ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

246

 

Гр.Варна,  16.04.2019 г.

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 16.04.2019 г., в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                         Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова ч.гр.д. № 183 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба на „Макси Транс“ ЕООД, представлявано от Н.П.К., против определение № 1480/12.06.2018 г., постановено по гр.д. № 594/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е недопустимо, евентуално - неправилно по развити съображения, като е молил за обезсилването, съотв. – за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството по него.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна, редовна е и допустима, а разгледана по същество същата  е неоснователна по следните съображения:

С влязлата в сила част на определение № 681 от 19.03.2018 г., постановено по гр.д. № 594/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд е прекратено частично производството по делото, образувано по исковата молба на „Макси транс“ ЕООД, подадена чрез адв. Иво Александров Иванов от САК (с пълномощно на л. 6 от делото) срещу „АИППМДМ д-р Пресиян Кръстев“ ЕООД и „Енеа“ АД, като предмет на делото е останал искът по чл. 490, ал.2 от ГПК за прогласяване недействителността на публична продан поради това, че имотът е купен от лице, което няма право да наддава.

С исковата си молба, ищецът не е посочил цената на иска, като е отправил до съда искане да определи цената на иска на осн. чл. 70, ал.3 от ГПК въз основа на декларация по чл.14 от ЗМДТ и да му посочи дължимата държавна такса. Настоявал е също така за издаване на удостоверение, с което да се снабди с данъчна оценка на имота.

Исковата молба е била нередовна на осн. чл. 127, ал.1 т.3 ГПК и чл. 128, т.2 ГПК, като не е била посочена цената на иска (при липса на основанията по чл. 70, ал.3 от ГПК) и не са били представени доказателства за плащането на държавната такса. Затова и в съответствие с чл. 129, ал.2 от ГПК, с определението от 19.03.2018 г., окръжният съд е оставил без движение исковата молба и е дал указания на ищеца да посочи цената на иска, като представи и доказателства за определянето и – данъчна оценка на имота, предмет на атакуваната публична продан и за внесена държавна такса в размер на 4% от ¼ от цената на иска, но не по-малко от 50 лв. по сметка на ВОС и скици на сградата и на поземления имот, като всичко с копия за връчване на другата страна. На 20.03.2018 г. съдът е издал на ищеца и две удостоверения за снабдяването му със скици и с данъчна оценка. Съобщението  с указанията, включително и с предупреждение за неблагоприятните последици от неотстраняването на нередовностите, са връчени на ищеца чрез адв. Иванов на 28.05.2018 г. Едноседмичният срок е изтекъл, но пороците на исковата молба не са били отстранени, поради което и на осн. чл. 129, ал.3 от ГПК исковата молба е подлежала на връщане и производството по делото – на прекратяване. Този резултат е постановен и от окръжния съд, който с обжалваното пред настоящата инстанция определение № 1480/12.06.2018 г. е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Доколкото определянето на цената на иска не е съставлявала затруднение за ищеца и не е била налице хипотезата на чл. 70, ал.3 от ГПК, окръжният съд не е имал задължение за определянето й. Посочването на цената на иска е задължение на ищеца и е изискване за редовността на исковата молба по чл. 127, ал.1, т.3 от ГПК. Затова съдът, в съответствие на разпоредбата на чл. 129, ал. 1 и 2 ГПК е дал ясни, точни и пълни указания за отстраняване на недостатъците, като е издал и поисканите от ищеца удостоверения за снабдяването с данъчна оценка и скици. Други задължения съдът не е имал, като в този смисъл неоснователни са оплакванията в жалбата за служебно изискване от съответните служби на данъчна оценка и скици и изчакване на постъпването им в съда, както и за уведомяване на страната за издадените й удостоверения. Неоснователно е и другото оплакване на жалбоподателя, че преди да върне исковата молба, съдът е следвало да се произнесе по молбата за продължаване на срока за поправяне на нередовностите, защото молбата за продължаване на срока е била подадена с вх. № 18797 на 22.06.2018 г., т.е. след изтичането на срока. Без значение по отношение на преценката на съда по чл. 129, ал.3 от ГПК са и твърденията за наличие на подадена от ищеца молба за обявяване на дружество – ответник в несъстоятелност.

С оглед изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1480/12.06.2018 г., постановено по гр.д. № 594/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна   касационна жалба при условията на чл. 274, ал.3 ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: