ОПРЕДЕЛЕНИЕ 226

гр. Варна, 31.03. 2016г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

          ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

            като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 187/16г., намира следното:

            Производството е образувано по частна жалба на Р.Х.Х., Б.В.Х. /действащ чрез пълномощника си и негова съпруга Р.Х. – за последното виж л. 10 от изпълнителното дело/, Л.Х.Х. и Х.Г.Х., всички от гр. Варна срещу определение377/09.02.2016г., постановено по в. гр. д. 150/2016г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е прекратено производството по делото, образувано по жалба вх. № 10598/17.12.15г. на същите жалбоподатели, подадена в качеството им на длъжници по изп.д. № 20137170400976 по описа на ЧСИ Р. Т., рег. № 717, с район на действие – съдебния район на ОС-Варна; и жалбоподателите са били осъдени да заплатят на взискателя „Райфайзенбанк (България)” ЕАД разноски в размер на 300лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Счита се, че определението на ВОС е необосновано и неправилно като постановено при нарушение на материалиня закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изразява се несъгласие с приетото от ВОС, че наведените в жалбата оплаквания не попадат в хипотезата на чл. 435, ал. 3 от ГПК, тъй като всички оплаквания са свързани именно с това, че имотът при проведената публична продан не е възложен по най-високата тръжна цена, както и че наддаването не е извършено надлежно. Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново такова по съществото на жалбата или делото да бъде върнато за ново разглеждане от същия съд.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна – взискателят „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, гр. София, с който същата е оспорена като неоснователна. Споделя се приетото от ВОС, че наведените оплаквания от дължниците не кореспондират с нито едно от двете основания за обжалване на Постановлението за възлагане, а сочените в жалбата пороци не подлежат на съдебен контрол на осн. т. 8 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Излага се, че при проведената публична продан е участвал само един наддавач в тръжната процедура и имотът е възложен на най-високата предложена цена, тъй като друга предложена цена няма. Претендира се жалбата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено обжалваното определение, както и да се присъдят направените за настоящото дело разноски в размер на 300лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е и частично основателна поради следното:

Жалбоподателите Р. и Б. Х. са длъжници по посоченото изп.д. № 20137170400976 по описа на ЧСИ Р. Т., рег. № 717, с район на действие – съдебния район на ОС-Варна, а жалбоподателите Л. и Х. Х. – ипотекарни длъжници по същото дело, което е било образувано по молба на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, гр. София за заплащане на парични суми въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 14402/13г. на ВРС, ХVІ с-в. Изпълнението е било насочено против ипотекирания в полза на банката недвижим имот, собственост на ипотекарните длъжници. След като с решение № 1555/17.08.2015г. по в.гр.д. № 2169/15г. на ВОС е било отменено Постановление за възлагане от 28.05.15г., с което изнесения на публична продан ипотекиран имот е бил възложен на обявения за купувач, ЧСИ е насрочил с протокол от 31.08.15г. публична продан за периода от 28.09.15г. до 28.10.15г., при начална цена от 68 040лв. Приемайки, че проданта е надлежно разгласена, същата е проведена и с обжалваното Постановление за възлагане на имота от 23.11.15г., същият е възложен на обявения за купувач К. Н. К..

В депозираната чрез ЧСИ до ВОС жалба длъжниците са атакували проведената публична продан, считайки я за незаконосъобразно насрочена и извършена, както и Постановлението за възлагане на имота от 23.11.15г. Наведените оплаквания са били следните:

1. Публичната продан, насрочена за периода от 20.04.15г. до 20.05.15г. /предшестваща атакуваната понастоящем/ е била проведена въз основа на молба на взискателя, подадена на 17.03.15г., което е станало след срока, определен по чл. 494, ал. 1 от ГПК;

2. Атакуваната публична продан не е проведена след нарочно искане на взискателя и то по правилата за първата продан /след изготвяне на оценка и определяне на първоначална тръжна цена в размер на 75% от оценката/;

3. Обжалваната продан е проведена по правилата на втора продан, което е довело до занижаване на тръжната цена /а определянето на тръжна цена е елемент от процедурата по наддаването, доколкото определя минимума, от който да започне и служи като основа за определяне на задатъка, а внасянето на последния е условие за допустимост до участие в търга, респективно и това е елемент от процедурата по наддаването/. Това пък е довело до възлагане на имота не по най-високата предложена цена;

4. Не е била надлежно разгласена публичната продан, тъй като не е поставена на посочените в чл. 487 от ГПК места и в срок, както и не е било публикувано на интернет страницата на ВОС и в сградата на общана Варна;

5. В изпълнителното дело не се съдържа запечатан плик, с който да е било депозирано наддавателното предложение на участвалия като купувач Коста Костов, върху който да има поставен входящ № от канцеларията на СИС при ВРС и от който да е видно часът на подаването му;

6. В наддавателното предложение не е описан имота, за който наддавачът е пуснал наддавателно предложение, а отделно от това в депозираната квитанция за внесен задатък не е ясно дали плащането е именно за задатък и за какво се отнася същия;

7. В наддавателното предложение е налице дописване в думите, изписващи словом предложената и посочена цифром цена;

8. Нарушение при съставянето на протокола за обявяването на купувач, тъй като не отразява точното прилагане на чл. 492, ал. 1 от ГПК от ЧСИ – дали наддавателното предложение е валидно, дали е направено от лице, което има право да участва в проданта; дали е приложена квитанция за платен задатък /това води до незаконосъобразност на извършената публична продан/;

В настоящата хипотеза длъжниците и ипотекарните длъжници имат положението на длъжника, на когото съобразно нормата на чл. 435, ал. 3 от ГПК е дадена възможността да се защити срещу незаконосъобразно извършените действия на СИ, изразяващи се в издаването на Постановление за възлагане, обжалвайки го само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно, или че имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

Ако до уеднаквяването на съдебната практика, осъществено с ТР № 2/2013г., постановено на 26.06.15г. на ОСГТК на ВКС, е имало неяснота и противоречие относно това кои действия на СИ, страните и другите участници в изпълнителното производство са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане, то понастоящем такава неяснота не съществува. Съобразно приетото разрешение в т. 8 от цитираното ТР на ВКС, част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на СИ и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена. Възможността за обжалване действията на СИ в тази хипотеза е сведена до лимитативно изброените от ВКС случаи, което изключва всяко разширително тълкуване, каквото се поддържа от жалбоподателите, считайки че всеки един елемент от сложния фактически състав на процедурата по извършване на публичната продан може да бъде релевиран, за да обоснове една от двете хипотези на обжалваемост. В тази насока в мотивите на цитираното ТР е прието, че връчването на ПДИ, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане.

В обобщение на оплакванията, изложени по-горе следва да се посочи, че тези, формулирани в т.т. 1 и 2 касаят насрочването на проданта, тези по т. 3 касаят оценката на имуществото, тези по т. 4 касаят разгласяването на проданта, а тези по т. 8 – обявяването на купувача, но при липса на оплакване, че е довело до възлагане не по най-високата предложена цена. Единствено относими към хипотезата на чл. 435, ал. 3 от ГПК и то че наддаването не е извършено надлежно, са оплакванията, формулирани в т.т. 5, 6 и 7.

При това положение обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е прекратено производството по жалбата, съдържаща оплакванията по т.т. 5-7 по-горе, а в останалата част частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Обжалваното определение следва да се отмени и в частта, с която жалбоподателите са били осъдени да заплатят разноски в полза на въззиваемата страна /взискателя в изпълнението/ за разликата над дължимите 150лв. до присъдените 300лв. като юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на прекратената част от производството.

Жалбоподателите не са претендирали разноски за настоящата инстанция, поради което и такива не следва да им се присъждат. Ответникът по частната жалба „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, гр. София претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. и съразмерно на отхвърлената част от жалбата следва да се присъди сумата от 150лв.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение 377/09.02.2016г., постановено по в. гр. д. 150/2016г. по описа на Окръжен съд-Варна, В ЧАСТИТЕ, с които:

- е прекратено производството по делото, образувано по жалба вх. № 10598/17.12.15г., подадена от Р.Х.Х., Б.В.Х., Л.Х.Х. и Х.Г.Х., всички от гр. Варна срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.11.15г. по изп.д. № 20137170400976 по описа на ЧСИ Р. Т., рег. № 717, с район на действие – съдебния район на ОС-Варна, с релевирани оплаквания, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно, изразяващи се в това, че в изпълнителното дело не се съдържа запечатан плик, с който да е било депозирано наддавателното предложение на участвалия като купувач К. К., върху който да има поставен входящ № от канцеларията на СИС при ВРС и от който да е видно часът на подаването му; че в наддавателното предложение не е описан имота, за който наддавачът е пуснал наддавателно предложение, а отделно от това в депозираната квитанция за внесен задатък не е ясно дали плащането е именно за задатък и за какво се отнася същия; че в наддавателното предложение е налице дописване в думите, изписващи словом предложената и посочена цифром цена;

- Р.Х.Х., Б.В.Х., Л.Х.Х. и Х.Г.Х., всички от гр. Варна са осъдени да заплатят на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД разноски за разликата над 150лв., до присъдения размер от 300лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 4 вр. ал. 8 от ГПК;

И ВРЪЩА делото на ВОС за произнасяне по жалба вх. № 10598/17.12.15г. в частта й срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.11.15г. по изп.д. № 20137170400976 по описа на ЧСИ Р. Т., рег. № 717, с район на действие – съдебния район на ОС-Варна, с релевирани оплаквания, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно, изразяващи се в това, че в изпълнителното дело не се съдържа запечатан плик, с който да е било депозирано наддавателното предложение на участвалия като купувач К. К., върху който да има поставен входящ № от канцеларията на СИС при ВРС и от който да е видно часът на подаването му; че в наддавателното предложение не е описан имота, за който наддавачът е пуснал наддавателно предложение, а отделно от това в депозираната квитанция за внесен задатък не е ясно дали плащането е именно за задатък и за какво се отнася същия; че в наддавателното предложение е налице дописване в думите, изписващи словом предложената и посочена цифром цена.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Р.Х.Х., Б.В.Х., Л.Х.Х. и Х.Г.Х., всички от гр. Варна, в останалата й част.

ОСЪЖДА Р.Х.Х., ЕГН ********** ***, Б.В.Х., ЕГН ********** ***, Л.Х.Х., ЕГН ********** и Х.Г.Х., ЕГН **********, последните двама с адрес в гр. Варна, ул. „Неофит Рилски”, № 29, ет. 2, ап. 2, да заплатят на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, гр. София, район „Лозенец”, „Експо 2000”, бул. „Н. Вапцаров”, № 55, сумата от 150 /сто и петдесет лв./, представляващи разноски за настоящата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от жалбата, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: