Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

81

16.05.2016 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

            Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на двадесети април, през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

    ЧЛЕНОВЕ: Пенка Христова

                       Петя Петрова

секретар: В.Т.

прокурор:

като разгледа докладваното от съдия П. Петрова въззивно гр.д. № 186 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на М.Х.Н., подадена чрез адв. Ж.А., против решение 2152/28.12.2015 г., постановено по гр.д. № 420/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен, предявения от него срещу Е. И.П., починал на 27.05.2013 г. и заместен от правоприемниците В.И.П. или М.Д.Ф. и И.Д.Ф., за обявяване за окончателен на предварителен договор, датиран 09.05.2011 г. в гр. Варна, чрез който К. Е. П., починал на 21.12.2012 г., е обещал да продаде на ищеца недвижим имот, представляващ жилище № 37, находящо се на седмия етаж в жилищната сграда, построена върху държавна земя в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул. "Генерал Столетов" блок № 65 със застроена площ от 90.91 кв. м, ведно с принадлежащото избено помещение № 37, както и 1.6625 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса, по схема недвижим имот с идентификатор 10135.2557.59.2.16 на едно ниво, ведно с подобренията и цялото обзавеждане, за цена 77000 лева, платена напълно на продавача на два пъти: на 09.05.2011 г. – 7000 лв. и на 29.10.2012 г. – 70000 лв., на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД и М.Х.Н. е осъден да заплати на М.Д.Ф. и И.Д.Ф. сумата 1451 лв., представляваща сторените разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като е молил за отмяната му и за уважаване на иска. Изложил е оплаквания, че при установени  предпоставки за уважаване на иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД - сключен предварителен договор с обещание за продажба на недвижим имот, настъпил падеж, плащане на цената и доказателства, че обещателят е бил собственик на имота, окръжният съд достигнал до неправилния извод за неговата неоснователност. Решението било необосновано и почивало на предположения, като освен това без значение за спора били обсъжданите от съда въпроси: кой е изготвил предварителния договор, как е била определена датата на падежа и обстоятелството, че плащането на цената за другия имот (лозето) е станало година преди падежа. Посочил е, без да излага конкретни съображения, че по отношение на пълномощните изводите на окръжния съд също били необосновани. Основателността на иска се извеждала от документите и от изслушаните експретизи.

Ответниците М.Д.Ф. и И.Д.Ф., чрез адв. С.С., са подали писмен отговор на жалбата, с който са оспорили същата и са молили за оставянето й без уважение с присъждане на разноските. Посочили са, че в жалбата не се съдържа анализ на събраните по делото доказателства и конкретни оплаквания за изградените въз основа на тях несъответни изводи на съда. Изложили са съображения за правилността на обжалваното решение, като постановено в съответствие с материалния закон и обосновано, почиващо на установените по делото факти.

Ответникът В.И.П. не е подал отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция, като неизгодно за нея, редовна е и допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

С писмена молба, чрез процесуалния си представител адв. А., въззивникът е поддържал въззивната жалба и е молил за присъждане на разноските по делото по приложен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, адв. С., в качеството на процесуален представител на въззиваемите М.Д.Ф. и И.Д.Ф., е поддържала отговора, депозирала е писмени бележки и е молила за потвърждаване на обжалваното решение.

Въззиваемият В.П. не се е явил и не е изразил становище по жалбата.

 Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му и с оглед  наведените оплаквания и служебните си задължения да следи за приложението на императивните правни норми, намира следното:

Предмет на производството пред първата инстанция е бил, предявеният от М.Х.Н. срещу Е. И.П., починал в хода на производството и заместен от наследниците му по закон и по завещание – В.И.П., М.Д.Ф. и И.Д.Ф., конститутивен иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор с дата от 09.05.2011 г., с който К. Е. П., починал на 21.12.2012 г. (наследодател на починалия ответник Е. П.), е обещал да продаде на ищеца собствeния си жилищен недвижим имот – апартамент 37, в гр.Варна по ул. "Генерал Столетов", блок № 65, ет.7 за цена от 77 000 лева, платена напълно на продавача на два пъти.

Ответникът Евстати П., а след смъртта му и ответниците И. и М. Ф., са оспорвали иска по съображения за нищожност на предварителния договор, поради сключването му от недееспособно лице – продавачът К. П. е бил поставен под пълно запрещение, като в тази връзка са оспорили посочената като такава на съставяне на документа дата 09.05.2011 г. и са настоявали, че договорът е сключен  след поставянето на продавача под пълно запрещение. Оспорили са и същата дата на представената разписка за получаване на първата вноска от цената и евентуално са настоявали, че разписката е подписана при измама.

За да уважи иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД и да обяви предварителния договор за продажба на недвижим имот за окончателен, съдът трябва да се произнесе по неговата действителност, предвид наведеното възражение за нищожността му, като сключен при липса на съгласие от продавача, който поради поставянето му под пълно запрещение не е могъл да изрази правно валидна воля (чл. 26,  ал. 2 от ЗЗД).

Предварителният договор е частен диспозитивен документ и посочената в него дата на съставяне не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила (арг. от чл.180 ГПК). Оспорването на тази дата не е подчинено на реда по чл. 193 от ГПК, като при невярно посочване на датата на съставяне на документа, датата на документа може да бъде доказвана с всякакви доказателствени средства.Така в решенията по гр.д. № 3960/2008 г. на IV г.о., по гр.д. № 176/2010 г. на II г.о. и по т.д. № 626/2007 г. на I т.о. на ВКС е посочено, че „частните документ, подписани от лица, които са ги издали, съставляват доказателство за изявленията, които се съдържат в тях и че са направени от тези лица и в това се заключва тяхната формална доказателствена сила. Датата и мястото на съставяне на частния документ могат да бъдат посочени невярно, поради което, за да се защитят правата на третите лица, чл. 145 ГПК отм. (съответстващ на чл. 181 от действащия ГПК) повелява, че на тях датата на документа е непротивопоставима”. „Трети лица по разума на чл. 145 от ГПК (отм.) са само тези неучастващи в съставянето на документа, които черпят права от издателите на документа и които могат да бъдат увредени от неговото антидатиране – например когато е налице конкуренция на права. Другите неучастващи в съставяне на документа лица не са трети лица и спрямо тях не важи изискването за достоверност на датата на частния документ. Според нормата на ал.2 от чл. 145 ГПК отм. (аналогична на чл. 181, ал.1 от новия ГПК) съдът разполага с възможност за преценка на всякакви доказателства предвид обстоятелствата по делото за установяване на датата на такъв документ”. В този смисъл е и постановеното в производство по чл. 290 ГПК решение по гр.д. № 1672/2011 г. на ВКС, III г.о.

В случая, предвид твърдението на ответниците, че датата на предварителния договор е невярно посочена и доколкото те не са „трети лица” по смисъла на чл. 181 ГПК и спрямо тях залегналото в тази разпоредба правило за достоверната дата на частния документ не важи, те могат да доказват с всякакви доказателства датата на съставяне на документа.

Това е сторено в производството пред окръжния съд, като ответниците са ангажирали доказателства, от преценката на които се установява твърдението им, че предварителният договор не е съставен на посочената в него дата 09.05.2011 г., а една година по-късно – на 09.05.2012 г. едновременно с други документи във връзка с подписването и заверката на пълномощното от 09.05.2012 г. Тези изводи се налагат, след съвкупната оценка на всички доказателства по делото:

Продавачът по предварителния договор – К. Е. П., след смъртта на баба му, останал да живее сам в апартамента, предмет на предварителния договор, оставен му в наследство от неговата майка, починала на млада възраст. Още след казармата  той започнал да злоупотребя с алкохол, като в последните години преди смъртта му, зависимостта от алкохола се задълбочила и състоянието му силно се влошило. К. имал много занемарен външен вид, ходел некъпан, не можел адекватно да се обслужва, жилището му било в пълен безпорядък и от него се носела лоша миризма, просел от хората стотинки и събирал фасове от земята. В първата половина на месец октомври 2010 г. той бил приет в безсъзнание в болница, където бил реанимиран и лекуван, а в края на месеца - изписан. На 01.11.2010 г. е бил приет за лечение в отделението по съдебна психиатрия към УМБАЛ „Св.Марина” ЕАД в гр. Варна с диагноза „синдром на алкохолна зависимост с органично разстройство на личността” и изписан от там на 12.11.2010 г. Поради необходимост от адекватни грижи за К., леля му С. Ф. (сестра на майка му), която живее в съседен вход и до този момент му помагала, помолила баща му да се премести да живее при него. (В тази насока са взаимно подкрепящите се показания на свидетелките С. Ф. и Р. П. и те кореспондират със събраните по делото писмени доказателства за здравословното състояние на продавача, поради което съдът ги кредитира). От декември 2010 г. К. П. заживял с баща си Е. П., но състоянието му не се подобрило и през 2011 г.  баща му подал молба до съда за поставянето му под запрещение. С решение № 1631/19.12.2011 г. по гр.д. № 1564/2011 г. на ВОС, влязло в сила на 11.01.2012 г., след като установил, че К. П. страда от заболяване, чието протичане води до пълна невъзможност от социално общуване, съдът го поставил под пълно запрещение. За настойник и заместник настойник на запретения, органът по настойничеството назначил съответно баща му Е. П. и леля му – С. Ф.. В края на 2012 г., на 21.12.2012 г., К. П. починал.

Процесният предварителен договор е датиран от 09.05.2011 г., т.е. от периода преди поставянето на продавача под запрещение (11.01.2012 г.). С него, К. П. е обещал на М.Х.Н. да му продаде два свои имота – първият лозе от 600 дка със постройка в местността „Сотира” в гр.Варна за сумата от 14 900 лв. и срок до 30.06.2012 г., при договорка страните най-късно да се явят в 13 ч. при нотариус Г., а вторият – процесното жилище №37 в гр.Варна, по ул. „Генерал Столетов” бл.65, ет.7, за цена от 77 000 лв. и срок за сключване на окончателен договор – до 28.12.2012 г. при най-късно явяване при нотариус Г. в 13 часа на посочената дата. В предварителния договор са посочили, че в същия ден купувачът ще плати пълната цена за лозето с постройката и капаро от 7 000 лв. за жилището, а остатъка от 70 000 лв. - преди вписване на окончателния договор. С разписка, датирана от същата дата (09.05.2011 г.), К. П. е удостоверил получаването на сумата от 7 000 лв. по предварителния договор за продажба на жилището. С подобна разписка е признал и получаването на сумата от 14 900 лв. на същата дата. В съдебно заседание от 24.01.2014 г., на поставените му от съда въпроси, ищецът е отговорил, че разписката за 7 000 лв. била подписана на посочената в нея дата, едновременно с предварителния договор, в колата му, пред дома на продавача, който след получаването на парите се прибрал. Свидетели на подписването и на предаването на парите нямало, а обстоятелства във връзка със самото изготвяне на документите и техническото им оформяне (написването на текста и съдействие при подготовката на документите) ищецът изобщо не е посочил, за да могат те да бъдат проверени и да послужат при доказване датата на съставяне на документите.

Всички активни действия във връзка със сключването на окончателните договори за двата имота са били предприети едва след 09.05.2012 г. (след поставянето на продавача под запрещение), независимо от това, че купувачът М.Н. е посочил в обясненията си от 22.11.2013 г. и от 03.01.2013 г. по ПП №15192/2012 г. на ВРП, че е разполагал с парите за покупките още при планирането им през 2011 г.

На 09.05.2012 г., (денят и месецът са същите като посочените в предварителния договор, датиран от 2011 г.). К. П. е упълномощил непознатия за него Ю.Н. А.(приятел на купувача – ищеца по делото) освен за снабдяване с документи, да се разпорежда с имота в местността „Сотира”  чрез сделки по негова преценка (включително продажба, замяна, дарение, ипотека, учредяване на право на строеж), като го представлява и пред нотариуса и службата по вписванията, включително и за поправка на нотариален акт, да сключва предварителни договори с имота, анекси и други споразумения във връзка с прехвърлянето на имота, да получава и суми от негово име във връзка с прехвърлянето на имота, да го представлява пред банки и много други институции др. Сам пълномощникът, в качеството на свидетел е заявил пред съда, че не познавал К.П. и го е видял само веднъж при получаване на пълномощното от него. Нотариалното удостоверяване на  подписа и на съдържанието на документа е било извършено от нотариус В.М., в кантората му в гр.Девня и действащ в района на РС Девня. Въпреки, че според обясненията му, снети от органите на досъдебното производство, продавачът се явил сам пред него и видимо изглеждал добре, предвид здравословното му състояние (към този момент той вече е бил поставен под пълно запрещение, а само тринадесет дни по-късно, на 22.05.2012 г., е бил приет в психиатричното отделение за лечение, поради задълбочаващи се промени на личността и агресивно поведение в семейна среда), той нито е имал интелектуалните способности, нито физически възможности да състави текста на документа и да пътува сам до гр.Девня за заверката му. Последното е и нелогично при условие, че това действие е могло да бъде извършено от всеки нотариус и в гр.Варна. Това води до извода, че пълномощното предварително е било подготвено и К. П. е бил заведен от трето лице в гр.Девня за заверка на подписа му. Не кореспондират на предоставените с пълномощното изключително големи права за разпореждане с имота, обясненията на ищеца и показанията на свидетеля Ю. А. в тази връзка, че упълномощаването се е наложило поради отсъствието на купувача от града и нежеланието на продавача да се занимава с документите по сделката. В този случай, упълномощаването би било само за снабдяване с документите за конкретната сделка с купувача по предварителния договор М.Н. (в пълномощното изобщо не е посочен нито купувача, нито предварителния договор).

Договорът за продажба на имота в местността „Сотира” е бил сключен в нотариална форма на 28.06.2012 г. пред нотариус В. Г. с Ю. А. -пълномощника на продавача К. П. в момент, в който К. П. е бил настанен за лечение в психиатричната клиника в гр.Варна (от 22.05.2012 г. до 07.07.2012 г.), което също опровергава твърденията на ищеца – М.Н. за целите на упълномощаванетоотсъствие на купувача (не на продавача) и необходимостта от снабдяване с документи за сделката, в който случай и не би имало необходимост пълномощникът да участва в сделката вместо самия продавач. Този договор е бил прогласен за недействителен по чл. 42, ал.2 ЗЗД с решение по гр.д. № 8318/2014 г. по описа на ВРС.

На 26.10.2012 г., продавачът К. П. е упълномощил купувача М.Н. да го представлява както пред всякакви административни, финансови, данъчни служби, банки, община Варна, нотариус, служба по вписванията, включително с права да се разпорежда чрез сделка по негова преценка с процесното жилище в гр.Варна, по ул.”Генерал Столетов” 65, в т.ч. да продаде, дари, замени, да впише ипотека, да учреди право на строеж, включително и да договаря сам със себе си, да сключва предварителни договори, анекси, споразумения, да прави огледи, да получава капаро, както и окончателната продажна цена в брой или по банков път, да сключва договори за кредит при условия каквито договори и т.н. Това пълномощно, включващо изключително широки правомощия за разпореждане с имота, както и по-рано съставеното за имота в местността „Сотира”, е направено след поставянето на продавача под запрещение и е с нотариална заверка както на съдържанието, така и на подписа, извършена от същия нотариус в гр.Девня. Видно от предоставените с пълномощното права на купувача, то не е съставено с цел оформяне на документите, необходими за сключване на окончателния договор и в него липсва посочване на предварителния договор, на купувача по него и на условията на окончателния договор за продажба, като ищецът не е дал логични обяснения в тази връзка, кореспондиращи с така установените факти.

Само три дни след това, на 29.10.2012 г., купувачът М.Н. внесъл в брой на каса, в банков офис (офис Чайка –бл.187”) първо по своята банкова сметка ***., след което разпоредил превода й по банков път по сметка на К. П. с основание „покупка на имот”. Цялата сума е била изтеглена в брой от К. П. от същия банков офис (отдалечен от местоживеенето му), след около 40 минути. В тази насока е протокола от 26.02.2014 г. с обясненията на касиера Д. Д., изготвен от разследващия полицай в досъдебно производство 2010/2013 г. на Второ РУП Варна. Според показанията на свидетелката Ф. (която е помагала на семейството на продавача към този момент и е била най-близкия им човек), а отчасти и тези на свидетелката П., синът и бащата са живели крайно бедно, не са разполагали със средства и пари не са намирани в жилището им.

Само около седмица след това, на 08.11.2012 г., купувачът М.Н., придружен от адвокат, се явил пред нотариус В. Г. и подал заявление (лист 39 от преписка №15192/2012 г. на ВРП) за изповядване на сделката за продажба на жилището в гр.Варна, като действал и за продавача К. П. въз основа на пълномощното от 29.10.2012 г. Нотариусът е отказал изповядване на сделката с нарочен акт върху заявлението, след като при извършената проверка установил, че продавачът е бил поставен под пълно запрещение още при подписване на пълномощното (в тази връзка и дадените на 10.04.2014 г. по ДП №1010/2013 г. на ВРП обяснения от нотариус Г.). Тези доказателства оборват твърдението на ищеца, че сделката е била осуетена, поради смъртта на продавача, за която разбрал в края на месец декември. Напротив, на 08.11.2012 г., купувачът вече е знаел за поставянето на продавача под запрещение и че сделка не може да бъде сключена с предоставеното му пълномощно от него, но до смъртта на продавача не е предприел никакви действия по сключване на окончателния договор с уведомяване на настойника или завеждане на делото по чл.19, ал.3 от ЗЗД.

По повод заплащането на данъците на имотите на К. П., през месец декември 2012 г. свидетелката Ф. установила, че те са погасени, а след това и че имотът в местността „Сотира” е продаден, след което на 12.12.2012 г. бащата на К. – Е. П. (негов настойник и първоначален ответник по иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД), оттеглил пълномощните на поставения под запрещение. К. П. е починал на 21.12.2012 г., а искът по чл. 19, ал.3 от ЗЗД е заведен след смъртта му - на 28.12.2012 г. срещу наследника Евстати П..

Изводът за антидатиране на предварителния договор, за да се създаде привидност, че е сключен преди поставянето на продавача под запрещение следва от установените и обсъдени по-горе факти и от взаимовръзката между тях, а те са: обстоятелствата, че ищецът е посочил, че са били сами с продавача (човек с болестна алкохолна зависимост в много напреднал стадий) при подписване на предварителния договор и разписката в колата му, не е изнесъл никакви данни за подготовката на документите (евентуално кой, кога и как ги е съставил), за да може датата на подписване на документите да бъде проверена; завел е иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД след смъртта на продавача К. П. (който е могъл да посочи такива доказателства), въпреки че най-късно е узнал за поставянето му под запрещение при осуетяването на продажбата след проверката и отказа на сделката от нотариус В.Г. на 08.11.2012 г. (т.е. повече от месец преди смъртта на продавача поч. на 21.12.2012 г.); и не го е потърсил, респ. не е потърсил неговия настойник веднага след узнаване на запрещението; напротив - поддържал е, некореспондиращото с доказателствата твърдение, че сделката е била провалена поради смъртта на продавача, за която узнал в края на декември 2012 г.; съвпадението на деня и месеца в завереното пред нотариус М. пълномощно от 08.05.2012 г. с датата и месеца, посочен в предварителния договор, но с различна година -2011 г.; нелогичното извършване на активни действия по подготовката на сключването на окончателните договори едва на 08.05.2012 г., т.е. точно след година от посочената дата в предварителния договор, въпреки че разполагал с парите и получил документите за собствеността (посочени като дадени му с предварителния договор), а за лозето даже твърдял пълното плащане на цената; предоставените на ищеца и приятеля му (свидетеля Ю. А.) изключителните права за разпореждане с двата имота и с парите от  тях, некореспондиращи с уговорката по предварителния договор за сключване на окончателен такъв, както и с вида на сделката, цена и купувач; упълномощаването за сключване и на предварителен договор, какъвто в случая при положение, че датата на договора бе 09.05.2011 г., трябва вече да е имало подписан; за жилищния имот - и упълномощаване за извършване на огледи; липса от необходимост за упълномощаване за други действия, освен снабдяването с документи за подготовка на сделките, както и за представляване на продавача и опроверганите, от доказателствата в тази връзка, обяснения на ищеца за целта на упълномощаването; заверката на пълномощните след запрещението, извършено от нотариус в друг град, при положение, че упълномощителят в този период е бил много болен, не е имал нито интелектуалните нито физически възможности да подготви документите и да пътува, а и е нелогично да стори това при положение, че заверката на подписа му е можела да бъде направена в гр.Варна; захранване на сметката си в брой и извършения след това банков превод на сумата от 70 000 лв. по сметката на продавача (в отдалечен от местоживеенето му банков офис) и последвалото (след 40 минути) изтегляне на сумата от получателя в брой, без данни за нейното разходване или съхранение, представляващи целенасочени действия по съставяне на доказателства за извършеното плащане.

Горните изводи не се променят и от съдържанието на представената от ищеца декларация от 18.05.2013 г., подписана (според тричленната  графическа експертиза) от ответника Е. П., с която се признава иска и фактическите твърдения на ищеца и се сочи на влошени отношения със свидетелката Ф. и евентуалните й домогвания имотите да бъдат завещани на децата й. Това е така, тъй като на първо място, тази декларация не е била адресирана до съда и не съставлява процесуално действие от страната – ответник. Освен това, тя е депозирана от ищеца по делото и докладвана в съдебно заседание от 28.02.2014 г., т.е. много след смъртта на ответника Е. П. (поч. на 27.05.2013 г.), а към този момент конституираните ответници са оспорвали иска (т.е. изявлението може да се счита за оттеглено). Отново ищецът не е разкрил никакви обстоятелствата около действителното получаване на таза декларация, като е поддържал, че тя му била пратена по пощата и я получил в пощенската си кутия, а пликът не бил запазен. Това изцяло е нелогично, не само защото ответникът към този момент е могъл да адресира признанието си до съда, а не да го праща на ищеца (с когото освен това са водили и други дела по повод на двата имота), а и защото поради тежкото си онкологично заболяване той не е излизал от дома си и единствено е бил посещаван от свидетелката Ф. и свидетелката П. (в тази насока са показанията на двете свидетелки), а и само два дни след това е постъпил в „спешна помощ”, а от 21.05.2013 г. до 27.05.2013 г. (когато е починал) е бил настанен в хоспис. Изявлението в декларацията за влошените отношения с Ф. и за домогванията й за съставяне на завещание в полза на децата й, не се подкрепят от останалите доказателства, защото от показанията на свидетелката П., от разменените между Ф. и Е. П. бележки и от обстоятелството, че именно тя се е грижила за него и за сина му, включително и като им е оказвала помощ в ежедневието, платила е и  настаняването на Е. П. в хосписа, се налага извода, че те са били близки и Е. П. е разчитал на нея. Освен това, към датата на съставяне на декларацията 18.05.2013 г. завещанието вече е било факт, а и е житейски оправдано, като придобити от близките на бившата му съпруга, имотите да останат у тях. Следва също така да бъде посочен и факта, че едно от водените с ищеца дела за имотите (гр.д. № 667/2013 г. на ВРС), е било прекратено от съда, въз основа на подобна декларация за отказ от иска, преди ответникът да успее да я оттегли.

Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че предварителният договор за продажба на жилището е антидатиран, като той е сключен на 09.05.2012 г., т.е. след поставянето на К. П. под пълно запрещение и се явява нищожен, поради липса на съгласие – чл.26, ал.2 от ЗЗД. Затова, като нищожен той не е породил правните си последици и искът по чл. 19, ал.3 от ЗЗД за обявяването му за окончателен се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

В този смисъл са и изводите на окръжния съд и съображенията му, изложени в обжалваното решение. Оплакванията на въззивника, че първоинстанционният акт почива на предположения са неоснователни, доколкото в случая е извършено главно и пълно доказване на релевантния за спора факт за датата на съставяне на предварителния договор, което е сторено чрез косвени доказателства. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими или категорични в сравнение с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 235 и чл.12 от ГПК. Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установи без съмнение главният факт (в този смисъл е постановеното в производство по чл.290 ГПК решение № 61 от 01.03.2016 г. на ВСК по гр.д. № 4578/2015 г., IV г.о.)

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, въззивникът М.Х.Н. следва да заплати на въззиваемите М. и И. Фотеви сумата от 500 лв., представляваща договореното и платено адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител адв. С. С. за осъщественото процесуално представителство във въззивното производство.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2152/28.12.2015 г., постановено по гр.д. № 420/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА М.Х.Н. с ЕГН **********,***, да заплати на М.Д.Ф. ЕГН ********** и И.Д.Ф. ЕГН **********,***, сумата от 500 лв., представляваща договореното и платено адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител адв. С. С. за осъщественото процесуално представителство във въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: