Р Е Ш Е Н И Е

128

гр.Варна, 04.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№185/17г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от В.Г.И. чрез процесуалния й представител адв.Е.Б. против решение №3/16.02.2017г., постановено по гр.д.№192/16г. по описа на РОС, в частите му, с които е отхвърлен предявеният от В. Г. И. иск за осъждане на Е.И.К. да й заплати сумата от 25 100лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от изгубената възможност от ищцата да получи застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на Ю.З.И. - съпруг на ищцата, предявен като частичен такъв, целият в размер от 120 000лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 28. 11.2008г.-датата на настъпване на вредата до окончателното изплащане на сумата, както и В.Г.И. е осъдена да заплати на Е.И.К. сумата от 6, 67лв. за направени деловодни разноски, както и е осъдена за заплати на адв.В.В. сумата от 1 283лв., представляваща дължимо адв.възнаграждение, на осн. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от ЗА, като решението е постановено при участието на трето лице помагач ЗАД „Булстрад Виена Иншуърънс Груп”, гр.София. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.Претендират се разноски.

Въззиваемата Е.И.К. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на РОС в обжалваната му част да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Третото лице помагач ЗАД „Булстрад Виена Иншуърънс Груп”, гр.София поддържа становище за неоснователност на подадената жалба. 

По реда на и в срока, предвиден в чл.265, ал.1 от ГПК, пред въззивния съд към въззивната жалба на В.И. Г. са се присъединили нейните обикновени другари Д.Ю.З. и З.Ю.З., малолетен, действащ чрез своята майка  и законен представител В.И. Г., като същите обжалват решение №3/16.02.2017г., постановено по гр.д. №192/16г. по описа на РОС, в частите му, с които съответно са отхвърлени предя -вените от всеки от тях искове за осъждане на Е.И.К. да им заплати сумите от по 25 100лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от изгубената възможност всеки от тях да получи застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на техния баща Ю.И., предявени като частични такива, целите в размер от по 120 000лв., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 28.11.2008г. до окончателното изплащане, както и са осъдени да заплатят на Е.И.К. всеки сумата от по 6, 67лв. за направени деловодни разноски, както и са осъдени да заплатят на адв.В.В. всеки сумата от по 1 283лв., представляваща дължимо адв.възнаграждение, на осн. чл.38, ал.2, вр. ал.1 от ЗА, като решението е постановено при участието на третото лице помагач ЗАД „Булстрад Виена Иншуърънс Груп”, гр.София.

ДСП Исперих, надлежно уведомена на осн. чл.15, ал.6 от ЗЗакД, не е изразила становище по жалбите.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и в уточненията на същата в първото о.с.з., проведено пред първоинстанционния съд, ищците В.Г.И., Д.Ю.З. и З.Ю.З., малолетен, действащ чрез своята майка  и законен представител В.И.Г., излагат, че са наследници по закон, съответно преживяла съпруга и низходящи, на Ю.З.И..Последният е починал на 28.11.2008г. при ПТП, настъпило на територията на Румъния и причинено от румънския гражданин С.Г.С.Същият с влязла в сила присъда, постановена от румънски наказателен съд, е признат за виновен и осъден за деянието си, причинило смъртта на Ю.И.Деянието на С.С., довело до смъртта на техния наследодател, е причинило на ищците неимуществени вреди -тежки морални болки и страдания от непрежалимата загуба на близкия им човек, отношенията с когото до 28.11.2008г. били основани на обич, взаимно уважение и доверие.Към момента на настъпване на ПТП за управлявания от С.С. товарен автомобил „Волво” с рег.№АВ-14-SCM е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилисти в „Unita Vienna Insuranse Gruop SC-Romania, с кореспондент за България ЗК „Уника”АД.С цел защита на законните им права и интереси във връзка с получаване на дължимото им се обезщетение за претърпените от тях вреди ищците сключили на 13.05.2009г. с ответницата адвокат Е.И.К. договор за консултантски услуги, както и за изпълнението му я упълномощили с пълномощно с нотариално заверени на 15.05.2009г. подписи. Същата е поела задължението да ги консултира и подпомага във връзка с получаване на дължимото им се обезщетение.В изпълнение на договора едва на 10.02. 2012г. ответницата е подала искова молба против виновния за ПТП водач – С.Г.С., по която е образувано гр.д.№44/12г. по описа на РОС, прекратено от последния с влязло в сила определение, т.к. предвид разпоредбите на Регламент №44/01г. българският съд не е компетентен да разгледа спора.Едва на 23.08. 2013г., три месеца преди да изтече 5-годишният давностен срок, ищците били поканени от ответницата в офиса й в гр.Исперих и били поощрени да прекратят взаимоотношенията си с нея и да подпишат договор с лицето О.К., който да продължи действията й.Явно непознавайки европейското законодателство, ответницата К. се е опитала да води дело в България против деликвента, а не против горепосочената застрахователна компания по застраховка „Гражданска отговорност”, против която българският съд в съответствие с чл.9, т.1, б.”б” от раздел 3 на Регламент №44/2001г. е компетентен да разглежда делото.Можела е да заведе дело и против деликвента в Румъния, евент. да пренасочи ищците към компетентни за това адвокати, както и е можела да води при определени предпоставки и дело против НББАЗ в качеството му на компенсаторен орган.Адвокат К. е поела дело извън нейната компетентност, възможности и знания, а с действията и бездействията си не само, че не е успяла да защити правата и интересите на ищците, а ги е увредила като е преклудирала възможността им да получат дължимото им се обезщетение от застрахователната компания на виновния водач.С поведението си ответницата е нарушила чл.2, ал.2, чл.40, ал.1-3 и чл.43, ал.1 от ЗА, чл.11, ал.4 и ал.5 от Етичния кодекс на адвоката и т.2.2 от Наредба №2-правила за упражняване на адвокатската професия и професионална отговорност.Действията и бездействията на ответницата, извършени в нарушение на посочените разпоредби, стоят в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от ищците имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, т.к. в резултат от поведението й същите са изгубили възможността да получат каквото и да било застрахователно обезщетение за претърпените от тях болки и страдания от смъртта на техния съпруг и баща, което с оглед съдебната практика би било минимум в размер на 120 000лв. за всеки от ищците.Предвид изложеното претендират ответницата да бъде осъдена да им заплати на всеки от тях сумата от по 25 100лв., предявена като частичен иск, целият в размер на 120 000лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи в пропуснати ползи от изгубената възможност да получат застрахователно обезщетение за претърпените болки и страдания от смъртта на Юлиян З. Иванов, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2008г. до окончателното изплащане.  

Ответницата Е.И.К. в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Твърди, че ищците никога не са й представяли протокол за ПТП, мотивите към съдебния акт на първоинстанционния румънски наказателен съд, нито последвалите при евентуалното му обжалване съдебни актове, нито сочената от тях застрахователна полица, предвид което и счита, че не са безспорни твърдените от същите факти, а именно влязла в сила осъдителна присъда по отношение на С.С., от която да е установено деянието, дееца и вината относно смъртта на техния наследодател, съответно наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилисти към момента на настъпване на ПТП с посочената от ищците застрахователна компания.Бил й е посочен номер на полица, но не й е било представено копие от такава и тя не е била в известност кога е сключена, с кого, за какъв период, платени ли са били застрахователните премии, както и какъв е обемът на отговорността съгласно издадена от румънски застраховател полица.Предвид липсата на тези данни и тя не е могла да направи обективна преценка към кого може да предяви съответното искане за заплащане на обезщетение - дали към виновния водач, дали към съответния застраховател, дали към съответния гаранционен фонд.Предвид изложеното поддържа, че в периода на действие на договора между сраните възложителите са били неизправна страна, защото не са й представили необходимата документация и информация, необходими за качественото изпълнение на услугата по договора. Независимо от изложеното същата е уведомила представителя за уреждане на претенции в България на чуждия застраховател чрез завеждането на иск против този представител, който впоследствие е оттеглен по съображения-практиката на ВКС относно липсата на пасивна процесуална легитимация на тези представители, но следва да се приеме, предвид заведеното дело, че представителят е уведомил съответната застрахователната компания за претенцията на ищците.Оспорва твърденията, че с действията си е преклудирала възможността им да получат застрахователно обезщетение от румънската застрахователна компания, т.к. дори и давностният срок да е изтекъл/а той не е/, няма данни да е релевирано подобно възражение от длъжника.Оспорва наличието на предпоставките, визирани в чл.284 от КЗ/отм./, за водене на дело за обезщетение против НББАЗ.Твърди, че ищците са я упълномощили да води необходимите дела само Република България, но не и извън пределите й, съответно не е можела да води производства в Румъния.Твър- ди, че със завеждането на гр.д.№44/12г. е спряла да тече погасителната давност. Твърди и извън всичко гореизложено, че сключеният между страните договор /по който не е получавала каквото и да било възнаграждение/ е бил прекратен по взаимно съгласие на страните с подписан от тях на 23.08.2013г. анекс, в който са приели, че същият се подписва доброволно, без да е налице крайна нужда и/или явно неизгодни условия и, че страните не си дължат разноски по изпълнението, възнаграждения, обезщетения и неустойки.         

По искане на ответника, отправено в срока по чл.219, ал.1 от ГПК, е конститу -ирано от първоинстанционния съд като третото лице помагач на страната на ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншуърънс Груп”, гр.София.В депозирания отговор дружеството поддържа следното становище.Не оспорва наличието на сключен от него с Е.К. договор за застраховка „Професионална отговорност на адвоката” със срок на действие 07.02.2016г.-06.02.2017г., в който период и е поет от застрахо- вателя рискът от настъпване на застрахователно събитие.Счита, че в настоящия случай, независимо от депозиране на исковата молба в рамките на горепосочения срок, застрахователното събитие - възникнало задължение за обезвреда на причи -нени от застрахования при упражняване на професията му вреди, е настъпило най-късно до 23.08.2013г., т.е. извън срока на действие на договора, предвид което зас -трахователят не би следвало да носи отговорност.Извън изложеното, поддържа становище за неоснователност на исковата претенция.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са частични искове с пр.осн. чл.51 от ЗА и искове с пр.осн. чл.86 от ЗЗД.

Видно от представените в производството писмени доказателства въззивниците са наследници по закон, съответно преживяла съпруга и низходящи, на Ю. З. И.Последният е починал на 28.11.2008г. в резултат от ПТП, настъпило на територията на Република Румъния.За извършеното престъпление -причиняване смъртта на Ю.З. И. по непредпазливост е осъден с влязла в сила присъда, постановена от румънски наказателен съд, румънският гражданин С.Г. С.Първоинстанционната присъда е постановена на 20.10.2009г. от Окръжен съд гр.Себеш, протестирана пред Градски съд гр.Алба, потвърдена от последния с решение от 15.02.2010г., последното протестирано пред Апелативен съд гр.Алба, който с решение от 10.05.2010г. е отменил цитираните присъда и решение в частта относно размера на наказанието и изпитателния срок и е увеличил размера на наложеното наказание лишаване от свобода на Г.С.С. на 2 г. и 6 м. и е отложил изпълнението му за срок от 4г. и 6м., като решението на Апелативен съд гр.Алба е окончателно.

На 13.05.2009г. между въззивниците като възложители и въззиваемата като из -пълнител е подписан договор, наименован „договор за консултантска услуга”, съгласно който последната лично и в качеството си на пълномощник на „Консулт груп 2009”ЕООД е приела да консултира и подпомага възложителите във връзка с получаването на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по повод настъпилото на 28.11.2008г. ПТП в Република Румъния, гр.Себеш с участието на МПС Форд Мондео с рег.№KLE-KV9, собственост и управлявано от Ю.И., и МПС Волво-товарен с рег.№АВ-14-SCM, застрахован в SCUnita Vienna”, застрахователна полица RO/12/S5/KX номер 000315826, управляван от С.Г. С., при което е починал Ю.И., във връзка със завеждане на претенция, вкл. и получаване на застрахователно обезщетение за имуществени  и неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност” пред съответната застрахователна компания и/или гаранционен фонд срещу възнаграждение в размер на 25% от платеното от застрахователя обезщетение или присъдената по съдебен ред сума.С пълномощно с нотариално заверени на 15.05.2009г. подписи въззивниците са упълномощили въззиваемата в качеството й на адвокат да ги представлява пред съответната застрахователна компания и/или Гаранционен фонд за завеждане на претенция и получаване на застрахователно обезщетение по повод смъртта на Ю.И., както и са я упълномощили да предявява от тяхно име претенции за заплащане на обезщетение за причинените от деянието имуществени и неимуществени вреди, като ги представлява пред всички съдебни инстанции при завеждане и поддържане на осъдителни искове против виновното лице и против застрахователя, с който той е сключил застраховка „Гражданска отговорност”, и ги представлява във връзка с установяване на всички необходими обстоятелства, свързани с вредите, пред всички министерства, ведомства, органите на КАТ, Прокуратура, Следствие, държавни учреждения и институции, застрахователни компании и др. на територията на Република България.

В изпълнение на така сключения между страните договор и даденото пълно- мощно въззиваемата е предявила искове от името на въззивниците с пр.осн. чл.45 от ЗЗД против С.Г.С. за присъждане на обезщетение за причинените им от ответника неимуществени вреди  в размер на по 250 000лв. за всеки от ищците, с подадена на 10.02.2012г. искова молба пред ОС-Разград, производството по които е образувано в гр.д.№44/12г. по описа на РОС.Последното е прекратено с протоколно определение от 17.10.2012г./необжалвано/ като е прието, че съобразно разпоредбите на Регламент №44/2001г. българският съд не е компетентен да разг -леда спора.Предявила е от тяхно име и искове с пр.осн. чл.226 от КЗ/отм./ против ЗК „Уника”АД, гр.София в качеството й на представител за България на румънския застраховател „Unita Vienna Insuranse Gruop SC-Romania /с който се твърди в депозираната чрез нея исковата молба, че има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” за МПС, управлявано от виновния водач С.Г.С./ за присъждане на обезщетение в размер на по 250 000лв. за всеки от ищците с подадена на 16.05.2013г. искова молба пред ОС-Разград, производството по които е образувано в гр.д.№173/13г. по описа на РОС.Последното е прекратено на осн. чл.232 от ГПК с определение №619/10.06.2013г., предвид подадената от адв.Е.К. на 10.06.2013г. молба за оттегляне на исковете.

Съгласно разпоредбите на чл.2, ал.2 от ЗА и чл.40, ал.2 от ЗА при упражняване на адвокатската професия адвокатът следва да се ръководи от законните интереси на своя клиент, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства, а съгласно разпоредбата на чл.11, ал.4 от Етичния кодекс на адвоката същият е длъжен да защитава и съветва клиента си компетентно, грижливо, добро -съвестно и своевременно.Съгласно т.2.3 и т.3.1.1 от Наредба №2 - правила за упражняване на адвокатската професия и професионална отговорност, приета от ВАдвС, адвокатът е длъжен да упражнява добросъвестно професията си, като за -щитава възможно най-добре правата и законните интереси на своите доверители.

За всяко виновно неизпълнение на задълженията си по ЗА, по Етичния кодекс на адвоката и по наредбите на Висшия адвокатски съвет, адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди - чл.51 от ЗА. 

Съгласно посоченото в решение №227/19.08.2013г. по гр.д.№1166/12г. по описа на ВКС, IV гр.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и формиращо задължителна съдебна практика, с договора за адвокатска услуга адвокатът поема задължението да извърши необходимите правни и фактически действия и/или да посъветва доверителя какви правни и фактически действия да извърши той, за да се осъщес -тви защитата на едно претендирано от доверителя /или срещу едно претендирано спрямо него/ материално субективно право така, че то да може да бъде реализи -рано от доверителя/или реализирането му спрямо доверителя да бъде осуетено/. При изпълнение на поръчката адвокатът дължи по-голяма грижа от тази на добрия стопанин/чл.281 от ЗЗД/ и дори от тази на добрия търговец/чл.302 от ТЗ/, предвид нормата на чл.2, ал.2 от ЗА.Ако правото на доверителя не бъде защитено в пълна степен поради неполагането на дължимата от адвоката грижа, той дължи обезще -тение за всички претърпени от доверителя вреди.Имуществените вреди на довери -теля съставляват разликата между паричната оценка на неговото имущество, ако изпълнението беше надлежно и паричната оценка на имуществото му в резултат от действително изпълненото и на пропуснатото от адвоката.

Предприетите от въззиваемата в качеството й на адвокат на въззивниците дей -ствия в изпълнение на сключения между страните договор не могат да се опреде -лят като действия за защита по най-добрия начина на законните права и интереси на доверителите й за осъществяване на претендираните от тях материални права -  получаване на обезщетение за причинените им имуществени и неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател Ю.З. И., причинена виновно от С. Г. С.Така цитираните предявени чрез адв.Е.К. искови претенции в изпълнение на договора се явяват недопустими.Първата е недопустима, защото смъртта на Ю. З. И. е настъпила в Република Румъния и е причинена от лице, имащо постоянно местоживеене в Република Румъния.Видно от разпоредбите на чл.2 и чл.5 от Регламент /ЕС/ №44/ 2001г. на Съвета от 22.12.2000г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела/отм., действал към момента на сключване на договора между страните и при действието му/ компетентен да разгледа иск против ответник деликвент за присъждане на обезщетение за причинените от него при деликта вреди е съдът по неговото местоживеене /обща компетентност/ и съдът по мястото, където е настъпило вредоносното събитие /специална/.Българският съд, пред когото е била заявена претенцията, не е нито съд по местоживеене на ответника, нито съд по мястото, където е настъпило вредоносното събитие, предвид което и поради липса на компетентност производството е подлежало на прекратяване. Против виновния водач искове биха могли да бъдат предявени само в Република Румъния.Втората претенция е насочена против ЗК „Уника”АД, гр.София в качеството й на представител по чл.269 от КЗ/отм., действащ към 2013г./ за България за уреждане на претенции на румънския застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на МПС, управлявано от С.С.Представителят за България за уреждане на претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на чуждия застраховател не е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по предявените против него преки искове с пр.осн. чл.226 от КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение.Този представител отговаря при посочените в закона предпоставки единствено за извънсъдебното разглеждане и уреждане на претенциите на увредени лица, пребиващи в държавата членка, където е назначен представителят.

Въззиваемата не твърди, нито установява, да е предприемала други фактически и правни действия в изпълнение на сключения между страните договор от 13.05. 2009г. и даденото пълномощно от 15.05.2009г.

В негово изпълнение и при полагана на изискуемата грижа, така щото да се защитят възможно най-добре правата и законните интереси на доверителите й, същата е могла да заяви претенцията им в качеството им на пострадали по извънсъдебен ред пред представителя за България по чл.269 от КЗ/отм./ на румънското застрахователно дружество по посочената й от тях застрахователна полица, няколкократно цитирана в депозираната от нея искова молба и посочена в договора, сключен между страните.В тази връзка са неоснователни възраженията, че възложителите не й оказали необходимото съдействие, като не й представили полицата.Същите не са разполагали с копие от същата, но са разполагали с номера й и с името на застрахователната компания, посочени им в документ, изготвен на 05.02.2009г. от служба Пътна полиция гр.Алба, Република Румъния.По поддържа -ния от Гаранционният фонд регистър на представителите за уреждане на претен -ции, определени от застрахователите на държавите членки да ги представляват на територията на Република България/вкл. посочен на сайта на ГФ, както и на сайта на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи/, е можел да се установи представителят за България на посоченото в документа румънско застра -хователно дружество и да се изиска копие от полицата - така, както във въззивното производство от въззивниците бе изискано копие от полицата от представителя за България /към датата на застрахователното събитие/ и по делото бе представено копие от същата, предоставено им от този представител - ЗАД „Булстрад Виена Иншуърънс груп”АД, представител до 01.06.2011г., а впоследствие след извършени придобивания S.C. Unita Viena Insurance Group SA е с наименование Uniqa Asigurari SA и представител за България е ЗК „Уника”АД.Факт в подкрепа на извода, че след застрахователното събитие е променено единствено наименованието на застрахо -вателната компания, а не са касае за различни такива или за несъществуваща такава в какъвто смисъл са твърденията на въззиваемата, е и обстоятелството, че посочените в полицата от 11.08.2008г. регистрационен номер на застрахователя в ТР и данъчен номер са идентични с тези на Uniqa Asigurari.Относно плащането на застрахователната премия в полицата е посочено, че дължимата сума в размер на 1 170 леи е заплатена с платежно нареждане.Лимитът на дължимо обезщетение при причиняване на смърт също е посочен.Неоснователно е и възражението на въззиваемата, че след като са били предявени искове с пр.осн. чл.226 от КЗ/отм./ против представителя, то следва да се приеме, че същият е бил уведомен за претенцията на доверителите й.Предявяването на иск с пр.осн. чл.226 от КЗ/отм./ против това дружество и неговото оттегляне по реда на чл.232 от ГПК преди подаване на отговор на исковата молба от ответника не би могло да се приравни на извънсъдебно заявяване на претенцията за уреждане на дължимо застрахователно обезщетение.

В случай на неуреждане по горния ред на претенцията въззиваемата е могла да предяви от името на въззивниците пред български съд по тяхното местоживеене и пряк иск против румънското застрахователно дружество в съответствие с компетен- тността, предвидена в чл.11, т.2, вр. чл.9, т.1, б.”б” от Регламент /ЕС/ №44/2001г. и да се претендира заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди със съответното приложение на румънското законодателст -во, което би било приложимото право за уреждане на спора за обезщетяване на вредите, т.к. е правото на държавата, на чиято територия са настъпили непосред -ствените вреди-смъртта на Ю.И./вредите на наследниците са непреки последици и като такива нямат значение за определяне на приложимото право/. Неоснователни са възраженията на въззиваемата, че т.к. въззивниците не са й предоставили преписи от присъдата на румънския наказателен съд, то с това те като неизправна страна са й попречили тя да изпълни задълженията си.Преписи от актовете на румънския съд по влязлата в сила на 10.05.2010г. присъда същата е могла да изиска своевременно с предвидените в ГПК способи, ако бяха съответно предявени пред българския съд преките искове против румънското застрахователно дружество. 

В случай, че претенцията бе заявена за уреждане по извънсъдебен ред пред представителя за България/съответно така и пред застрахователя/ и те не бяха изпълнили в срока по чл.271, ал.1 от КЗ/отм./ задълженията за определяне и заплащане на обезщетение, евентуално за даване на мотивирано становище по претенцията, когато се отказва плащане или когато основанието и размерът на вредите не са били напълно установени, то е могло да се предяви и иск против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, гр. София като компенсационен орган на осн. чл.284, ал.1, т.1, вр. ал.2 от КЗ/отм./ и от него да се претендира заплащане на  обезщетение.Относно допустимостта на иск против НББАЗ в хипотеза, при която се претендира заплащане на обезщетение за причинени вреди на лице, пребиваващо на територията на Република България, в резултат от ПТП, настъпило на територията на друга държава-членка на ЕС, от деликвент с местоживеене в друга държава-членка на ЕС, застрахован при застра- ховател, установен в друга държава членка на ЕС-определение №886/09.11.2011г. по ч.т.д.№130/11г. по описа на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК и формиращо задължителна съдебна практика.

Предвид гореизложеното съдът приема, че при действието на сключения между страните договор въззиваемата не е положила дължимата от адвоката грижа, така щото да защити в пълна степен правата на въззивниците като нейни доверители. При действието на договора за въззивниците не е имало благоприятен резултат, но въззиваемата би им дължала обезщетение на осн. чл.51 от ЗА тогава, когато в хода на това действие в резултат от неполагане на дължимата грижа от нейна страна се е достигнало до погасяване на съответната възможност за реализиране на техните права, вкл. изтекла погасителна давност, като не е обичайно да се очаква, че длъж- никът в материалното правоотношение ще пропусне да възрази за изтекла погасителна давност.В настоящия случай е приложима погасителната давност по румънското законодателство, т.к. то е това, което би уреждало съответното правоотношение със застрахователното дружество, независимо, че българският съд е бил компетентен да разгледа иска.От представените в превод книжа, изпратени след официално отправено запитване по искане на съда от МП на Република България до МП на Република Румъния, се установява, че съгласно румънското законодателство погасителната давност за преките претенции на увредените лица по застраховка „Гражданска отговорност” против застрахователя в периода 2008г.-2913г. е общата по това законодателство тригодишна давност.Неоснователно е възражението на въззиваемата, че давността е осемгодишна.Представените от нея в неофициален превод извадки от публикувани в интернет нормативни атове от румънското законодателство/Граждански кодекс и Наказателен кодекс/, допустими като доказателство съгласно нормата на чл.43, ал.2 от КМЧП, касаят гражданската и наказателната отговорност на извършителя на деянието, като според същите в случай на претендирано обезщетение от деяние, за което наказателният закон предвижда давност по-голяма от тази в гражданския, давностният срок на наказателната отговорност се прилага и за правото на иск в гражданската отговорност. Конкретно за извършеното от С.С. престъпление /с квалификацията, посочена в горецитираните присъди-чл.178 от НК/ давностният срок за наказателната и гражданската отговорност е 8 години.Тази давност, както се изложи, се отнася за гражданската отговорност на делкивента, но не и за застрахователното обезщетение, претендирано от третото увредено лице по пряк иск против застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, където е приложима тригодишната давност.От изложеното следва, че правото на въззивниците да получат застрахователно обезщетение от задълженото застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност” се е погасило преди прекратяване на договора между страните на 23.08.2013г.Дори и да се приеме за основателно възражението на въззиваемата, че срокът тече от установяване на дееца с вляза в сила присъда /подобни разяснения не са посочени в отговора, изпратен от МП на Република Румъния, нито са цитирани подобни текстове от румънското законодателство/, то видно е, че присъдата е влязла в сила на 10.05.2010г., т.е. три годишният срок би изтекъл на 10.05.2013г.Не се установява и давността да е била прекъсвана или спирана до изтичането й.

Страните в производството не оспорват, че са подписали анекс от 23.08.2013г., в който е посочено, че сключеният между тях договор за консултантска услуга от 13. 05.2009г. се прекратява по взаимно съгласие, като същите не си дължат възнаграж- дения, обезщетения и неустойки.Действително налице е съгласувана воля на стра- ните действието на договора да се прекрати.Това прекратяване, обаче е с действие занапред и по съществото си, предвид характера на подписания договор като вид договор за поръчка, стои най-близко до оттегляне на поръчката от доверителя, т.е. дори и да е нямало съгласие от довереника доверителите са можели и без него -вото съгласие да оттеглят поръчката.По отношение на посоченото в анекса, че при прекратяване на договора страните не си дължат възнаграждения, обезщетения и неустойки следва да бъде съобразена задължителната за съдилищата съдебна практика, обективирана в Решение №32/30.05.2016г. по т.д.№95/15г. по описа на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и произнесено по въпроса дали при постигнато съгласие между страните, че нямат претенции по договора между тях, но при липса на волеизявление за извършване на опрощаване, вземане произтичащо от същия договор може ли да се счита за погасено, съгласно която общите изявления на страните, че нямат претенции относно изпълнението на дого -вора не погасява съществуващи техни права и задължения, нито може да доведе до предварителен отказ от правото на иск, което е недопустимо.Наред с горното и предвид непълнолетието на втория и трети въззивник към посочената дата, ако и евентуално да бъде извършен отказ от права то той би бил нищожен.

Предвид гореустановеното съдът приема, че по време на действие на сключе -ния между страните договор се е преклудирала възможността въззивниците да получат следващото им се застрахователно обезщетение от отговорния застрахо -вател за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на Ю.И.Тази преклузия е настъпила предвид виновното/с форма на вината небрежност/ неиз -пълнение от страна на въззиваемата на поетите по сключения между страните договор професионални задължения.Това от своя страна е довело до осуетяване на нормално следващите се на въззивниците облаги от имуществен характер.Както е посочено в горецитираното решение №227/19.08.2013г. по гр.д.№1166/12г. по описа на ВКС, IV гр.о., действително адвокатът не дължи благоприятно за страната решение и съответно не отговаря във всички случаи на постигнат неблагоприятен резултат.Неговата отговорност за вреди може да бъде ангажирана само ако небла - гоприятният за страната резултат се дължи на пропуск на адвоката да упражни някое процесуално право или да извърши надлежно някое процесуално действие, което е довело до погасяване на съответната процесуална възможност.Страната понася във всички случаи последиците от неблагоприятния резултат, а упълномо -щеният адвокат не отговаря за вреди, ако е положил дължимата грижа - в интерес на доверителя е приложил всички подходящи законни средства за защита по най-добрия начин.В настоящия случай именно предвид неполагане на дължимата грижа, която е изисквала в рамките на давностния срок извънсъдебно заявяване на претенцията за обезщетение пред съответния представител на застрахователното дружество за България по чл.269 от КЗ/отм./, евент. завеждане на пряк иск пред българския съд против застрахователното дружество, нито едно от което не е било извършено, се е достигнало до погасяване на съответната процесуална възмож -ност да се получи застрахователно обезщетение от субект, за който може да се приеме, че е платежоспособен и който при предявени против него искове би бил осъден да заплати застрахователно обезщетение за причинените на въззивниците неимуществени вреди от смъртта на Ю.И. и то в размери, надхвърлящи нас -тоящата частична искова претенция/лимитите на обезщетенията са посочени в из- пратената от МП на Румъния справка/.Претърпените от въззивниците имуществени вреди от вида на пропуснати ползи съставляват разликата между паричната оценка на имуществото им, ако изпълнението беше надлежно и паричната оценка в резул -тат на действително изпълненото и на пропуснатото от адвоката.Към момента на прекратяване на договора между страните може и да не е била преклудирана про -цесуалната възможност за претендиране от въззивниците пред румънския съд на обезщетение от деликвента/субект с недоказана платежоспособност, предвид което и непредпочитан от тях/, но е била преклудирана възможността за претендиране на обезщетение от застрахователя, а именно за последното въззиваемата се е задъл -жили да подпомага въззивниците като съответно извършва от тяхно име и за тяхна сметка необходимите правни и фактически действия.Предвид изложеното и съдът приема, че въззивниците като резултат от виновното неизпълнение на професи -оналните задълженията на въззиваемата са понесли имуществени вреди от вида на пропуснати ползи в размер на това застрахователно обезщетение, което те биха получили, ако претенциите им бяха заявени своевременно и против пасивно леги -тимираното да отговаря по тях лице.С оглед родствената връзка с починалия, въз -растта и ненавеждане на твърдения, че отношенията му с въззивниците не са почи- вали на нормалните в семейството взаимна обич, уважение и доверие съдът прие- ма, че дължимото им се застрахователно обезщетение би надхвърлило за всеки от тях сумата по 25 100лв. и поне с толкова би се увеличила имуществената им сфера при надлежно изпълнение от страна на въззиваемата в рамките на действие на сключения между страните договор. 

По изложените съображения съдът приема, че предявените частични искове са основателни и следва да бъдат уважени.Въззивниците претендират законна лихва върху главниците, считано от 28.11.2008г.Наличието на неизпълнение на задълже -ния по специален закон на променя договорното основание за възникване на отго - ворността на въззиваемата, защото задължението на адвоката за защита правата и законните интереси на доверителите му произтича от сключения с тях договор.За да дължи законна лихва върху следващото се обезщетение за неизпълнение въззиваемата следва да бъде поканена да изпълни и в случая тази покана се явява подадената искова молба, предвид което и законна лихва се дължи от датата на подаването й-подадена по пощата на 22.08.2016г.

Предвид несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези първоинстанци- онния съд, обжалваното решение в частите му, с които частичните искове с пр.осн. чл.51 от ЗА са отхвърлени следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени, като се присъди законна лихва от датата на подаване на исковата молба.Решението следва да бъде потвърдено в частта му, с която се отхвърля претенцията за присъждане на законна лихва от 28.11.2008г. до 22.08.2016г.На осн. чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане следва да бъдат присъдени сторените от ищците разноски пред първа и въззивна инстан - ция.Претендира се адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ГПК съгласно представените договори от 15.08.2016г.Същото съгласно материалния интерес, определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС, за една инстанция, възлиза на сумата от 2 789лв. без ДДС и с ДДС, предвид представените доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС на сумата от 3 346, 80лв., а за две инстанции сумата от 6 693, 60лв.Следва да бъдат присъдени и сторените разноски за преводи на документи - 208лв. за първа инстанция и 60лв. за втора и за превод на съдебна поръчка - 395лв.Съдът приема за неоснователна претенцията на въззивниците за разноски в размер на 432лв. за заверяване на преписи от документи, представени за съда и ответника, основана на чл.6, т.13 от Наредба №1/04г. на ВАдвС.В нормата на чл.6, намираща се систематично в раздел II от цитираната наредба, са предвидени възнагражденията за съвет, справка, изготвяне на книжа и договори, докато в нормата на чл.7, намираща се систематично в раздел III, са тези за процесуалното представителство, защита и съдействие по граждански дело, което предпоставя, че нормата на чл.6 не би следвало да намира прило -жение, когато на адвоката е възложено процесуалното представителство по граж -данско дело и за същото се претендира отделно възнаграждение в размерите по чл.7 от наредбата. Общо на въззивниците следва да се присъдят 663 лв. и на адв.Б.  6 693, 60 лв.

На осн. чл.78, ал.6 от ГПК въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати дължимата за двете инстанции държавна такса по уважените искове или това е сумата от 4 518лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №3/16.02.2017г., постановено по гр.д.№192/16г. по описа на РОС, в частите му, с които са отхвърлени предявените от В.Г.И., Д.Ю.З. и З.Ю.З., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител В.И.Г., искове за осъждане на Е.И.К. да им заплати на всеки от тях сумата от по 25 100лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от изгубената възможност от ищците да получат застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на Ю.З. И. - съответно техен съпруг и баща, предявени като частични такива, целите в размер от 120 000лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба-22.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и В.Г.И., Д.Ю.З. и З.Ю.З., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител В.И.Г. са осъдени да заплатят на Е.И.К. сумата от 20лв. за направени деловодни разноски, както и са осъдени да заплатят на адв.В.В. всеки сумата от по 1 283лв., представляваща дължимо адв.възнаграждение, на осн. чл.38, ал.2, вр. ал. 1, т.3 от ЗА, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Е.И.К. с ЕГН **********, адрес ***, да заплати на В.Г.И. с ЕГН **********, адрес *** сумата от 25 100лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от изгубената възможност да получи застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на Ю. З. И. - съпруг на ищцата, предявен като частичен, целият в размер от 120 000лв., на осн. чл.51 от ЗА, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба-22.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Е.И.К. с ЕГН **********, адрес ***, да заплати на Д.Ю.З. с ЕГН **********, адрес *** сумата от 25100лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от изгубената възможност да получи застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на Ю. З. И. - баща на ищцата, предявен като частичен, целият в размер от 120 000лв., на осн. чл.51 от ЗА, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 22.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Е.И.К. с ЕГН **********, адрес *** да заплати на З.Ю.З. с ЕГН **********, малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител В.И. ***, сумата от 25 100лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от изгубената възможност да получи застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на Ю.З. И. - баща на ищеца, предявен като частичен, целият в размер от 120 000лв., на осн. чл.51 от ЗА, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 22.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Е.И.К. с ЕГН **********, адрес *** да заплати на В.Г.И. с ЕГН **********, Д.Ю.З. с ЕГН ********** и З.Ю.З. с ЕГН **********, малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител В.И.Г., тримата с адрес ***, сумата от 663 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Е.И.К. с ЕГН **********, адрес *** да заплати на адвокат Е.Б.С.-К. с ЕГН **********, адрес ***, сумата от 6 693, 60 лв. на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. 

ОСЪЖДА Е.И.К. с ЕГН **********, адрес *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски апелативен съд сумата от 4 518лв., представлява държавна такса, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение №3/16.02.2017г., постановено по гр.д.№192/16г. по описа на РОС, в частите му, с които са отхвърлени претенциите на В.Г.И., Д.Ю.З. и З.Ю.З., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител В.И.Г., за присъждане на законна лихва върху главниците от по 25 100лв., считано от 28.11.2008г. до датата на подаване на исковата молба-22.08.2016г.

 

Решението е постановено при участието на трето лице помагач ЗАД „Булстрад Виена Иншуърънс Груп”, гр.София на страната на ответника Е.И.К..

 

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                ЧЛЕНОВЕ: