Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

82

 

гр.Варна,  17.05.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на двадесет и седми април, двехиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 184/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на представляващия Технически университет – Варна срещу решение № 1127/9.06.2015 г. по гр.д.№ 1158/2013 г. на Окръжен съд – Варна – VІІ състав, с което са отхвърлени предявените от него, в качеството му на процесуален субституент на Държавата положителни установителни искове за собственост на недвижими имоти, подробно описани в жалбата. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което исковете бъдат уважени.

Пълномощниците на въззиваемата изразяват становище за недопустимост на въззивното производство; в условията на евентуалност – за правилност на постановеното решение.

Представител на Държавата не изразява становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. Фактът, че въззиваемите са се снабдили с препис от решението с отбелязване, че то е влязло в сила и е вписано в Службата по вписвания, не обвързва настоящата инстанция с твърденията за недопустимост на въззивното производство.

Предявени са от Технически университет – Варна, в качеството му на процесуален субституент на Държавата срещу Л.С.Б. и П.И.Б., последната - починала в хода на процеса на 24.12.2012г. и заместена от първата ответница по реда на чл. 227 от ГПК - положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Държавата е собственик на реална част от недвижим имот, подробно описан в исковата молба.

Ищецът основава твърдяното право на собственост на отчуждаване по реда на чл. 95 от ЗТСУ /отм./ на реална част от имот пл. 2403 по КП/1956г., находящ се в гр. Варна на ул. „Мир” № **, целия с площ от 3225 кв.м. за мероприятие „Разширение на ВМЕИ” със заповед № 1359/13.07.1974г. на Председателя на ИК на ГНС - Варна. Заявените права от ответниците чрез реституция по реда на ЗВСВНОИ, обосновават правния му интерес от предявяване на положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК.

Оспорвайки исковете, ответницата заявява собствено право на основание реституция. Оспорва твърдението, че наследодателят й е обезщетен с жилище по НА № 73/1976г. Твърди, че мероприятието, за което е бил отчужден имота от наследодателя й не е изпълнено, а изграждането на ограда, не е част от това мероприятие, визирано в заповедта за отчуждаване.

Държавата, конституирана като страна на основание чл. 26, ал. 4 от ГПК, чрез процесуален представител поддържа становище за основателност на предявения иск.

Не се спори по делото, установява се от приложените по делото писмени доказателства, правото на собственост на наследодателя на ответниците – С.И.Б., придобито с НА № 107/01.02.1969г. на нотариус при ВНС върху дворно място от 1080 кв.м., представляващо имот № 240*, кв. 951 по плана на гр. Варна, ведно с находящите в него полумасивна постройка, с площ от 42 кв.м. и паянтова постройка, с площ от 12 кв.м.

Със Заповед № 1359 от 13.07.1974г. на Председателя на ИК на ГНС – Варна на основание чл. 95 от ЗТСУ /отм./ имотът е отчужден в полза на държавата за предвидено по ЗРП мероприятие „Разширение на ВМИ” и е определено собственикът да бъде обезщетен с двустайно жилище в бл. № 14 в ж.к. „Г. Петлешев”.

С влязло в сила на 31.07.2007г. решение № 642/06.07.2007г. по адм.д. № 2375/2006г. на ВОС е отменено решение № 1879 от 26.04.1993г. на Кмета на Община Варна, с което е отказано възстановяване на правото на собственост върху отчуждения по ЗТСУ имот, като е отменено отчуждаването на дворно място, съставляващо имот пл. № 240*, кв. 951, находящо се в гр. Варна, ул. „Мир” с площ от 1080 кв.м. и възстановено правото на собственост на наследниците на С.И.Б. По делото е прието заключение на назначена СТЕ, установяващо, не са били изградени нито първоначално предвиденото по плана футболно игрище, нито по-късно предвидените „Комплексни тежки лаборатории” и покрит паркинг. 

В тежест на ищеца е да установи по реда на пълно и главно доказване правото на собственост на държавата на соченото основание – отчуждаване по реда на чл. 95 от ЗТСУ /отм./ за мероприятие „Разширение на ВМИ”.

Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд по въпроса допустимо ли е гражданският съд да осъществи по реда на косвения съдебен контрол проверка на материалната законосъобразност на решението на административния съд за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Недопустимостта на този контрол е съобразена изцяло със задължителната практика в ТР № 5/2011г. от 14.01.2013г. по т.д. № 5/11г. на ОСГК на ВКС и в Решение № 188 от 13.12.2013г. по гр.д. № 6/2013г. на ВКС, II ГО, ГК. Като гражданскоправен субект държавата е обвързана от съдебното решение, с което отказът на кмета за възстановяване на собствеността е отменен като незаконосъобразен и е постановена отмяна на отчуждаването. Държавата е участвала в съдебното производство и на общо основание е обвързана от влязлото в сила съдебно решение. По предявен иск за собственост от държавата е недопустимо съдът инцидентно да се произнася по законосъобразността /унищожаемостта/ на съдебното решение за реституция.

Държавата не е станала собственик на процесния имот на основание отчуждаване за мероприятие по ЗТСУ /отм./, поради възстановяването на имота в полза на наследниците на бившия собственик. Ето защо и доколкото не е наведено друго придобивно основание, по силата на което да е придобито правото на собственост от държавата, то предявеният от процесуален субституент иск за собственост като неоснователен следва да се отхвърли.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени разноските пред настоящата инстанция в размер на 2350.00 лева – съобразно приложените списък на разноските, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И : 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1127/9.06.2015 г. по гр.д.№ 1158/2013 г. на Окръжен съд – Варна – VІІ състав.

ОСЪЖДА Технически университет - гр. Варна, БУЛСТАТ 000083626, с адрес: гр. Варна, ул. „Студентска” № 1, представляван от Ректора Овид Азария Фархи, ДА ЗАПЛАТИ на Л.С.Б. сумата от 2350.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                              ЧЛЕНОВЕ: