Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

28/04.03.2015 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 04.02.2015 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д.19/2015 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е въззивно, по жалба от Община Варна срещу решение № 1517/31.10.2014 год по гр.д. № 3487/2013 год на Окръжен съд Варна, г.о., 6 състав В ЧАСТТА, с която е прието за установено, че Община Варна не е собственик на 73 кв.м. ид.ч. от имот с идентификатор 10135.2552.452 по КК на гр.Варна с обща площ от 700 кв.м. По съображения, че първоинстанционният съд не е съобразил заключението на назначената по делото СТЕ, според която процесният имот освен бившите имоти пл.№ 713 (отчужден от държавата) и пл.№ 714 (собственост на ищците), включва в границите си още и реална част от дере с площ според заключението 73 кв.м. Това е довело до неправилна преценка относно принадлежността на правото на собственост, поради което решението се явява необосновано в тази част. Поддържа се твърдение, че дерето е преминало в собственост на Община Варна по силата на закона - §7 от ЗМСМА, а в евентуалност – с влизането в сила на ЗОС през 1996 год като зелена площ за обществено ползване, респ. като терен на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен. С оглед горното въззивникът моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният установителен иск бъде отхвърлен.

В постъпилия отговор от адв. К.М. като процесуален представител на ищците М.К.Н. и Т.Т.А. се оспорва подадената жалба. Изтъква се, че за първи път във въззивното производство се навеждат твърдения за придобиване на имота по силата на закона, каквито Община Варна не е посочила в отговора си на исковата молба и поради това са преклудирани.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

 Предмет на разглеждане е отрицателен установителен иск, предявен от М.К.Н. и Т.Т.А. *** за установяване в отношенията между страните, че Община Варна не е собственик на 700 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.2551.452 по кадастралната карта на гр.Варна, намиращ се в местност „Франга дере и Кокарджа”, целият с площ от 1048 кв.м.

Правния си интерес ищците обосновават с издадения в полза на Община Варна Акт за частна общинска собственост рег.№ 1046-V от 23.03.1999 год, с който ответникът оспорва правото им на собственост върху ид.части от имота, придобит от тях чрез правна сделка и давност, като владението им продължава и до днес.

От събраните доказателства по делото се установява от фактическа страна следното:

Ищците са наследници на К.Д.А., който е придобил чрез договор за покупко-продажба, сключен под формата на нот.акт № 121, том I, дело № 267/29.01.1971 год правото на собственост върху лозе, цялото с площ от 540 кв.м. в местността „Франга дере”, при граници: дере, В.Ц. и П.Д. Праводателят по този нотариален акт – Н.Я.Н. е придобил по наследство от баща си Я.Н.Д. правото на собственост върху ½ ид.ч. от лозе, цялото с площ един декар и осем ара при граници на цялото лозе: В.Д.Ц., Г.Н.Д. и дере. Поради това следва да се приеме, че по силата на прехвърлителната сделка наследодателат на ищците е придобил 540 кв.м. ид.ч. от целия имот. От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието по делото се установява, че този имот е идентичен с имот пл.№ 714 по кадастралния план от 1968 год, с площ 761 кв.м. Имотът, закупен от наследодателя на ищците се идентифицира с имот пл.№ 714 по КП от 1968 год и КП от 1973 год, като освен площта от 540 кв.м. включва и площта, заключена между източната граница на имота и дерето, означена на скицата със син щрих.

Със Заповед № 3295/01.12.1987 год на председателя на ИК на ОбНС гр.Варна е отчужден по реда на чл. 98 от ЗТСУ (отм) имот пл.№ 713 с площ 700 кв.м., собственост на Диана Йорданова Петкова, който е разположен северно от имот № 714. В кадастралния план на местност „Франга дере” („Пчелина”)от 1968 год този имот е заснет с площ 272 кв.м.

При последващо изменение на кадастралния план от 1999 год имоти с пл.№№ 713 и 714 са заснети като общ имот с пл.№ 378, идентичен с процесния имот с идентификатор 10135.2551.452 с обща площ 1048 кв.м. В този имот попадат площ от 215 кв.м. от имот пл.№ 713, площ от 760 кв.м. от имот пл.№ 714 и площ от 73 кв.м. от дере.

По делото са събрани гласни доказателства, установяващи владението, упражнявано от наследодателя на ищците и от самите тях след неговата смърт, върху имота в неговите разширени граници, включващи имот със стар пл.№ 714 с площ от 760 кв.м. и дере с площ 73 кв.м. Поради това те са придобили 833 кв.м. ид.ч. от този имот, от които 540 кв.м., придобит от наследодателя им чрез покупко-продажба, а останалата част – по давност.

Собственост на Община Варна са само 215 кв.м. ид.ч. от процесния имот, придобити по силата на отчуждаване на имот със стар пл.№ 713. От заключението на СТЕ се установява категорично, че площите, заключени между източните кадастрални граници на двата съставни имота и кадастралната граница на дерето не попадат в предмета на АДС № 540/1990, респ. на издадния въз основа на него АОС рег.№ 1046 – V от 29.03.1999 год.

Доводите на въззивника за придобиване на спорната част от имота по силата на закона - §7 от ЗМСМА, евентуално ЗОС от 1996 год не следва да се обсъждат като преклудирани. Тези възражения не са направени своевременно с отговора на исковата молба, където ответникът е претендирал право на собственост, придобито по силата на отчуждително производство по реда на ЗТСУ (отм).

Достигайки до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемите следва да се присъдят разноските за тази инстанция в размер на 800 лв съгласно представения списък и доказателства за тяхното плащане.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1517/31.10.2014 год по гр.д. № 3487/2013 год на Окръжен съд Варна, г.о., 6 състав в частта, с която е уважен предявения от М.К.Н. и Т.Т.А. *** отрицателен установителен иск за собственост до размер на 73 кв.м. ид.ч. от 485 кв.м. ид.ч., представляващи част от 700 кв.м. ид.ч. от имот с идентификатор 10135.2551.452 по КК на гр.Варна, намиращ се в местност „Франга дере и Кокарджа”, целият с площ ог 1048 кв.м. със стар идентификатор № 378 и граници: имоти № 10135.2551.451, 10135.2551.9578, 10135.2551.940, 10135.2551.449 по КК на гр.Варна.

В останалите необжалвани части решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на М.К.Н. с ЕГН ********** и Т.Т.А. с ЕГН ********** разноски за тази инстанция в размер на 800 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: