ОПРЕДЕЛЕНИЕ

227

_25_.04.2018 г., гр. Варна

Варненският а пелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на _25_.04. през две хиляди и осемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

гр. д. № 184 по описа за 2018 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от Е.П.Й. срещу определение №397/2018 год. по в.гр.д. 268/2018 год. на ВОС, с което са оставени без разглеждане и е прекратено производството по подадени от него жалби с вх. № 32785/22.11.2017г. и вх.№ 4063/21.12.2017г., против действия на ЧСИ Л. Т., рег. №…, извършени по изп.д. № 20137130400088 и изразяващи се в насрочване на въвод във владение за дата 05.12.2017г., респ. извършен на 14.12.2017г. въвод във владение, както и жалба с вх. № 1287/15.01.2017г. на Е.П.Й. срещу извършен на 05.01.2018г. по същото изпълнително дело въвод във владение, като недопустими.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно в частта, с която жалбата на г-н Й. е приета за просрочена, тъй като тя е подаден в срока по чл. 36 ГПК, подадена е по пощата и това е отбелязано от Български пощи. Иска се отмяната на определението и разглеждане на жалбата по същество.

Срещу жалбата не е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Райфайзен банк“ ЕАД.

За да се произнесе по срора, съдът взе предвид следното:

Предмет на настоящото производство, съобразно посоченото в жалбата, е само прекратяването по отношение на жалба, регистрирана с вх.№ 4063/21.12.2017г., и уточнена с молба вх. № 36528/28.12.2017 год., на л.14 от делото на ОС, която молба от 28.12.2017 год., въпреки наведени твърдения, правещи допустима жалбата, с обжалваното определение е приета за просрочена.

В останалата му част определението на ОС не е обжалвано и е влязло в сила.

Производството пред ОС е образувано по реда на чл.435 и сл. ГПК, по жалби: жалба с вх. № 32785/22.11.2017г. от Е.Й., М. Я. Х. – Й. и В. Е. Й. против действия на ЧСИ Л. Т., рег. № …, извършени по изп.д. № …… и изразяващи се в насрочване на въвод във владение за дата 05.12.2017 г. Твърди се, че са налице пречки за извършване на въвода, предвид наличието на вписана искова молба по предявен от В.Е. Й. иск за собственост върху част от процесния имот, както и обжалване на постановлението за възлагане. В жалбата се твърди, че при това положение евентуален въвод би бил незаконосъобразен. Отправено  е искане за отмяна на така насрочения въвод и налагане на възбрана върху 5/32 ид.ч. от имота, които са предмет на вписаната искова молба.

       С молба от 21.12.2017г., регистрирана с вх. № 4063 по регистъра на ЧСИ и депозирана в хода на администриране на жалбата от 22.11.2017 г., жалбоподателите са изложили доводи, че на 14.12.2017 г. съдебният изпълнител е извършил въвод, който считат за незаконосъобразен поради изложените вече доводи за наличие на висящ спор относно правото на собственост. Посочено е, че се иска отмяна и на това действие на ЧСИ.

       На 28.12.2017 г., в деловодството на ОС – Варна е депозирана „жалба и допълнение към жалба с вх. № 32785/2017 г.“ , изходяща само от Е.П.Й., в която са наведени допълнителни оплаквания относно извършения на 14.12.2017г. въвод, а именно, че този жалбоподател не е бил уведомяван, както и че са били налице основания за перимиране на изпълнителното дело.

Депозирана е и жалба с вх. № 1287/15.01.2017 г. от Е.П.Й., чрез Г. Н., с посочване, че се обжалва извършен на 05.01.2018 г. по същото изпълнително дело въвод досежно същия недвижим имот. Наведените оплаквания са за незаконосъобразност на обжалваното действие поради извършването му въз основа на перимирани документи, заблуда и измама на органите на реда от страна на ЧСИ.

Съобразно разпоредбата на чл.436 ГПК препис от жалбите от 22.11.2017 г. и от 21.12.2017 г. е изпратен на взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД, който в дадения му срок не е изразил становище и пред ОС. Относно жалба с вх. № 1287/15.012017г. не е извършвана процедура по нейното администриране и размяна.

Приложени са и обяснения на ЧСИ Л. Т..

Предмет на обжалване е било пред ОС е било насрочването на въвод във владение за дата 05.12.2017г. и извършения на 14.12.2017г. въвод, а по жалбата на Е.Й. от 15.01.2018г. - извършения на и 05.01.2017г. окончателен въвод във владение на недвижим имот с идентификатор 101305.3513.257.3.4.

Видно от материалите по изп.д. № …….. е, че производството е образувано по молба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД против Е.Й. и М. Й. въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 8781/2009г. и съгласно който длъжниците са осъдени да заплатят, при условията на солидарност, подробно посочени суми, дължими по договор за банков кредит от 01.10.2007 г. Съобразно направеното от взискателя искане принудителното изпълнение е насочено срещу недвижим имот – апартамент № 46, находящ се в гр.Варна, ул.“Секвоя“ № 11, вх. Е, по отношение на който длъжниците са учредили договорна ипотека в полза на взискателя за обезпечаване вземането му по изпълнителния лист.

Предвид констатираното от ЧСИ разпореждане с ид.ч. от имота в полза на В. Е. Й., след учредяване на ипотеката, приобретателят е конституиран като ипотекарен длъжник, на основание чл.173 ЗЗД, наред с първоначалните длъжници.

По отношение на имота са били насрочвани няколко публични продани, на последната от които за купувач е обявена П. П.. След внасяне на продажната цена на 05.04.2016г. в полза на купувача е издадено постановление за възлагане, което към настоящия момент е влязло в сила /с решение от 20.10.2017г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 2032/2017 г. жалбата на длъжниците и на ипотекарния длъжник е оставена без уважение/.

След влизане в сила на Постановлението за възлагане ЧСИ е насрочил въвод във владение по см. на чл.498 ал.1 ГПК за дата 05.12.2017 г., за което и тримата длъжници са били редовно уведомени. Така насрочения въвод не е реализиран, като видно от протокол от същата дата на длъжниците е дадена възможност да организират изнасянето на вещите си от имота.

На 14.12.2017 г. е бил извършен частичен въвод, на който са присъствали и тримата длъжници – осигурен е бил достъп до част от имота, като ключът е оставен на разположение на ЧС, а между купувача и длъжниците е постигнато съгласие за опразване и на останалата част в срок до 05.01.2018 г., за която дата в протокола е посочено, че ще бъде извършен окончателния въвод. Това действие е реализирано, видно от съставения протокол от 05.01.2018 г.

И тримата жалбоподатели имат процесуалното качество на длъжници в изпълнителния процес, всеки – до размера на своя дял.

В качеството си на длъжник жалбоподателят има право на жалба срещу лимитативно посочените в чл.  435, ал.2 ГПК действия на ЧСИ, а именно: по т.1 постановление за налагане на глоба, по т.2 насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, по т.3 отнемането на движима вещ или отстраняване от имот поради това, че не е бил надлежно уведомен за изпълнението, и според новите хипотези от ДВ бр. 86/27.10.2017 год., в сила от 31.10.2017 год./приложима като процесуална норма и по отношение на заварените правоотношения/: по т.4 на ал.2 на чл. 435 ГПК – при отказ на СИ да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал.4 и чл. 485 ГПК, по т.5, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; по т. 6, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; по т.7. разноските по изпълнението. Длъжникът е легитимиран да обжалва и в хипотезата по ал.3 на чл. 435 ГПК, касаеща публичната продан – ненадлежно наддаване или възлагане на имота по цена, която не е най-изгодна.

Релевантни към тези хипотези твърдения в жалбите пред ОС няма. Твърдението, заявено в молба от 28.12.2017 год., че Е.Й. не е бил надлежно уведомен за въвода на 14.12.2017 год., покрива хипотезата на чл. 435, ал.2, т.3 ГПК. ОС е приел, че то е заявено след срока за обжалване, но по делото се установява, че на л.11 е пликът, с който това уточнение е изпратено до ОС. то неправилно е прикрепено към уточнение на жалба, което е заведено при ЧСИ, а не е изпратено по пощата до ОС. От този плик се установява, че уточнението от л.14 по делото е изпратено на 21.12. до ОС по пощата, получено е на 23.12. и вероятно поради празничните дни е регистрирано в ГО на ОС на 28.12.2017 год.

При това положение, жалбата на Е.Й. срещу въвода, извършен на 14.12.2017 год., при оплаквания, че г-н Й. не е надлежно уведомен за въвода, следва да бъде разгледана по същество. В срок е въведено уточнението, намиращо се на л. 14 от делото на ОС, към подадената жалба регистрирана с вх.№ 4063/21.12.2017г., и уточнена с молба вх. № 36528/28.12.2017 год., което прави тази жалба допустима, а именно, че длъжникът не е надлежно уведомен за въвода. Тази жалба следва да се разгледа по същество.

Предвид несъвдападането на крайните изводи на ОС с тези на настоящата инстанция, обжалваният акт следва да бъде отменен в обжалваната част, а делото – върнато на ОС за произнасяне по същество.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение №397/2018 год. по в.гр.д. 268/2018 год. на ВОС, с което е оставена без разглеждане и е прекратено производството по подадена от Е.П.Й. жалба против действия на ЧСИ Л. Т., рег. № …., извършени по изп.д. № …… и изразяващи се в извършване на въвод във владение на 14.12.2017 г., регистрирана с вх.№ 4063/21.12.2017г., и уточнена с молба вх. № 36528/28.12.2017 год., на л.14 от делото на ОС, И ВРЪЩА делото за разглеждане на същата жалба по същество досежно твърденията, че жалбоподателят не е надлежно уведомен за изпълнението.

В останалата му част определението на ВОС не е обжалвано и е влязло в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: