че с този акт е допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, повторени са съображенията от първата частна жалба по отношение на заповедното производство. Иска се отмяна на разпореждането и администриране на ЧЖ.

Срещу тази ЧЖ също е постъпил отговор от насрещната страна, в който жалбата се оспорва.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Пред ОС производството е образувано частна жалба на С. П. срещу разпореждане на ВРС, с което е разпоредено издаването на заповед за изпълнение, незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу него по молба на А.М. за сумата от 3168 лв. неустойка по договор за повишаване на професионална квалификация, ведно със законна лихва и разноски по делото в размер на д.т., по чл. 417, т.1 вр. чл. 418 ГПК.  ВОС е приел жалбата като допустима и я е разгледал изцяло, като е отменил разпореждането и е отказал издаване на заповед за незабавно изпълнение, съответно е обезсилил вече издадената заповед, но срещу друга страна, а не срещу жалбоподателя П..

Последвала е молба за поправка на ОФГ и присъждане на разноски, по която е постановено второ определение 3677/23.10.2012 год., с което е допусната поправка на ОФГ в диспозитива на първото определение чрез коректна индивидуализация на страните и предмета на делото и е допълнено първоначалното определение с присъждане на деловодни разноски, платими от А. М. в полза на С. П. П., в размер на 717 лв. за двете инстанции, на осн. чл. 248 ГПК. В това определение също е допусната ОФГ в неговата дата но постановяване, което служебно е поправена от съда с определение 744/22.03.2016 год. по същото дело чрез коректно посочване на годината на постановяване на определението като 2015, вместо 2012. Допусната е и поправка в годината на постановяване на определението, в което се допуска поправка на ОФГ.

По отношение на първата жалба срещу разпореждане на връщане на ЧЖ срещу първото определение на ОС:

Жалбата е неоснователна. ОС Варна е бил сезиран с жалба по чл. 419, ал.1 ГПК срещу разпореждане, с което се уважава молба за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Действително, по този ред може да се обжалва само преценката на основанията за допускане на незабавно изпълнение и извън тази преценка определението на съда би било недопустимо. Актът на ОС, обаче, по аргумент от т.8 на ТР решение №4/18.06.2014 год. на ОСГТК не подлежи на обжалване, независимо дали има вероятност да е недопустим или не. Практиката, посочена от жалбоподателя в подкрепа на обратното становище, е от периода преди постановяване на това ТР, което е задължително за съда понастоящем.

Обжалваният акт следва да бъде потвърден.

По жалбата срещу разпореждането за връщане на ЧЖ срещу определението по чл. 247 и чл. 248 ГПК: Това определение има две части. В първата си част, с която се допуска поправка на ОФГ, то не подлежи на обжалване, тъй като не подлежи на обжалване и актът, в който е допусната ОФГ – чл. 247, ал.4, изр. посл. ГПК. В тази й част частната жалба е недопустима.

По отношение на частта, с която е допълнено определението с присъждане на разноски, ЧЖ също е неоснователна. Съобразно текста на чл. 248 , ал.3, изр. последно ГПК, ако допълненият в частта за разноските съдебен акт не подлежи на обжалване, няма възможност за съдебен контрол и по отношение на определението по чл. 248 ГПК: Определение № 713 от 13.11.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2905/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията А. Б.; Определение № 194 от 16.04.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 995/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е. В..

Следователно и второто разпореждане следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 10310/01.10.2015 год. на ОС Варна по гр.д. 2298/2015 год., с което е върната подадената частна жалба вх.№ 29017/29.09.2015 год. срещу определение № 3069/31.08.2015 год. по гр.д. 2298/2015 год.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 11947/23.11.2015 год. на ВОС по гр.д. 2298/2015 г., с което е върната частна жалба вх.№ 32526/30.10.2015 год., подадена от А. М. срещу определение № 3677/23.10.2015 год. по ч.гр.д. 2298/2015 год. на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: