О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

265/03.05.2017

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 03. 05.2017г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№187/17г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от К.Б.Ш. против протоколно определение от 24.02. 2017г., постановено по гр.д.№3127/15г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прекратено производството по делото в частта му, с която е предявен иск с пр.осн. чл.108 от ЗС за признаване за установено, че К.Б.Ш. е собственик на ПИ №1694 с площ от 633 кв.м., находящ се в гр.Варна, район „Приморски”, ж.к. „Бриз”, м. ”Св.Никола”, с идентификатор 10135.2526.1694, при съответни граници, ведно с пос - троените в този имот сгради, а именно сграда с идентификатор 10135.2526.1694.1, със застроена площ от 27 кв.м., представляваща еднофамилна вилна сграда на един етаж и сграда с идентификатор 10135.2526.1694.2 със застроена площ от 13 кв.м., представляваща селскостопанска сграда на един етаж, придобити от нея на осн. наследство, съдебна делба, давностно владение и доброволна делба, и за осъждане на ответницата А.В.Е.-Ш. да й предаде владението върху гореописания недвижим имот.В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и делото да бъде върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените дейст- вия по предявения иск.

Въззиваемата А.В.Е.-Ш., редовно уведомена, не е депози -рала отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

В исковата си молба, инициирала производството по гр.д.№3127/15г. по описа на ВОС, гр.о., както и в уточняваща такава към нея от 23.01.2017г., ищцата К.Б.Ш. излага, че въз основа на решение по т.д.№496/09г. по описа на ВОС и решение по в.т.д.№447/10г. по описа на ВАпС, е издаден от ВАпС на 13.01. 2011г. изп.лист, съгласно който е осъдена да заплати на „Биск”ЕООД, гр.Варна посо -чените в листа суми.Въз основа на цитирания изп.лист е образувано на 27.01.2011г. изп.д.№20117180400021 по описа на ЧСИ С.Д., рег. №718 и район на действие ОС-Варна.Взискателят е насочил принудителното изпълнение към собствения й нед- вижим имот, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Бриз”, представляващ ПИ с площ от 633 кв.м. с идентификатор 10135.2526.1694 по КККР на гр.Варна, одобрени 2008г., при съответни граници, ведно с построените в този имот сгради, съответно с идентифи -катор 10135.2526.1694.1 и с идентификатор 10135.2526.1694.2, придобит от нея пос -редством наследствено правоприемство от Б. И. В., съдебна делба по гр.д.№3826/86г. по описа на ВРС, давностно владение, за което е съставен к.н.а. №117/02г., и договор за доброволна делба от 11.04.2005г.

С постановление на ЧСИ от 04.07.2011г. в изп.производството е конституирана като взискател А.В.Е.-Ш. на осн. чл.429, ал.1 от ГПК в качест- вото й на частен правоприемник на „Биск”ЕООД по силата на договор за цесия от 19. 05.2011г., съгласно който дружеството е прехвърлило цялото си вземане по изп. дело на А.Ш.т.В качеството си взискател А.Ш. е участвала като наддавач, освободен от внасянето на задатък, в проведена за имота на 02.09.2011г. публична продан и е обявена за негов купувач за предложената цена от 100 501лв., надвишаваща с 1 лв. началната цена при проданта.Издадено е на 07.11.2011г. постановление за възлагане на недвижимия имот върху А.Ш. и след влизането му в сила същата е въведена във владение на имота по реда на чл.498 от ГПК, като го владее и понастоящем.

Поддържа, че така сключеният договор за цесия е нищожен, с твърдени основа- ния за неговата нищожност, изложени в исковата молба и в молба от 07.03.2017г.Тъй като договорът е нищожен, същият не е породил действие за страните по него и ищцата/отделно договорът и не й е бил съобщен надлежно от цедента с изпратената нотариална покана/, предвид което и не са били налице предпоставките за консти -туирането на А.Ш.като взискател в изп.производство и съответно за участието й в публичната продан в качеството й на наддавач-взискател.Възлагането е извършено при липса изпълняемо право за А.Ш., поради което постановлението за възлагане е незаконосъобразно, вкл. и защото А.Ш. не е внесла задатък и не е внесла цяла -та посочена в наддавателното предложение цена.Като недействително постановле -нието не е прехвърлило правото на собственост върху гореописания недвижим имот върху ответницата А.Ш., съответно като негов собственик и понастоящем се леги -тимира ищцата.Претендира да се прогласи нищожността на договора цесия от 19.05. 2011г., сключен между „Биск”ЕООД и А.Ш.ит, както и последната да бъде осъдена да й предаде владението върху недвижимия имот.

В депозирания отговор ответницата е поддържала, че сключеният договор за цесия не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.Възразила е, че в иници -ираното производство не могат да се ревизират последиците на приключилото с влезли в сила актове принудително изпълнение, вкл. решение, с което е оставена без уважение от съда подадената от К.Ш. жалба против постановлението за възлагане от 07.11.2011г., като ищцата не разполага с право на иск по чл.496, ал.3 от ГПК.Поддържа, че се легитимира като собственик на процесния недвижим имот по силата на цитираното постановление за възлагане след като длъжникът в изп.произ -водство К.Ш. е била негов собственик към датата на влизането му в сила, предвид което и владението й не е без основание.

Съгласно формираната по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и чл.290 от ГПК задъл -жителна съдебна практика - определение №81/20.02.2012г. по ч.гр.д.№498/11г., І гр.о.; определение №28/23.01.2012г. по ч.гр.д.№497/11г., І гр.о.; решение №92/18.08. 2010г. по гр.д.№645/09г. ІІ гр.о.; решение №129/22.10.2015г. по гр.д.№2091/15г., ІІ гр.о.; решение №105/06.01.2017г. по гр.д.№1091/16г., ІІ гр.о., всички по описа на ВКС, длъжникът може да се защити срещу извършен въвод във владение въз основа на влязло в сила постановление за възлагане чрез всички допустими от закона способи за защита срещу процесуалната и материалната незаконосъобразност на принуди -телното изпълнение, вкл. чрез предявяване на отрицателния установителен иск по чл.439 от ГПК, чрез предявяване на иска по чл.496, ал.3 от ГПК, както и чрез предя -вяване на искове за владение по чл.75 от ЗС, вр. чл.358 от ГПК, както и искове за собственост, по които инцидентно може да оспорва законосъобразността на извър -шения от съдебния изпълнител въвод във владение.По последните искове обаче длъжникът може да релевира само доводи, идентични с допустимите доводи за оспорване на публичната продан по чл.496, ал.3 от ГПК, както и доводи, касаещи материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение-напр. липсата на изпълняемо право.В настоящия случай ищцата се е позовала на факти, които според нея правят постановлението за възлагане недействително, предвид което и счита, че същото не е годен придобивен способ по см. на чл.77 от ЗС и не е прехвърлило собствеността върху процесния недвижим имот в патримониума на ответницата, конституирана като взискател в изп.производство, на която той е бил възложен от съдебния изпълнител.Тези доводи могат да се навеждат и съответно тези преюди- циални правоотношения могат да се изследват като обуславящи по предявения иск за собственост, предвид което съдът приема, че същият е допустим.Разрешението на съда по въпросите дали е проведена по предвидения в закона ред защитата на ищцата като длъжник срещу твърдяната материална незаконосъобраност на изпъл- нението по изп.д.№20117180400021/касаеща спора относно съществуването на изпълняемото право в патримониума на взискателя към момента на провеждане на публичната продан и при постановяване на постановлението за възлагане/ и раз -решението по въпросите за наличието на предпоставките, визирани в чл.496, ал.3 от ГПК, не касае допустимостта на предявения ревандикационен иск.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск с пр.осн. чл.108 от ЗС.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 24.02.2017г., постановено по гр.д.№3127/ 15г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прекратено производството по делото в частта му, с която е предявен иск с пр.осн. чл.108 от ЗС за признаване за установено, че К.Б.Ш. е собственик на ПИ №1694 с площ от 633 кв.м., нахо - дящ се в гр.Варна, район „Приморски”, ж.к. „Бриз”, м. ”Св.Никола”, с идентификатор 10135.2526.1694, при съответни граници, ведно с построените в този имот сгради, а именно сграда с идентификатор 10135.2526.1694.1 със застроена площ от 27 кв.м., представляваща еднофамилна вилна сграда на един етаж и сграда с идентификатор 10135.2526.1694.2 със застроена площ от 13 кв.м., представляваща селскостопанска сграда на един етаж, твърдени, че са придобити от нея съответно на основание нас -ледство, съдебна делба, давностно владение и доброволна делба, и за осъждане на ответницата А.В.Е.-Ш. да й предаде владението върху гореопи- сания недвижим имот, и

ВРЪЩА делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по посочения иск.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                  ЧЛЕНОВЕ: