Р Е Ш Е Н И Е

94

гр. Варна, 11 .06.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, на тринадесети май през две хиляди и петнадесетата година в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

МАРИЯ МАРИНОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Х.

въззивно гражданско дело № 188 по описа за 2015-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от Р.С.И. ЕГН **********,***, срещу решение № 21/26.01.2015 год. по гр.д. 306/2014 год. на ОС Шумен, с което са отхвърлени предявените от нея искове срещу 1. Е.А.М., ЕГН **********,***,  за заплащане на сумата от 49174,22 лв., представляваща вземане по постановление от 07.08.2012 год. на ЧСИ Д. З. по изп.д. 20128760400514, на осн. чл. 79, ал.1 вр. чл. 510 ГПК; 2. срещу Х.П.У. ЕГН **********, лично и в качеството му на ЕТ „Х.У.”***, ЕИК 127016916, И.У., ЕНЧ **********,***, Е.А.М., ЕГН **********,***, З.Ю.А., ЕГН **********, по чл. 135 ЗЗД, за прогласяване на договор за относително недействителен, сключен по нот.а. № 78, т.1, рег. 924, нот.д. 52/04.02.2011 на нотариус Св. С., рег. 024, с район на действие ШРС, до 1/5 ид.ч. от продадените от ответниците У. на ответника М. недвижими вещи; 3. срещу Х.П.У. ЕГН **********, лично и в качеството му на ЕТ „Х.У.”***, ЕИК 127016916, И.У., ЕНЧ **********,***, Е.А.М., ЕГН **********,***, З.Ю.А., ЕГН **********, по чл. 135 ЗЗД, за прогласяване на договор за относително недействителен, сключен по нот.а. № 78, т.1, рег. 924, нот.д. 52/04.02.2011 на нотариус Св. Стоилов, рег. 024, с район на действие ШРС, до 1/5 ид.ч. от прeхвърлените с него недвижими имоти, собствеността върху които ответниците Е.М. и З.А. са придобили безвъзмездно, предвид огромната разлика между пазарна и действителна цена; 4. признато е за недоказано оспорване на документи по чл. 193 ГПК и са присъдени разноски.

В жалбата се излага, че решението е неправилно и се иска отмяната му и уважаване на предявените искове. Излагат се подробни съображения по възприетите от съда доказателства и правни доводи в подкрепа на тезата на въззивната страна за уважаване на исковете – главния и евентуалните.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещните страни Е.М. и З.А., В КОЙТО се оспорва допустимостта на жалбата, като подадена извън срока. Оспорва се и основателността й. Направено е искане да се задължи въззивникът да представи доказателства на коя дата пратката с въззивната жалба е била изпратена от офиса на куриера към съда и ако има разминаване с отбелязяната дата да посочи на какво се дължи то.

Въззиваемите И. и Х.У., действащ и като ЕТ, не са подали писмен отговор по жалбата. Оспорили са я в съдебно заседание.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред ОС са предявени искове на Р.С.И. срещу И.У., Х.У., вкл. в качеството му на ЕТ, Е.А.М., З.Ю.А. ***: срещу Е.А.м., за сумата от 49174,22 лв., претендирана на осн. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 510 ГПК, представляваща нейно вземане по изп.д. 20128760400514 на ЧСИ Д. З.; евентуални по чл. 135 ЗЗД – за обявяване на относителна недействителност на сделка, покупко-продажба по нот.а. № 78, т.1, рег. 924, нот.д. 52/04.02.2011 на нотариус Св. С., рег. 024, с район на действие ШРС, до 1/5 ид.ч. от продадените от ответниците У. на ответника М. недвижими вещи, като увреждащ правата й на кредитор; и евентуален иск – със същия петитум при аргумент за разлика в действително отразената и пазарната цена на обекта по сделката.

В исковата молба на г-жа И. се твърди, че на 07.01.2008 г. сключила два предварителни договора, по силата на които ЕТ „ Х.У.”, чрез Х. и И. У. се задължили да построят и й продадат, до 30.11.2009 г., следните недвижими имоти: апартамент № 7, находящ се в гр. Шумен, ул. „Цар Асен” І № 16, ет. 3, вх. 1, със застроена площ от 86.19 кв.м., в степен на завършеност по БДС и апартамент № 1, находящ се в гр. Шумен, ул. .Цар Асен І, № 16, ет. 1, вх. 3, със застроена площ от 80.24 кв.м., заедно с паркоместо № 8, с площ от 20 кв.м., в степен на завършеност по БДС. По този договор на 15.01.2008 г. тя заплатила на ЕТ „ Х.У.”, чрез Х. П. У. и И.У. сумата от 48 700.00 лева. На 08.06.2009 г. превела сумата от 70.00 лева, а на 20.11.2008 г., с квитанция 26/20.11.2008 г. и платежно нареждане от 19.11.2008 г. – платила сумата от 26 000.00 лева, или общо 74 770.00 лева. Задължението за строителство не било изпълнено в срок, поради което на 20.05.2010 г. бил сключен договор за спогодба рег. № 4744/20.05.2010 г. на нотариус С. С., рег. № 024, по силата на който последните се задължили да й заплатят сумата от 75 770.00 лева. За тази сума, ведно със законните лихви върху главницата и разноски, се снабдила със заповед за изпълнение № 1472/30.07.2012 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2523/2012 г. по описа на ШРС. На 04.02.2011 г. Х. и И. У. сключили нотариален договор за продажба 34/2011 г. на СВ – Шумен, по силата на който прехвърлили на ответника Е. А. М. собствеността върху: североизточна жилищна сграда – близнак, със самостоятелен вход от югоизток, находяща се в гр. Шумен, ул. „Искра” № 6, с РЗП 129.70 кв.м., състояща се от избен етаж, първи и втори етаж, заедно със североизточно таванско складово помещение, заедно с гараж, с площ от 25 кв.м., построен в южната част на сградата, застроени в ПИ с площ от 385 кв.м., съставляващ УПИ Х-7215 в кв. 414 по плана на гр. Шумен, апартамент с идентификатор 83510.673.99.2 заедно с избен етаж, апартамент с идентификатор 83510.673.99.4 заедно с таванско помещение, разположени в сграда с идентификатор 83510.673.99.1, заедно с хангар – депо, гараж с площ от 22 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор 83510.673.99.4, построени в ПИ с идентификатор 83510.673.99 по КК на гр. Шумен, с площ от 384 кв.м., 1/2 ид.ч. от ПИ с площ от 385 кв.м., съставляващ УПИ Х-... в кв. 414 по плана на гр. Шумен и ПИ с идентификатор  83510.673.99 по КК на гр. Шумен, с площ от 384 кв.м., които вещи са били ипотекирани в полза на банка. Продавачите се легитимират като собственици на описаните имоти с нотариален договор за покупко-продажба № 36/2003 г. на нотариус А. А., рег. № 019. Същите имоти са придобити от купувача през време на брака му с ответницата З. Ю. А. и съставляват СИО между двамата. Купувачът се е задължил да заплати покупна цена в размер общо на 65 000.00 лева, от които, според него е платил 25 000.00 лева при подписване на договора, а останалите 40 000.00 лева се е задължил да плати до 25.03.2011 г., но не по-рано от заличаване на описаните в нотариалния акт тежести. На практика обаче, до настоящия момент купувачът не е заплащал никакви суми на У. Преди закупуване на имотите, ответникът Е.А. е знаел, че в ИР при ШРС е вписан нотариален акт за договорна ипотека с вх. рег. № 2138/20.05.2010 г., акт № 153/2010 г., пар. кн. стр. 9098 на СВ – Шумен, от който е видно, че тя е кредитор на У. за сумата от 75 770.00 лева, че в нейна полза е била вписана възбрана с вх. рег. № 1798/03.05.2010 г., 1798/03.05.2010 г., и, че върху всички имоти на У., включая процесните, е имало учредени ипотеки и наложени възбрани в полза на различни кредитори. Ответниците У., които са съпрузи, също са знаели, че я увреждат като кредитор, сключвайки разпоредителната сделка, тъй като им е било известно, че не разполагат с друго секвестируемо имущество, от което би могла да се удовлетвори. Със запорно съобщение № 17480/08.08.2012 г. по изп.д. № 20128760400514 на ЧСИ Д. З. при ШОС е наложен запор върху вземането на длъжниците У. от ответника Е.А.М. в размер на 40 000.00 лева, като запорното съобщение е получено от последния на 13.08.2012 г.. С постановление от 07.08.2013 г. по посоченото изпълнително дело, ЧСИ Д. З. e възложила на ищцата  вземането на У. от ответника Е.А.М., в размер на 49 174.22 лева, по т. ІІІ от нотариален договор на покупко-продажба акт № 34/2011 г. на СВ – Шумен. Във връзка с изложеното, ищцата твърди, че ответникът Е.М. до момента не е изпълнил задължението си да плати на ответниците М. дължимите им 65 000.00 лева по т. ІІІ от нотариален договор за покупко-продажба акт № 34/2011 г. на СВ – Шумен, че при сключване на въпросния договор за покупко-продажба същият е знаел, че тя е кредитор на ответниците У. и, че продажбата я уврежда като такъв, както и, че всички имоти на У. са били или ипотекирани или възбранени. Наред с това, продажната цена от 65 000.00 лева е поне три пъти по-ниска от пазарната цена на имотите, от което следва, че купувачът Е.М. е получил възмездно, за договорената продажна цена от 65 000.00 лева, 1/3 ид.ч. от процесните вещи, а останалите 2/3 ид.ч. от вещите е получил безвъзмездно, безплатно. Предвид горното, моли съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответникът Е.А.М. да й заплати сумата от 49 174.22 лева, представляваща нейно вземане по постановление от 07.08.2013 г. на ЧСИ Д.З. по изп.д. № 20128760400514, която се е задължил да заплати на ответниците У. на основание н.а. № 78/2011 г. на нотариус С. С., рег. № 024. При условията на евентуалност, в случай, че отхвърли главния иск, моли съдът да обяви за относително недействителен спрямо нея н.а. № 78/2011 г. на нотариус С. С. до 1/5 ид.ч. от продадените от ответниците У. на ответника М. недвижими вещи, а, ако отхвърли предходните искове, при условията на евентуалност, да обяви процесния нотариален договор за недействителен по отношение на нея само за 1/5 ид.ч. от прехвърлените с него недвижими имоти, собствеността върху които ответниците Е. А М. и З. Ю. А. са придобили безвъзмездно, предвид огромната разлика между пазарната и действителна цена на същите, като й присъди и извършените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответниците Х.У., И.У., Е.А.М. и З. Ю. А., са депозирали писмен отговор на исковата молба пред ОС, в който оспорват предявения главен иск като неоснователен, по съображения, че вземането на ищцата за възложената й за събиране с постановлението на ЧСИ сума не съществува, тъй като третото задължено лице не е признало съществуването на задължение за сумата от 49 174.22 лева по н.а. № 78/2011 г. на нотариус С. С., а и това задължение е погасено чрез плащане повече от две години преди издаване на постановлението за възлагане по чл.510 от ГПК. На следващо място, ответниците твърдят, че купувачът по н.а. № 78/2011 г. е заплатил на продавачите реалната цена на имотите – 105 000.00 лева, а не посочената в него, в размер на 65 000.00 лева. Досежно предявените при условията на евентуалност искове, заемат становище, че са неоснователни, тъй като не са налице елементите на фактическия състав на чл.135 от ЗЗД. Имотите са придобити по силата на възмездна сделка, на цена малко по-ниска от пазарната им цена без тежести, поради спешната нужда на продавачите от пари, обременеността им с ипотеки и възбрани и наличието на насочено срещу тях  принудително изпълнение. Наред с това, имотите са закупени на цена много по-висока от цената, на която са били обявени на публична продан преди продажбата им. Второ, не се доказва знание у купувача за увреждане на кредитора, тъй като цялата продажна цена е отишла именно за погасяване задълженията на продавачите към кредитори. Още по-малко може да се говори за знание за увреждане у съпругата на купувача, която не е участвала в сделката и не е контактувала с продавачите. По- същественото обаче е, че към момента на извършване на продажбата въобще не е налице увреждане интересите на ищцата, тъй като към този момент тя е имала вземане, което не е изискуемо и е било обезпечено с ипотека върху друг недвижим имот. Кредиторът се е снабдил с извънсъдебно изпълнително основание за събиране на вземането си едва на 30.07.2012 г., като е насочил принудителното изпълнение върху процесните имоти едва през м. август 2013 г. Освен това, макар да е оценен по-ниско в изпълнителното производство, възложеният имот има пазарна стойност, която покрива изцяло вземането на кредитора. Не на последно място, същият е бил с две ипотеки и възбрана, които са погасени именно с парите на купувача.

С протоколно определение от 20.11.2014 г. в полза на ищцата е открито производство по чл.193 от ГПК, по оспорване на представените от ответниците вносна бележка № 07257293/11.04.2011 г. за сумата от 20 000 лева, относно подписите на банковите служители, съставители на документа - подписа на счетоводител и подписа, намиращ се в печата RECEIVED; преводно нареждане № 07257618/2011 г. за 40 500 лева, досежно подписите на банковите служители Ж. К. и Б. Д., вносна бележка № 07406401/20.04.2011 г. за 3 500 лева, досежно подписите на банковите служители автори на  документа - подписа на счетоводител Ш. И. и подписа, намиращ се в печата RECEIVED и фактура от 24.01.2011 г. за 2 100 лева, досежно подписа на лицето, което се сочи за автор на документа.

Фактическата обстановка, описана в исковата молба, е безспорна по отношение на сключване на договор между И. и Узунови за строителство и покупка на недвижими имоти от 07.01.2008 год., по отношение на сключване на спогодбата от 20.05.2010 г. между И. и ЕТ „ Х.У.„ , чрез Х.У. и И.У. с нотариална заверка на подписите рег. № 4744/20.05.2010 г., по силата на която, считано от 20.05.2010 г. визираните предварителни договори ще се считат прекратени по взаимно съгласие, и продавачите по тях се задължават солидарно да заплатят на купувачката сумата от 75 770.00 лева, ведно с възнаградителна лихва, в размер на 4 % годишно, считано от 20.05.2010 г., като лихвата не се дължи, ако длъжниците погасят доброволно вземането си на посочената дата.

Не е било спорно и се установява от представените по делото доказателства, че в полза на г-жа И. е учредена договорна ипотека върху собствения на У. недвижим имот – магазин за промишлени стоки в гр. Шумен със ЗП 97.36 кв.м. по нот.а. 163/2010 год. на нотариус 024. Имотът е бил възбранен и като обезпечение на бъдещ иск за паричното задължение с обезпечителна заповед от 03.05.2010 г. по ч.т.д. № 194/2010 г. по описа на БОС, за сумата от 74 770.00 лева, представляваща дадено на отпаднало основание. 

Не е било спорно и, че въз основа на заявление по чл.417 от ГПК от 27.07.2012 г., г-жа И. се е снабдила срещу длъжниците със заповед за изпълнение № 1472/30.07.2012 г. по ч.гр.д. № 2523/2012 г. по описа на ШРС, за визираната по-горе главница от 75 770.00 лева, ведно с 13 865.79 лева – мораторна лихва за периода 20.10.2010 г. – 27.07.2012 г., законната лихва от 27.07.2012 г. и 1 792.72 лева - разноски, за които суми й е издаден изпълнителен лист от 30.07.2012 г.

Не е било спорно твърдяното относно извършените в изпълнителния процес действия от СИ - по изпълнителния лист е образувано изп.д. № 2012...0400514 по описа на ЧСИ Д. З. с район на действие ШОС. Със запорно съобщение по това дело, изх. № 13685/07.08.20102 г., получено от трето лице на 13.08.2012 г.  е наложен запор върху вземането на длъжниците Х. и И. У., което имат към ответника Е.А.М., произтичащо от чл.ІІІ на нотариален акт № 78/2011 г. на нотариус рег. № 024. С постановление на ЧСИ от 07.08.2012 г. това вземане за остатъка от продажната цена на имотите по нот.а. №78/2011 год. 49 174.22 лева е възложено на взискателя Р.И. на основание чл.510 от ГПК, вместо плащане. Със заявление вх. № 18083/15.08.2012 г. на ЧСИ ответникът Е.М. е заявил, че на основание чл.508 от ГПК не признава вземането. С постановление на ЧСИ от 18.03.2013 г. по изп.д. № 20128760400514, недвижимият имот, описан в нотариален акт № 163/2010 г. на нотариус рег. № 024, е възложен на г-жа И. след публична продан,  при цена 48 000.00 лева.

Не е било спорно сключването на атакуваната сделкат между ответниците и въззиваеми в процеса по нот.а. 78/2011 год. на нотариус с рег.№ 024, по силата на която Х. и И. У. са продали на Е.А.М. североизточна жилищна сграда – близнак, със самостоятелен вход от югоизток, находяща се в гр. Шумен, ул. Искра, № 6, с РЗП 129.70 кв.м., състояща се от избен етаж, първи и втори етаж, заедно със североизточно таванско складово помещение, заедно с гараж, с площ от 25 кв.м., построен в южната част на сградата, застроени в ПИ с площ от 385 кв.м., съставляващ УПИ Х-7215 в кв. 414 по плана на гр. Шумен, апартамент с идентификатор 83510.673.99.1.2. заедно с избен етаж, апартамент с идентификатор 83510.673.99.1.4, заедно с таванско помещение, разположени в сграда с идентификатор 83510.673.99.1., заедно с хангар – депо, гараж с площ от 22 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор 83510.673.99.4, построени в ПИ с идентификатор 83510.673.99. по КК на гр. Шумен, с площ от 384 кв.м., 1/2 ид.ч. от ПИ с площ от 385 кв.м., съставляващ УПИ Х-7215 в кв. 414 по плана на гр. Шумен и ПИ с идентификатор 83510.673.99 по КК на гр. Шумен, с площ от 384 кв.м., за сумата от 65 000.00 лева, като в п. ІІІ от договора е посочено изрично, че от визираната продажна цена продавачите са получили 25 000.00 лева в момента на подписването му, а останалата част от 40 000.00 лева ще бъде изплатена на 25.03.2011 г., но не по-рано от заличаване на описаните в акта тежести върху имота – ипотека и възбрана в полза съответно на „ Търговска банка Д „ АД и „Интернешънъл Асет банк „ АД. Сделката е сключена през време на брака на купувача Е.М. със З.А., поради което придобитото чрез нея имущество е в режим на съпружеска имуществена общност между двамата. От нотариален акт № 6/2009 г. на нотариус рег. № 019, 2 бр. искания за заличаване на ипотека и справка за вписвания от АВ се удостоверява, че гореописаните имоти са били ипотекирани като обезпечение за изпълнение задължение на ответницата И.У. към  „ Търговска банка Д „ АД, гр. София, за възстановяване на потребителски кредит в размер на 23 000 евро, както и, че вписаните в полза на двете банки възбрани са били заличени на 19.04.2011 г.. 

По главния иск за дължимост на сумата от 49174,22 лв. от Е.А. по възложеното на г-жа И. вземане на У., по делото безспорно е установено, че към момента на постановлението по чл. 510 ГПК вземането вече не е съществувало. С неуспешно оспорените по реда на чл. 193 ГПК платежни документи Е.А. е доказала заплащането по сделката на различна от уговорената цена, по-висока, в размер на 105000 лв., което е било осъществено преди датата на постановлението – 07.08.2012 год., при своевременно възражение по чл. 508, ал.1 ГПК от страна на Е.А..

Установява се по делото, че атакуваната сделка между въззиваемите е била предмет и на предварителен договор за покупко-продажба от 24.01.2011 г. и спогодба от 28.04.2011 г., където е уговорена различна цена. Установява се, че цената от 105000 лв. е заплатена, както следва: 10 000.00 лева при подписване на предварителния договор за покупко-продажба, под формата на капаро, за което е издадена разписка от 24.01.2011 г.; 25 000.00 лева при изповядване на сделката по нотариален ред, което  обстоятелство е вписано в самия нотариален акт; 20 000.00 лева – с вносна бележка № 07257293/11.04.2011; 3 500.00 лева – с разписка от 20.04.2011 г.; 3 500.00 лева – с вносна бележка № № 07406401/20.04.2011 г.3 000.00 лева – при подписване на спогодба между страните от 28.04.2011 г., който факт е отразен в самия договор и 40 000.00 лева, чрез извършено прихващане между задължението на Х. и И. У. към Е.М. по договор за заем от 04.02.2011 год. г. и задължението на Е.М. към Х. и И. У. за заплащане продажната цена на имотите в размер на 70 000.00 лева, до размера на по-малкото от тях, обективирано в договор за спогодба от 28.04.2011 г., или общо в размер на 105 000.00 лева.

Оспорване на подписите на платежните нареждания и разписки не е проведено успешно от оспорващата страна, поради което и не следва да се обсъжда. Оспорването на извършване на самите плащания също не е проведено успешно – представените платежни документи са пълно доказателство за извършените плащания. Оспорването на датите на представената спогодба за извършено прихващане е без значение за изхода на спора, при положение, че прихващането може да се направи и без писмен документ за това, достатъчно е да са налице останалите предпоставки за извършването му към момента на прихващането, а те не са оспорени, не е оспорен и моментът на прихващането, а той предхожда възлагането на вземането.

Няма пречка с писмени документи, каквито са представени по делото, да се докаже симулативно отразената цена в нотариален акт, който представлява официален удостоверителен документ по отношение на удостоверителното волеизявление на нотариуса, но е частне такъв по отношение на сключената сделка.

Няма пречка да бъде извършено плащане към И.У., с което да се покрие и задължение към съпруга й Х.У..

Конструкцията на всички оспорвания във въззивната жалба не се подкрепя от доказателствата по делото, дори от твърденията в исковата молба.

Следователно, по съвсем безспорен начин се установява, че на г-жа И. е възложено несъществуващо вземане на У. към Е.М., което прави главният иск неоснователен – не се установява съществуващо задължение, първата и основна предпоставка за уважаване на иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД.

Това налага разглеждането на двата евентуални иска по чл. 135 ЗЗД. По двата иска е доказано качеството кредитор на г-жа И. към У. и сключването на атакуваната сделка. Не се установяват, обаче останалите фактически основания на исковете. От една страна, не се установява сделката в която и да било нейна част да има безвъзмезден характер, поради посоченото по-горе заплащане на цената от 105000 лв. От друга страна, не се установява тази цена да е значително под пазарната. Установява се, че е по-ниска с около 1000 лв., но това е с оглед обременеността с тежести на продаваните права. Не се установи по никакъв начин да е налице увреждане на интересите на г-жа И. като кредитор – нейното вземане е било обезпечено с ипотека и частично удовлетворено. Не се установява и знание или цел за увреждане на интересите на г-жа И. като кредитор у въззиваемите Е. и З.А., които няма как да знаят какви други ипотеки върху други имоти с други лица имат длъжниците У., извън касаещите конкретната сделка.  Освен това, исковата молба по настоящото дело е вписана след сключване на атакуваната сделка, поради което исковете по чл.135 от ЗЗД са непротивопоставими на купувачите.

Предвид съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззивницата следва да заплати на въззиваемите А. разноски за въззивната инстанция в размер на 2400 лв. за адвокатски хонорар.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА № решение № 21/26.01.2015 год. по гр.д. 306/2014 год. на ОС Шумен.

ОСЪЖДА Р.С.И. ЕГН **********,***,, ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.М., ЕГН **********,***, и З.Ю.А., ЕГН **********, сумата от  2400 лв. разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: