Р Е Ш Е Н И Е № 90

гр. Варна, 30.05.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 189 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена на 27.05.15г. от Р. *** срещу решение № 71/30.04.2015г., постановено по гражданско дело № 296 по описа за 2014г. на Окръжен съд – Силистра. Въззвникът е починал след депозиране на жалбата - на 21.06.15г. и с определение № 199/29.07.15г. на първоинстанционния съд, на осн. чл. 227 от ГПК са конституирани като страна неговите правоприемници /наследниците му по закон/ - Б.Р.А., Х.Р.Х. и Ф.Р.А.. В жалбата се поддържа, че решението, с което ответникът е бил осъден да заплати на ищците сумата от 4400лв., представляваща общата сума по сключения между тях предварителен договор за продажба на недвижим имот от 10.11.05г., ведно със законната лихва от влизане в сила на решението, както и сумата от 17 600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на посочения по-горе предварителен договор, изразяващи се в разликата между пазарната стойност към датата на съдебното решение на недвижимия имот, предмет на предварителния договор, и цената по този договор от 4400лв., е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което и следва да бъде отменено. Сочи се, че в решението на СОС по първия уважен иск е посочена правна квалификация по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, но не е посочено кой от трите фактически състава, уредени в тази норма, съдът е приел, че е осъществен. Освен това по делото не е било установено и е останало недоказано твърдението на ищците за заплащане именно на сума от 4400лв. Освен това по този иск са недопустими свидетелски показания на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 6 от ГПК и при липсата на съгласие за разпит на свидетелите на осн. чл. 164, ал. 2 от ГПК от ответника. Оспорва се и решението по уважената част от иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, тъй като от една страна в предварителния договор е нямало клауза за отговорност при неизпълнението му, а от друга страна не са били установени елементите от фактическия състав на чл. 82 от ЗЗД. Във връзка с последното се поддържа, че повишението на стойността на имота не е пряка и непосредствен последица от неизпълнението, тъй като това повишение се дължи на други фактори от обективен характер, които не зависят от волята на страните, нито могат да бъдат предвидени от тях. След като ищците не са предявили иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, то срещу тях е бил уважен иска по чл. 108 от ЗС, поради което и ответникът дължи връщане само на платената по договора цена, но не и увеличената му стойност. Освен това ищците са били наясно, че имотът е бил съсобствен, но са се съгласили да сключат предварителния договор. А ако последният е бил обявен за окончателен, то това е щяло да касае единствено притежаваната от ответника идеална част от нивата. Другите наведени оплаквания във въззивната жалба са били свързани с решението в частта му за разноските, по която вече е налице произнасяне на СОС с определение № 40/12.02.16г., постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, което не е обжалвано с частна жалба. В с.з. пред въззивната инстанция назначения на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК от ОС-Силистра особен представител на ответниците /въззивници в настоящото производство/ Б.Р.А. и Ф.Р.А. – адв. Д.Ч., поддържа въззивната жалба. Позовава се на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в несъобразяване от съда с предприетите от ответника чрез процесуалния му представител адв. Кралева процесуални действия по защита срещу предявените искове /подадените писмени отговори и становища/, с което страната е била лишена от една съдебна инстанция. В тази връзка се претендира решението да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Евентуално се претендира отмяна на решението в обжалваните части и ако се уважи иска за връщане на платена по предварителния договор цена, то да е до размера на сумата от 1760лв., записана в самия договор. Претендира се отмяна и на решението в другата обжалвана част за сумата от 17 600лв., тъй като разликата в цената на имота не е резултат от действия на ответника. Претендира се и при уважаване на въззивната жалба да бъдат изменени и разноските, съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете. Въззивницата Х.Р.Х. не изразява становище пред настоящата инстанция.

В предвидения срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещните страни О.Б.Х. и Д.Ф.Х.. В с.з. пред въззивната инстанция същите чрез процесуалния си представител адв. И.Д. *** оспорват въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че размера на щетата, претърпяна от ищците правилно е определен към момента на развалянето на предварителния договор. Счита, че свидетелски показания са допустими, тъй като чрез същите се доказват неимуществените вреди. Претендира се решението в обжалваните му части да бъде потвърдено с присъждане на разноските по делото, ведно със законната лихва върху същите, считано от влизане в сила на решението на настоящия съд. Депозирана е и писмена защита, в която се поддържа изразеното пред съда становище.

Решението в отхвърлителните му части не е обжалвано от заинтересованите страни /ищците/, поради което е влязло в сила.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за връщане на сумата от 4400лв., платена по развален предварителен договор за покупко-продажба на имот.

Първоинстанционното гр.д. № 296/14г. на ОС-Силистра е било образувано, след като с протоколно определение от 29.09.2014г. по гр.д. № 521/13г. по описа на РС-Дулово /последното образувано по предявени от Р. А. Ф. против О. и Д.Х. искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – за присъждане на обезщетение в размер на 2640лв. за ползването без основание на собствения му имот, представляващ нива с площ от 21.994 дка в землището на с. Боил, общ. Дулово, обл. Силистра за период от три стопански години – 2010/2011г., 2011/2012г. и 2012/2013г., както и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 534.11лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.10.10г. до подаване на исковата молба в съда – 19.09.13г./, районният съд не е приел за съвместно разглеждане предявените от ответниците О. и Д.Х. срещу ищеца Р. Ф. насрещни искове, квалифицирайки ги с правно основание чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД и с цена на всеки един иск от 30 000лв., като родово неподсъдни на РС. Отделил е тези два иска в отделно производство и на осн. чл. 118 от ГПК е изпратил същите на ОС-Силистра за разглеждането и решаването им по правилата за родовата подсъдност /протокола на РС-Дулово, приложен на л. 30 от делото на СОС/.

Окръжният съд е приел, че е сезиран и с иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД /така и в доклада по делото, приет без възражения от страните/, който е поддържан от ищците Х. чрез процесуалния им представител, а ответникът надлежно се е защитавал и по този иск чрез депозирания писмен отговор и писмено становище /молба/ пред окръжния съд /л. 37-41 и л. 57-58/.

При това положение следва да се приеме, че ОС-Силистра е разгледал иск, който е бил подсъден на районният съд, но на осн. чл. 270, ал. 4 от ГПК, решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само на това основание. В тази връзка следва да се добави, че РС-Дулово видно от решението му по цитираното гр.д. № 521/13г., постановено на 08.07.15г., копие от което е приложено на л. 150-152 от делото на СОС, не се е произнесъл по този иск и ищците не са искали допълване, имайки предвид произнасянето на СОС. Решението е допустимо, но е частично неправилно.

Страни по предварителния договор за продажба на недвижим имот, сключен на 10.11.05г. са ищецът О.Б.Х. /представляван от своя баща Б.Х. Р., упълномощен с пълномощно с нотариална заверка на подписа от 22.12.04г. като купувач и наследодателя на ответниците Р. А. Ф. /л. 21-22 от делото на СОС/. Ищцата Д.Х. не е страна по този договор, имащ само облигационен, но не и вещно-транслативен ефект, поради което и тя не може да претендира връщане на платената по договора цена. Предявеният от същата иск за връщане на сумата от 4400лв. е неоснователен и следва да се отхвърли.

Предварителния договор за продажбата на описаната нива, сключен на 10.11.05г. между Р. Ф. като продавач и О.Х. като купувач /последният, независимо от отбелязването от извършилия нотариалната заверка на подписите на страните кмет М. Ю., че се е подписал лично О.Х., е бил представляван от своя баща, който е бил надлежно упълномощен с пълномощното от 22.12.2004г. на л. 22/, е действителен. Страните не са уговорили срок за сключване на окончателния договор.

От материалите по приложеното гр.д. № 444/11г. на ДРС се установява, че с решение № 33/22.04.13г. по в.гр.д. № 42/13г. на СОС, влязло в сила от датата на постановяването му, е било отменено решението по гр.д. № 444/11г. на ДРС и е било прието за установено по отношение на О. и Д.Х., че наследниците на А. Ф. С., починал на 08.11.1971г. са собственици на описаната по-горе нива от 21.994 дка, ІV категория, м. „Юртлук”, имот № 003010 в землището на с. Боил, общ. Дулово, и ответниците Х. са били осъдени да предадат владението върху този имот, на осн. чл. 108 от ЗС. Ревандикационният иск е бил предявен от Р. А. Ф. на 09.05.2011г. в качеството му на съсобственик на нивата с твърдението, че същата я е предоставил на Б.Х. Р. и О.Б.Х. само за ползване през 2005г., за което е получил наемна цена от 1760лв., но документално отношенията им са били оформени от адвоката като предварителен договор за покупко-продажба. Предварителния договор бил нищожен поради липсата на съгласие, тъй като Б. Реджеб е действал без представителна власт, а ако се приеме, че договорът е действителен, то в рамките на 5-годишен срок от сключването му, не са предявени права по същия от купувача. В депозирания на 15.05.11г. отговор от ответниците Б. Реджеб и О.Х., същите са поддържали, че договорът е действителен като купувачът е бил представляван от баща си, представяйки и пълномощно за това. Поддържали са, че действителната продажна цена е 4400лв., а не вписаната в договора сума от 1760лв. и са отправили искане ако иска по чл. 108 от ЗС бъде уважен срещу тях, то съдът да се произнесе с решение за връщане на продажната цена, вкл. и в актуализирания й размер към настоящия момент.

При това положение следва да се приеме, че предварителния договор за продажба на нивата, сключен на 10.11.05г., е бил развален най-рано от момента на получаване на исковата молба по гр.д. № 444/11г. на ДРС от ответника О.Х. – 16.05.11г. /с предявяването на ревандикационния иск е демонстрирано нежеланието на продавача за сключване на окончателен договор за продажба на нивата/, или от момента на изявлението на ответника Х. в отговора му на тази искова молба, че претендира връщане на заплатената по договора цена в актуализирания й размер -15.06.11г. /изявление, което следва да се приеме, че с оглед поведението на длъжника по предварителния договор за прехвърляне на собствеността, кредиторът претендира правната последица на развалянето на договора - за връщането на платената по същия цена/. При това положение релевираното с отговора на исковата молба по настоящото дело от ответника Р. Ферад възражение за изтекла погасителна давност за вземането за връщане на платената покупна цена, е неоснователно. На осн. т. 7 от ППВС № 1/79г. – погасителната давност при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД започва да тече от момента на отпадане на основанието. До 10.12.2013г. не е изтекла 5-годишна погасителна давност.

Ищецът Х. поддържа, че е налице частична симулация в предварителния договор от 10.11.05г., досежно действително уговорената и платена покупна цена. Не е налице обратно писмо, а поради липсата на предпоставките на чл. 165, ал. 2 от ГПК за допустимост на свидетелски показания за разкриване на тази привидност /липсват писмени доказателства по делото, изходящи от насрещната страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които да правят вероятно твърдението, че действителната покупна цена е различна от вписаната/, то и свидетелските показания в тази насока, събрани от първоинстанционния съд, са недопустими.

При това положение предявения иск е основателен до размера на сумата от 1760лв. , за която ответникът Ф. не е спорил, че я е получил /макар и поддържайки, че е на различно правно основание, което не е доказано/. Предявеният от О.Х. иск за горницата до 4400лв. е неоснователен и решението на СОС в тази му част следва да се отмени и иска да се отхвърли за разликата. Съобразно искането на ищеца, върху сумата следва да се присъди и законна лихва от влизане в сила на решението на съда.

По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от неизпълнение на предварителен договор от 10.11.05г. за продажба на недвижим имот имуществени вреди.

Както се посочи и по-горе, страни по предварителния договор за продажба на недвижим имот, сключен на 10.11.05г. са ищецът О.Б.Х. /представляван от своя баща Б.Х. Р., упълномощен с пълномощно с нотариална заверка на подписа от 22.12.04г. като купувач и наследодателя на ответниците Р. А. Ф. /л. 21-22 от делото на СОС/. Правния си интерес от предявения иск по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД ищцата Д.Ф.Х. /съпруга на О.Б.Х., с когото са сключили граждански брак на 25.05.1991г. – удостоверение за ГБ на л. 60 от приложеното към настоящото дело гр.дело № 444/11г. на РС-Дулово/ извежда от това, че ако е бил сключен окончателен договор въз основа на сключения предварителен договор за продажбата на имота от 10.11.05г., то тази нива би станала съпружеска имуществена общност. По този начин същата е пропуснала ползата в патримониума й в режим на СИО да притежава имот, чиято стойност понастоящем е 30 000лв. – уточнението, направено от адв. Д. в с.з. на 10.02.2015г. /л. 53 на гърба от делото на СОС/.

Наличието на така обоснования правен интерес определя извода за допустимостта на предявения от Д.Х. осъдителен иск. Същата обаче, както и се посочи по-горе, не е страна по предварителния договор /който няма вещно-транслативен ефект/, от чието неизпълнение претендира обезщетение на вреди под формата на пропуснати ползи. Това налага извода за неоснователност на предявения от същата иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 от ЗЗД - Д.Х. не е купувач, респ. кредитор по този договор, продавачът по същия не е неин длъжник, поради което тя няма правата на страна по неизпълнен договор, регламентирани в цитираните правни норми. Само на това основание предявения от нея иск е неоснователен.

Но дори и да не се приеме горния извод, то предявения от двамата ищци иск по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 от ЗЗД е неоснователен изцяло и по други съображения. Още в исковата си молба ищците признават, че предварителния договор от 10.11.05г. е сключен при тяхното знание, че имотът е наследствен и има други наследници-съсобственици на продавача и поради това други купувачи са му отказвали да закупят нивата. Самите ищци сочат, че те са споделили своите опасения с ответника, че той няма документи от другите съсобственици, но той ги е уверил, че ще занимава юрист. Добавил още, че в договора е записана точка, че купувачът като владее 5 години и по давност ще придобие имота,  поради което да не се притеснява от нищо. И действително в договора е записано, че същият се сключва при условията на чл. 79, ал. 3 от ЗС /вероятно е допусната техническа грешка и се е имало предвид ал. 2/ като е пояснено, че ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години /л. 21 от делото на СОС/.

Видно от решение № 02/08.08.1994г., издадено от ОбСЗ-Дулово /л. 51 от приложеното гр.д. № 444/11г. на РС-Дулово/, че на наследниците на А. Ф. С. е възстановено правото на собственост по план за земеразделяне в землището на с. Боил, общ. Дулово, обл. Силистра върху три ниви и една овощна градина. Една от възстановените ниви е предмет на процесния предварителен договор – нива от 21.994 дка, ІV категория, м. „Юртлук”, имот № 003010 при описани граници. От приложеното на л. 7 от цитираното дело на ДРС заверено копие на удостоверение за наследници на А. Ф. С., починал на 08.11.1971г., се установява, че като наследници са посочени общо 6 физически лица – съпруга, 3 дъщери и двама сина, един от които е бил ответника Р. А. Ф.

По делото е установено, че с решение № 33/22.04.13г. по в.гр.д. № 42/13г. на СОС, влязло в сила от датата на постановяването му, е било отменено решението по гр.д. № 444/11г. на ДРС и е било прието за установено по отношение на О. и Д.Х., че наследниците на А. Ф. С., починал на 08.11.1971г. са собственици на описаната по-горе нива от 21.994 дка, ІV категория, м. „Юртлук”, имот № 003010 в землището на с. Боил, общ. Дулово, и ответниците Х. са били осъдени да предадат владението върху този имот, на осн. чл. 108 от ЗС.

От изслушаното пред СОС заключение на съдебно-оценителната експертиза се установява, че пазарната цена на описаната нива към настоящия момент е в размер на 22 000лв.

С постановеното по реда на чл. 290 и сл. от ГПК и поради това съставляващо задължителна съдебна практика решение № 64/03.03.11г. по т.д. № 476/10г., ІІ т.о. на ВКС е прието, че отговорността на продавача за неизпълнение на поетото с предварителния договор за продажба задължение за прехвърляне на собствеността върху уговорената вещ се урежда от общите разпоредби на чл. 79 и сл. от ЗЗД за договорната отговорност. Ако продавачът не изпълни виновно задължението си, той отговаря спрямо купувача за произлезлите от неизпълнението вреди, чийто обем се преценява във всеки конкретен случай съобразно правилата на чл. 82 от ЗЗД. Като вреда по см. чл. 82 от ЗЗД следва да се квалифицира и разликата между уговорената в предварителния договор продажна цена и увеличената след сключване на договора пазарна стойност на вещта, изчислена към момента, в който е станала известна невъзможността да се реализира продажбата. С тази разлика патримониумът на купувача несъмнено би се увеличил при сключване на окончателния договор за продажба, и след като неизпълнението на задължението за прехвърляне на собствеността препятства подобно увеличение, неполучената разлика подлежи на обезщетяване от продавача по силата на чл. 82 от ЗЗД. Когато продавачът е действал недобросъвестно при поемане на задължението, предвидимостта на увеличението е ирелевантна за обема на договорната отговорност. На такава недобросъвестност на продавача следва да се приравни и знанието му, че вещта е обременена с права на трети лица, което препятства продажбата и нейния вещно-транслативен ефект. Прието е още, че разпоредбите относно евикцията и в частност тези по чл. 188 и чл. 191 от ЗЗД са приложими съответно и към предварителния договор за продажба, поради което и ако и купувачът е знаел за правата на трети лица върху вещта, то същият не може да търси обезщетение за вредите от отстраняването по силата на чл. 188 от ЗЗД – не само в случай на сключване на окончателния договор, а по аргумент за по-силното основание и на плоскостта на неизпълнения предварителен договор.

Именно такъв е и настоящия случай – не само продавачът, но и купувачът е знаел, че нивата е съсобствена и продавачът не е бил в състояние да прехвърли самостоятелно собствеността върху цялата нива (поради това и страните са записали в предварителния договор и възможността за придобиването на вещта на оригинерно основание чрез давностно владение). Поради това и на ищците не се дължи обезщетение за пропусната полза от неизпълнението на предварителния договор за продажба на имота поради неговото несключване, съизмерима с разликата между продажната цена и увеличената стойност на имота, обект на нестаналата продажба.

Решението на ОС-Силистра, в частта му, с която ответникът е бил осъден да заплати на ищците сумата от 17 600лв. като обезщетение за имуществените вреди от неизпълнение на предварителния договор за продажба от 10.11.05г., следва да се отмени и предявеният иск да се отхвърли.

С оглед резултата от въззивното производство, то първоинстанционното решение /изменено с определение № 40/12.02.16г. по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК от ОС-Силистра в частта за разноските/ следва да се измени като разноските за първата инстанция се присъдят съразмерно на уважените и отхвърлените части от исковете. Така на ищеца О.Х. следва да се присъди сумата от 109.21лв. /съразмерна част от общата сума на разноските от 3996лв. при уважена част от 1760лв. от общо предявените искове на стойност 64 400лв./.

В полза на ответника в лицето на правоприемниците му следва да се присъдят разноски за първата инстанция, поискани с отговора на исковата молба – л. 41 от делото на СОС, които да са в съразмерна част на направените общо разноски от 400лв. /в изявлението във въззивната му жалба – л. 8 от в.гр.д. № 322/15г. на ВАпС, е посочено, че вписаното в договора за правна помощ по гр.д. № 521/13г. на РС-Дулово възнаграждение важи за цялото дело, а копието от договора е на л. 140 от делото на СОС/. Имайки предвид, че предявените от Р. Ферад искове пред РС-Дулово по посоченото дело са били на стойност общо от 3174.11лв., а насрещните искове, по които Ф. се е защитавал са на обща стойност 64400лв., то следва да се приеме, че от заплатената сума от общо 400лв. като възнаграждение за един адвокат, то за делото пред РС-Дулово заплатеното адвокатско възнаграждение е 19.72лв., а за защитата по насрещните искове е платена сума от 380.28лв. Съразмерна част от последната съобразно отхвърлената част от предявените против Ферад искове представлява сума в размер на 369.89лв., която и следва да се присъди.

Определението на СОС от 12.02.16г. по чл. 248 от ГПК в частта му, с която е било отхвърлено искането на ищците за присъждане на законна лихва върху разноските, считано от влизане в сила на решението, не е било обжалвано с частна жалба от същите, поради което и настоящият съд не следва да преразглежда този въпрос.

За настоящата инстанция въззивникът не е отправил изрично искане за присъждане на разноски по делото, поради което и такива не следва да се присъждат в лицето на неговите правоприемници.

Въззиваемият О.Д. е отправил искане за присъждане на разноските за настоящата инстанция, ведно със законната лихва от деня на влизане в сила на решението на ВАпС. Направените от същия разноски възлизат в общ размер на общо 2170лв. /1200лв. адвокатско възнаграждение и 970лв. – депозит за възнаграждението на особения представител на част от ответниците – въззивници в настоящото производство, изплатен на особения представител от въззивния съд/, а съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба /за 1760лв./, имаща за предмет обжалваем интерес от 22 000лв., следва да се присъди сумата от 173.60лв. Не следва да се присъжда законна лихва върху тази сума, тъй като такава се дължи от деня на забавата /чл. 86, ал. 1 от ЗЗД/, а последната ще настъпи след възникване на задължението /след влизане в сила на настоящото съдебно решение вземането става изискуемо/ и отправяне на покана за плащане /чл. 84, ал. 2 от ЗЗД/ - така решение № 45/18.05.10г. по т.д. № 532/09г., І т.о. на ВКС, съставляващо задължителна съдебна практика.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 71/30.04.2015г., постановено по гражданско дело № 296 по описа за 2014г. на Окръжен съд – Силистра В ЧАСТТА, с която Р. А. Ф., ЕГН ********** *** е бил осъден да заплати в полза на Д.Ф.Х., ЕГН ********** общо сумата от 4400лв., а в полза на О.Б.Х., ЕГН ********** разликата над 1760лв. до присъдената сума от 4400лв., последната представляваща общата сума по сключения предварителен договор за продажба на недвижим имот от 10.11.05г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Ф.Х., ЕГН ********** *** против Р. А. Ф., ЕГН ********** ***, починал в хода на производството и заместен от конституираните му правоприемници Б.Р.А., ЕГН **********, Х.Р.Х., ЕГН ********** и Ф.Р.А., ЕГН ********** ***, за заплащане на сумата 4400лв. като заплатена покупна цена по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 10.11.05г., на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ иска на О.Б.Х., ЕГН ********** *** против Р. А. Ф., ЕГН ********** ***, починал в хода на производството и заместен от конституираните му правоприемници Б.Р.А., ЕГН **********, Х.Р.Х., ЕГН ********** и Ф.Р.А., ЕГН ********** ***, за разликата над 1760 /хиляда седемстотин и шестдесет/лв. до предявения размер от общо 4400лв., като заплатена покупна цена по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 10.11.05г., на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 71/30.04.2015г., постановено по гражданско дело № 296 по описа за 2014г. на Окръжен съд – Силистра В ЧАСТТА, с която Р. А. Ф., ЕГН ********** ***, починал и заместен понастоящем от правоприемниците си Б.Р.А., ЕГН **********, Х.Р.Х., ЕГН ********** и Ф.Р.А., ЕГН ********** ***, е бил осъден да заплати в полза на О.Б.Х., ЕГН ********** сумата до размер на 1760 /хиляда седемстотин и шестдесет/лв., представляваща платената покупна цена по сключения предварителен договор за продажба на недвижим имот от 10.11.05г., на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, ведно със законната лихва от влизане в сила на решението на ОС-Силистра /което съвпада с датата на постановяване на настоящото решение, което е необжалваемо в тази част/ до окончателното й изплащане.

ОТМЕНЯ решение № 71/30.04.2015г., постановено по гражданско дело № 296 по описа за 2014г. на Окръжен съд – Силистра В ЧАСТТА, с която Р. А. Ф., ЕГН ********** ***, починал и заместен понастоящем от правоприемниците си Б.Р.А., ЕГН **********, Х.Р.Х., ЕГН ********** и Ф.Р.А., ЕГН ********** ***, е бил осъден да заплати в полза на О.Б.Х., ЕГН ********** и Д.Ф.Х., ЕГН ********** ***, сумата от 17 600 /седемнадесет хиляди и шестстотин/ лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор от 10.11.05г. в размер на разликата между пазарната стойност към днешна дата на имот № 003010 по плана за земеразделяне в землището на с. Боил, общ. Дулово, обл. Силистра и цената при сключване на договора в размер на 4400лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на О.Б.Х., ЕГН ********** и Д.Ф.Х., ЕГН ********** *** против която Р. А. Ф., ЕГН ********** ***, починал и заместен понастоящем от правоприемниците си Б.Р.А., ЕГН **********, Х.Р.Х., ЕГН ********** и Ф.Р.А., ЕГН ********** ***, за заплащане на сумата от 17 600 /седемнадесет хиляди и шестстотин/ лв. като обезщетение за претърпени от неизпълнение на предварителен договор от 10.11.05г. за продажба на недвижим имот имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между покупната цена на имота при сключването на договора и цената на имота към настоящия момент, на осн. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД.

ОТМЕНЯ решение № 71/30.04.2015г., постановено по гражданско дело № 296 по описа за 2014г. на Окръжен съд – Силистра, изменено с определение № 40/12.02.16г.в частта за разноските, досежно присъдените размери в полза на всяка от страните за първоинстанционното производство И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Б.Р.А., ЕГН **********, Х.Р.Х., ЕГН ********** и Ф.Р.А., ЕГН ********** ***, конституирани като ответници в качеството им на правоприемници на починалия първоначален ответник Р. А. Ф., ЕГН ********** ***, да заплатят на О.Б.Х., ЕГН ********** ***, сумата в размер на 109.21 /сто и девет лева и двадесет и една ст./лв., разноски за първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА О.Б.Х., ЕГН ********** *** да заплати в полза на Б.Р.А., ЕГН **********, Х.Р.Х., ЕГН ********** и Ф.Р.А., ЕГН ********** ***, конституирани като ответници в качеството им на правоприемници на починалия първоначален ответник Р. А. Ф., ЕГН ********** ***, сумата от 369.89 /триста шестдесет и девет лева и осемдесет и девет ст./лв., представляващи разноски за първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА Б.Р.А., ЕГН **********, Х.Р.Х., ЕГН ********** и Ф.Р.А., ЕГН ********** ***, да заплатят на О.Б.Х., ЕГН ********** ***, сумата в размер на 173.60 /сто и седемдесет и три лева и шестдесет ст./лв., разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, КАТО ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за присъждане на законната лихва върху присъдените разноски, считано от деня на влизане в сила на решението на Апелативен съд-Варна до окончателното им изплащане.

            Решението по иска по чл. 55, ал. 1, пр 3 от ЗЗД с цена на иска от 4400 лв. не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК. Решението в останалата част може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /за тези които имат процесуалните им представители – решението да се връчи чрез тях/, при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: