Р Е Ш Е Н И Е № 48

гр. Варна, 29.03.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на втори март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                     ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 19 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на М.Х.Т., Б.Ж.Б., М.Ж.С. и Р.Ж.Д., всички действащи чрез процесуалния си представител адв. М.К. *** срещу решение № 322/30.07.2015г., постановено по гражданско дело № 2226 по описа за 2014г. на Окръжен съд – Бургас /след като с определение № 11/08.01.16г. по ч.гр.д. № 6085/15г. на ВКС, ІІІ г.о. настоящият съд е определен за компетентен да разгледа въззивното дело/, в частта му, с която е признато за установено на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на НСА „Васил Левски”, гр. София, че ответниците /сега въззивници и описани по-горе/, не са собственици на ПИ с идентификатор 51500.510.98 и на ПИ с идентификатор 51500.510.99 по КККР на гр. Несебър, обл. Бургас, одобрени със Заповед № 300-5-81/02.10.2003г. на ИД на АК-София, находящи се в м. „Акротирия”, с площи съответно от 10 793 кв.м. и от 3177 кв.м. и трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – за почивен лагер, при описани подробно граници и съседи; и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 7818лв. съдебно-деловодни разноски. Поддържа се, че решението е недопустимо, поради което се иска неговото обезсилване. Счита се, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като исковата молба е подадена от НСА „В. Левски” като процесуален субституент на Държавата, а решението е произнесено по отношение на самата НСА, а не по отношение на Държавата. Счита се, че решението е недопустимо и тъй като е произнесено при незачитане на силата на пресъдено нещо, формирана с влязло в сила решение по гр.д. № 753/2005г. на РС-Несебър /с което е отхвърлен предявеният от НСА като процесуален субституент на Държавата против настоящите ответници положителен установителен иск за собствеността върху същите два имота/. Ищецът не е ангажирал доказателства от кой момент и на какво основание е започнал да упражнява фактическа власт върху имотите и поради това не са налице доказателства, обосноваващи именно допустимостта на настоящия иск, а отделно от това с посоченото по-горе решение е отречено наличието на правото на собственост в патримониума на Държавата относно процесните два имота. Излага се още, че решението е и неправилно, тъй като е необосновано приетото от съда, че на осн. чл. 89, ал. 2 от ЗВО постановените спрямо Държавата административни и съдебни актове за реституция не обвързват ищеца в качеството му на държавно ВУЗ. Няма доказателства, че на ищеца са предоставени по надлежен ред права или фактическо владение върху обект, индивидуализиран като „Спортна база” или „Учебно-спортна база” в землището на гр. Несебър. Поради това не е налице и нито една от хипотезите на ТР № 8/12г. от 27.11.13г. на ОСГК на ВКС, обосноваващи наличието на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост. Освен това не е ясно дали ищецът защитава фактическа власт или право, предоставено му от Държавата. Оспорва се извода на съда, базиран на гласните доказателства, че е налице реализирано комплексно мероприятие върху територия, в която попадат и процесните имоти. С представените от ищеца писмени доказателства не се установява придобиването на права върху терена, а още по-малко пък са установени „границите на мероприятието”, напротив – установено е, че теренът не е предоставян за изграждане на спортна база, както и това, че до 1977г. са изградени актуваните през 1974г. два строителни обекта, чието местонахождение не засяга процесните два поземлени имота. Последните нямат и качеството на прилежаща на сградите площ. Към момента на осъществяване на земеделската реституция в полза на ответниците /към 2004г./, на място не е съществувало реализирано комплексно мероприятие, тъй като част от обектите в тази база са се появили едва със съставянето на АДС от 2009г. /след като към одобряването на КК тези обекти не са били отразени/. В тази насока се считат за необосновани и изводите на съда за наличие на пречки за реституцията по см. на чл. 10б от ЗСПЗЗ. Освен това се излага, че съдът се е произнасял и по пороци и нарушения на административната реституционна процедура, каквито самият ищец не е навеждал като оплаквания и не са били предмет на делото. В тази връзка е цитирана задължителна съдебна практика на ВКС, според която решението на ПК, основано на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ има конститутивно действие, когато имотът е индивидуализиран със скицата към удостоверението към чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Недопустимо в тази връзка се счита обсъждането от БОС на решението на РС-Несебър, постановено по реда на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ /гр.д. № 295/2001г./ и формулирането на различни правни изводи по това решение, коментирайки доказателствата, събрани по посоченото дело. Претендира се обезсилване на решението и прекратяване на производството по делото, а евентуално отмяната му и отхвърляне на иска като неоснователен. В с.з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител. В депозираните писмени бележки се допълва, че обжалваното решение противоречи и на практиката на ЕСПЧ, която по приложението на чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧОС е приела, че върховенството на закона и правната сигурност включват и изискването окончателни съдебни решения да не бъдат оспорвани, така че собствениците отново да доказват, че са собственици. Освен това се приема, че лишаването от правото на собственост може да бъде оправдано само ако е доказано, че е в „интерес на обществото” и е изпълнено изискването за пропорционалност чрез спазване на справедливия баланс между общия интерес на общността и изискването за защита на основните права на индивида.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна. Оплакванията за недопустимост на иска се считат за неоснователни. Сочи се, че правосубектността на НСА произтича, както от качеството й на процесуален субституент на Държавата, така и на собствено основание поради това, че й е възложено управлението на държавно имущество и тя може да предявява искове за защита на това право, поради което настоящият иск е предявен едновременно в двете посочени по-горе качества на НСА. Поради тази причина се поддържа, че не е налице произнасяне по непредявен иск или по предявен такъв от ненадлежна страна. А ако се касае до неяснота относно активната процесуална легитимация, то е налице задължението на въззивния съд да отстрани тази нередовност на исковата молба. Освен това се изтъква, че не е налице преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо с оглед постановеното решение по гр.д. № 753/2005г. на РС-Несебър, тъй като липсва идентичност по отношение на основанието на правото на собственост на ищеца, релевирано в двете дела. Така по цитираното гр.д. № 753/2005г. на РС-Несебър правото на собственост на Държавата се е основавало на чл. 5 от ЗДС, а по настоящото дело се защитава правото на собственост на Държавата върху имотите, предоставено за управление на НСА /поради което и последната може да предявява искове за защита на това право/, а предявените основания са по чл. 10б от ЗСПЗЗ, чл. 89, ал. 2 от ЗВО и чл. 47а, ал. 4 от ЗФВС. Цитира се съдебна практика по други дела на АпС-Бургас, но при идентичност на заведения иск от ищеца срещу други ответници, по които е прието, че не е налице сила на пресъдено нещо, преклудираща правото на иск. Прието е в тях, че НСА се позовава на фактическо състояние /което в случая е упражняването от НСА на правото на управление и разпореждане върху спортната база, предоставено й от Държавата/, осъществявайки владение върху процесния имот /предоставено от Държавата от момента на изграждане на базата през 1974г./, част от спортната база на НСА, което включва като обективен елемент и упражняване на фактическа власт. Това обуславя правния интерес от предявения отрицателен установителен иск, по който предмет вече на изследване са правата на ответниците. Отрича се и основателността на оплакванията за неправилност на обжалваното решение. Споделят се мотивите на БОС за допустимост на косвения съдебен контрол на реституционния административен акт, тъй като НСА като обособен от държавата правен субект, който се самоуправлява, не е обвързан от административните и съдебни актове за реституция, по които страна е била самата Държава. Въз основа на събрания по делото доказателствен материал /писмени доказателства и експертни заключения/ се поддържа, че е доказано осъществяването на мероприятието на държавата за създаване на спортната база, която следва да се разглежда като функционално свързан комплекс от съоръжения, сгради и инфраструктурни обекти, в който смисъл е без значение дали процесните имоти са застроени с постройки или не и дали представляват тяхна прилежаща площ. Счита се, че въз основа на надлежно релевираните оспорвания от ищеца, съдът се е произнесъл по всички пороци на процедурата по реституция в полза на ответниците. Изложени са аргументи за неправилност на изводите на съда в решението по иска на ответниците по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ по гр.д. № 595/00г. на РС-Несебър. Обобщава се, че са били налице пречки за възстановяване на земеделски имоти в полза на ответниците в реални граници, обхванати от границите на индивидуализираните по КК два процесни имота върху които са били построени спортни площадки и алея. Претендира се въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да се присъдят направените по делото разноски. В определения от съда срок са депозирани писмени бележки, в които са развити доводите за основателност на предявения иск. По отношение на въведеното в писмените бележки на въззивниците оплакване за противоречие на обжалваното решение на практиката на ЕСПЧ и специално цитираното дело „Кехая и други срещу България”, то се сочи, че върху административния акт на ОСЗ-Несебър, представляващ решението за реституция № 555-Н/03.05.04г. в полза на ответниците, съдебен контрол не е осъществяван, поради което и е допустима проверка за неговата материалноправна незаконосъобразност. Сочи се, че не е налице и хипотезата за лишаване на ответниците от правото на собственост, тъй като те разполагат с предвидената в чл. 10б от ЗСПЗЗ възможност.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове.

Наведените твърдения за наличието на факти и обстоятелства, обосноваващи правния интерес от предявените отрицателни установителни искове за собственост против ответниците за ПИ с идентификатор 51500.510.98 и на ПИ с идентификатор 51500.510.99 по КККР на гр. Несебър, обл. Бургас, одобрени със Заповед № 300-5-81/02.10.2003г. на ИД на АК-София, находящи се в м. „Акротирия”, с площи съответно от 10 793 кв.м. и от 3177 кв.м., са че НСА „В. Левски”, гр. София /която е правоприемник на учреденото със закон от 11.12.1941г. Държавно Висше училище, което впоследствие е преименувано във Висш институт за физическа култура „Г. Д.”, а от 1995г. е преобразувано в НСА/ е във владение на процесните два имота, които са част от реализираното от държавата през 1974г. мероприятие върху територия от около 150 дка, представляващо Спортна база на НСА на територията на гр. Несебър, м. „Акротирия”, границите на което мероприятие са заснети в КП на гр. Несебър от 1985г. Твърди се още, че правото на управление на спортната база е предоставено на НСА /съобразно отразяването в съставените АДС № 382 и 383/20.01.1974г., както и в Акт за публична държавна собственост № 4744/17.09.09г./, поради което и на осн. чл. 14 от ЗДС Академията е задължена да управлява предоставените и имоти, които съгласно чл. 89, ал. 2 от ЗВО са публична държавна собственост. Твърди се, че с решение № 555-Н/03.05.04г. на ОСЗ-Несебър и въз основа на заявление вх. № 801/28.04.04г. на ОСЗ-Несебър, на ответниците в качеството им на наследници на Желю Б. Георгиев е възстановено правото на собственост върху нива от 14 дка в строителните граници на гр. Несебър, м. „Акротирия”, имот № 6100001, парцел № 1 от план, изработен 1904г., при посочени граници, който имот понастоящем е отразен в КК с посочените идентификатори 51500.510.98 и 51500.510.99. В исковата молба е релевирано възражението, че посоченото решение на ОСЗ-Несебър е нищожно, незаконосъобразно и постановено при липсата на изискуемите от закона предпоставки за възстановяване на собствеността върху земеделски земи – нарушени са чл. 10б от ЗСПЗЗ, чл. 11-13а и § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Оспорена е и собствеността на наследодателя на ответниците върху реституирания имот към момента на образуване на ТКЗС, както и идентичността на притежавания от наследодателя им имот към момента на образуване на ТКЗС с процесните имоти. Отправения петитум е бил да се приеме за установено по отношение на Държавата, че ответниците не са собственици на посочените два имота, но с уточняваща молба от 21.03.14г. /л. 104 от делото на РС-Несебър/, както и в първото по делото с.з. от 15.10.14г. по гр.д. № 180/14г. на РС-Несебър, ищецът е уточнил, че искът се предявява от НСА в качеството на държавно висше училище, което е юридическо лице и защитава предоставените и за управление имоти, представляващи публична държавна собственост.

При това положение предявените два отрицателни установителни иска са допустими, тъй като не е налице нередовност на исковата молба поради противоречие на петитум и обстоятелствена част, които да водят до неяснота в субекта на ищеца и принадлежността на защитаваните права – ищец е НСА, която в качеството й на висше училище и юридическо лице защитава предоставените й за управление от държавата имоти, представляващи публична държавна собственост, върху които НСА осъществява и фактическа власт.

Освен това предявените два отрицателни установителни иска за собственост са допустими и поради наличието на правен интерес, тъй като ищецът се позовава на прехвърлено му от държавата право на управление върху Спортната база в гр. Несебър, включващо и процесните два имота, както и на упражнявана фактическа власт върху имотите. Това съответства и на възприетото относно хипотезите, обосноваващи правен интерес за допустимостта на отрицателен установителен иск за собственост, очертани в ТР № 8/2012г., постановено на 27.11.2013г. по т.д. № 8/12г. на ОСГТК на ВКС. В случая е налице оспорване на претендираните от ищеца права и фактическо състояние от страна на ответниците не само чрез издаденото в тяхна полза решение за земеделска реституция на имоти, идентифицирани като местонахождение в имота, предоставен на НСА, но и чрез съставянето на КНА за собственост № 115, т. І, рег. № 756, дело № 111/31.01.06г. на нотариус Ст. Ангелов, рег. № 208 на НК, с район на действие – района на РС-Несебър /л. 165 от делото на НРС/. Освен това ответниците са изпратили до ищеца и нотариална покана през 2013г., с която претендират плащането на обезщетение за ползването без правно основание на процесните два имота за период от 01.12.2010г. до 30.11.2013г. – л. 109-111 от делото на НРС.

Предявените искове са допустими и поради липсата на абсолютната отрицателна процесуална предпоставка - наличието на сила на пресъдено нещо, която да е формирана с влязлото в сила на 27.07.09г. решение по гр.д. № 753/2005г. на РС-Несебър /л. 171-180 от делото на РС-Несебър/. С посоченото решение са отхвърлени предявените от НСА „Васил Левски” като процесуален субституент на Държавата против настоящите ответници Б.Ж.Б., Р.Ж.Д., М.Ж.С. и праводателя на ответницата по настоящото дело М.Х.Т. – Иванка Ж. Баракова /починала на 01.03.08г./, всички в качеството им на наследници на Жельо Б. Георгиев /виж удостоверение за наследници от 27.03.14г. на л. 119-120 от делото на РС-Несебър/ положителен установителен иск за собствеността върху същите два имота. Предмета на настоящото дело при доказано наличие на правен интерес у ищеца НСА от предявените отрицателни установителни искове за собствеността на имотите, е правото на собственост на ответниците, докато с влязлото в сила решение е бил отхвърлен иска на Държавата /предявен от НСА, но като процесуален субституент/ за установяване на нейното право на собственост върху имотите.

По основателността на предявените искове.

            Страните не са спорили, а и това се установява от представените от ищеца доказателства, че НСА е държавно висше училище, създадено с Указ на Цар Борис ІІІ обн. в ДВ, бр. 2/03.01.1942г. с наименованието Висше училище за телесно възпитание, което е продължило да съществува като Висши институт за физическа култура „Г. Д.”, преобразуван в Национална спортна академия /ДВ, бр. 68/95г./, получила и по-късно името „Васил Левски” – ДВ, бр. 65/99г. /10-12 от делото на НРС/. И съгласно действалия ЗВО /обн. в Известия, бр. 12/58г./ и действащия ЗВО /обн. в ДВ, бр. 112/95г./, висшите училища са юридически лица.

            С акт за държавна собственост № 382/20.01.1974г. е актуван като държавна собственост имот в гр. Несебър, представляващ хранителен блок – столова за студентите от ВИФ, представляващ монолитна сграда на два етажа, със застроена площ от 976.914 кв.м. с кубатура 7816 куб.м., при граници: на изток – жилищен блок на ВИФ, запад – спортен клуб при ВИФ, север – открити спортни площадки, юг – крайбрежна ивица и море. Посочено е, че сградата е построена през 1974г., а имотът е предоставен за ползване на ВИФ „Г. Д.” – София. С АДС № 383/20.01.1974г. е актуван имот в гр. Несебър, представляващ жилищно-битов блок за студентите от ВИФ „Г. Д.”, представляващ 3 и 2 етажна сграда, на бетонна рамова конструкция и сглобяеми панели, състоящо се от 174 стаи с дневна, 350 легла, застроена на 1630 кв.м. при кубатура от 17 188 куб.м., при граници: изток имот на Министерски съвет и дюни, запад – учебна спортна база на Спортен клуб на ВИФ, север – терен на МНО /бункер/, юг – крайбрежна ивица, море. Записана е дата на построяване 1974г. и предоставяне на имота на ВИФ „Г. Д.”.

            На 17.09.2009г. е съставен Акт за публична държавна собственост № 4744 за имот в гр. Несебър, м. „Акротирия”, сгради изградени в ПИ с идентификатор 51500.510.124 и 51500.510.82 по КК от 2003г., подробно описани в графа № 2 и представляващи сграда за обществено хранене, трафопост към хранителния блок, битови корпуси, зали за обучение, построени 1974г., хангари, депо, гаражи, построени 1978г., складови бази, построени 1972 и 1976г., помпена станция , построена 1993г., друг вид сгради за обитаване, построени 1960г. В забележки на тази графа е отбелязано и че част от „Спортната база” на НСА са и тенис-кортове и 3 игрища, намиращи се в имот с идентификатор 51500.510.98 и ПИ с идентификатор 51500.510.114, както и асфалтова пътна мрежа, озеленяване и др. инженерна инфраструктура, както и три броя бунгала, построени 1982г. Предоставените права за управление са на НСА.

            Видно от представеното на л. 37-60 от делото на НРС заверено копие на Протокол от 13.07.1975г. на приемателната комисия на Акт обр. 16, одобрен от Комитета за НТПВС, че касае приемането и въвеждането в действие на обект „Учебно-спортен комплекс”, гр. Несебър и по-специално подобекти блок № 1, 3 и 4, както и бл. № 2, представляващ път, почивен дом, вертикална планировка – столова, вертикална планировка – почивен дом, път – столова, ел. и ВиК захранване, трафопост. Строителството е започнало на 03.11.1971г. с предаването на строителната площадка и е приключило на 15.06.1974г. съгласно представен Акт обр. 15 от същата дата. Посочено е, че предназначението на обекта е за ползване от студенти. Строителството е започнало въз основа на позволителен билет, издаден на 20.04.1971г. Описана е като предоставена справка от страна на инвеститора /КНТПВО/ за закупено към 11.12.1973г. имущество за обзавеждане, което е прието от управителя на ВИФ „Г. Д.” – Димитър Занешев. В отчета, съставен от последния в качеството му на ръководител на обекта за извършената работа през 1977г. в учебно-спортната база на ВИФ „Г. Д.” край Несебър /л. 23-26 от делото на НРС/ е посочено, че в базата има хотелска част, хранителен блок, игрища, учебен полигон по водни спортове, ГСМ-стопанства, водопроводни и ел. мрежи, тревни и дървесни насаждения. Посочено е, че през 1974г. инвеститора е предал базата във вид непригоден специално за учебния процес със студентите, което налага извършването на допълнителни работи – за изграждане на допълнителни игрища, мостик за приставане на плавателни съдове, хангар за съхраняване на лодките и др. Направени са били 4 бр. игрища за баскетбол, волейбол, хандбал и тенис, както и голяма част от телената ограда на района към плаж Несебър и към пътя за спортната база. Направен е бил портал и е бил заключен входа откъм плаж Несебър. Засадени са допълнително над 300 тополи и други храсти, внесено е голямо количество плодородна пръст и е построена тухлена конюшна за коня. Начертан е бил план за работата през 1978г. В отчета за работата по направление „материално-техническо осигуряване” през 1978г. на висшето училище е отбелязано, че е бил доставен и монтиран хангар за лодки в базата в Несебър и са изградени асфалтовите игрища за посочените по-горе видове спорт.

            На л. 61-62 от делото на НРС е приложено копие на техническа задача за проектиране на „Промишлено водоснабдяване на студентска база ВИФ – гр. Несебър”  с инвеститор Министерство на културата, науката и просветата, одобрена м. 12.1988г. В общата му част е описано местонахождението на базата - между селищата Равда и Несебър и граници – изток – Черно море, запад – пътя Равда-Несебър, север – площи на Военно поделение и юг – Студентска база на ХТИ, с площ от около 120 дка. Целта на задачата е проектиране на водопровод, който да транспортира промишлена вода от напоително поле Равда до изградената мрежа на базата.

            На 20.05.1987г. пък е бил подписан договор от ВИФ „Г. Д.” и посочено военно поделение за построяването на пристан от стоманени релси в района на учебната спортна база на висшето училище в гр. Несебър. Същият е изграден и въведен в действие с протокол обр. 16 от 20.12.1988г.

            Доказателства за продължаващото стопанисване и управление на спортната база от НСА съставляват извлеченията от балансовите стойности за имоти, площадки, съоръжения, пътища, водопроводи и плавателни съдове към края на 2013г., както и изразходваните средства за охрана за периода от 2005г.-2013г., както и заплатените местни данъци и такси за същия период.

            Според основното заключение на СТЕ се установява, че за терена, в който сега попада спортната база на НСА са налице два плана – топографо-геодезически план на обект „Крайбрежие гр. Несебър” от 1956г. и КЗРП на гр. Несебър-нова част, одобрени на 30.12.1985г. План преди образуване на ТКЗС не е открит. През 2003г. са одобрени КККР на м. „Акротирия”. В плана от 1956г.са заснети имоти, обозначени като лозя ливади, храсти и др., дадени им са планоснимачни номера и част от тях са отразени в разписния лист като собствени на ТКЗС и ГНС. По този план процесните два имота са заснети като лозя и с пл. № 423, записани в разписния лист на ТКЗС. В действащия КЗРП от 1985г. процесните два имота не са заснети, не са съществували на място. Вещото лице не е открило данни за отчуждаване по ЗОРЗ на земя, стопанисвана от ТКЗС и включваща и бившите земеделски имоти. Поради липсата на стар картен материал, в който да са заснети имотите на Ж. Б. Г. с точно местоположение, площ и конфигурация, експертът не е в състояние да изрази становище за идентичност. С изработен през 2004г. помощен план, приет от комисия и удостоверение по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ на община Несебър, е било установено местоположение, площ и граници на процесните имоти. В КП от 1979г., одобрен през 1985г., са заснети хранителен блок-столова и жилищно-битов блок и други паянтови постройки, две спортни площадки, алеи, пристан и ограда. В този КП от 1985г. теренът, ползван от НСА не е обособен като имот с пл. №. Предвид заснетата ограда обаче, процесните два имота попадат в границите на оградения терен /оградата е очертана със зелен контур на скицата на л. 233 от делото на РС-Несебър/. В настоящия момент процесните имоти попадат в строителните граници на гр. Несебър, но за местността няма одобрен ПУП /ЗРП/. Към образуването на ТКЗС земята е била земеделска. Тъй като попадат в строителните граници, процесните имоти не са били предмет на картата на землището по ЗСПЗЗ. В границите на процесните имоти /по КК същите са очертани с виолетов и жълт контур на скицата на л. 233/ попадат части от 4 спортни площадки и част от алея. Две от спортните площадки са заснети в плана от 1985г. От допълнителното заключение на СТЕ се установява, че в преписките към АДС № 382 и 383/20.01.74г. не са открити решения за предаване на терен, включващ и процесните имоти, за стопанисване и управление на НСА. Процесния ПИ с идентификатор 51500.510.99 с площ от 3117 кв.м. попада изцяло в ДГФ. Самите имоти не са оградени, но попадат изцяло в границите на заснетата в КП от 1979г. /одобрен 1985г./ и съществуваща на място ограда около спортната база – скицата на л. 55 от делото на ОС-Бургас В с.з. вещото лице допълва, че в имот с идентификатор 51500.510.98 в момента попадат реализираните игрища, две от които частично. Самите игрища са оградени, а тенискортът е със специфична червена настилка, ограден с метални платна с мрежа, а баскетболното, волейболното и футболното игрище от север са асфалтирани. В имот с идентификатор 51500.510.99 понастоящем попада част от асфалтираното тренировъчно футболно игрище.

От показанията на свидетеля И. Ж., който работи във ВИФ от 1970г. и познава спортната база още от създаването й, тъй като от 1975-76г. е непрекъснато в Несебър, сочи че тя е построена през 1974г. Описва построените сгради, представляваща хотелската част и хранителния блок, бунгалата и кея, паркинг и спортни площадки, както и комуникационни и ВиК съоръжения и алеи. Сочи, че базата е оградена от всички страни и това е станало 1979-80г. и се охранява денонощно. Излага, че и отделните спортни площадки са оградени, за да не си пречат спортистите при използването им. Сочи, че специално процесните имоти не си ги спомня като земеделска земя, а само като иглолистна растителност и спортни площадки – баскетболно, хандбално, волейболно игрища. Излага, че тези площадки са били изградени 1979-80г.

Свидетелят Тончев познава базата от 1974г., когато е бил студент във ВИФ, а от 1977г. е инструктор по ветроходство, работейки и понастоящем в катедра „Водни спортове”. И той описва базата като комплекс от строителни мероприятия – блок за спане, блок за хранене, хангари за лодки, работилници, бунгала, алейна мрежа, подземни тръбопроводи, електричество, пристан за лодки, игрища. Извършено е голямо по мащаб озеленяване чрез дървесна и храстовидна растителност още от създаването на базата. Помни, че базата винаги е била оградена, а игрищата за баскетбол, волейбол и хандбал са били построени през 1979-80г. По-късно са били построени тенис-кортовете.

От показанията на свидетеля Х. се установява, че знае имота, който ползва НСА още от дете, тъй като там са лозята на баща му и дядо му. Пътят за Равда дели имота на НСА от военното поделение, представляващо батарея. Обяснява, че оградата на НСА е в близост до оградата на батареята, която е построена от военните. Оградата е била поставена преди 1989г., но е местена 2-3 пъти от 1984г. и територията се е разширявала. Описва, че оградата до имот с идентификатор 51500.510.99 е стария път до боруна, а през 1975г. общината се е принудила да постави ограда от тел и бетонни колове, за да спре пренасянето на пясък от брега, ползван за строителство. Посочва, че преди е нямало портали, каквито сега препятстват преминаването през имотите. Потвърждава, че е имало игрища, но не е виждал да се използват, като не знае кой ги е направил – изведнъж са се появили. На място има диворастяща растителност с останки от стари лозови насаждения. Имотът на съпругата на свидетеля е съседен на процесния по настоящото дело и НСА е предявила иск и против съпругата му и други съсобственици.

Свидетелят А. сочи, че към момента на национализацията 1957г. е бил на 6-7 години и помни, че са имали лозе, което са обработвали. Баща му е показвал къде е най-голямото лозе, принадлежащо на Ж. Б.. Още при започване строителството на училището от ВИФ е имало палатки и след това се създали и градинки. Сочи, че ВИФ са се нанесли на това място. След като започнала реституцията на земята, тогава НСА са направили ограда и са ограждали, колкото могат. Към момента на построяването на основните сгради /свидетелят сочи 1970г./, не е имало оградена територия, а всичко е било стари лозя. За да се спасят пясъците и дюните, общината е направила оградата. В северната част на оградения имот на НСА е имало военно поделение, което си е направило ограда с бодлива тел. Твърди, че в имотите на Ж. Б. е имало асфалтирана площадка, изградена и използвана от военните, а понастоящем е обрасла.

            Видно от материалите по приобщената към делото преписка№ Ж 801/28.04.04г. на ОСЗ-Несебър, че с Решение № 555-Н/03.05.04г. на ОСЗГ-Несебър, въз основа на решение № 174/16.07.01г. по гр.д. № 295/00г. на РС-Несебър и заявление с посочения вх. № от 28.04.04г., е възстановено правото на собственост на наследниците на Ж. Б. Г. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 14 дка, находяща се в строителните граници на гр. Несебър в м. „Акротирия”, имот № 6100001 парцел І по план, изработен 1904г., при граници – наследници на М. Н. Б., Т. А. С. и ДГФ. В горното решение вероятно е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като описанието е по помощния план по чл. 13а, ал. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ, приет с протокол от 16.02.2004г. /л. 200 и скицата на л. 202 от делото на НРС/. Видно от приложеното копие на решение № 174/16.07.01г. по гр.д. № 295/00г. на РС-Несебър, че същото е постановено по иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, предявен от Б.Ж.Б., Р.Ж.Д., М.Ж.С. и праводателя на ответницата по настоящото дело М.Х.Т. – И. Ж. Б. /починала на 01.03.08г./, всички в качеството им на наследници на Ж. Б. Г. против ПК-Несебър за приемане за установено, че ищците имат правото да им се възстанови собствеността върху две лозя с обща площ от 14 дка в м. „Акротирия”. С удостоверение от 28.04.04г. гл. архитект на община Несебър е удостоверил, че в КК на м. „Акротирия”, одобрена 2003г. не е нанесен бившия имот на наследниците на Ж. Б. Г., но същият е нанесен в помощния план по чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ с № 0001 от кадастрален район № 610 и е записан в регистъра на бившите имоти на името на наследниците. За тази местност няма действащ ПУП, но територията е в строителните граници на Несебър.

            От представените от ответниците решения на ВАС се установява, че е бил отменен мълчаливия отказ на кмета на община Несебър по молбата на ответниците в настоящото дело за попълване на КП на м. „Акротирия” по чл. 13 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ с признатия им за възстановяване земеделски имот от 14 дка, както и за издаване скица и удостоверение за имота /решение № 7689/21.07.03г. на ВАС по адм.д. № 4490/03г., ІV отделение/; било е отменено по жалбата на настоящите ответници решение № 84/19.02.10г. на МС, с което е обявена територията на обект „Водна учебна спортна база на НСА „В. Левски””, с площ 135.30 дка за обект с национално значение, в частта относно ПИ с идентификатор 51500.510.98 и ПИ с идентификатор 51500.510.99 по КК на гр. Несебър /решение № 15214/13.12.10г. на ВАС по адм.д. № 9733/10г., ІІ отделение/; била е отменена заповед № РД-02-14-333/02.03.10г. на МРРБ, в частта й по отношение на същите два поземлени имота, с която заповед е било разрешено изработването и изменението на ПУП за площ от 135.30 дка, описана като територия на обект с национално значение по решение № 84/19.02.10г. на МС /решение № 8593/14.06.12г. на ВАС по адм.д. № 2291/12г., ІІ отделение/; било е обявено за нищожно Решение № 326/25.04.12г. на МС, с което повторно е обявена територията на обект „Водна учебна спортна база на НСА „В. Левски””, за обект с национално значение, в частта относно ПИ с идентификатор 51500.510.98 и ПИ с идентификатор 51500.510.99 по КККР на гр. Несебър /решение № 4226/26.03.13г. на ВАС по адм.д. № 9494/12г., ІІ отделение/ - л. 30-39 от делото на БОС. По съществото си тези актове на административното съдебно правораздаване нямат пряко отношение към предмета на настоящото дело, което касае наличието на право на собственост на ответниците по наследяване и реституция.

            Относно допустимостта на косвен съдебен контрол върху административния акт, представляващ реституционното решение № 555-Н/03.05.04г. на ОСЗГ-Несебър, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Ж. Б. Г. в съществуващи (възстановими) стари реални граници. Съобразно нормата на чл. 17, ал. 2 от ГПК такъв контрол и то за законосъобразност на административния акт е допустим, само когато административния акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. От една страна НСА като самостоятелно юридическо лице, съставляващо висше държавно училище, на което е предоставено управлението и ползването на недвижимите имоти, представляващи Водната спортна база в Несебър, не е орган на Държавата. От друга страна, посоченото реституционно решение макар и издадено въз основа на съдебно решение по проведеното исково производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, по което е участвала ПК-Несебър като орган на Държавата, то по отношение на него не е осъществяван пряк административен контрол по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Освен това в исковото производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ не е разрешаван въпроса за начина на възстановяване на собствеността върху земеделските земи – дали да е в реални граници или с план за земеразделяне, което е било в компетентността на административния орган. При това положение съдът намира, че е допустимо осъществяването на косвен съдебен контрол върху решение № 555-Н/03.05.04г. на ОСЗГ-Несебър съобразно релевираните от ищеца възражения за незаконосъобразност на административния акт /в този смисъл и разясненията, дадени с ТР № 5/14.01.13г. по т.д. № 5/11г. на ОСГК на ВКС/.

            Съгласно константната съдебна практика, липсата на компетентност на органа при издаване акта и неспазване на предписаната от закона форма винаги сочат на нищожност на акта, докато нарушението на административно-производствените правила и материалния закон, както и неспазване на целта на закона следва да се преценяват във всеки конкретен случай по какъв начин се отразяват на волеизявлението на административния орган.

            Реституционното решение № 555-Н/03.05.04г. на ОСЗГ-Несебър като индивидуален административен акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в противоречие с нормата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съобразно последната, налице е пречка за възстановяването на земеделските земи в реални граници, когато същите са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността. Тази норма има предвид комплексно строително мероприятие, което да е било реализирано към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ /01.03.1991г./, като е без значение дали строежът е законен или не, както и дали теренът е бил отреден за определен вид строителство. Без значение е и дали имотът е извън или в чертите на урбанизираните територии. От значение е дали е осъществено мероприятие като комплекс от строителни дейности и такива по оформяне на съответната инфраструктура, като при преценката за възможността за възстановяване на имотите в стари реални граници, следва да се има предвид наличието на незасегната от това мероприятие площ, която не би препятствала нормалния и необезпокояван достъп и функциониране на сградите и съоръженията. В настоящия случай съобразно изложеното по-горе, следва да се приеме, че във владяната от ищеца територия на Спортната база в Несебър, очертана с построената още към 1979г. ограда /съобразно с нанасянето й в КП от 1979г., одобрен през 1985г./, в която попадат и процесните два имота, е реализирана учебна база като комплекс от постройки /жилищен битов блок и хранителен блок със столова, бунгала, складове, помпена станция, полумасивни постройки, хангари за лодки, гаражи и паркинги, алейна мрежа, четири спортни площадки и кей за пристан на лодките, реализирано парково озеленяване, цялостно изграждане на подземна инфраструктура за ел. и ВиК мрежи/. Наличните незастроени и свободни площи между сградите и игрищата са облагородени и функционално свързани с оглед осъществяване на общото и генерално предназначение на базата като Спортен център за студентите на НСА на брега на морето. Изолирани останаха показанията на свидетелите Х. и А. /като тези на първия свидетел съдът преценява и с оглед на неговата заинтересованост/, че процесните имоти са изоставени и с избуяла върху тях диворастяща растителност. Обратното – че имота представлава цялостно оформена и експлоатирана база с изградена инфраструктура за учебно-тренировъчната и възстановителна дейност на студентите се установява не само от показанията на свидетелите Ж. и Т. /които съдът също преценява с оглед на тяхната заинтересованост поради наличието на трудови правоотношения с НСА/, но най-вече от заключенията на СТЕ. Самите игрища /част от които попадат върху единия от двата процесни имота/ са били построени преди 1991г. и се експлоатират оттогава.

            В тази хипотеза и съгласно нормата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ правото на реално възстановяване се замества с право на обезщетение на бившия собственик. И с това разрешение законодателят е защитил обществения интерес, изразяващ се в изградения комплекс, имащ обществено-полезна цел, за което са били вложени значителни държавни и обществени ресурси. Същевременно обаче законодателят е предвидил и правото на бившите собственици да получат обезщетение с равностойни земи от държавния или обшинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Налице е пропорционалност на ограничителната мярка, доколкото задоволяването на обществения интерес не е изцяло за сметка на бившия собственик, за който е предвидено обезщетение. 

            С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че правата на ответниците, основани на проведена земеделска реституция, поради незаконосъобразност на административния реституционен акт /тъй като реституцията е проведена в нарушение на закона/, не са доказани в настоящия процес и предявените срещу тях отрицателни установителни искове за собственост са основателни. Обжалваното решение следва да се потвърди.

            С оглед отправеното от въззиваемата страна искане и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да й заплатят сумата от 3840лв., представляващи направените пред въззивната инстанция разноски, изразяващи се в заплатено в полза на адв. Н.Д. адвокатско възнаграждение /като за самото заплащане е представено банково платежно нареждане от 29.02.16г./. Неоснователно е направеното от процесуалния представител на въззивниците възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, тъй като същото е под предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС минимален размер /при интерес по настоящото дело, равен на данъчната оценка на имотите – общо 553 214.60 лв. – л. 134-135 от делото на НРС/, а отделно от това делото се отличава с фактическа и правна сложност.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 322/30.07.2015г., постановено по гражданско дело № 2226 по описа за 2014г. на Окръжен съд – Бургас, в частта му, с която е признато за установено на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Национална Спортна Академия „Васил Левски”, гр. София, че М.Ж.С., ЕГН ********** ***, Б.Ж.Б., ЕГН ********** ***, Р.Ж.Д., ЕГН ********** *** и М.Х.Т., ЕГН ********** ***, не са собственици на ПИ с идентификатор 51500.510.98 и на ПИ с идентификатор 51500.510.99 по КККР на гр. Несебър, обл. Бургас, одобрени със Заповед № 300-5-81/02.10.2003г. на ИД на АК-София, находящи се в м. „Акротирия”, с площи съответно от 10 793 кв.м. и от 3177 кв.м. и трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – за почивен лагер, при описани подробно граници и съседи; и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 7818лв. съдебно-деловодни разноски.

            ОСЪЖДА М.Ж.С., ЕГН ********** ***, Б.Ж.Б., ЕГН ********** ***, Р.Ж.Д., ЕГН ********** *** и М.Х.Т., ЕГН ********** *** да заплатят на Национална Спортна Академия „Васил Левски”, ЕИК 000627670, гр. София, кв. „Студентски град”, сумата от 3 840 /три хиляди осемстотин и четиридесет/лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски за въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: