ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                                       № 250

                                     26.04.2017 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на двадесет и шести април 2017 г. в закрито заседание в следния състав:

Председател: Милен Славов

        Членове: Петя Петрова     

                  Мария Маринова                              

като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 183 по описа на Апелативен съд Варна за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК вр. чл. 274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Н.М.Б., подадена чрез адв. С.Т., против определение № 553 от 28.02.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 240/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството, образувано по частната му жалба с вх. № 69074/27.12.2016 г.  

Жалбоподателят е навел оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, като е молил за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за разглеждане по същество на частната му жалба срещу разпореждане от 01.11.2016 г. за незабавно изпълнение. Сочил е, че окръжният съд процедирал формално при преценката за допустимостта на частната му жалба и неправилно приел, че тя не е насочена срещу допускането на незабавното изпълнение на заповедта за изпълнение, имайки предвид и изрично посочения от него ред за обжалване по чл.419 от ГПК и при заявено искане за обезсилване на издадения изпълнителен лист. Освен това, в случай на неяснота относно предмета на обжалване, окръжният съд следвало да даде указания на страната да отстрани противоречието, а не да прекратява производството, а и при отправено искане за „по-голямото“, следвало да приеме, че е сезиран и с „по-малкото“ – жалба срещу разпореждането за допускане на незабавното изпълнение на заповедта.

А.К.И. – насрещна страна по частната жалба е подал писмен отговор, с който е изразил становище за недопустимостта на жалбата с аргументи за необжалваемостта на постановеното от окръжния съд определение, евентуално за неоснователността на частната жалба по съображения за правилността на обжалваното определение на окръжния съд.

Подадената частна жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал.2 ГПК вр. чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, редовна е и допустима. Неоснователно е възражението на насрещната по жалбата страна за недопустимост на частната жалба, като в насока обжалваемостта на акта са мотивите в последния абзац по т. 8 от Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г.  по т.д. №4/ 2013 г. на ОСГТК, където е посочено, че недопустимостта на касационно обжалване на въззивните определения, постановени в заповедното производство, не се отнася за определенията на въззивния съд по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК (например в случай че се остави без разглеждане частна жалба срещу акт на заповедния съд), които на общо основание подлежат на обжалване пред втора инстанция. Преди изменението на чл. 274, ал.2 ГПК с ДВ, бр.50 от 2015 г. – това е ВКС, а след изменението на ГПК – апелативния съд.

С обжалваното определение, окръжният съд е прекратил производството по частната жалба на Н.Б. с вх. № 69074/27.12.2016 г. като недопустимо, приемайки частната жалба за насочена срещу разпореждане № 43287/01.11.2016 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417, ал.3 ГПК срещу въззивника, в полза на А.К.И., за сумата 9 000 евро, дължима съгласно нотариално заверена декларация рег.№ 277/19.01.2012 г. на нотариус Даниела Върлева.

Съдът, като взе предвид документите по делото, наведените в жалбата оплаквания и доводите на двете страни, намира частната жалба за основателна по следните съображения:

С разпореждане № 43287 от 01.11.2016 г. по ч.гр.д. 13233/2016 г., Варненският районен съд в производство по чл.418 ГПК е разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417, т.3 ГПК в полза на заявителя А.К.И. срещу длъжника Н.М.Б. за сумата от 9 000 евро, дължима съгласно нотариално заверена декларация рег.№ 277 от 19.01.2012 г. на нотариус Д. В., обективираща задължение за връщане от Н.Б. на А.И. на претендираната сума в срок до 19.01.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 28.10.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 1153 лв. представляващи сторени разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, като със същото разпореждане е постановил и незабавното изпълнение на осн. 418, ал.1 ГПК и издаването на изпълнителен лист. Въз основа на подаденото заявление, районният съд е издал и заповед № 6473/01.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.

В частната си жалба пред окръжния съд, настоящият жалбоподател е сочил, че срещу него е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и срещу него е започнало принудително изпълнение. Навел е оплаквания, че районният съд неправилно уважил заявлението по чл.417 от ГПК на молителя А.И. и неправилно разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение № 6473/01.11.2016 г. по ч.гр.д. № 13233/12016 г. на ВРС на основание представения писмен акт – декларация с нотариална заверка на подписа, доколкото същата не попадала в категорията актове по чл.417, т.1-9 от ГПК, въз основа на които може да се издаде заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ. Отправил е до окръжния съд искане за отмяна на разпореждането на районния съд, с което е уважена молбата за издаване на заповед № 6473/01.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, за обезсилване на заповед № 6473/01.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение и за обезсилване на издадения изпълнителен лист. Като акт, срещу който е насочена частната жалба е посочил разпореждането на районния съд, с което е уважена молбата за издаване на заповед № 6473/01.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 по ч.гр.д. № 13233/2016 г. на ВРС, а като основание за обжалването – разпоредбата на чл. 419 от ГПК, сочеща реда за обжалване на разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение.

Частната жалба пред окръжния съд е била подадена в срок от длъжника и заедно с възражението му срещу заповедта за изпълнение, но е била нередовна. Окръжният съд е следвало да остави същата без движение за отстраняване на противоречието между оплакванията на частния жалбоподател за незаконосъобразността на разпореденото от районния съд незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение с кореспондиращата разпоредба на чл. 419 от ГПК, сочеща реда за обжалване на разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, твърденията за започнало срещу него принудително изпълнение въз основа на издадения срещу него в заповедното производство изпълнителен лист, заедно с петитум за обезсилване на този изпълнителен лист - от една страна и от друга страна – посоченото в частната жалба, че същата е срещу разпореждане, с което е уважена молбата за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и частта от петититума, с който се настоява за отмяна на това разпореждане и обезсилване на заповедта за изпълнение.

Правилно окръжният съд, в съответствие с разпоредбата на чл. 413, ал.1 ГПК е посочил, че заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта на разноските, каквито твърдения не са били наведени пред него. Жалбоподателят не разполага и с право на жалба срещу разпореждането, с което е уважена молбата на заявителя за издаване на заповедта за изпълнение. Той, обаче на осн. чл.419, ал.1 ГПК има право на жалба срещу разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение и тази частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава в двуседмичния срок заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение. В случая, частната жалба пред окръжния съд е била подадена в срока, заедно с възражението срещу заповедта за изпълнение и в нея са били наведени оплаквания срещу незаконността на разпореденото от районния съд незабавно изпълнение на заповедта, относимия ред за обжалване по чл. 419 от ГПК и е било отправено искане за обезсилване на издадения изпълнителен лист, а доколкото противоречието с част от заявения петитум (за отмяна на разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение и за обезсилване на последната) е бил отстранен с частната жалба пред настоящата инстанция, се налага извода, че предмет на обжалване с частната жалба пред окръжния съд е разпореждането за незабавно изпълнение. Същото, на осн. чл. 419 от ГПК, подлежи на обжалване и частната жалба с вх. № 69074/27.12.2016 г. е  била допустима и подлежи на разглеждане по същество. Затова, обжалваното определение на окръжния съд, с което е прекратено производството по делото, следва да бъде отменено и делото – върнато на окръжния съд за разглеждане на частната жалба с вх. № 69074/27.12.2016 г. по същество.

С оглед изложените съображения, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ  определение № 553 от 28.02.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 240/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд и ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за разглеждане по същество на подадената от Н.М.Б.,  чрез адв. С.Т. от ВАК, частна жалба с вх. № 69074/27.12.2016 г. срещу разпореждането за незабавно изпълнение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: